Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№   260098 / 19.11.2020 година  град Хасково

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

на  двадесет и трети октомври  две хиляди и  двадесета година

в публично заседание в следния  състав:

     Районен съдия: Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Павлина Николова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АН  дело №915 по описа за    2020 година, за да се произнесе прие за установено следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.  

Образувано е по жалба от Д.К.П. *** срещу Наказателно постановление № 19 - 1253 - 000525 от 14.10.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени съответни административни наказания - „Глоба" в размер на 50 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 103 ЗДвП и „Глоба" в размер на 10 лева - за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като излага конкретни съображения в тази насока. Твърди се от жалбоподателя, че било допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление, като се излагат конкретни съображения, както и фактически твърдения, въз основа на които счита, че не бил извършил процесното деяние по чл. 103 от Закон за движението по пътищата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, жалбоподателят, редовно призован не се явява. Чрез адв. В.Л. заявява първоначално в съдебно заседание по делото, че поддържа подадената жалба и развива допълнителни съображения за нейната основателност. В хода по същество обаче заявява, че не оспорва нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и не поддържа, съответно оттегля жалбата срещу наказателното постановление в тази част - основание за прекратяване на производството по делото в тази част с решението на съда, предвид етапа, на който е отправено изявлението от жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, разполагащ с необходимия обем представителна власт.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 02.10.2019 г. свидетелите Т.К.К. и Г.П.К., съответно на длъжност „***" и „полицай" в Сектор „Патрулно - постова дейност и масови мероприятия", град Х., към ЗЖУ – К. били на работа, като при изпълнение на служебните си задължения, в около 16:30 часа, в град Хасково били установени със служебен автомобил - марка „Фолксваген", с per. № ***, когато възприели движението на лек автомобил марка „Опел", модел „***", с per. № *** по ул. „Република" в посока бул. „В. Левски". При приближаването на лекия автомобил, към установения пост на служителите на ЗЖУ - Кърджали, водачът на същия спрял и пропуснал движещите се зад него моторни превозни средства, след което започнал да си служи хаотично със светлините на превозното средство, което направило впечатление на свидетелите Т.К. и Г.К. и решили да го спрат за проверка. Преди да подадат сигнал на водача на лекия автомобил, същият предприел маневра движение назад и след това завил надясно по ул. „Единство" в град Хасково, при което бил последван от служителите на ЗЖУ – К. с посочения по горе служебен автомобил, чрез който подали светлинен и звуков сигнал на водача на лекия автомобил марка „Опел", модел „***", с per. № ***. Същият обаче, не преустановил, а продължил движението си към ул. „Младежка" в град Хасково, а след това завивайки по различни улици в кв. „Република" на град Хасково се отправил по ул. „Мир", където до № ** спрял, качвайки се отчасти на тротоара с управляваното от него МПС. Там, следвалите го през цялото време със служебния автомобил и без да губят визуален контакт, служители на ЗЖУ – К. поискали от водача на превозното средство, пътуващ сам, документи удостоверяващи правоспособността му за управление, но същият не съумял да представи свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име и контролен талон. Уведомили за случая колегите им от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково и поискали съдействие. На място пристигнал екип, в състава на който бил и свид. И.Н.К.. При осъществяване на последваща проверка, вече от органите на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково и след установяване на самоличността му, жалбоподателят Д.К.П. не представил свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име, както и контролен талон. В резултат, бил съставен срещу него, в негово присъствие, на същата дата, от свид. И.Н.К. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 38263 за нарушения по чл. 103 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта за установяване на административно нарушение, без да впише възражения в него, връчен му бил екземпляр, но липсва удостоверяване на този факт с полагане на неговия подпис в приложената разписка.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушенията.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.П.К. и Т.К.К. относно обстоятелствата, свързани с процесното управление на лекия автомобил от жалбоподателя, за неговото поведение на пътя и техните действия по извършване на проверката, начина по който е осъществена същата и констатациите до които са достигнали, изложени в АУАН, в частта за която имат преки и непосредствени впечатления и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. По отношение на тяхната правна оценка, което се явява довод по същество и ще бъде обсъдено на съответното място по - долу в изложението на правните изводи на съда. За тези групи факти - за които има съответно опосредени и преки впечатления, съдът кредитира с доверие и изложеното от свид. И.Н.К., чиито показания за обективно и безпристрастно дадени.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По силата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания, предмет на наказателното постановление в частта, подложена на контрол, за законосъобразност, с оглед пределите на изследване, формирани с подадената жалба, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния АУАН в присъствие на лицето, сочено като нарушител, като действително липсва отразяване в приложената разписка на факта на връчване на екземпляр от него, което действие има самостоятелно правно значение, но от събраните гласни доказателства става ясно, че все пак е осъществено връчване на жалбоподателя на екземпляр от съставения срещу него АУАН. Следователно, със съставяне в присъствие на лицето и със запознаване със съдържанието на акта, чрез предявяването му, още на най - ранен етап е била обезпечена възможността да узнае фактите от състава на всяко от нарушенията, за които е привлечен към административнонаказателна отговорност, а така всъщност е било обезпечено и правото му на защита, включително и в аспекта на възможността да подаде възражения. Именно това е и ръководният критерий за преценка дали дадено процесуално нарушение е от категорията на съществените, оттам основание за отмяна на санкционния акт, а в случая пропускът да бъде удостоверен факта на връчване на екземпляр от акта се установи, че всъщност не води до извод за пропуск задължението за предприемане на това правно действие да бъде изпълнено. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, включително на т. 4 от цитираната разпоредба - да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, релевантни на дадената правна квалификация по отношение на деянието по чл. 103 от Закона за движението по пътищата, за да се прецени обема на фактически твърдения, за които се ангажира отговорността, съобразно обективните признаци от състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят е управлявал процесният автомобил. Установено е и че при приближаването на лекия автомобил, към установения пост на служителите на ЗЖУ – К., преди те да подадат сигнал на водача на лекия автомобил, същият предприел маневра движение назад и след това завил надясно по ул. „Единство" в град Хасково, при което бил последван от служителите на ЗЖУ – К. с посочения по горе служебен автомобил, чрез който подали светлинен и звуков сигнал на водача на лекия автомобил марка „Опел", модел „***", с per. № ***. Същият обаче, не преустановил, а продължил движението си към ул. „Младежка" в град Хасково, а след това завивайки по различни улици в кв. „Република" на град Хасково се отправил по ул. „Мир", където до № ** спрял, качвайки се отчасти на тротоара с управляваното от него МПС. Тамбил застигнат от  служителите на ЗЖУ – К., които поискали от водача документи удостоверяващи правоспособността му за управление, но той не представил свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име и контролен талон. След това на место пристигнал екип, в състава на който бил и свид. И.Н.К.. Именно те и съставили АУАН на жалбоподателя за констатираните нарушения.

По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, според съда на първо место жалбоподателят е разбрал че именно на него се подава звуков и светлинен сигнал. Словесно описаното нарушение на разпоредбата по чл. 103 от ЗДвП, предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролни органи водач на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото от представителят на службата за контрол място. Видно от показанията на свидетелите жалбоподателя, управлявайки процесното МПС е последван от полицейските служители със звуков и светлинен сигнал. И двама свидетели очевидци не сочат, че по някакъв друг начин, освен чрез светлинен и звуков, са подавали друг сигнал за спиране на водача, например със стоп палка. 

Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място. Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка - този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По делото безспорно е установено, че по никакъв друг начин на жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители. Напротив те са категорични, че преди да му се подаде сигнал за спиране, жалбоподателят е дал на зад и е свил в описаната улица по-горе.

Съгласно действащата правна уредба, подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.

Нещо повече - съгласно чл. 207, изр. последно от Правилника за прилагане на ЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за това.

Предвид изложеното по-горе неспирането на жалбоподателя при подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил, не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

В подкрепа на последното е и константната практика на АС-Хасково – Решение № 713 /25.10.2019 г. по АНД (К) № 756 по описа на съда за 2019 година.

Тоест според настоящият състав на съда, НП в тази си част, за това нарушение  следва да се  отмени.

По отношение на нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП с оглед оттеглянето на жалбата, както вече съдът отбеляза по-горе следва наказателното производство в тази си част да се прекрати.

С оглед претендираните разноски по делото от страна на жалбоподателя и липсата на възражения от наказващият орган съдът намира, че следва да присъди разноски само за отменената част на НП.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД 915/2020 г. по описа на PC - Хасково по подадената жалба от Д.К.П. *** срещу Наказателно постановление № 19 - 1253 - 000525 от 14.10.2019г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, в частта, с която с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 1, т.1, предл. 1 и 2 от ЗДвП на Д.К.П. *** е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 10 лева - за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 - 1253 - 000525 от 14.10.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково в обжалваната част, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Д.К.П. *** са наложени съответни административни наказания - „Глоба" в размер на 50 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 103 ЗДвП.

ОСЪЖДА  ОДМВР – Хасково да заплати на Д.К.П. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 80 лв. - адвокатско  възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия:   /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар:К.С.