Решение по дело №281/2021 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 12
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20212160200281
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Поморие, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Д.
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Д. Административно наказателно
дело № 20212160200281 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по жалба от „Ред строй 10“ ЕООД гр.Поморие, против
наказателно постановление (НП) № 02-0003592/17.09.2021 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда” – Бургас (ДИТ – Бургас), с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв., на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на
труда (КТ), затова, че на 27.07.2021 г., в 18.00 ч., в качеството си на работодател, в обект
„Павилион за бърза закуска”, находящ се в гр.Поморие, ул. ..., не е осигурил безопасност на
работещите, като е допуснал удължител, използван за захранване на използваното работно
оборудване – кафе машина, разположена на работен плот, да е необезопасен срещу риск от
директен или индиректен контакт с електрически ток, а именно ел.кабела е с открити
тоководещи части и преминава по открити повърхности, с което не е осигурена защита на
експонираните работници. Като правна квалификация на нарушението
административнонаказващият орган (АНО) е посочил нормата на чл.197 от Наредба №
7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
В жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено при нарушение
на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява редовно упълномощен процесуален
представител – адв.Г.Д., който поддържа жалбата.
АНО представя преписката по проведеното пред него производство, негов редовно
упълномощен процесуален представител – ст. юрисконсулт СТ. М. Н., изразява становище за
1
оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.
Жалбата е допустима. Подадена е от субекта, посочен в НП като нарушител. НП е връчено
на нарушителя на 22.11.2021 г., видно от отразяването в разписката, инкорпорирана в НП.
Жалбата е депозирана на 29.11.2021 г., видно от входящия номер на същата, в срока по
чл.59, ал.2 ЗАНН (ред. преди изм., ДВ бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 02-0003592/11.08.2021
г., съставен от Кр. П. Г. – началник отдел при ДИТ – Бургас. Датата и мястото на
нарушението, фактическото му описание и посочените като нарушени законни норми са
идентични с тези, посочени в издаденото въз основа на акта НП.
Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията със
самостоятелни отменителни основания при съставяне на АУАН и при издаването на НП.
Актът е съставен в присъствието на законния представител на жалбоподателя, на когото в
съответствие с чл.43, ал.1 ЗАНН, е предявен срещу подпис. Препис от акта е връчен на
представителя.
НП е издадено въз основа на съставения АУАН от компетентен орган по чл.416, ал.5 КТ и
съдържа изискуемите от чл.57, ал.1 ЗАНН реквизити.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното.
На 27.07.2021 г., контролни органи по спазване на трудовото законодателство, в това число
актосъставителката и свидетелка по делото Кр. П. Г., посетили посочения в НП обект
„Павилион за бърза закуска”, находящ се в гр.Поморие, ул. ..., за който не се спори, че е
стопанисван от жалбоподателя, същият работодател по смисъла на §1,т.1 от КТ, с цел
извършване на проверка, при която било констатирано, че удължител, използван в обекта за
захранване на работно оборудване – кафе машина, е необезопасен срещу риск от директен
или индиректен контакт с електрически ток, а именно кабелът на удължителя е с открити
тоководещи части и преминава по открити повърхности.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от представените по
делото писмени доказателства, в това число протокол за извършена проверка №
ПР2125153/11.08.2021 г., както и от показанията на св. Кр. П. Г. и не се опровергава от
показанията на ангажирания от защитата св.Н.Х.Ц. (работник в обекта), който макар и да
твърди, че не е видял оголени/с нарушено покритие кабели на процесния разклонител,
заявява, че кутията на разклонителя е била счупена.
При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:
Съгласно чл.413, ал.2 КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
2
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
В процесния случай безспорно се установява, че жалбоподателят, същият работодател по
смисъла на §1,т.1 от КТ, не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, като е допуснал на посочения в НП обект да се използва
удължител, който е необезопасен срещу риск от директен или индиректен контакт с
електрически ток, а именно кабелът на удължителя бил с открити тоководещи части и
преминавал по открити повърхности, в нарушение на предписанието на чл.197 от Наредба
№ 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно което работното
оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от
директен или индиректен контакт с електрически ток, поради което правилно и
законосъобразно АНО е пристъпил към реализиране на административнонаказателната му
отговорност, която е безвиновна, налагайки на жалбоподателя предвидената в чл.413, ал.2
КТ, имуществена санкция.
Не са налице кумулативно предвидените предпоставки за прилагане на привилегирования
състав на чл.415в, ал.1 КТ, нарушението да е отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници
и служители.
Доказателства за отстраняването на нарушението веднага след установяването му при
извършената от контролните органи проверка по делото не са представени. В тази насока са
единствено показанията на св.Цветков, но същия сочи, че процесният разклонител е сменен
ден или два след проверката, т.е. в посочения период работещите в обекта са продължили да
бъдат изложени на риск от директен или индиректен контакт с електрически ток.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът намира, че АНО неправилно е
наложил имуществената санкция в размер над минималния, предвиден в закона.
Несъмнено от доказателствата по делото се установява, че в хода на проверката са били
констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, но това обстоятелство не
води автоматично до извод да необходимост от налагане на по-висока санкция, при
положение, че посочените други нарушения не са установени с влезли в сила НП.
В случая според съда, за постигане на целите по чл.12 ЗАНН, справедлива санкция е
минималната предвидена такава, тъй като не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства и не е установено жалбоподателят да е наказван за други нарушения на
трудовото законодателство.
Предвид посочените съображения, по повод подадената жалба НП следва да се измени в
частта му относно наложеното наказание, като същото се определи в размер на предвидения
от закона минимум.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН (ред. ДВ ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
3
АПК.
По силата на чл.64д, ал.4 и 5 ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, както е в случая, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ.
В АПК липсва изрична правна уредба за определяне на разноски при изменение/намаление
на наложеното наказание, по аргумент от чл.144 от АПК, приложими са съответните норми
от ГПК - чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, предвиждащи възможност за присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер
определен по реда на ЗПП.
Тъй като размерът на наложената санкция следва да бъде намален с 1/4, съгласно чл.37 ЗПП,
вр.с чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ДИТ – Бургас следва да бъдат
присъдени разноски в размер 60 лева.
Съгласно т. 2 б. "а" от тълкувателно решение № 3/8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 година на
ОСНК на ВС, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските
се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени, поради което разноски на жалбоподателя не се дължат, ето защо искането му за
присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0003592/17.09.2021 г., на директора на дирекция
„Инспекция по труда” гр.Бургас, с което на „Ред строй 10” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. .., представлявано от Т. В. К., на основание
чл.413, ал.2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв., като НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание от 2 000 лв. на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА „Ред строй 10” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ДИТ – Бургас, сума в
размер 60 лв. (шестдесет лева), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ред строй 10” ЕООД, ЕИК *********, за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е образувано по жалба от „Ред строй 10“ ЕООД гр.Поморие, против
наказателно постановление (НП) № 02-0003592/17.09.2021 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда” – Бургас (ДИТ – Бургас), с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв., на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на
труда (КТ), затова, че на 27.07.2021 г., в 18.00 ч., в качеството си на работодател, в обект
„Павилион за бърза закуска”, находящ се в гр.Поморие, ул. ..., не е осигурил безопасност на
работещите, като е допуснал удължител, използван за захранване на използваното работно
оборудване – кафе машина, разположена на работен плот, да е необезопасен срещу риск от
директен или индиректен контакт с електрически ток, а именно ел.кабела е с открити
тоководещи части и преминава по открити повърхности, с което не е осигурена защита на
експонираните работници. Като правна квалификация на нарушението
административнонаказващият орган (АНО) е посочил нормата на чл.197 от Наредба №
7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
В жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено при нарушение
на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява редовно упълномощен процесуален
представител – адв.Г.Д., който поддържа жалбата.
АНО представя преписката по проведеното пред него производство, негов редовно
упълномощен процесуален представител – ст. юрисконсулт С.М.Н., изразява становище за
оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.
Жалбата е допустима. Подадена е от субекта, посочен в НП като нарушител. НП е връчено
на нарушителя на 22.11.2021 г., видно от отразяването в разписката, инкорпорирана в НП.
Жалбата е депозирана на 29.11.2021 г., видно от входящия номер на същата, в срока по
чл.59, ал.2 ЗАНН (ред. преди изм., ДВ бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 02-0003592/11.08.2021
г., съставен от К.П.Г. – началник отдел при ДИТ – Бургас. Датата и мястото на нарушението,
фактическото му описание и посочените като нарушени законни норми са идентични с тези,
посочени в издаденото въз основа на акта НП.
Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията със
самостоятелни отменителни основания при съставяне на АУАН и при издаването на НП.
Актът е съставен в присъствието на законния представител на жалбоподателя, на когото в
съответствие с чл.43, ал.1 ЗАНН, е предявен срещу подпис. Препис от акта е връчен на
представителя.
НП е издадено въз основа на съставения АУАН от компетентен орган по чл.416, ал.5 КТ и
съдържа изискуемите от чл.57, ал.1 ЗАНН реквизити.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното.
На 27.07.2021 г., контролни органи по спазване на трудовото законодателство, в това число
актосъставителката и свидетелка по делото К.П.Г., посетили посочения в НП обект
„Павилион за бърза закуска”, находящ се в гр.Поморие, ул. ..., за който не се спори, че е
стопанисван от жалбоподателя, същият работодател по смисъла на §1,т.1 от КТ, с цел
извършване на проверка, при която било констатирано, че удължител, използван в обекта за
захранване на работно оборудване – кафе машина, е необезопасен срещу риск от директен
или индиректен контакт с електрически ток, а именно кабелът на удължителя е с открити
1
тоководещи части и преминава по открити повърхности.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от представените по
делото писмени доказателства, в това число протокол за извършена проверка №
ПР2125153/11.08.2021 г., както и от показанията на св. К.П.Г. и не се опровергава от
показанията на ангажирания от защитата св.Николай Христов Цветков (работник в обекта),
който макар и да твърди, че не е видял оголени/с нарушено покритие кабели на процесния
разклонител, заявява, че кутията на разклонителя е била счупена.
При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:
Съгласно чл.413, ал.2 КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
В процесния случай безспорно се установява, че жалбоподателят, същият работодател по
смисъла на §1,т.1 от КТ, не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, като е допуснал на посочения в НП обект да се използва
удължител, който е необезопасен срещу риск от директен или индиректен контакт с
електрически ток, а именно кабелът на удължителя бил с открити тоководещи части и
преминавал по открити повърхности, в нарушение на предписанието на чл.197 от Наредба
№ 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно което работното
оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от
директен или индиректен контакт с електрически ток, поради което правилно и
законосъобразно АНО е пристъпил към реализиране на административнонаказателната му
отговорност, която е безвиновна, налагайки на жалбоподателя предвидената в чл.413, ал.2
КТ, имуществена санкция.
Не са налице кумулативно предвидените предпоставки за прилагане на привилегирования
състав на чл.415в, ал.1 КТ, нарушението да е отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници
и служители.
Доказателства за отстраняването на нарушението веднага след установяването му при
извършената от контролните органи проверка по делото не са представени. В тази насока са
единствено показанията на св.Цветков, но същия сочи, че процесният разклонител е сменен
ден или два след проверката, т.е. в посочения период работещите в обекта са продължили да
бъдат изложени на риск от директен или индиректен контакт с електрически ток.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът намира, че АНО неправилно е
наложил имуществената санкция в размер над минималния, предвиден в закона.
Несъмнено от доказателствата по делото се установява, че в хода на проверката са били
констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, но това обстоятелство не
води автоматично до извод да необходимост от налагане на по-висока санкция, при
положение, че посочените други нарушения не са установени с влезли в сила НП.
В случая според съда, за постигане на целите по чл.12 ЗАНН, справедлива санкция е
минималната предвидена такава, тъй като не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства и не е установено жалбоподателят да е наказван за други нарушения на
трудовото законодателство.
Предвид посочените съображения, по повод подадената жалба НП следва да се измени в
частта му относно наложеното наказание, като същото се определи в размер на предвидения
от закона минимум.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН (ред. ДВ ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
2
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК.
По силата на чл.64д, ал.4 и 5 ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, както е в случая, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ.
В АПК липсва изрична правна уредба за определяне на разноски при изменение/намаление
на наложеното наказание, по аргумент от чл.144 от АПК, приложими са съответните норми
от ГПК - чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, предвиждащи възможност за присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер
определен по реда на ЗПП.
Тъй като размерът на наложената санкция следва да бъде намален с 1/4, съгласно чл.37 ЗПП,
вр.с чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ДИТ – Бургас следва да бъдат
присъдени разноски в размер 60 лева.
Съгласно т. 2 б. "а" от тълкувателно решение № 3/8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 година на
ОСНК на ВС, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските
се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени, поради което разноски на жалбоподателя не се дължат, ето защо искането му за
присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
3