№ 6540
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Х.а
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100500705 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 16.10.2023г., постановено по гр.д. № 25072/2019г. на СРС,
ГО, 60 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за заплащане на следните
суми: срещу ответника Х. П. М. – за сумата 41, 78 лева, представляваща 1/2
част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.03.2016г. до 30.04.2016г. до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 54, находящ се в гр. София, жк ****, абонатен номер 236660 и
срещу ответника К. Х. М. - за сумата от 41,78 лева, представляваща 1/2 част от
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.03.2016г. до
30.04.2016г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 54,
находящ се в гр. София, жк ****, абонатен номер 236660. Със същото решение
са отхвърлени предявените срещу ответниците искове за главница за
разликата над 41, 78 лева до пълните предявени размери от по 571, 33 лева и
за периода от 01.05.2014г. до 29.02.2016г., както изцяло са отхвърлени
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумите от по
1
144, 39 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 30.08.2018г.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, са
подадени въззивни жалби от ответниците К. Х. М. и П. Х. М., в които са
изложени идентични оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа необоснованост на
изводите, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Излагат се
съображения, че не са събрани доказателства за актуалната собственост на
процесния имот, както и че не е установено по несъмнен начин твърдяното
законово наследствено правоприемство, обосновало изводите на съда за
основателност на предявените искове. По тези съображения е направено
искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение
за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-
правни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Третото лице-помагач не изразява становище по постъпилата въззивна
жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1-во ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
2
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни
действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
3
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия
период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Ищцовото дружество претендира ангажиране на имуществената
отговорност на ответниците при посочените квоти /по ½ част за всеки един от
тях/ при заявени фактически твърдения за настъпило законово наследствено
правоприемство по отношение на титулярството в правото на собственост
върху топлоснабдения имот. За установяване на основанието на предявения
иск е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 20.06.1991г., с който Х.П. М. и А.К.М. са
придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: ап. № 54,
находящ се в гр. София, жк ****. По делото не се твърди, нито се доказва от
ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 от
ГПК/, че приобритателите Х. М. и А. М.а са извършили разпоредителни
сделки с имота преди началото на исковия период.
От изисканите по делото справки от Национална база данни
„Население“ се установява, че А. М.а е починала на 08.01.2004г. и нейни
законни наследници са Х.П. М. – преживял съпруг и низходящи по права
линия от първа степен /деца/ - ответниците П. Х. М. /син/, К. Х. М. /син/ и Х.
Х. М. /син/. След смъртта на Х.П. М., настъпила на 19.12.2011г., негови
законни наследници са ответниците П. Х. М. /син/, К. Х. М. /син/ и Х. Х. М.
/син/. В хода на първоинстанционно производство – на 20.06.2021г., е починал
Х. Х. М., като той е оставил за единствени законни наследници неговите братя
4
– ответниците П. Х. М. и К. Х. М.. Ответниците не са оспорили верността на
постъпилите справки, имащи характер на официален документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 от ГПК и съдържащи информация за лицата от Регистъра на
населението – Национална база данни „Население“, поддържан от
Министерство на регионалното развитие и благоустройството. С оглед
изложеното се налага извод за неоснователност на поддържаните от
въззивниците доводи за недоказаност на твърдяното наследствено
правоприемство между Х.П. М. и А.К.М., от една страна, и конституираните в
производството в качеството им на ответници П. Х. М. и К. Х. М.. Те са
придобили въз основа на настъпилото законово наследствено правоприемство
наследственото имущество на своите родители и брат като съвкупност от
права и задължения. При липсата на данни приживе техните наследодатели да
са се разпоредили с притежаваните от тях квоти в съсобствеността върху
процесното жилище, съдът приема, че ответниците се легитимират като
титуляри на правото на собственост върху същия при равни квоти от по ½ ид.
част. Следователно между страните по делото са възникнали облигационни
правоотношения по презюмиран договор за продажба на топлинна енергия на
основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Така придобитото качество на битов клиент на
топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие,
в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването
на това качество настъпва при посочените по-горе законоустановени факти,
прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в
процесната хипотеза не са установени.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанцинония
съд, че са налице предпоставките за ангажиране на имуществената
отговорност на ответниците за заплащане стойността на потребената за
исковия период топлинна енергия при определената от първоинстанционния
съд квота от по ½ за всеки един от тях, съответстваща на притежаваната част
от наследството, останало в техния патримониум като съвкупност от права и
задължения след смъртта на Х.П. М. и А.К.М. /починала преди началото на
исковия период/ и придобитата в хода на процеса квота при условията на
законово наследствено правоприемство от Х. Х. М..
Между страните по делото не е спорно обостоятелството, че:
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в
която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа,
5
както и относно стойността на доставената за исковия период топлинна
енергия. Ответниците нито твърдят, нито доказват да са изпълнили
задълженията си за заплащане на същата, поради което дължат присъдената с
решението на първоинстанционния съд сума, представляваща непогасената по
давност част от претендираното вземане за главница.
По отношение на разноските:
Въззивниците са представлявани от особен представител по чл. 47 от
ГПК, поради което в тяхна тежест следва да се възложат разноските за
държавна такса за въззивните жалби, които възлизат на сумата от по 25 лева за
всеки един от тях. Тази сума следва да бъде присъдена по реда на чл. 78, ал. 6
от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по
делото разноски, които възлизат на сумата от общо 500 лева, от която 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение и 400 лева за възнаграждение за особения
представител на въззивниците.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.10.2023г., постановено по гр.дело №
25072/2019г. по описа на СРС, ГО, 60 състав, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА П. Х. М., ЕГН **********, гр. София, жк **** и К. Х. М.,
ЕГН **********, гр. София, жк **** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
сумата от 500 /петстотин/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА П. Х. М., ЕГН **********, гр. София, жк **** на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
6
ОСЪЖДА К. Х. М., ЕГН **********, гр. София, жк **** на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ" ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7