Присъда по дело №583/2017 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда №12 от 28.03.2018г.  по НОХД №583/2017 година по описа на РС-Харманли

                                               12.04.2018г.,   гр.Харманли

 

         Срещу подсъдимия А.А.А., роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, общ работник, неосъждан, ЕГН: **********, е повдиганото обвинение от РП-Харманли за това, че на 07.09.2017 година в гр.Свиленград, Хасковска област, в съучастие с И. *** /съизвършител/, като извършител противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка "Лада", модел „Самара" с регистрационен № X 3560 АТ, на стойност 450,00 лева от владението на Н.Г.Д. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство в размер на 111,60 лева и същото е изоставено без надзор на АМ „Марица" на км.85+310 в землището на с.Доситеево, общ.Харманли - престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и за това, че на 07.09.2017 година в землището на с.Доситеево общ.Харманли на автомагистрала "Марица" на км.85+310 отнел чужди движими вещи – 3 кг кафе на зърна марка "Робуста", 1 комплект кабели за стартово палене и 1бр. стоманено въже, буксирно с дължина 4 метра на обща стойност 63,00 лева от владението на Н.Г.Д. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.

            Срещу подсъдимия И.М.С., роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, общ работник към Община-Свиленград, неосъждан, ЕГН: **********, е повдиганото обвинение от РП-Харманли за това, че на 07.09.2017 година в гр.Свиленград, Хасковска област, в съучастие с А.А.А. *** /съизвършител/, като извършител противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка "Лада", модел „Самара" с регистрационен № X 3560 АТ, на стойност 450,00 лева от владението на Н.Г.Д. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство в размер на 111,60 лева и същото е изоставено без надзор на АМ „Марица" на км.85+310 в землището на с.Доситеево, общ.Харманли - престъпление по чл.346 ал.2 т.1, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.346, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му определя наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца.

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимите, като сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало извършване на престъпленията, за които е повдигнато обвинението. Моли съда да признае подсъдимите за виновни и да им наложи наказание „лишаване от свобода” под минимума при условията на чл.55 от НК за престъплението по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години. За престъплението по чл.194, ал.3 от НК моли да бъде наложено наказание „пробация” на подс.А..   

            Защитниците на двамата подсъдими – адв.С. и адв.И. също молят да се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства и да се наложи наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.55 от НК, чието изпълнение да се отложи за срок от 3 години за престъплението по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, а за подс.А. за престъплението по чл.194, ал.3 от НК да се наложи наказание „пробация”.

           Подсъдимите Ат  и С. в съдебно заседание се признават за виновни, обещават повече да не повтарят постъпката си, съжаляват за извършеното и се придържат към казаното от своите защитници.    

           В съдебно заседание преди даване ход на съдебното следствие е направено искане от защитниците адв.С. и адв.И. за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. Съдът е уважил направеното искане и е разпоредил да се проведе предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на страните, след разясняване на правата на подсъдимите по чл.371 от НПК и след като същите са уведомени, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, двамата подсъдими А. и С. в съдебно заседание се признаха за виновни, като признаха изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразиха съгласие да не се събират доказателства за тези факти и обстоятелства. Предвид направените признания, съдът, след като установи, че същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл.371, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

           В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по чл. 372, ал.4 във вр. чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие, съдът не извърши разпит на подсъдимите, на свидетелите и на вещото лице за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

            От направените самопризнания на подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят изцяло, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

           На 06.09.2017г. срещу 07.09.2017г., след 23:30 часа в гр.Свиленград подс.А.А.А.  и подс.И. ***, където решили да отнемат автомобил без съгласието на собственика и започнали да оглеждат паркираните там чужди автомобили. До блок №5 видели паркиран лек автомобил марка "Лада", модел „Самара”, с регистрационен № X3560АТ, който не бил заключен и контактният ключ бил на обичайното си място на арматурното табло. Автомобилът бил собственост на свид.Н.Г.Д. ***, видно от заверен препис на свидетелството за регистрация на МПС Част I №00 . Ключът бил оставен на таблото, поради повреда в гнездото на същия и запалването се осъществявало от скрит бутон. В резервоара на автомобила е имало около 1,5л. гориво (бензин).

           Двамата подсъдими, около 00:30 часа вече 07.09.2017г. решили да вземат този лек автомобил марка "Лада", модел „Самара”, с регистрационен № X3560АТ, червен на цвят, без съгласието на собственика с намерението да го ползват до гр.Харманли. Двамата се качили в автомобила, като първоначално не могли да приведат в движение двигателя на автомобила, но впоследствие с бутане го привели и се отправили в посока към гр.Харманли по автомагистрала "Марица", като автомобилът се управлявал последователно и от двамата подсъдими.

          По пътя в землището на с.Доситеево, общ.Харманли, на автомагистралата "Марица", на км.85+310 двигателят на автомобила спрял да работи, поради липса на гориво и подсъдимите го спрели в аварийната лента. Те опитали да отворят предния капак на двигателното отделение на автомобила, като изкривили капака нагоре, но не могли да приведат в движение автомобила, като на място останал подс.А.А.А. и заспал в купето на автомобила, а подс. И.М.С. си тръгнал пеша и сутринта се прибрал в гр.Свиленград. След като се събудил подс.А.А.А. намерил в багажника на автомобила 3 кг кафе на зърна марка "Рабуста" на пакети, 1 комплект кабели за стартово палене и 1 бр. стоманено въже, буксирно с дължина 4 метра, които взел с намерението да ги продаде. По-късно в гр.Любимец, където подс. А.А.А. пристигнал пеш, продал откраднатите вещи на непознати за него лица за 10 лева и се прибрал в гр.Свиленград с автобус.

          На 07.09.2017г., след получен сигнал в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, бил установен изоставеният лек автомобил марка "Лада", модел „Самара”, с регистрационен № X 3560 АТ на км.85 на АМ"Марица" в землището на с.Доситеево общ.Харманли, който бил иззет като веществено доказателство , видно от протокол за оглед от 07.09.2017г.

           Видно от заключението на оценителните експертизи лек автомобил марка "Лада", модел „Самара”, с регистрационен номер X 3560 АТ, е на стойност 450,00 лева, а повредата на превозното средство възлиза на 111,60 лева. Отнетите от автомобила 3 кг кафе на зърна марка "Рабуста", 1 комплект кабели за стартово палене и 1 бр. стоманено въже, буксирно с дължина 4 метра, са на обща стойност 63,00 лева.

            Съгласно справките за съдимост подсъдимите са неосъждани.

            От съдържащата се в ДП характеристични справки на подсъдимите С. и А. се установява, че същите злоупотребяват с алкохол или други силно упойващи вещества и имат малолетни деца. Съгл. характеристиките подс.С. е бил обект на проверки по ЗМ, а подс.А. няма криминални регистрации.     

            Съгласно приложените декларации за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият С. не притежава никакво имущество и МПС и реализира доходи в размер на 400 лв. месечно, а подс.А. не реализира никакви доходи и не притежава никакво имущество.       

             Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: оценителни експертизи, заключенията по които се възприемат от съда като обективно и компетентно изготвени, писмените доказателства -протоколи за оглед, писмо на ОД на МВР, Отдел „Административен” от 29.09.2017г., протокол за доброволно предаване, свидетелство за регистрация част Iсправка за съдимост, характеристика, свидетелството за регистрация на МПС Част I №*********, ДСМПИС и др., които са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК и които са изцяло в синхрон със събраните на ДП гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Д., и обясненията на подсъдимите. Доказателствата, събрани в хода на ДП са приобщени в съдебна фаза по реда на НПК, като същите са изцяло в синхрон с направените от подсъдимите С. и А. признания на вината и на фактите, изложени в обвинителния акт, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.

             От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

             РС-Харманли намира за доказано по несъмнен и категоричен начин извършването на престъпленията, за които са предадени на съд подсъдимите А. и С..

              От обективна страна се доказа, че подсъдимите А. и С. на 07.09.2017 година в гр.Свиленград, Хасковска област, в съучастие като съизвършители противозаконно отнели чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка "Лада", модел „Самара”, с регистрационен № X 3560 АТ, на стойност 450,00 лева от владението на Н.Г.Д. ***, без негово съгласие с намерение да го ползват, като е последвала повреда на превозното средство в размер на 111,60 лева и същото е изоставено без надзор на АМ „Марица" на км.85+310 в землището на с.Доситеево, общ.Харманли - престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. 

            Изпълнителното деяние на престъпното отнемане на МПС се състои в прекратяване на чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и установяване на фактическа власт върху него от страна на дееца, като това в настоящия случай е осъществено чрез проникване в автомобила, привеждането му в движение чрез запалване на двигателя и напускането на мястото, където е бил паркиран автомобила. Така подсъдимите са преустановили фактическата власт на владелеца над МПС-то, като са установили своя такава и са реализирали изпълнителното деяние на престъплението по чл.346 от НК, като по делото не е спорно, че и двамата са управлявали автомобила, редувайки се.

         Предметът на престъплението - лек автомобил марка "Лада", модел „Самара”, с регистрационен № X 3560 АТ е моторно превозно средство по смисъла на т.12 от ДР на ЗДвП, съгл. която моторно превозно средство по смисъла на т. 11 от § 6 на Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата е нерелсово пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. Безспорно МПС-то е чуждо за подсъдимите А. и С., доколкото е собственост на св.Н.Д. съгл. наличното свидетелство за управление на МПС част I, като по делото липсват каквито и да е данни собственикът да е предоставял автомобила на подсъдимите. Напротив, същият не е давал съгласието си подсъдимите да ползват автомобила, като дори не е знаел за техните намерения, което прави отнемането му противозаконно.

       Изкривяването на предния капак на автомобила от подсъдимите осъществява квалифициращия признак по  чл.346, ал.2, т.1 от НК, тъй като е довело до категорично установени повреди по лекия автомобил в размер на 111,60 лв. съгл. заключението по оценителната експертиза, именно вследствие действията на подсъдимите. В експертното заключение изчерпателно са посочени щетите на лекия автомобил, а именно повреден преден капак.  Налице е и изоставяне без надзор, тъй като дейците оставили превозното средство на друго място различно от първоначалното, а именно на АМ „Марица”, с което лишили досегашния му владелец от възможността да упражнява обичайния контрол върху него.

               От събраните по делото доказателства се установи още, че при отнемането на МПС-то е липсвало типичното за престъплението кражба „присвоително намерение”. Същото е било отнето единствено с намерение да бъде използвано, за да стигнат до гр.Харманли, поради което деянието следва да бъде подведено под нормата на чл. 346 НК.

             От субективна страна подсъдимите са действали при форма на вина пряк умисъл, като са осъзнавали, че процесният автомобил не е тяхна собственост, както и че оправомощеното лице не им е предоставил владението на автомобила. Подсъдимите са осъзнавали, че чрез действията си, прекратяват чуждото владение върху предмета на престъплението и установяват свое владение върху него, като са искали и целели именно установяване на своята фактическата власт върху МПС, с намерение противозаконно да го ползват.

             Допълнителният субективен елемент - намерението за ползване е обективизиран чрез действията по управлението на МПС-то по АМ „Марица” на километри от мястото, където то е било паркирано от овластеното да се разпорежда с него лице. Подсъдимите са осъзнавали и предвиждали и възможното настъпване на квалифициращия признак - повреждането на управлявания от тях лек автомобил, доколкото, упражнявайки такъв натиск върху капака на автомобила именно с цел да го отворят и изкривявайки го по този начин, са се съгласили с възможното настъпване на престъпния резултат - повреждане на автомобила. Също така от наличните доказателства следва да се направи извод и че подсъдимите са осъзнавали и предвиждали и това, че изоставят автомобила без надзор на АМ „Марица”, като са целели това предвид свършването на горивото в него и невъзможността да продължат пътя си по-нататък.

               Така извършеното престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, до които изводи съдът достигна, изхождайки от самопризнанията на подсъдимите, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от всички събрани на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, експертни заключения, които подкрепят така направените признания на вината и на всички факти от обвинителния акт. Съдът се позовава на признанията на подсъдимите и на доказателствата от ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.             

              При определяне вида и размера на наказанието за престъплението по чл. 346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК настоящият съдебен състав, на осн. чл. 373, ал.2 от НПК, определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 съгл. чл.58а, ал.4 от НК. Съдът приложи разпоредбата на чл.55 от НК, доколкото по делото има данни за наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно направените от подсъдимите самопризнания и пълното съдействие на ДП и пред съда за разкриване на обективната истина, чистото им съдебно минало, недоброто им материално състояние, наличието на непълнолетни деца, за които следва да се грижат и издържат, ниската стойност на причинените с повреждането на автомобила щети, изразеното критично отношение за стореното, младата му възраст на подс.С., както и сравнително добрите характеристични данни на подс.А.. Единственото оттегчаващо вината обстоятелства по отношение на подс.С. е лошата му характеристика, а за подс.А. не са налице оттегчаващи вината обстоятелства. Предвид така изложеното съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими и приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне на наказанията и тяхната индивидуализация. Доколкото производството по делото протече по реда на глава двадесет и седма от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като в случая едновременно са налице услвията на чл.55 от НК и на чл.58а, ал.1 от НК, но прилагането на чл.55 от НК се явява по-благоприятно за подсъдимите, отколкото определянето на наказанието по чл.346, ал.2 от НК в минималния му размер от 1 година и намаляването му с 1/3, в който случай подсъдимите следваше да бъдат осъдени на наказание минумум от 8 месеца лишаване от свобода. При прилагането на текста на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел от 1 година, а именно в размер на 6 месеца и  за двамата подсъдими, което безспорно е по-благоприятно за дейците предвид по-ниския размер.          

           Предвид наличието на формалните предпоставки на нормата на чл.66, ал.1 от НК, а именно на подсъдимите се налага наказание до 3 години лишаване от свобода, същите не са осъждани за престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода, като за поправянето им и за постигане целите на наказанието не е наложително да бъде реално изтърпяно същото, съдебният състав постанови отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” с изпитателен срок от 3 години съгл. чл.66, ал.1 от НК.                       

              Съдът намери за доказано и извършването от подс.А. и на престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.

              От обективна страна се доказа, че подсъдимият А. по същото време и място (07 септември 2017г.) в землището на с.Доситеево общ.Харманли на автомагистрала "Марица" на км.85+310 отнел чужди движими вещи – 3 кг кафе на зърна марка "Робуста", 1 комплект кабели за стартово палене и 1бр. стоманено въже, буксирно с дължина 4 метра, на обща стойност 63,00 лева, от владението на Н.Г.Д. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.

               Подс. А. фактически, след като се събудил в отнетия автомобил, взел от същия намиращите се в него вещи, собственост на пострадалия Н.Д., а именно 3 кг кафе на зърна марка "Робуста", 1 комплект кабели за стартово палене и 1бр. стоманено въже, буксирно с дължина 4 метра, всичко на обща стойност 63лева съгл. заключението по оценителната експертиза. В този смисъл са и признанията на самия подсъдим и показанияра на св.Н.Д.. По този начин той е отнел от неговото владение процесните вещи и съответно е установил своя фактическа власт върху тях чрез отнасянето им със себе си и последващата им продажба в гр.Любимец.

             Не се доказа по делото владелецът на вещите св.Н.Д. да е дал предварително съгласието си за вземане на неговите вещи, а напротив точното обратни са установените по делото факти, а именно той дори не знаел за противоправните действия по отнемане на собствените му вещи от страна на подсъдимия.

               С прекъсването на владението на собственика Н.Д. върху процесните вещи и установявайки на свое такова върху тях, подс.А. е довършил престъплението чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, което е разултатно и за довършването му е нужно още и настъпване на определен престъпен резултат.         

               Намерението му за противозаконното присвояване на откраднатите вещи като допълнителен субективен елемент от състава на престъплението кражба се доказа по делото, доколкото се установи, че подсъдимият А. е имал намерението да се разпореди с тях като със свой собствени вещи, което е и сторил чрез последващата им продажба, за което свидетелстват събраните по делото непротиворечиви доказателства, преценени в тяхната съвкупност.     

             Като се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи цялостната престъпна дейност, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на ал.3 на чл.194 от НК. В този смисъл съдът отчита стойността на предмета на престъплението, която е много под размера на 1 минимална за страната работна заплата, и наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия А.  обстоятелства, които разкриват една по-ниска степен на обществена опасност, както на извършеното деяние, така и на дееца. Такива са оказаното на досъдебното и на съдебното производство съдействие за разкриване на обективната истина, проявената критичност и изразеното съжаление за извършеното, ниския социален статус на подсъдимия. Наред с това са налице и сравнително добри характеристични данни за подсъдимия, който не е и осъждан, видно от справката му за съдимост, което го характеризира като личност без трайно изградени престъпни навици. Всичко това дава основание на съда да приеме, че извършеното от подсъдимия А.  на инкриминираната дата, макар и неправилна и укорима постъпка, се явява маловажен случай, преценен на фона на извършеното, неговата личност, стойността на отнетите вещи. Но предвид невъзстановяването на причинените с деянието вреди съдът е в невъзможност за прилагане на императивната разпоредба на чл.218б, ал.1 от НК.

        От субективна страна подс. А. е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искали настъпването им. Съзнавал е, че отнема вещи, чужда собственост, с намерението да ги присвои чрез последващо се разпореждане с тях в своя полза, което безспорно се установи по делото и за което свидетелстват неговите действия по последващата продажба на чуждите вещи.

             Предвид така изложените съображения, съдът призна подсъдимият А. за виновен и за претсъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК. Така извършеното престъпление съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, до които изводи достигна, изхождайки от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от всички събрани на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, експертни заключения, които подкрепят така направените признания на вината и на всички факти от обвинителния акт. Съдът се позовава на признанията на подсъдимия и на доказателствата от ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.        

            При определяне вида и размера на наказанието настоящият съдебен състав, на осн. чл. 373, ал.2 от НПК, определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. «Б» съгл. чл.58а, ал.4 от НК, доколкото и в този случай едновременно са налице услвията на чл.55 от НК и на чл.58а, ал.1 от НК, но прилагането на чл.55 от НК се явява по-благоприятно за подсъдимия А., отколкото определянето на наказанието съгласно предвиденото в чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК. Както се посочи по-горе налице са многобройни смекчаващи обстоятелства, като не са констатирани оттегчаващи такива, а именно направените от подсъдимия самопризнания и пълното съдействие на ДП и на съда за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало, недоброто му материално състояние, наличието на три малолетни деца, за които следва да се грижи и издържа, ниската стойност на щетите, изразеното критично отношение за стореното, както и сравнително добрите характеристични данни на подс.А..

           В текста на чл.194, ал.3 от НК са предвидении алтернативно 3 вида наказания – лишаване от свобода до 1 година, пробация или глоба от 100 до 300 лв. В случая съдът намира за най-подходящо с оглед личността на дееца, степентта му на обществена опасност и тежестта на деянието наказанието лишаване от свобода. Доколкото наказанието лишаване от совобода е без определен най-нисък предел съгл. чл.194, ал.3 от НК, то на основание чл.55, ал.1, т.2, б. «б» от НК съдът следва да замени същото с наказание пробация, което бе сторено в случая, доколкото безспорно това наказание е по-леко по вид и съответно по-благоприятно за дееца съгл. чл.58а, ал.4 от НК в сравнение с наказанието лишаване от свобода, дори и размерът на последното да бъде намален с 1/3 съгл. ал.1 на чл.58а от НК. Така съдът на основание чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б”, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.3, т.1, вр. чл.42а, ал.1 и чл.42б, ал.1 от НК от НК наложи на подсъдимия А. наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 (шест) месеца. Съдът определи срока на пробационните мерки в техния минимум, който според съда ще се окаже достатъчен за превъзпитаването на дееца и за постигането на останалите цели на чл.36 от НК.         

             На основание чл.23, ал.1 от НК от така определените наказания за двете престъпления, извършени в условията на реална съвкупност с две отделни деяния преди наличието на влязла в сила присъда за същите, съдът наложи на подсъдимия А., най-тежкото от тях, а именно наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 3 години.

            Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи и съответстващи на обществената опасност на деянията и на автора му и счита, че чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се превъзпита и поправи дееца да спазва законите в страната, да се въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно, както и да му се отнеме възможността да извърши други престъпления.

           Вещественото доказателство - лек автомобил марка "Лада", модел „Самара”, с регистрационен номер X 3560 АТ, на основание чл.111, ал.1 от НПК, е върнат на собственика Н.Г.Д. с приемо-предавателен протокол от 03.10.2017г.

           Предвид признаването на подсъдимите за виновни, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди същите да заплатят по равно в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от 95,22 лв., представляваща разноски за вещо лице.

             Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                       СЪДИЯ: