Р Е Ш Е Н И Е
№ 314
гр. Велико Търново, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание
на петнадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и
участието на прокурора Светлана И., разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно НАХД № 10280/2023 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 532 от 21.12.2022г. по НАХД №
527/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № НП №
20-1275-000613 от 07.05.2020 г. на ВПД Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на
МВР - В. Търново, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 и на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на
750лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
В
законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Т.П.И. ***,
с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно -
постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По същество касаторът не излага доводи, различни
от поддържаните пред РС Велико Търново. На основание гореизложеното моли да се
отмени решението и да се постанови ново, с което да се отмени НП.
Ответникът
по касация, ВПД началник
група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР - В. Търново не се явява и не заема становище
по жалбата.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за
правилно. Изложените в касационната жалба доводи не намират законова опора.
Съдът вярно е установил фактическата обстановка и законосъобразно е приел, че
касаторката носи административнонаказателна отговорност за извършеното
нарушение. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за
установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С влязло в сила Определение № 66 от
21.07.2023г. на Административен съд Велико Търново по КНАХД № 10187/2023г. е оставена
без уважение частната й жалба срещу разпореждане № 645/10.04.2023г. по описа на
ВТРС, с което е оставено без уважение искането й за допускане на правна помощ. С молба вх. №
4865/23.10.2023г. касаторката е направила ново искане за назначаване на безплатна
правна помощ. С протоколно
определение от открито съдебно заседание от 27.10.2023г. е оставена без
уважение молбата да бъде предоставена правна помощ по настоящото дело. Съобщение за определението е връчено на
02.11.2023г. В законоустановения срок, изтекъл на
09.11.2023г. не е постъпила частна жалба.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е
установил следната фактическата обстановка по делото:
На 15.12.2019 г. в 11.18ч. в с. Ново село,
път I-4, км 106+200 в посока към гр. В. Търново, управлява лек автомобил
"БМВ 730", собственост на Райна И., като МПС се ползва П.И.чрез
издадено пълномощно с рег. № 377, със скорост 111 км/ч, при ограничение на
скоростта за населено място 50 км/ч., въведено с пътен знак Д - 11. Наказуемата
скорост след приспаднат толеранс от 3% е 104 км/ч., като превишението е от 58
км/ч. Нарушение № 2019-12-0030954 е установено с АТСС "ARH CAM" S1 с
фаб. № ***. Водачът И. е посочена от ползвателя на МПС в декларация по чл. 188 от ЗДвП. Същата не се явила на изпратена и получена покана № 25-30954
ARH CAM - 15.12.2019 год. АУАН е съставен съгласно чл. 40 ал. 2
от ЗАНН в отсъствие на нарушителя в сградата на Сектор ПП В.
Търново. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. АУАН е връчен при отказ на лицето да го получи, което е
удостоверено с подписа на свидетел на 28.04.2020г.
С обжалваното решение
въззивният съд е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно, тъй като са налице
доказателства в подкрепа на издаденото постановление. При съставяне на АУАН и
при издаване на процесното НП не е допуснато съществено процесуално нарушение
на разпоредбите на и на чл. 57, от ЗАНН, което да е довело до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. По
същество съдът и приел, че с деянието е осъществен състава на нарушението по чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП, като е управлявал МПС, в населено място, със
скорост надвишаваща ограничението с 58 км/ч. Скоростта на движение правилно е
определена, след приспадане на възможната грешка, според спецификацията на техническото
средство. Пътният участък попада в рамките на населено място, което е означено
с пътен знак Д11. От приложеното копие на декларация от 26.02.2020 год., се
установява, че Райна И., като собственик на автомобила го е предоставил за
ползване на П.И.Същият е упълномощен с генерално пълномощно рег. №
377/09.05.2019 год. Ползвателят П.И.в декларация от 11.03.2020 год. посочил, че
на 15.12.2019 год. в 11.18 часа, автомобилът е управляван от касаторката Т.И.,
със заверено копие от СУМПС. По този начин с тази доказателствена съвкупност е
установено лицето управлявало МПС към датата и часа на нарушението. При определяне
и индивидуализацията на наказанието правилно е приложен материалния закон, като
за нарушението са наложени предвидените наказания - "Глоба" от 750
лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от три месеца. Точно е
определено наказанието глоба с оглед установеното превишение от 58 км/ч. При
така предвиденото наказание няма възможност за индивидуализация на размера на
срока на лишаване от право. Направен е извод, че НП е законосъобразно, поради
което следва да се потвърди. В конкретния случай не е налице маловажен случай.
Настоящият състав намира
решението за правилно.
Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна. Решаващият
състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените
от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е
приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи
наведените като спорни в производството пред него факти.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
изводите на въззивният съд водещи до потвърждаване на НП, като се позовава на
правилото на чл.221, ал.2 от АПК по силата на препращащата норма на чл. 63,
ал.1 от ЗАНН. Правилно е установена фактическата обстановка, изводът на съда за
доказаност на нарушението и авторството му, е съобразен със събраните писмени и
гласни доказателства. Не са налице процесуални нарушения от страна на ВТРС при
събиране на доказателствата, същият е спазил изискванията на чл. 103 от НПК във
вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, като служебно е изяснил фактическата обстановка по
спора. Правилни са изводите на съда, че АУАН и НП съдържат необходимите
реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като
ясно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението.
Съдът, постановил обжалваното съдебно
решение, е дал правилен и законосъобразен отговор на всички възражения,
наведени с жалбата против наказателното постановление, като е отчел специално и
факта, че в конкретния случай се касае до нарушение, за което е предвидено
наказание лишаване от права, поради което и не е приложима разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, касаеща реда за издаване на електронен фиш. Следва да се има
предвид, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП действително изрично предвижда, че за нарушение, заснето с
автоматизирано техническо средство или система се издава електронен фиш, но
само тогава, когато за това нарушение не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки. В случая, разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда за установеното нарушение и
кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Видно е в тази
насока, че в конкретния случай, както е отчел и въззивния съд, процедирането от
страна на административните органи е било напълно законосъобразно, като
административнонаказателното производство е започнало със съставяне не на
електронен фиш, а на акт за установяване на административно нарушение. Противно
на твърдяното, същият е съставен при спазване на правилата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, след надлежно уведомяване на касатора.
Районният съд е дал законосъобразен
отговор и на възражението на жалбоподателя, свързано с точната правна
квалификация на установеното нарушение, като в тази връзка се е позовал на
надлежно събрания по делото доказателствен материал. Фактът, че е поискана
декларация от ползвателя на автомобила
по реда на чл. 188 от ЗДвП не опорочава процедурата по издаване на НП.
В този смисъл съдът, постановил обжалваното решение правилно е извел извод
в мотивите си, че при проверката не са открити съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правото на защита.
При
така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд
– Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 532 от 21.12.2022г. по НАХД № 527/2022г. по описа на
Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.