№ 110
гр. Стара Загора, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 2021*01001121 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 938/03.08.2020 г., постановено по гр. д. №
5016/2019 г. по описа на районен съд – Стара Загора, в частта с която е
признато за установено по отношение на Н. ХР. Р., че дължи на "Т.С." ЕАД
сумата от 1885.15 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на горния адрес: гр. С.
, общ. *, ж.к. „***“ бл.*, вх.А, ет.7, ап.16, за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.05.2019 г. до
окончателното плащане, както и сумата 206.36 лв. - обезщетение за забавено
плащане за периода от 14.09.2016 г. до 17.05.2019 г., сумата от 23 лв. за
дялово разпределение и 4.74 лв. лихва за забава върху тази сума, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3570/2019
г. на Районен съд - Стара Загора.
Във въззивната жалба се развиват съображения за допуснати
нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Направено е искане същото да бъде отменено, като бъдат
отхвърлени предявените от „ТТ.С..“ ЕАД, гр. С. искове. Не са направени
доказателствени искания. Претердират се разноските по делото.
1
В хода на процеса е установено, че Н. ХР. Р. е починала на
21.03.2021 г., като с определение № 120/27.07.2021 г. на нейно място е
конституиран нейният законен наследник ИВ. Р. Р..
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия „ТТ.С..“
ЕАД, гр. С., в който взема становище по направените в жалбата оплаквания.
Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена и първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Няма искания за събиране на доказателства. Претендира
разноските по делото.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът "Т.С." ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Н. ХР. Р., че дължи на „ТТ.С..“ ЕАД
сума в общ размер на 2 852,* лв., от които 2 461,89 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., отразена във фактури с №
**********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г. и №
**********/31.07.2018 г., ведно със законната лихва от 30.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; 360,28 лв. - мораторна лихва за
забава от 14.09.2016 г. до 17.05.2019 г., както и суми за дялово разпределение
в размер на 25,00 лв. - главница за периода от м. 04.2016 г. до м. 04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането и 5,38 лв. - лихва за периода от 30.05.2016 г. до 17.05.2019 г., като
претендират и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
Н. ХР. Р., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на
предявените искове.
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 3570/2019 г. по
описа на РС-Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 1847 от
2
07.2019 г. по чл. 410 от ГПК, с която Н. ХР. Р. е осъдена да заплати на ищеца
по настоящото дело, сумата от 2461,89 лв. за главница, представляваща
неизплатено задължение за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С. 1510, общ. *, ж.к. ***, бл.*, вх.А, ет.7, ап. 16, аб. №
280385, за периода от 05.2015 г. до 04.2018 г., за което са издадени фактури
№ **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г., №
**********/31.07.2018 г., с 360,28 лв. - лихва от 14.09.2016 г. до 17.05.2019
г.,сумата 25 лв. за главница, представляваща изравнителни сметки за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. 1510,
общ. *, ж.к. ***, бл.*, вх.А, ет.7, ап.16, аб. 280385, за периода от 05.2015 г. до
04.2018 г., за което са издадени фактури № **********/30.04.2016 г., №
**********/31.05.2016 г., № **********/30.06.2016 г., №
700912*58/31.07.2016 г., № 7009*8430/31.08.2016 г., № **********/30.09.2016
г„ № **********/31.10.2016 г., № **********/30.11.2016 г., №
**********/31.12.2016 г., № **********/31.01.2017 г., №
**********/28.02.2017 г., № ********** / 31.03.2017 г., № **********/
30.04.2017 г., № ********** / 31.05.2017 г., № **********/30.06.2017 г., №
********** /31.07.2017 г„ № **********/31.08.2017 г., № ********** /
30.09.2017 г., № ********** / 31.10.2017 г., № ********** /30.11.2017 г., №
**********/31.12.2017 г., № **********/31.01.2018 г., № ********** /
28.02.2018 г., № ********** / 31.03.2018 г., № **********/30.04.2018 г. с 5,38
лв. - лихва от 30.05.2016 г. до 17.05.2019 г., и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 57,05 лв. - ДТ и 75 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
На 08.08.2019 г. е депозирано възражение от длъжницата Н. ХР. Р. по
чл. 414 ГПК, в което същата е оспорила дължимостта на вземанията по
заповедта. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на 01.10.2019 г. ищецът "ТТ.С.."
ЕАД е предявил искове за установяване съществуването на вземанията му по
издадената заповед.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
страните се намират в облигационни правоотношения. Установява се, че
"Т.С." ЕАД извършва дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,
каквато реално е доставяна в сградата, където се намира жилището на
ответницата, която е потребител/клиент на топлинна енергия, тъй като е
3
собственик на процесния недвижим имот видно нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 108, том V, н.д. № 851/2000 г. на Нотариус
Ст.Т., с район на действие Софийски Районен съд.
Следователно страните се намират в договорни отношения, уредени
съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ от общите условия на дружеството доставчик,
тъй като в хода на производството не са изложени твърдения страните да са
уговорили индивидуални условия, отличаващи се от общите условия на
дружеството доставчик. От приетите по делото общи условия се доказва, че
уговореният срок за заплащане цената на доставена топлинна енергия е
тридесет дни след изтичане месеца на доставката, при което и като съобрази,
че по делото не са представени доказателства да е заплатена цената на
доставената топлинна енергия или част от същата, съдът счита, че искът е
доказан по основание.
По делото е установено, че сградата, в която се намира процесният
недвижим имот, е етажна собственост и в исковия период ищецът е подавал в
нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство -
чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата
през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „М.Е.“ ООД гр. С..
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
че след края на отчетния период се извършва изравняване на прогнозните и
отчетените количества топлинна енергия. От реално отчетеното общо
количество топлинна енергия за сградата от топломера в абонатната станция
се изважда топлинната енергия, нормативно призната за технологични загуби
в абонатната станция. След това изравняването става на база реалните
отчетени количества топлоенергия от топломера в абонатната станция /без
технологичните загуби/ и реално отчетени количества топлинна енергия от
радиаторните разпределители в имота на ответника. Когато абонатът не е
осигурил достъп за отчитане показанията на индивидуалните разпределители
4
на радиаторите в апартамента в два различни дни от отчетния период, за
които има поставено уведомление, както е станало при изравняването на
топлинната енергия на ответника по делото, изразходваното количество
топлинна енергия за този отчетен период се определя служебно на база
топлинната мощност на радиаторите на абоната. Вещото лице сочи също, че
количеството топлинна енергия отдадена от цялата сградна отоплителна
инсталация в етажната собственост представлява разликата между общата
отдадена топлинна енергия за отопление /без технологичните разходи в
абонатната станция/ и реално отчетената от отоплителните тела и служебно
определената по мощност на радиаторите топлинна енергия в сградата. То се
изчислява и разпределя за всеки отделен апартамент на база на кубатурата му,
като процент от общото количество топлина, отдадена от цялата сградна
инсталация.
Количеството топлинна енергия за подгряване на битова топла вода
/когато има такова/ се изчислява отделно на база показанията на водомера в
абонатната станция и температурата на водата и се разпределя между
ползвателите в сградата на база показанията на индивидуалните водомери за
топла вода в апартаментите или прогнозно на база броя на обитателите, ако
не е монтиран водомер за топла вода.
Вещото лице сочи, че дяловото разпределение за процесния имот е
извършено от „М.Е.“ ООД гр.С. през процесния период в съответствие с
нормативната уредба.Така изчислените количества топлинна енергия
отдадени от радиаторите за отопление в апартамента и от сградната
отоплителна инсталация в етажната собственост се остойностяват по цените
на топлинната енергия на „ТТ.С..“ ЕАД, утвърдени от КЕВР за съответните
ценови периоди. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от “ТТ.С..” ЕАД на потребители в гр.С., когато резултатът от
изравнителните сметки е положителен, има сума за доплащане към
прогнозната начислена сума за топлоенергия, която се прибавя към първата
дължима сума за процесния период. Когато резултатът от изравнителните
сметки е отрицателен, има сума за възстановяване, от която служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най- старото.
От заключението се установява, че през процесния период ответникът
е изразходвал топлинна енергия за отопление на апартамент в общ.Подуене,
5
кв.***, бл.*, вх.А, ап.16, аб.№ 280385 отдадена от отоплителни тела -
радиатори и от сградната отоплителна инсталация в етажната собственост. За
процесния период са изготвени прогнозни, служебно отчетени и
изравнителни сметки, в съответствие с чл.31, ал.1 от Общите условия, както
следва: Дължимите суми за периода 10.15г. - 04.16г. са фактурирани с
фактура №**********/3 1.07.2016г. на стойност 567.74 лв., за периода 10.16г.
- 04.17г. са фактурирани с фактура №**********/31.07.2017г. на стойност
759.03 лв. и за периода 10.17г.-04.18г. са фактурирани с фактура
№**********/3 1.07.2018г. на стойност 1135.12 лв. или общата дължима сума
за топлинна енергия през процесния период е в размер на 2 461, 89 лв.
По отношение на останалите възражения на ответницата,
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата
инстанция изцяло споделя и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
По направеното възражение за давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Поради това се
погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 3570/2019 г. по описа на РС Стара Загора е подадено на
30.05.2019 г., поради което направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2015 г. до 30.05.2016 г. Ето защо следва да се приеме, че начислените
главници за периода от 01.05.2015 г. до 30.05.2016 г. в размер на 576, 74 лв.,
са погасени по давност, погасени по давност са и лихвите за забава върху тази
сума в размер на 153, 92 лв. за периода 14.09.2016 г. - 17.05.2019 г., както и
сумата в размер на 2 лв. за дялово разпределение и 0.64 лв. лихва за забава за
месеците април и май 2016 г.
С оглед изложеното дължимите главници за периода от 01.06.2016 г.
до 30.04.2018 г. са в размер на общо 1 885, 15 лв., лихва за забава в размер на
206, 36 лв., 23 лв. дялово разпределение и 4,74 лв. лихва за забава върху тази
сума, до които суми предявените искове се явяват основателни.
6
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото ИВ. Р. Р., в качеството на наследник на
ответницата Н. ХР. Р. следва да заплати на "Т.С." ЕАД направените разноски
във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 938/03.08.2020 г., постановено по гр. д.
№ 5016/2019 г. по описа на районен съд – Стара Загора в обжалваната част.
ОСЪЖДА ИВ. Р. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр. П.е, ул. „**“ № 13,
в качеството на наследник на ответницата Н. ХР. Р. да заплати на "Т.С." ЕАД
направените разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач -
"М.Е." ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район „**”,
ул. „*“ №5.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7