Решение по дело №785/2011 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 697/28.12.2011г.

гр.Пазарджик, 28.12.2011г.

 

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик – ІХ състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА КЕМАЛОВА

 

при секретар	Т.С.	разгледа докладваното
от съдия	СТЕФКА КЕМАЛОВА
административно дело № 785 по описа на съда за 2011г.

 

Производството е по реда на чл.233 от ЗМВР и е образувано по жалба на И.В.А. *** против Заповед рег. № З-2593 от 27.09.2011г. на Директора на ОДМВР гр.Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител категория “Е” – І степен, младши автоконтрольор в група “Престъпления по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОДМВР гр.Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и на административно производствените правила. Твърди се, че не били спазени изискванията на чл.246, ал.1 от ППЗВМР за включване в заповедта на задължителни реквизити, не била спазена процедурата по чл.229, ал.1 от ЗМВР и не бил спазен срокът по чл.225 от ЗМВР. Иска се отмяна на обжалваната заповед, ведно с последиците от това.

В съдебно заседание се явява лично жалбоподателят и негов пълномощник – адвокат Х., който поддържа подадената жалба. Допълнително излага съображения за това, че дисциплинарното производство е следвало да бъде спряно и да се приключи след приключване на образуваното наказателно производство срещу неговия доверител, поради което наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК.

Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт С., който оспорва подадената жалба, като моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед № 3-2593 от 27.09.2011 г. на Директора на ОД на МВР гр.Пазарджик, на полицай И.В.А., в качеството му на държавен служител категория „Е” – І – степен, младши автоконтрольор І степен в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОДМВР гр. Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. От мотивите на заповедта е видно, че наказанието е наложено за това, че в периода м. септември – месец октомври 2010г. на автомагистрала „Тракия” в близост до гр.Пазарджик е приел от А. Х. А. от гр.Ямбол дар, който не му се следва – парична сума в размер на 160 лева, за да не извърши действие по служба, а именно да не състави АУАН на това лице. Този факт е квалифициран като три отделни дисциплинарни нарушения : 1) умишлено използване на служебното положение за лична облага и за облага на трети лица /колеги полицай/ - нарушение по чл.227, ал. 1, т.7 от ЗМВР; 2) злоупотреба с предоставената му власт и оказано доверие – нарушение по чл.227, ал.1, т.8 от ЗМВР и 3) друго тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в извършване на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижът на службата, като не е спазил правилата по т.4, т.7, т.8 и т.31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал.1, т.10 от ЗМВР. За посочените дисциплинарни нарушения е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Заповедта е връчена лично на адресата й на 28.09.2011г., като в законоустановения срок, същият е упражнил правото си на жалба пред съда.

Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за тежко дисциплинарно нарушение, тоест преди издаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство, следва да са събрани данни от административния орган за извършено дисциплинарно нарушение от полицейския служител. На основание чл.230, ал. 1 от ЗМВР при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл.227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР, със Заповед рег.№ З-1689 от 27.06.2011г. е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, като същият е бил запознат с нея на 28.06.2011г., както и с възможността да дава обяснения, да представя доказателства и да участва в дисциплинарното производство и да бъде подпомаган в защитата си. На същата дата на А. е връчена и нарочна покана за даване на писмени обяснения в срок до 01.07.2011г., като от негова страна са постъпили такива, озаглавени “сведение” на 30.06.2011г., в което той отрича да е извършил нарушенията по повод на които е образувано срещу него дисциплинарно производство.

Със заповед рег. № З-1957 от 22.07.2011 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик е удължен с 30 дни срокът за приключване на дисциплинарното производство, считано от 27.07.2011 г. Заповедта е връчена лично на държавния служител на 28.07.2011 г. срещу подпис. На 23.08.2011г. му е била предявена за запознаване изготвената от дисциплинарно разследващия орган обобщена справка рег. № 37959 от 22.08.2011г. В изпълнение разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР на 23.08.2011г. на А. е връчена и покана за запознаване със справката, с която му е указано правото да даде допълнителни обяснения или възражения в 24-часов срок от запознаване с обобщената справка. В този срок, И.В.А. е представил сведение с рег.№ 38313/24.08.2011г., в което твърди, че не е извършил нарушенията, описани в справката.

По делото са представени писмени доказателства, които не са оспорени от страните в производството, които представляват протоколи от съдебно заседание по вземане мярка за неотклонение на И.А. в качеството му на обвиняем, както и протоколи от разпит пред съдия на скрити свидетели. Представени са и протокол за разпит на свидетел и протокол за разпознаване на лица по снимка /от л.40 до л.46 в делото/, видно от които е, че свидетелят А. Х. А. е разпознал по снимка И.В.А. като пътния автоконтрольор, който го е спрял на Автомагистрала “Тракия през месец септември или октомври 2010г. и му е поискал и получил сума в размер на 160 лева за да не му състави акт за превишена скорост.

От приложения протокол № 36711/11.08.2011г. /на л.116 от делото/ се установява, че дисциплинарно разследващият орган е осъществил телефонна връзка с лицето А. Х. А. от гр.Ямбол, при която лицето е заявило, че поддържа изцяло казаното от него по следственото дело и че отразеното в протоколите по същото може да бъде отчетено и като негово обяснение по дисциплинарното производство.

Представени са и материали от печатните издания – вестниците Труд, Монитор, Пазарджишка Марица, Информационен сайт – Дарик нюз и Стандарт нюз и информационна агенция Памедия, отразяващи случая в медиите, добил популярност като Операция “Палките”.

На основание чл.244, ал.1 от ППЗМВР дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство с изготвено становище до директора на ОД на МВР гр. Пазарджик с рег. № 38631 от 26.08.2011г. относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност срещу И.В.А..

При тези установени фактически обстоятелства по делото съдът приема, че административният орган при постановяване на обжалваната заповед е изпълнил изцяло административната процедура за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както се поддържа в жалбата. Установи се, че е спазена процедурата по чл.229, ал.1 от ЗМВР, като дисциплинарно наказващият орган е дал възможност на А. да представи и респективно е приел писмените му обяснения в хода на дисциплинарното производство и преди налагане на наказанието. Неоснователно е и твърдението за неспазване на сроковете по чл.225, ал.1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Видно от документите, които са част от преписката, е че тези срокове са спазени – както двумесечния, така и едногодишния. За дата, на която следва да се счита за открито нарушението от наказващия орган е датата, на която дисциплинарно-разследващият орган му е предоставил справката относно резултата от разследването по дисциплинарното производство, която дата е 22.08.2011г., като оспорената заповед е издадена на 27.09.2011г.

Съдът намира, обжалваната заповед за законосъобразна, издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 3, във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, с изложени в достатъчна степен фактически и правни основания за издаването й. Неоснователно се твърди, че в същата липсват задължителните реквизити по чл.246, ал.1 от ППЗМВР, напротив в нея са посочени мястото, времето на извършване на нарушението, доказателствата от които е установено и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание.

Събраните по делото доказателства потвърждават наличието на посочените в заповедта фактически основания за използване на служебното положение за лична облага и за облага на трети лица, злоупотреба с предоставената власт и оказано доверие и уронване престижът на службата от страна на жалбоподателя.

Доказателствената тежест, както в рамките на административното производство, така и в съдебната фаза е изцяло върху административния орган, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР. Използването на служебното положение за лична облага е установено чрез доказване факта на използване на служебното положение, т. е. че именно в качеството си на служител е извършил действия, които не са свързани със служебните му задължения и от които може да извлече облага за себе си или другиго. В чл. 227, ал. 1 ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение, като в т. 10 като основание за уволнение е предвидено "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". По смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР такова е всяко деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. След като служителят не е изпълнил произтичащите от тях задължения, като с поведението си е изразил демонстративно незачитане на закона и несъмнено е уронил престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава, поведението му представлява основание за дисциплинарно уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. Дисциплинарно разледващият орган е установил, че държавният служител не е изпълнил служебните си задължения и при осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по магистрала “Тракия”, не е съставил акт за установяване на административно нарушение на лицето А. Х. А., за което е получил дар от него /парична сума/, който не му се следва. Този факт не бе опроверган от жалбоподателя.

За да е налице основание за уволнение по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР трябва да са налице две кумулативно свързани условия - деянието да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители и с него да се уронва престижа на службата. Тъй като поведението на полицая в конкретния случай е недопустимо и е станало достояние на обществото, то същото следва да се определи като уронващо престижа на службата, както правилно е преценил административния орган.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя и неговия пълномощник, че дисциплинарното производство следва да продължи след приключване на наказателното производство, като едва в случай, че се приеме за безспорна вината му, то тогава да бъде наложено наказанието “уволнение”. Реализирането на дисциплинарна отговорност по отношение на служители в МВР не е обусловено от реализирането на друг вид отговорност. В тази връзка административния орган правилно е приел, че наказателната отговорност няма преюдициален характер по отношение на дисциплинарната отговорност, която е самостоятелна и не е обвързана с наличието на криминализирано деяние. Независимо дали деянието е наказуемо по НК или не, след като деянието представлява нарушение по чл.227, ал.1, т.7, 8 и 10 от ЗМВР, то за същото законосъобразно е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.

Поради изложените съображения, следва да се приеме, че оспорваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалноправни разпоредби и следва да бъде оставена в сила, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от ст. юрисконсулт С., ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОДМВР гр.Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.А. *** против Заповед рег. № З-2593 от 27.09.2011г. на Директора на ОДМВР гр.Пазарджик.

ОСЪЖДА И.В.А. *** направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                        

СЪДИЯ:/П/

 

 

РЕШЕНИЕ № 16190 ОТ 18.12.2012Г. ПО АДМ. ДЕЛО № 2194/2012 ПО ОПИСА НА ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ:

ОСТАВЯ в сила решение № 697/28.12.2011г., постановено по а.д. № 785/2011г. по описа на Административен съд Пазарджик.

Решението е окончателно.