Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.10.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 8627 по описа за 2019 год.
И за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, с която претендира да
бъде прието за установено по отношение на Б.Н.Д.,
с ЕГН: ********** с адрес ***, че съществува
вземането му, за което по
ч.гр.д. № 813/2019г. по описа на ВРС
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 492,71 лева -
неплатена главница за консумирана вода за периода от 15.11.2016 г. до 13.12.2018 г., по партида с абонатен номер 1198680 за обект, находящ се в адрес гр. Варна, *****, гараж; ведно със законната лихва върху
главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 18.01.2019 г. до окончателното
изплащане; и сумата от 57,22 лева – сбор от обезщетенията за забава в размер на
законната лихва върху главниците по всяка от
фактурите, в която са посочени, считано от падежа им – 30 дни след издаването
им до 10.01.2019г.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между ищецът,
като доставчик и ответникът, като потребител бил сключен договор
при Общи условия за предоставяне на ВиК услуги до обект находящ се в ул. “*****, гараж. Доставчикът
изпълнил задължението си като доставил през периода от 15.11.2016г. до 13.12.2018г., отвел и пречистил вода на обща
стойност 492,71 лв. по партида с абонатен номер №1198680, за
плащането на която били издавани ежемесечни фактури. Посочената
във всяка една от тях цена не била заплатена в уговорения 30-дневен срок от
издаването им, поради което се дължи
и обезщетение за забава. За
събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. № 813/2019г.
по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение,
която била връчена при условието на чл. 47 ал. 5 ГПК. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез особен
представител, с който оспорва качеството
на потребител и реалната доставка на ВиК услуги до
обекта му в размера посочен от ищеца. Сочи, че ответникът не е собственик на
обекта и не е подписвал договор с ищеца. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за задължението за
лихви за месец декември 2016г.
Съдът, след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие
за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 813/2019г.
на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на „Водоснабдяване
и канализация Варна”
ООД против Б.Н.Д.,
с ЕГН: ********** за вземане включващо посочените в исковата молба суми.
От писмените
доказателства – копия от общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация –Варна“ ООД, извадки от
решение № ОУ – 09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на
КЕВР, Решение № Ц-009 от 28.01.2013г. на ДКЕВР, Решение №
БП- Ц-3 от 28.04.2017г. на КЕВР, Решение № Ц-34 от
15.12.2017г. на КЕРВ, с по два броя обяви за обнародване; справка за
недобора на частен абонат № 1198680 до
10.01.2019г.;
партида
на Б.Д. – 2 стр.; справка по лице от Служба по вписванията –гр.Варна; талон за пломбиране на водомер; опис
на отчети, се установява,
че: от „Водоснабдяване и канализация - Варна”
ООД, като оператор
на ВиК услуги са били публикувани общи условия за доставката им, които са били
одобрени от ДКЕВР, както и приетите от дружеството цени на услугите.
На 26.02.1997г. на Б.Н.Д. било учредено право на строеж относно апартамент „Г“ на ет.2,
гараж № 4 и гараж № 5 в сграда в гр .Варна,
ул. “*****. В
периода от 15.11.2016г. до 16.01.2018г. показанията на водомера монтиран на
обект ул. “*****- гараж са били нанасяни ежемесечно служебно, а от 15.03.2018г. до 13.09.2019г. съобразно отчети от водомер, като в съставения за това
карнет в графа „потребител” е
посочен ЕТ „Ал ка по 46“ и
отбелязване – „собственик Б.Н.Д.“. На 12.02.2018г. от служители на „*****са пломбирали водомер № 36906170, на обекта в присъствието на Димитър Иванов,
като са отбелязали за стария, че не е пломбиран и липсва горна част.
В счетоводството на оператор „Водоснабдяване
и канализация Варна”
ООД са налице задължения на
абонат с номер
1198680 - Б.Н.Д. за доставените услуги на адр. гр. Варна,
ул. “***** в размер на 492,71 лева за неплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода от 15.11.2016г.
до 13.12.2018г. и 57,22 лева, представляваща
обезщетение за забава..
Според
заключението на приетата Съдебно счетоводна експертиза, ищецът е водил редовно
счетоводството си, като е издал фактури за вземанията си за незаплатена цена за
ползвани ВиК услуги за периода от 15.11.2016г. до
13.12.2018г., по партида с абонатен номер 1198680 за обект, находящ се в адрес
гр. Варна, *****. Показанието на
водомера в обекта на 12.08.2020г. е 162м3. За посочените в тези фактури
вземания е изършено едно плащане в размер на 15,15лв. на 03.05.2018г. Общата
стойност на непогасените задължения по
издадените фактури е 492,71 лв. за главница и 57,16 лв. за обезщетение за
забава.
От показанията на водения от ищеца свидетел *****, се установява, че е служител на „*****на
длъжност – „инкасатор“, в чиито район
се включва гр. *****”.
Карнетът, който е по делото е попълнен от нея. Обектът, за който се отнасят отчетите по него представлява гаражи, пригодени за живеене. Два в ляво и два в
дясно с обща баня и тоалетна. Живущите там са я допускали вътре да отчита
водомера и е виждала мебели. Всеки път били различни
хора и различна бройка. През 2015г. и 2016г. е начислена служебна
консумация, защото водомерът
е бил извън метрологична годност. Не е бил годен. Може да е бил със скъсани пломби. След
това е бил подменен от собствениците. Те й представили документ, че водомерът е подменен и е започнала да отчита нормално според показанията му.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК за вземане произтичащо от чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 и
чл. 86 ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен
срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената
материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане,
уважаването на иска е обусловено от наличието
на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между
тях договор за продажба на ВиК услуги, доставката от продавача на уговорените с
договора стоки на купувача, както и падежа за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по
договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
За
настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими и тези
регламентирани с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
По
делото не се спори, че дружеството – ищец има качеството на оператор на „ВиК”
услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се регламентира от договор
при общи условия, приети и
влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата.
Спорно по делото е
качеството на ответника на потребител по см. на Наредба №
4/14.09.2004г. От
представената разпечатка от АВ-СВ се установява, че ответникът се легитимира като собственик на
процесния водоснабден обект в гр. Варна, от 1997г. въз основа на учредено право на строеж, за което не се спори, че е било
реализирано, като в тази насока е наличието на учредена ипотека
относно апартамента през 2001ва година,
обосноваващо извод, че както той, така и гаража находящ се на по-долен
етаж/ниво/ в същата сграда са били вече изградени. Тези обстоятелства обуславят
качеството му на потребител през претендирания период. Съгласно чл. 14 от цитираната
наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се
предлага от водоснабдителното предприятие. Тази
разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната
мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на
Наредба № 4, в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите
водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се
предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за
получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на
услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са
сключили предвидените в чл.3 и чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение
общите условия на доставчика, като ако потребителят желае различни тези условия, последните следва да
бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното
следва, че в случаите, когато се касае за обект /като процесния/, който е свързан към водопреносната мрежа преди
влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на собствеността,
респ. ползването е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се
уреждат от общите условия на доставчика.
Въз
основа на изложените доводи, ВРС намира, че
страните са били обвързани с валиден договор за доставка на ВиК услуги в жилището на ответника – потребител по см. чл. 3 от Наредба № 4/2004г. и на чл. 2 от ОУ като собственик на водоснабдения имот.
В случая са налице и надлежно
съставени по уредения нормативен ред отчетни документи за ползваните ВиК услуги
в имота /карнети/ и протокол за монтаж
на водомер, които са частни и неносещи подписа на потребителя, но не бяха
оспорени относно автентичността им, и са
в унисон със събраните гласни доказателства, които ги подкрепят изцяло. Не се
оспорва неизрядността на средството за отчет до 12.02.2018г., като от гласните докзателства се установи и
обстоятелството, че обектът не е бил използван по предназначението си за гараж,
а като жилище, поради което до тази дата правилно е начислявано служебно
потребление по реда на Наредба 4/2004г.
Предвид основателността на
иска следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност за
вземнето за месец декември 2016-та година. Заявлението инициирало процесното
ч.гр.д. №813/2019г. е подадено на 18.01.2019г., като съобразно изричната норма
на чл. 422 ГПК, оттогава се счита предявен и настоящия иск, от което следва, че
до тази дата не е изтекъл предвидения в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД тригодишен
давностен срок за вземанията по фактури с падежи след 18.01.2016-та година,
сред които попадат и процесните /най-рано издадената от тях е с падеж
16.01.2017г./
Въз основа на изложените мотиви, искът за главница следва
да се уважи изцяло.
За дължимостта на обезщетението, съобразно специалните норми на Наредба
№ 4/14.09.2004г. и клаузите на Общите условия на дружеството-оператор,
не е необходимо получаване на издадената фактура. Предвид
основателността на иска за главница, доказана по своето основание е и претенцията
за обезщетение за забава. Изложените доводи по-горе относно липсата на изтекла
погасителна давност по отношение на иска за главница, важи и за акцесорния за
обезщетение за забава. Досежно размерът й съдът кредитира заключението на
вещото лице, според което операторът не е отчел извършеното частично плащане по
една от фактурите при изчисление на обезщетението за забава. Поради това следва
да се отхвърли за сумата от 6 ст. за периода от 03.05.2018г. до 10.01.2019г.
върху сумата от 15,15 лв. по фактура № **********/16.12.2016г.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата
за реалното им извършване - вносни
бележки за държавни такси и депозити
за особен представител и ССчЕ са общо 555 лева. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в
размер на 100 лв. Съразмерно на уважената част от исковете разноските са на
стойност 654,93 лв. Следва да се присъдят на ищеца и разноските по заповедното
производство в размер на 75 лева, съразмерно на уважената част от исковете –
74,99 лв.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между
страните „В.и к.” ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** и
Б.Н.Д., с ЕГН: ********** с адрес ***, че съществува
вземането, за което по ч.гр.д.
№ 813/2019г.
по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РАЗМЕР НА сумата
от 492,71
лева - неплатена главница за консумирана
вода за периода от 15.11.2016 г. до 13.12.2018 г., по
партида с абонатен номер 1198680 за
обект, находящ се в адрес гр. Варна, *****, гараж; ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 18.01.2019 г. до окончателното
изплащане; и сумата от 57,16 лева – сбор от обезщетенията за забава в размер на
законната лихва върху главниците по всяка от
фактурите, в която са посочени, считано от падежа им – 30 дни след издаването
им до 10.01.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 6 стотинки - обезщетение за забава за
периода от 03.05.2018г. до 10.01.2019г. върху сумата от 15,15 лв. по фактура №
**********/16.12.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Б.Н.Д., с ЕГН: ********** с адрес *** да
заплати на „В.и
к.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 654,93 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 74,99 лева
разноски по ч.гр.д.
№ 813/2019г.
по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: