РЕШЕНИЕ
№ 334
Гр. Пловдив,
07.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Стефка Костадинова, прокурор Ваня Христева, като разгледа
административно дело №3133 по описа
на съда за 2019 година, докладвано
от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на С.А.Т. ЕГН**********, постоянен адрес ***, депозирана чрез
адв. М.К., против Областна
дирекция на МВР- Пловдив.
Претенцията е да бъде осъден ответникът да
заплати претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по
съдебен ред на Наказателно постановление /НП/ № 19-6207-000155/27.03.2019г., издадено от Началник
на РУ – с.Труд при ОДМВР- гр.Пловдив и представляващи
сторените в хода на съдебното обжалване по АНД №4644/2019г. по описа на Районен
съд-Пловдив разноски за изплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, в едно с дължими лихви от влизане в сила
на съдебното решение до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените по настоящото дело разноски.
Ответникът ОД на МВР -Пловдив, чрез
писмен отговор на процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.П.изразява
становище за недопустимост и неоснователност на иска. Моли да бъде
отхвърлен.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият в производството прокурор при
Окръжна прокуратура – гр.Пловдив дава заключение за основателност, доказаност и
обоснованост на предявения иск, поради което счита, че следва да бъде уважен.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна:
С Наказателно постановление /НП/ № 19-6207-000155/27.03.2019г., издадено от Началник
на РУ – с.Труд при ОДМВР- гр.Пловдив, ищеца е бил привлечен към
административно – наказателна отговорност за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП,
като на осн. чл.175 ал.3 вр. ал.1 ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. Недоволен от това той го е обжалвал по съдебен ред. В хода на
образуваното и проведено съдебно производство по АНД №4644/2019г по опис на
Районен съд-Пловдив-ХХIV наказателен състав е
ангажирал защитник- адвокат К., с която е сключен договор за правна защита и
съдействие от 01.08.2019г., в който е посочено, че е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева, която сума е изплатена изцяло в брой
при подписване на договора. Така скл. Договор е представен преди първото по
делото съдебно заседание, в което е участвал и упълномощения защитник. С
решение № 1678 от 17.09.2019 първоинстанционният съд е отменил наказателното
постановление. Решението не е обжалвано по касационен ред и е влязло в сила на
04.10.2019година.
По делото са приложени материалите по АНД 4644/2019г на РС-Пловдив, в който
на л.11 е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
01.08.2019г., сключен между ищеца и адвокат К., както и протокол от съдебно
заседание с нейно участие.
При така изяснената фактическа обстановка, като прецени становищата на
страните и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
Искът е предявен от надлежна страна и срещу надлежен ответник, като същият
е процесуално допустим. Разгледан по
същество, той е основателен по следните
съображения :
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2
от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди,
вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно
постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание
чл.205 от АПК ответник по иска. По аргумент на чл.204 ал.1 от АПК,
допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се обуславя от наличието на
административен акт, отменен по съответния ред. В случаят всички тези тези обективни
предпоставки са налице.
По своята същност предявеният иск следва да бъде съобразен с правната
рамка, определена с Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май
2015 год., издадено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС от
Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Съгласно същото, дейността по административно наказване по естеството си е
правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на
правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща
управленска дейност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
по своя правен резултат е санкционираща административна дейност. Неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не
предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото
искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. Съгласно разпоредбата
на чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета,
а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите
на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда -
имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата
вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК)
е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния
случай отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление следва
да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).
Според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален
ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба е неприложима
към настоящия случай. Към момента на постановяване на съдебното решение за
отмяна на НП, ЗАНН не е предвиждал специален ред за обезщетяване във връзка с
настъпили имуществени вреди за лицето, определено като нарушител. Ето защо към
момента на приключване на съдебното следствие не е налице специален закон,
който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена
адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно
производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в
патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото
незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва
адвокатска защита в административнонаказателния процес. Поради това, че
съдебните разноски не са подлежали на присъждане в рамките на проведеното административнонаказателно
и съдебно производство по обжалване, за жалбоподателя не съществува друг правен
способ да претендира същите, освен по исков ред. В случаят ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното
лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП. Тези съображения
обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП,
отменено по съответния ред, за ищеца са настъпили претендираните имуществени
вреди в размер на 400 лева. От изложеното следва, че искът е доказан по
основание и размер и като такъв следва да бъде уважен. В тази връзка, основателно се явява
и искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 400 лв., което съобразно
трайната съдебна практика, изразена последователно в Решение №15973/19.12.2018
г. по адм.д.№8875/2018 г. на ВАС; Решение №13065/29.10.2018 г. по
адм.д.№8399/2017 г. на ВАС; Решение №12894/24.10.2018 г. по адм.д.№8483/2017 г.
на ВАС и др.. следва да стане от датата на предявяване на исковата молба- 15.10.2019
г., до окончателното й изплащане, а не
от датата на отмяна на административният правораздавателен акт. С
оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1 от ЗОДОВ е
основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 400.00 лева, в
едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата..
Настоящия съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника,
че адвокатската защита не са пряка и непосредствена последица от отмененото
наказателно постановление. Правото на защита на гражданите е едно от
основните конституционни права, което предполага задължение за държавата
чрез законодателството и прилагането на законите да обезпечи ефективна
възможност за гражданите да защитят нарушените си или застрашените си права
пред съдебни органи или администрацията. Правото на гражданите да организират
защитата на правата си с използване помощта на адвокат, придобива особено
значение тогава, когато за гражданина е необходимо при защитата му познаване на
законите, съдебната практика, правната теория и съдебните и административните
процедури.
С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно
от който ищецът е заплатил на адв. К. адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00лв, както и държавна такса в размер на 10.00 лева. С оглед
на изложеното, в полза на ищеца съдът присъжда направените по делото разноски
общо в размер на 310,00лв.
Поради изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- гр. Пловдив, ул.Княз Богориди №7 с
ЕИК129009870 да заплати на С.А.Т. ЕГН**********, адрес ***,
сумата от 400.00/четиристотин/ лева имуществени вреди, в едно със законната лихва от датата
на завеждане на сиковата молба 15.10.2019г до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- гр. Пловдив, ул.Княз
Богориди №7 с ЕИК129009870 да заплати на
С.А.Т. ЕГН**********, адрес ***, сума в размер на 310.00 /триста и десет/ лева , представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ: