Решение по КНАХД №2190/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от и.д.началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез процесуалния му представител младши експерт В. К., против решение № 891/18.07.2025 г. постановено по а.н.д.№ 1212/2025 г. по описа на Районен съд-Варна , с което е отменено издаденото от същият наказващ орган НП № 23-0003434/17.12.2024 г. , с което на „Нишикли травел“ ЕООД на основание чл.105,ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл.1,ал.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, във връзка с чл.12,т.3 от спогодба „Интербус“ и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Касационна жалба съдържа по същество доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, като се оспорват всички приети от Районен съд-Варна снования за отмяна на НП. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.

Ответникът „Нишикли Травел“ ЕООД, чрез упълномощения юрисконсулт М. в съдебно заседание и с представената от нея писмена защита, изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и на събраните по делото доказателства, съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт.

Разгледана по същество след извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , касационният съд намира жалбата за неоснователна.

С обжалваното пред районния съд НП е наложена на настоящият ответник на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.1, ал.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС във вр. с чл.12, т.3 от спогодба „Интербус“, а именно : затова, че на 29.05.2024 г. в [населено място], превозвачът „ Нишикли Травел“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026 г. е извършил международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл.12, т.3 от спогодба „Интербус“, като същия не е попълнил надлежно и правилно ведомост №4 /29.05.2024 г. , представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003483 – видно от ведомостта, при попълването й по извършения превоз с МПС [Марка] с рег. №[рег. номер] , в двата еднообразни екземпляра /основен и дубликат/ са налице несъответствия на същите – списъците с пътници са различни. Нарушението е установено след извършване на тематична проверка по писмо с рег.№ 11-47-10238/26.09.2024 г. и покана с рег. № 11-47-10238/4 от 15.10.2024 г.

За да отмени обжалваното пред него НП, Районен съд-Варна е приел, че същото е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд е приел, че допуснатите процесуални нарушения са ограничили правото на защита на санкционираното лице. Посочено е от въззивния съд , че от съдържанието на акта и наказателното постановление не става ясно кой е собственикът на МПС, нито кой е превозвачът и как е достигнато до извода, че именно „Нишикли Травел“ ЕООД е ЮЛ отговорно за организиране извършването на международен случаен превоз на пътници с конкретно посоченото в тях превозно средство. Приел е, че липсва яснота по отношение на датата на извършване на нарушението, тъй като остава неясно към кой момент е било дължимо попълването на ведомостта. Изложил е, че описанието на нарушението в АУАН и НП е бланкетно, като яснота по отношение на изпълнителното деяние е направена едва в хода на въззивното производство. На следващо място е посочено и нарушение на материалният закон , тъй като инкриминираното от АНО несъответствие между двата екземпляра на ведомостта не изпълва фактическия състав на нарушение по цитираната в НП разпоредба на чл.1 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС във вр. с чл.12 т.3 от Спогодбата за международни случайни превози на пътници извършвани с автобуси (“Интербус“), предвиждаща като част от контролните документи за случайни превози освободени от разрешителни, отговорността на превозвача за надлежното и правилно попълване на пътния лист. Не на последно място, съдът е приел, че вмененото на „Нишикли Травел“ ЕООД нарушение не е доказано от страна на наказващия орган, на когото принадлежи доказателствената тежест във въззивния процес – при липсата на изложена в НП конкретика по отношение маршрута на извършения превоз е приета и липсата на доказателства, че в случая се касае за превоз на предварително съставена група от пътници от начален до краен пункт по предварително заявени условия, т.е. че е осъществен именно международен случаен превоз на пътници.

С изключение на изложените от Районен съд-Варна доводи за процесуална незаконосъобразност на НП поради това, че от съдържанието му не ставало ясно кой е собственика на превозното средство и кой е превозвача, настоящият касационен състав намира за правилни всички останали правни изводи на въззивния съд за наложилата отмяната му процесуална и материална незаконосъобразност на процесното НП, поради което като ги споделя препраща към тях, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

Касационният съд споделя направените от въззивния съд изводи за допуснато от наказващия орган нарушение на материалния закон. Видно от обжалваното НП, от фактическа страна е прието, че е извършен международен случаен превоз на пътници, който не е бил в съответствие с чл. 12, т. 3 от спогодба „Интербус“, доколкото превозвачът не е попълнил надлежно и правилно ведомост № 4/29.05.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003483.

Съгласно §1, т.24 от ДР на ЗАвП „случайни автобусни превози” са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.

Легалното определение на „случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз” е дадено в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС, според което това са превозите на предварително съставена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия и които могат да бъдат :

а) „обиколен превоз при затворени врати" - при който едно и също превозно средство се използва за превоз на една и съща група пътници през цялото пътуване и ги връща до отправния пункт; отправният пункт е разположен на територията на договарящата се страна, в която е регистрирано лицето по чл. 2, ал. 1;

б) превоз от вида „пълен-празен" - при който пътуването в права посока се извършва с пътници, а пътуването в обратна посока - без пътници; отправният пункт е разположен на територията на Република България;

в) превоз от вида „празен-пълен" - при който празният курс е в права посока, като всички пътници се качват от едно и също място, доколкото е изпълнено едно от следните условия:

ва) пътниците съставляват група на територията на друга договаряща се страна, различна от територията на Република България, или където се качват пътниците по силата на договори за превоз, сключени, преди да пристигнат на територията на другата договаряща се страна, и се превозват до територията на Република България;

вб) пътниците са предварително превозени от лицето по чл. 2, ал. 1 при условията, предвидени за превоз от вида „пълен-празен", до територията на договарящата се страна, където те отново се качват и превозват до територията на Република България;

вв) пътниците са поканени да пътуват до територията на друга договаряща се страна, като пътните разноски се поемат от лицето, изпратило поканата; пътниците трябва да съставляват еднородна група, която да не е съставена само с оглед конкретното пътуване и се превозва до територията на Република България.

Съгласно чл. 1 т. 2 от ДР на Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС „предварително съставена група" е група, при която лице отговаря за нея и е поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза.

В конкретния случай контролните органи не са установили пътниците, които са пътували в автобуса да са предварително съставена група по предварително заявени условия, за които да отговаря конкретно лице, поело задължение да сключи договора или да заплати превоза. Следователно, не е доказан посоченият в НП факт за осъществяване на международен случаен превоз на пътници в двете посоки, както и че е налице несъответствие между оригинал и дубликат на една и съща ведомост. Отделно от горното, посочената като нарушена разпоредба на чл. 12, т. 3 от Спогодба "Интербус" се намира в раздел “Контролни документи за случайните превози освободени от разрешителни”, а Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари регламентира два вида международен превоз на пътници – превоз по автобусна линия – чл. 34 и сл. и случаен превоз – чл. 52 и сл., но в случая АНО освен, че не сочи коя е международната автобусна линия, същият не установява осъществяване на случаен превоз на пътници по смисъла на законовата дефиниция, в който смисъл материалният закон е неправилно приложен.

По тези съображения, като е отменил процесуално и материално незаконосъобразното НП, ВРС е приложил правилно материалния закон, т.е. не е налице соченото в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително и в частта му за разноските по делото.

При този изход на делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, съответно ответникът има право на разноски за осъщественото по делото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт М., като съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да се присъдят такива в минималния размер от 130 лв., съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 891/18.07.2025 г. постановено по а.н.д.№ 1212/2025 г. по описа на Районен съд-Варна.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на Нишикли Травел“ ЕООД – Варна, [ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 (сто и тридесет) лева.

 

Решението е окончателно.