Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……...04.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д. № 2093/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев“ №25, срещу Решение № 958/
07.03.2019 г. по гр.д. №7074/2018 г. на ВРС, в частта, с която предявените от
въззивника срещу К.А.К. ЕГН ********** ***, осъдителни искове с правно
основание чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД са отхвърлени за разликата над 679.95лв. до
3 210.23лв., представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит №1634580., ведно със законната лихва от датата на сезиране на
съда-16.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за разликата над 117.24лв. до 198.65лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.01.2017г. до 19.09.2017г. и за разликата над 84.80лв. до 130.33лв.,
представляваща неустойка за забава за периода от 21.02.2017г. до 15.05.2018г.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на
решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в приемане и кредитиране на счетоводна експертиза, изготвена по
друго дело. Поддържа се, че съдът е приел и приложил по делото експертно
заключение, на което само първата страница съответства на допуснатата ССЕ, а
останалите две страници имат за предмет ССЕ по друго дело – гр.д. 8223/2018г.
на 31 състав, съответно друг кредитен продукт, други страни и други задачи. Поради
допуснатото приобщаване по делото на доказателства, касаещи друг исков процес,
съдът е приел за установени погрешни суми, като за разликата над тях е
отхвърлил предявените искове. Претендира се за преразпределение на
отговорността за разноски като последица от отмяна на решението.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
За да се произнесе по спора, Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с предявени от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД срещу К.А.К.
евентуално съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415,
ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1744/2018г. на ВРС, както следва: сумата
от 3 210.23лв., представляваща
главница по договор за потребителски паричен кредит №1634580, сключен между
длъжника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, вземането по което прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение № 1 от
19.09.2017 г. към Индивидуален договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 19.09.2017 г.; ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението-06.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от
198.65лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.01.2017г.
до 19.09.2017г. и сумата от 130.33лв.,
представляваща неустойка за забава за периода от 21.02.2017г. до 06.02.2018г.,
а в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1
и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД осъждане на ответника да заплати сумата от 3 210.23лв., представляваща
главница по договор за потребителски паричен кредит №№1634580/24.10.4014г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-16.05.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, сумата
от 198.65лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.01.2017г. до 19.09.2017г. и сумата от
130.33лв., представляваща неустойка за забава за периода от 21.02.2017г. до
датата на предявяване на исковата молба.
В исковата
и уточнителната молба се поддържа, че на 24.10.4014г. между
ответника и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е сключен
Договор за паричен заем №1634580 за сумата от 6000 лева, с падеж 21.10.2018г.
срещу възнаградителна лихва, формирана като сбор от пазарен лихвен индекс и
фиксирана надбавка в размер на 10.79%, който към момента на сключване на
договора е 11.49%. Заемната сума е усвоена на 27.10.2014г. Страните са
постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 1651.89 лв.
Задължението е разсрочено на 48 вноски, всяка в размер на 170.11 лева,
включваща съответна част от главницата, договорната лихва и уговорената
еднократна застрахователна премия в общ размер на 333.13 лева. Сумата, която е
погасена от кредитопoлучателя
е в размер на 4594.22 лева. По силата на Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 20.12.2016г., Индивидуален договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от
19.09.2017 г. и Приложение № 1 от
19.09.2017 г. към него, на основание чл. 99 от ЗЗД ищецът е придобил вземанията
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД по
договора за заем, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Изпратените до ответника уведомления за цесията са върнати непотърсени, поради
което се позовава на връчването им ведно с препис от исковaта молба. Поради изпадането си в
забава с изтичане на уговорения падеж, ответникът дължи заплащането на законна
лихва върху главницата в размер на 130.33 лева за периода от 21.02.2017г. до
06.02.2018г. На основание чл.12, ал.2, б. „а” от ОУ кредитът е обявен за
предсрочно изискуем считано от 12.01.2018г. едновременно с изпращане на
уведомлението за цесия. Поради изпадането в забава на ответника ищецът се е
снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, откъдето произтича правния
интерес от съдебно установяване на вземането. В условията на евентуалност прави
искане за осъждането му да заплати исковите суми, предмет на установителните
искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
осъдителния иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и за неоснователност
на предявената искова претенция. Твърди, че цесията не е съобщена на длъжника,
поради което му е непротивопоставима. Кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем, тъй като длъжникът не е уведомен за това. Осъдителните искове се
оспорват по размер.
С
първоинстанционното решение главните искове с правно основание чл.422 от ГПК са
отхвърлeни изцяло, а евентуалните осъдителни искове са уважени за сумата от 679.95лв.,
главница, 117.24лв., възнаградителна лихва за
периода от 21.01.2017г. до 19.09.2017г. и 84.80лв.,
неустойка за забава за периода от 21.02.2017г. до 15.05.2018г., а за разликата до предявените размери исковете са
отхвърлени. Решението е обжалвано само в частта, с която са отхвърлени
осъдителните искове. В останаlaта
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите
на нарушение на императивна правна норма.
В разглеждания случай жалбата е основана единствено на оплакване за
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в кредитиране на експертно
заключение, изготвено по друго дело. Наведените във въззивната жалба изрични
оплаквания за допуснати процесуални нарушения съдът намира за основателни, доколкото по делото липсва
приложено надлежно комплектовано заключение на ССЕ. По делото фактически е
приложена само първата страница от заключението, в която е посочен номерът на
делото, предметът на експертизата, включващ 6 въпроса, както и че страницата
представлява 1 от 5. Следващите страници са обозначени като 2 от 3 и 3 от 3 и
съдържат данни за друг кредитен продукт и отговор по общо две задачи. Очевидно
се касае за размяна на страници от заключенията по две различни дела. Видно от
съдържанието на молба от 08.02.2019г., предоставеният на ищеца екземпляр от
заключението е бил коректно комплектован, тъй като са възпроизведени конкретни
констатации от него, които не фигурират в приложеното по делото заключение.
Следователно размяната на страниците е настъпила в последващ момент, без за
страните да е съществувало задължение и възможност да установят допуснатата
грешка. Приобщеното в този вид заключение е кредитирано от съда и е послужило
за формиране на крайния извод. С оглед изложеното следва да се приеме, че
оплакването е допустимо, поради което допуснатото процесуално нарушение е
отстранено от въззивната инстанция чрез преповтаряне на опороченото процесуално
действие.
По
предявените искове с правно основание чл.99
от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже факта,
че е приобретател по силата на договор за цесия на съществуващо и изискуемо
вземане на цедента срещу ответника, произтичащо от договор за заем, по което
цедентът е изправна страна.
От представения Индивидуален договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
19.09.2017 г. и Приложение № 1 от
19.09.2017 г. към него се установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е прехвърлило на ищеца вземането,
основано на процесния договор за заем в размер на 3210.23 лева главница и
231.86 лева лихва. С оглед изложеното съдът приема активната материална
легитимация на ищеца като частен правоприемник на кредитора по процесния
договор за кредит за надлежно установена. В случая преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, цесията не е била съобщена на длъжника, но същият
е узнал за нея с получаването на исковата молба от цесионера, по силата на
изрично учредената му за целта от цедента представителна власт с представеното
по делото пълномощно. Отделно от това длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомлението, което по делото не се установява.
Според нормата на чл. 240, ал.1 ЗЗД
договорът за заем за послужване е реален и за да породи правно действие, е
нужно заемодателят да предаде на заемателя собствеността върху пари или други
заместими вещи, докато същият се задължава да ги върне в същото количество и
качество на уговорения падеж. Разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД дава право на
заемодателя да получи възнаградителна лихва, ако такава е уговорена.
От представените по делото
доказателства се установява, че е възникнала валидна облигационна връзка,
основана на Договор за паричен заем №1634580 от 27.10.2014г., по силата, на
който праводателят на ищеца „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, в качеството на
заемодател, се е задължил да предостави на ответника, като заемател, сумата от
6000.00лв., срещу задължението му да я върне на 48 равни вноски в размер на
170.11 лева с падеж на последната погасителна вноска 21.10.2018г., ведно с
възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 11.49%. В договора изрично е
посочено, че общият размер на всички плащанията с включена възнаградителна
лихва и застрахователна премия (333.13 лева) е в размер на 8165.02 лева, а
годишният процент на разходите е 13,79%. Изготвен е погасителен план, в който
условията по договора са възпроизведени без отклонения. Погасителният план и
общите условия са подписани от ответника, поради което следва да се приеме, че
същите са неразделна част от договора и са обвързващи за него. Договорът за заем
съответства на предвидените в чл.11 от ЗПК съдържателни изисквания. По
изложените съображения следва да се приеме, че същият е валидно сключен и
обвързващ за страните. С получаването на сумата, установено със заключението на
вещото лице, е осъществен фактическият състав на реалната сделка.
Уговореният падеж – 21.10.2018г. е
настъпил в хода на процеса, което обстоятелство съобразено по реда на чл.235,
ал.3 от ГПК обосновава извод за доказана изискуемостта на вземанията за
главница и възнаградитгелна лихва.
Съдът не констатира при уговаряне на клаузата за възнаградителна лихва страните
да са се отклонили от императивни разпоредби, уреждащи защитата на потребителя.
След справка с договора не
се установяват основания за нищожност на уговорения годишен процент на
разходите. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК го ограничава до петкратния размер
на законната лихва (или 50%). Уговореният в случая ГПР е равен на 13,79%
и не надвишава законоустановения
максимум, поради което възнаградителната лихва като негов компонент не
противоречи на императивна норма. Липсват данни през време на действие на
договора лихвеният процент да е изменян едностранно или по съгласие на
страните. Претендираната възнаградителна лихва е формирана за период,
предхождащ падежа на задължението и сключването на цесията, т.е. не се
претендира лихва след изтичане срока на договора или след цедиране на
вземането, поради което се явява доказана по основание.
По отношение на размера на претенциите
съдът кредитира приетото след повторно изслушване на вещото лице пред въззивната
инстанция заключение на допуснатата по първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението й се установява, че непогасеният
остатък от главницата възлиза на 3210.23 лева, а възнаградителната лихва за
периода 21.02.2017г. – 19.09.2017г. е в размер на 198,65 лева. Поради
съвпадение с претендираните размери на вземанията, предявените искове за
главница и договорна лихва се явяват изцяло основателни.
По отношение на вземането за мораторна
неустойка искът се явява доказан по основание, доколкото видно от заключението
на вещото лице кредитополучателят е изпаднал в забава считано от 25.02.2017г.
Съгласно чл.12, ал.1 от ОУ неустойката за забава е уговорена в размер на
законната лихва, което изцяло кореспондира с императивната регламентация на
чл.33 от ЗПК и с принципите на добросъвестно кредитиране. Съгласно заключението
на вещото лице размерът на обезщетението за забава върху установената главница
се равнява на 155.93 лева. С оглед диспозитивното начало претенцията с правно
основание чл.92 от ЗЗД следва да бъде уважена до претендирания размер от 130.33
лева.
С оглед правоувеличаващия ефект на
предявяването на иска, основателно се явява искането за законната лихва върху
главницата считано от депозирането на исковата молба – 16.05.2018г., до
окончателното изплащане на задължението.
Поради частично несъвпадение в
крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която осъдителните искове с правно основание чл.240, ал.1
и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД са отхвърлени и вместо него да бъде постановено
друго, с което исковете бъдат уважени в пълния претендиран размер.
По
отговорността за разноски:
Формираният извод за основателност на исковете
налага да бъде ревизирано първоинстанционното решение и в частта за разноските,
като в тази част същото бъде отменено изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за
първоинстанционното производство в размер на 957.40 лева, изразяващи се в
депозит за вещо лице (130 лева), депозит за особен представител (527.40 лева) и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 300 лева на осн.
чл.25 от Наредбата за правната помощ.
За въззивното производство в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 382.11 лева, изразяващи се в
заплатена държавна такса (82.11 лева) и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 300 лева.
Заплатеният от въззивника депозит за особен
представител на въззиваемия за въззивната инстанция в размер на 527.40 лева
подлежи на връщане на страната при поискване поради отпадане на нуждата от
заплащането му, поради което не следва да бъде възлаган в тежест на
въззиваемата страна.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 958/07.03.2019 г. по гр.д.
№7074/2018 г. на ВРС, в частта, с която предявените от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев“ №25, срещу К.А.К.
ЕГН ********** ***, осъдителни искове с правно основание чл.99 от ЗЗД, вр.
чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД са отхвърлени за
разликата над 679.95лв. до 3 210.23лв., представляваща главница по договор за
потребителски паричен кредит №1634580, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-16.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за разликата над 117.24лв. до 198.65лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.01.2017г. до 19.09.2017г.
и за разликата над 84.80лв. до
130.33лв., представляваща неустойка за забава за периода от 21.02.2017г. до
15.05.2018г., както и в частта за
разноските изцяло, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.А.К. ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев“ №25, разликата
над 679.95лв. до 3 210.23лв., представляваща главница по договор за
потребителски паричен кредит №1634580, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-16.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, разликата над 117.24лв. до 198.65лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.01.2017г. до 19.09.2017г.
и разликата над 84.80лв. до 130.33лв.,
представляваща неустойка за забава за периода от 21.02.2017г. до 15.05.2018г.
В останалата част решението не е обжалвано
и е влязло в сила.
ОСЪЖДА К.А.К.
ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев“ №25, сумата от 957.40 лева, представляваща
сторени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 382.11 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.