Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 03. 08. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 7750 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление *** Б (въззивник) чрез процесуалния представител юрисконсулт А.К.срещу решение № 74238, постановено на 21. 04. 2020 г. от
Софийския районен съд, 138-и състав, по гр. д. № 34449 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд изцяло
е отхвърлил кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяването на
съществуване на вземания. Всеки от исковете е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът твърди,
че решението е неправилно, неоснователно и постановено при нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Оспорва извода на районния съд,
че ответниците не са титуляри на вещни права върху имота. Позовава се на чл.
153 ЗЕ, който визира собственик и титуляр на вещно право на ползване. Заявява,
че не са били обсъдени доказателствата в тяхната цялост и взаимовръзка. Иска от
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да
уважи въззивната жалба. Претендира направените разноски пред настоящата
инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство И.К.А., ЕГН **********, адрес
***, и Д.К.А., ЕГН ********** , адрес ***, ж. к. „Красна поляна I“, бл. ********, и двамата с адрес
за съобщения град София, ул. “********, партер (въззиваеми).
С писмено изявление за разглеждането на делото в открито заседание пред
въззивния съд поддържат извода на първата инстанция за липса на облигационно
отношение. Евентуално правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват
да са изпаднали в забава, като развиват доводи за нищожност на клаузи от общите
условия. Искат от въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Претендират
сторени разноски в размер на 300 лева.
В настоящото производство не участва
трето лице помагач.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ
за платена държавна такса в необходимия размер.
По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо. Относно правилността му въззивният съд е
обвързан от доводите във въззивната жалба.
Предмет на делото са четири кумулативно
съединени иска за установяването на съществуването на вземания за стойността на
предоставяната топлинна енергия, за стойността на осъществяваната услуга дялово
разпределение и за обезщетения за забава върху главниците за стойността на
топлинната енергия и за стойността на услугата дялово разпределение.
Претенциите са свързани с доставянето на топлинна енергия през периода 01. 05.
2014 г. до 30. 04. 2017 г. (процесен период) спрямо следния топлоснабден имот: ап.
43, находящ се в град София, ж. к. ********, абонатен номер ****(топлоснабден
имот).
Страните спорят относно началната
предпоставка за основателността на предявените искове – наличието на валидно
облигационно отношение помежду им през време на процесния период, по силата на
което въззивникът е доставял топлинна енергия, а въззиваемите са били
потребители на доставената топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно облигационното
отношение по предоставяне и ползване на топлинна енергия възниква по силата на
закона било с придобиването на право на собственост, било с учредяването на вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот. Освен това облигационното
отношение може да възникне при пряко договаряне на топлопреносното предприятие
с лице, което ползва топлоснабдения имот на облигационно основание (Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно
дело № 2 от 2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд).
Тежестта на доказването на наличие на
облигационно отношение между страните през време на процесния период и по
отношение на топлоснабдения имот на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК) е върху
ищеца (въззивника). Той трябва да установи съответното обстоятелство при
условията на пълно и главно доказване. Съобразно така изяснената тежест на
доказване, с исковата молба са били представени писмени доказателства (нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 16, том XXVII,
дело № 5269/94 год., и удостоверение за наследници на К.М.А.). От представените
писмени доказателства се установява, че Ц.В.А. и К.М.А. са дарили на
въззиваемите топлоснабдения имот през 1994 г., тоест въззиваемите са придобили
правото на собственост върху него. От друга страна обаче, както правилно е
съобразил районният съд, с договора за дарение Ц.В.А. и К.М.А. са си запазили
пожизнено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.
Правото на собственост върху имот, върху
който е било учредено вещно право на ползване, се обозначава като „гола
собственост“. Упражняването на ограниченото вещно право има предимство пред
упражняването на правото на собственост. Следователно същинският ползвател на
имота е вещният ползвател, а не голият собственик. Поради тези съображения чл.
153, ал. 1 ЗЕ следва да се тълкува в смисъл, че в случаите на учредено вещно
право на ползване върху топлоснабден имот, облигационно отношение по
доставянето и ползването на топлинна енергия възниква само между
топлопреносното предприятие и вещния ползвател (ако не е пряко уговорено друго
с голия собственик).
В разглеждания случай по делото се
установява, че вещният ползвател на топлоснабдения имот К.М.А. е починал на 28.
04. 2006 г. Следователно преди началото на процесния период учреденото в негова
полза вещно право на ползване се е погасило. От друга страна, по делото липсват
данни другият вещен ползвател на топлоснабдения имот – Ц.В.А. – да е починал.
При това положение следва да се приеме, че през време на процесния период е
налице облигационно отношение между въззивника и Ц.В.А., а не между въззивника
и въззиваемите. Следователно районният съд правилно е отхвърлил предявените
искове поради липсата на валидно облигационно отношение между страните по
настоящото дело.
Предвид изложеното обжалваното решение
трябва да бъде изцяло потвърдено.
Разноски. При този изход на делото в
полза на въззиваемите
следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски. Те се
свеждат до адвокатското възнаграждение за процесуално представителство. Макар и
двамата въззиваеми да претендират съвместно разноски за него в общ размер от
300 лева, по делото е представен единствено договор за правни услуги между
въззиваемия И.К.А. и процесуалния представител, който удостоверява заплащането
на адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. При това положение разноски
следва да бъдат присъдени единствено в полза на И.К.А. и в размер на 180 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 74238, постановено на 21. 04. 2020 г. от
Софийския районен съд, 138-и състав, по гр. д. № 34449 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА
въз
основа на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление *** Б,
да заплати в полза на И.К.А., ЕГН **********,
адрес ***, сумата в размер на 180 (сто и
осемдесет) лева – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.