№ 727 / 04.11.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Атанас Палхутев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №511 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ОД
МВР Хасково, РУ Димитровград, срещу Решение №67 от 11.04.2022г., постановено по
анд №85 по описа за 2022г. на Районен съд Димитровград. Твърди се, че решението
е неправилно поради неправилно тълкуване на материалния закон. След съставянето
на акта за установяване на административно нарушение, същият бил прочетен ясно
и разбираемо на жалбоподателя пред свидетел, както и му била разяснена
възможността за изготвяне на възражение срещу акта в 7-дневен срок, съгласно
измененията на ЗАНН настъпили един ден преди съставянето му. Относно
стойностите за употребения от водача алкохол се сочи, че бил издаден талон за
медицинско изследване със записани в него показания от пробата с дрегер. Едва
след излизането на резултатите от изследването било издадено наказателното
постановление. Всичко това било ясно описано в санкционния акт. Иска се отмяна
на Решение №67 от 11.04.2022г., постановено по анд №85 по описа за 2022г. на
Районен съд Димитровград, както и съдът да потвърди наказателно постановление
№21-0254-001051 от 20.01.2022г. на Началник РУ Димитровград, ОД МВР Хасково,
както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника.
Ответната страна – И.М.Д., в писмен
отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита
решението на РС за правилно и законосъобразно. Допуснати били съществени
процесуални нарушения, тъй като при връчването на препис от акта нарушителят не
бил уведомен съобразно чл.43, ал.5 от ЗАНН за правото му в 14-дневен срок да
отправи предложение за сключване на споразумение. Така била отнета възможността
да се признаят фактите, като за нарушителя бъде определено наказание в намален
размер съгласно чл.58г, ал.8 от ЗАНН. Освен това била нарушена разпоредбата на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, като била посочена неактуална разпоредба на закона, а не
въведената с последните изменения и в сила от 23.12.2021г. Освен това
концентрацията на алкохол в кръвта била 1,08 промила, отчетена с техническо
средство, а съобразно медицинското изследване – 0,87 промила. Едва при
наложеното наказание е изписан текст за промилите съобразно медицинското
изследване, като не ставало ясно коя е концентрацията, която била приета от
органа за доказана и наказуема.
Окръжна Прокуратура Хасково счита, че решението
на PC Димитровград е неправилно. Същото следвало да бъде отменено, а издаденото
наказателно постановление потвърдено. Излага подробни аргументи в подкрепа на
становището си, като се обосновава с нормата на чл.58г, ал.15 от ЗАНН,
определяща, че издаването на наказателно постановление без да е направено
предложение за сключване на споразумение не съставлява съществено нарушение.
Нарушение би било допуснато едва когато е било издадено наказателното
постановление преди да изтече определения в закона срок за възражение от 7 дни,
а това не било така в случая. При посочването на двете стойности алкохол в
кръвта в обжалваното наказателно постановление жалбоподатателят не бил
затруднен в защита си, тъй като това съставлявало описание на нарушението. И
двете стойности сочели на извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 съответно
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Димитровград
е отменил Наказателно постановление №21-0254-001051/20.01.2022г., издадено от
Началник РУ Димитровград към ОДМВР Хасково, с което на И.М.Д. за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца. Въззивният съд приел, че в
административнонаказателното производство са били извършени съществени
процесуални нарушения при издаване на АУАН. Към момента на извършване на проверката действала
новата разпоредба на чл.43, ал.5 от ЗАНН и удълженият срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН за възражение против АУАН. Поради това било задължително писмено да се уведоми
жалбоподателят за новото му право да поиска споразумение, което следвало
изрично от текста на нормата. Същото се отнасяло и към задължението на
служителите на АНО да уведомят жалбоподателя, че има право да подава възражения
против АУАН в 7-дневен срок. Първото изобщо не било сторено, а по отношение на
второто писмено бил указан по-къс срок за възражения. Допуснато било и
съществено нарушение при издаване на НП. Съставен и съществен елемент от него била
концентрацията на алкохол в кръвта от 1,08 промила, отчетена с техническо
средество. По-долу,
след като вече било наложено наказанието бил внесен текст, съобразен с медицинското
изследване за концентрация на алкохол от 0,87 промила. От така направеното
описание не ставало ясно коя била точно приетата от АНО концентрация. Предвид
изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017г.,
следвало резултатът от дрегера да бъде игнориран, но в случая не ставало ясно
дали това било така. Допуснатите нарушения били съществени, съответно правото
на защита на жалбоподателя било накърнено до степен, обосноваваща отмяна на НП.
Настоящият състав на касационната
инстанция приема, че обжалваното решението е постановено в нарушение и при
неправилно приложение на закона. Необоснован е изводът на въззивния съд, че при проведеното
административно наказателно производство са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания относно съдържанието на
съставения АУАН, както и на издаденото въз
основа на него наказателно
постановление.
Съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателното
постановление може да бъде издадено въпреки допуснати нередовности в АУАН, ако
е установено по безспорен начин съставомерното деяние и кой е неговият автор. В този смисъл не всяко нарушение,
допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото
наказателното постановление, а единствено и само съществени нарушения при
съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които
сочат на вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински,
неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга
фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или които съществено
накърняват правото на дееца да участва в административно наказателното
производство и обективно са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, могат да релевират наличието на отменително основание.
В случая действително при съставянето
на АУАН на 24.12.2021г. е била приложима разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН в
редакцията си от изм. ДВ бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г., като така
нарушителят има право в 7-дневен срок от подписването на акта да направи и
писмени възражения по него. В АУАН обаче е посочено, че срокът за възражение е
3-дневен, което е текст на разпоредбата преди изменението. Но разписаното в императивната норма на чл.44, ал.1 от ЗАНН обуславя невъзможност наказателното постановление да
бъде издадено преди
изтичането на определения срок. В случая – с издаване на наказателното постановление на
20.01.2022г., тази възможност не е била
игнорирана от административнонаказващия
орган и касаторът не е бил лишен от възможността да направи писмени възражения срещу
съставения му акт
в определения от закона срок.
Допуснатото нарушение с
посочване на 3-дневен вместо 7-дневен срок не е
съществено, доколкото не
е ограничило основно процесуално право
на защита в административнонаказателното производство и така не съставлява
основание за отмяна на наказателното постановление.
По отношение съображенията,
касаещи възможност на жалбоподателят да сключи сспоразумение, въззивната
инстанция правилно отчита, че към момента на извършване на проверката е
действала новата редакция на чл.43, ал.5 от ЗАНН – доп. ДВ бр.109/2020г. Но не
е съобразена разпоредбата на чл.189з от ЗДвП – нов - ДВ бр.109/2020г., в сила
от 23.12.2021г., съгласно която за нарушенията по този закон не се прилагат
чл.28 и чл.58г от ЗАНН, поради което и в настоящия случай не съществува
възможност за сключване на споразумение, а и при съставянето на АУАН органът
няма задължение да уведомява нарушителя за възможността за споразумение.
Разпоредбата на чл.58г, ал.15 от ЗАНН касае възможността да бъде направено
споразумение, а не задължението за уведомяване за възможността за споразумение
по чл.43, ал.5 от ЗАНН.
Неправилен е и изводът на районния съд
относно допуснато съществено нарушение при издаване на НП. За да се мотивира се
сочи, че концентрацията на алкохол в кръвта от 1,08 промила била отчетена с
техническо средство и това било описано в обстоятелствената част, докато в
противоречие и вече при налагане на наказанието бил внесен текст, съобразен с
медицинското изследване за концентрация на алкохол от 0,87 промила, а от така
направеното описание не ставало ясно коя била точно приетата от АНО
концентрация. Но спор между страните относно така установените факти няма,
както и е безспорно, че и двете отчетени стойности /при изследване с техническо
средство и при изследване на кръвта/ са в рамките на определеното с нормата на
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – от 0,5 промила до 1,2 промила. Описанието не е
неточно, а пълно, и отчита всички установени факти, както и тъй като именно
стойността от химическата експертиза е определена за водеща, то същата е
изрично посочена в диспозитива на постановлението при определяне на санкцията. Съгласно
чл.6, ал.9 от
Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че на водача е бил връчен
талон за медицинско изследване, както и че е извършено медицинско изследване. С
оглед изложените факти и предвид посочената разпоредба правилно административният орган се
е позовал на установена с Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв №865/29.12.21г. – 0,87 промила.
По изложените съображения, изводът на районния
съд, че има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е
неправилен. В административнонаказателното производство, предмет на съдебен
контрол, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Съгласно
специалната норма на чл.189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на
нарушенията по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в
съставения на 24.12.2022г. АУАН не само не са оборени от установените факти в
хода на съдебното производство, но и са безспорни между страните.
Жалбоподателят в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства,
които да опровергаят отразените в АУАН констатации. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл.42 от ЗАНН
и се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. Събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства кореспондират с
констатациите в съставения АУАН, като наказателното постановление е издадено от
овластено длъжностно лице. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП на водача на ППС е забранено да управлява ППС под
въздействие на алкохол. За управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда,
установена с медицинско изследване и/или с техническо средство в ЗДвП е
предвидена административнонаказателната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2, която
в разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган. Видът и
размерът на наложеното с наказателното постановление административно наказание е
съобразен с предвиденото в закона.
По изложените съображения, обжалваното
решение на Районен съд Димитровград е неправилно, а като такова следва да бъде
отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди
процесното наказателно постановление като законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №67 от 11.04.2022г., постановено
по анд №85 по описа за 2022г. на Районен съд Димитровград, като неправилно, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№21-0254-001051/20.01.2022г., издадено от Началник РУ Димитровград към ОДМВР
Хасково, с което на И.М.Д. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.