№ 24
гр. Шумен, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500467 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №362 от 04.08.2021г. по гр.д.№710/2021г. по описа на ШРС, Районен съд -
гр.Шумен е отхвърлил предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК /чл.415 ал.1 от
ГПК/ от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." Париж рег.№*********, чрез "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." клон България с ЕИК ********* срещу А.Ц. Р., с
ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
7977,01 лева главница – неплатени вноски по договор за стоков кредит от 18.08.2016г.,
2227,02 лева договорна лихва, за периода 20.05.2018г. – 20.08.2021г., 1502,83 лева лихва за
забава, за периода 20.06.2018г. – 15.12.2020г.. С решението са отхвърлени и предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми на основание същия договор
за кредит.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда
да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане
на деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
1
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо по
отношение на разгледаната установителна претенция, поради което и спора следва да се
разгледа по същество в тази част.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за частично основателна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." Париж рег.№*********, чрез "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." клон България с ЕИК ********* срещу А.Ц. Р., с
ЕГН **********. Ищецът сочи, че на 18.08.2016г. между страните бил сключен договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-13769509, по силата на който ищеца предоставил на
ответника заем в размер на 10000 лева, със срок на връщане - 60 месеца. Длъжника не
върнал цялата заета сума, като преустановил плащанията след м.05.2018г. /до тогава били
погасени 20 месечни вноски/, и на основание чл.5 от договора, вземането станала изискуемо
в пълен размер, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска -
20.06.2018г.. Вземането било в следния размер - 7977,01 лева главница – неплатени вноски
по договор за стоков кредит от 18.08.2016г., 2227,02 лева договорна лихва, за периода
20.05.2018г. – 20.08.2021г., 1502,83 лева лихва за забава, за периода 20.06.2018г. –
15.12.2020г.. За горното вземане по реда на чл.410 ГПК кредиторът поискал издаване на
заповед за изпълнение, която била издадена по ч.гр.д.№2921/2020г. на ШРС, и връчена на
длъжника, след което последния подал възражение по чл.414 ГПК. Моли да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено, че ответника му дължи горните
суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата, и да му бъде присъдена сумата от 284,14 лева, представляваща
направени разноски по заповедното производство, както и деловодните разноски в исковото
производство. В условията на евентуалност, в случай че предявения установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, предявява
осъдителен иск за горните суми. В депозирания отговор на исковата молба, ответника не
оспорва получаването на сочената от ищеца заемна сума, като излага доводи за
недействителност на договора за заем съобразно чл.22 от ЗПК, предвид неспазването на
изискванията на чл.11, ал.1, т7, т.10, чл.12, ал.1, т.9 ЗПК, позовава се и на нищожност на
клауза от договора фиксиран лихвен процент 21,37%, на основание чл.21, ал.2 от ЗПК.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
По силата на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13769509 от 18.06.2016г.,
ищеца отпуснал на ответника потребителски кредит в размер на 10000 лева, с погасителен
план за периода от 20.09.2016г. до 20.08.2021г., с 60 месечни вноски в размер на по 309,39
лева. От описаните в договора параметри е видно, че лихвения процент е 17,85 %, а
годишния процент на разходите - 21,37%. От изготвената във въззивното производство
съдебно -счетоводна експертиза, се установява че ответника е изплатил изцяло първите 21
2
месечни вноски в общ размер 6200 лева, и допълнително 500 лева за периода от 29.08.2018г
до 27.12.2018г., след което плащанията са били преустановени. Вещото лице е изчислило
размера на дължимата главница, ако се приеме предсрочна изискуемост на 20.04.2021г. на
7421,01 лева /6444,03 - просрочени главници и 976, 98 лв. предсрочно изискуема главница/,
както и размера на дължимата възнаградителна лихва - 2277,81 лева. От представения с
експертизата погасителен план по договора е видно, че всяка една месечна вноска е
формирана освен от главница и договорна лихва и от 56 лв. застраховка. Със Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, ищеца сезирал ШРС, по което било
образувано ч.гр.д.№2921/2020г., и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за горните суми. Доколкото длъжника подал в срок
възражение срещу заповедта, ищеца предявил настоящия иск.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В мотивите към т.9
от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК е посочено, че
по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от
значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване
на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването . Постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането
си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. В
процесния случай, ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, установяващи, че преди
образуване на заповедното производство длъжникът е бил уведомен, че кредиторът
упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем. Съгласно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017
г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо. При вземане, произтичащо от договор за
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
3
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че
съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени
между страните - кредитор и кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са
определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение,
съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване
на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото
производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по
отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Целта на заповедното
производство, продължение на което е производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да
бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото,
ако той направо бе предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би
следвало при развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково
производство, пред банката като кредитор с вземане по чл. 417, т. 2 ГПК да съществуват
пречки да получи по всяка от въведените със заявлението претенции - главница,
възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието възникване и
изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в рамките на
посочените в заявлението размери. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се
претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не
съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по
непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които
произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието
на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго
основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново
основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в
исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно
материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването , но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от
всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността
на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е
4
породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че
такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде
отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението
на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо - датата на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. От гореизложените мотиви към
тълкувателното решение, става ясно, че доколкото основанието на установителния иск са
твърдените юридически факти, от които произтича претендираното субективно материално
право, е изоставена и практиката за допустимо съединяване на установителната претенция с
осъдителна такава за същото вземане в условията на евентуалност, предвид абсолютната
идентичност на основание и петитум по двата иска. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото
производство – с връчване препис от исковата молба на ответника на 20.04.2021 г., има за
последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на
което е възникнало вземането и е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично
задължение. В процесния случай разликата между главния и евентуалния иск е само във
вида на търсената защита, и то само поради обстоятелството, че с уважаването на
установителната претенция по чл.415 ще получи отново същия краен резултат -
изпълнителен титул за вземането си. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение /или
друга част от вземането, различна от вече присъдената в заповедното производство/, е
предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения
по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иска, а в случая заявеният спорен
предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на исковете /в този смисъл и
Решение №135/26.09.2018г. по т.д.№230/2017г. ІІ т.о. на ВКС и др./. Необходимо е да се
отбележи и принципно възприетата съдебна практика, че при частично уважаване на главен
иск е недопустимо разглеждането на евентуален такъв /цитираното по-горе Р №135/2018,
Решение №210/27.07.2015г. по гр.д.№5600/2014г. ІV г.о. на ВКС, Определение
№310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1251/2016 г., I т. о. и др./. Освен това, така
установената пълна идентичност в предмета на предявените установителни и осъдителни
искове, в конкретния случай, обуславя липсата на предвидените в разпоредбата на чл. 210,
ал. 1 ГПК, процесуални предпоставки за обективно съединяване на предявените осъдителни
искове в условията на евентуалност с предявените специални установителни искове по чл.
422 ГПК. В този смисъл е и съдържащото се в т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, тълкуване по въпроса. Идентичният
предмет на евентуално предявените осъдителни искове с исковете по чл. 422 ГПК, както и
предвиденият специален ред за установяване на вземането, предмет на издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, водят до недопустимост на осъдителните искове за
същите вземания, поради което първоинстанционното решение в частта, с която са
отхвърлени предявените осъдителни искове следва да се обезсили, а производството по
5
делото прекрати поради недопустимост в тази му част.
Заявените от въззиваемата страна възражения за недействителност на процесния
договор са изцяло неоснователни. Не се установяват сочените несъответствия на договора с
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.7, т.10 ЗПК, посочени са и общия размер на кредита - 10000
лева, общата стойност на плащанията - 18563,40 лева, годишния процент на разходите -
21,37%, както и лихвения процент - 17,85%. Няма нарушение и на чл.21, ал.2 ЗПК,
доколкото същата предвижда нищожност на разпоредба, която определя обезщетение за
кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, а в чл.32 е уредено допустимо
обезщетение единствено при предсрочно погасяване на кредита, пред каквато хипотеза не
сме изправени в настоящия случай. Отразен е общият размер на кредита, лихвеният
процент, който е фиксиран, посочен е годишният процент на разходите, който не надхвърля
размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдържа се общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора, приложен е и погасителен план,
подписан от двете страни, в който е посочен броя на погасителните вноски, падежа на всяка
една от тях, какво се погасява с тях и в какъв размер. По отношение възнаградителната
лихва по договора за кредит. В случая, в договора е уговорен годишен лихвен процент на
17,85 %. Максималният размер на договорната лихва / възнаградителна или за забава/ е
ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелствуване на друг и пр.. Въпреки че не е налице действащо
нормативно ограничение при договарянето на размера на възнаградителната лихва, то
съгласно наложилата се съдебна практика /решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003
г., ІІг.о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о.; решение №
1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о., определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д.
№6295/2014 г., ІV г.о./ се приема, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на
законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на
договорната възнаградителна лихва, съществено превишава нейната обезщетителна функция
по повод предоставеното ползване на заемната сума. Настоящата инстанция споделя тази
практика. В съответствие с препращащата разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, размерът на
законната лихва е определен с Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г.
/в сила от 01.01.2015 г./, съгласно което, годишният размер на законната лихва по
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за
първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим
за второто полугодие. Предвид това и доколкото основния лихвен процент на БНБ по време
на действие на целия договор е 0, то годишния размер на законната лихва се явява 10% или
трикратния-30%. В случая отразеният в договора ГЛП - 17,85% не надвишава трикратния
размер на законната лихва за периода на договора.
6
В настоящия случай, доколкото с подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК,
ищеца е обективирал изявлението си за упражняване на правото да направи целия дълг по
кредита за предсрочно изискуем, и връчването на препис от исковата молба на ответника
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник /Решение №198/18.01.2019г. по
т.д.№193/2018г. І т.о. на ВСК, постановено по чл.290 от ГПК, и др./, то установителната
претенция следва да бъде уважена, като се съобрази датата на установената предсрочна
изискуемост - 20.04.2021г. Съобразно Тълкувателно решение №3/27.03.2019г. по
тълкувателно дело №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, Размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на
предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на
предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са
уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора.
Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД,
независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради
неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Ето защо претенция за заплащане на
възнаградителна лихва за този период не следва да се уважава, а принципно следва да се
признае дължимостта на главницата, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и
мораторната лихва върху тази главница от тази дата до окончателното ѝ изплащане.
По отношение на установените застрахователни премии по договора, които са били
начислявани по погасяваните вноски: От съдържанието на сключения между страните
договор е видно, че постигнатите уговорки сочат правоотношение по договор за
потребителски кредит под формата на заем, по силата на който кредитора е поел
задължението да заплати на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна
премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на кредитора. Съдът намира, че
доколкото по делото не са представени надлежни писмени доказателства, че
застрахователната премия е заплатена, не може да се направи и извод за валидност на
полицата. Липсват доказателства за осъществено плащане, както и досежно размера на
същото. Поради горното не може да се приеме, че са налице надлежни доказателства, от
които да се установява, че дружеството е заплатило процесната сума или че същата е
заплатена именно относно ответницата. Само за пълнота следва да се отбележи и също, че
липсват данни, дали кредитора не е обвързан към застрахователя като застрахователен агент
7
или не, а Кодексът за застраховане забранява изрично на обвързания агент, да събира
премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги. Освен това,
с уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Поради недължимост на уговорените суми за застраховка, съдът следва да съобрази
извършените от ответника плащания и да присъди остатъка от дължимата сума. Както бе
посочено по - горе общо получената от ответника сума в размер на 10000 лева, с падеж на
първата вноска 20.09.2016г., е установено частично плащане от ответника за периода
20.09.2016г - 27.12.2018г. на сума в размер на 6700 лв. Тази сума следва да се отнесе за
погасяване само на главница и договорна лихва /253,39 лева месечна вноска без включената
застрахователна премия - погасени 26,44 месечни вноски, или 26 вноски и 111,49 лв., от
последните - 100,03 лв. за договорна лихва и 11,46 лв. за главница по 27 - та вноска/, като по
този начин ответника остава да дължи сумата 5604,27 лв. просрочена главница до
20.04.2021г. и 976,98 лева предсрочно изискуема главница /общо дължима главница 6581,25
лева/, и 1755,50 лв. - договорна лихва /по вноски от 28 -ма до 20.04.2021г. - настъпване на
предсрочната изискуемост/. Размерът на възнаградителната лихва за правно релевантния
период, съдът определи на основание чл.162 от ГПК/доколкото липсва заключение на
вещото лице касателно този период и размер на лихвата/. Ответника дължи и обезщетение
за забава върху главницата от падежа на всяка просрочена погасителна вноска, считано от
20.11.2018г. - 15.12.2020г. /крайната претендирана от заявителя дата/, определено на
основание чл.162 от ГПК, в размер на 468,03 лева. Законната лихва върху главницата следва
да се присъди по следния начин: върху просрочената главница до подаване на заявлението
по чл.410 - 23.12.2020г. в размер на 4683,37 лева, считано от 23.12.2020г., върху главницата
от 225,15 лв. /53-та вноска/ от 20.01.2021г., върху главницата от 228,5 лв. /54-та вноска/ от
20.02.2021г., върху главницата от 231,9 лв. /55-та вноска/ от 20.03.2021г., върху главницата
от 235,35 лв. /56-та вноска/ от 20.04.2021г., всички до окончателното им изплащане, а върху
предсрочно изискуемата главница от 976,98 лв. от настъпването на предсрочната
изискуемост - 20.04.2021г., до окончателното изплащане. Исковете са основателни до така
установените размери, а в останалата си част са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съгласно приетото в ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид това и доколкото заявените претенции с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК са частично уважени, то ответната страна дължи заплащане на разноските в
заповедното производство, съобразно уважената част от претенциите или в случая 213,70
лв..
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
8
отменено в частта, с която установителната претенция е отхвърлена за сумата от 6581,25
лева главница, сумата от 1755,50 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018г. до
20.04.2021г., и за мораторната лихва върху главницата в размер на 468,03 лева за периода от
20.11.2018 г. до 15.12.2020 г., и вместо това постановено друго, с което бъде уважен иска в
тази му част. Решението следва да бъде обезсилено, в частта с която са отхвърлени
предявените осъдителни претенции. В останалата си част решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция следва да се направи
преизчисляване на разноските за първоинстанционното производство и да се изчислят
такива за втора инстанция. В първоинстанционното производство и във въззивното, ищецът
е бил представляван от юрисконсулт, поради което и следва да му бъде определено
възнаграждение в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.25, ал. 1 НЗПП за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева,
поради което, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ищеца следа де се
определи възнаграждение в размер на сумата по 100 лева за всяка инстанция. Съразмерно с
уважената част от установителните претенции на ищеца следва да се присъдят деловодни
разноски за първоинстанционното производство в размер на 183,61 лева, и в размер на
476,94 лева за въззивното производство.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №362 от 04.08.2021г. по гр.д.№710/2021г. на Районен съд -
гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА , с която са отхвърлени предявените от "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.", Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България с ЕИК: ********* срещу А.Ц. Р. с ЕГН **********, от гр. Ш., ул. №,
вх., ет., ап., искове с правно основание с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 7977,01 лева,
представляваща главница по Договор за кредит от 18.08.2016 г., сключен между страните;
2227,02 лева – възнаградителна лихва от 20.05.2018 г. до 20.08.2021; и 1502,83 лева –
мораторна лихва от 20.06.2018 г. до 15.12.2020 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение №362 от 04.08.2021г. по гр.д.№710/2021г. на Районен съд -
гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА , с която са отхвърлени предявените от "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.", Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България с ЕИК: ********* срещу А.Ц. Р. с ЕГН **********, искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за
9
установено, че ответника дължи на ищеца, сумата от 6581,25 лева главница, представляваща
дължима сума по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13769509 от
18.06.2016г., сключен между страните, сумата от 1755,50 лева - възнаградителна лихва за
периода от 20.12.2018г. до 20.04.2021г., сумата от 468,03 лева - мораторна лихва за периода
от 20.11.2018 г. до 15.12.2020 г., като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ц. Р. с ЕГН **********, че
същият ДЪЛЖИ на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", Париж, рег. № *********, чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България с ЕИК: *********, сумата от 6581,25
лева главница, представляваща дължима сума по Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-13769509 от 18.06.2016г., сключен между страните, ведно със законната лихва
върху главницата в размер на 4683,37 лева, считано от 23.12.2020г., върху главницата от
225,15 лв. /53-та вноска/ от 20.01.2021г., върху главницата от 228,50 лв. /54-та вноска/ от
20.02.2021г., върху главницата от 231,90 лв. /55-та вноска/ от 20.03.2021г., върху главницата
от 235,35 лв. /56-та вноска/ и главница от 976,98 лв. от 20.04.2021г., всички до
окончателното им изплащане, сумата от 1755,50 лева - възнаградителна лихва за периода от
20.12.2018г. до 20.04.2021г., сумата от 468,03 лева - мораторна лихва за периода от
20.11.2018 г. до 15.12.2020 г., присъдени по ч.гр.д. №2921/2020 г. по описа на ШРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №362 от 04.08.2021г. по гр.д.№710/2021г. на Районен
съд - гр.Шумен в останалата част.
ОСЪЖДА А.Ц. Р. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.", Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.",
клон България с ЕИК: *********, направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от предявените претенции, както следва: в размер на 213,70 лева за заповедното
производство, в размер на 183,61 лева за първоинстанционното производство, и в размер на
476,94 лева за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10