№ 3573
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110104852 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
ВРС е сезиран с искова молба , предявена на 14.04.2022 г., надлежно уточнена с писмена
молба с рег.вх. № 26 339/18.04.2022 г., с която предявения иск е приведен в съответствие с
изискванията за редовност по см. на чл. 127 - 128 ГПК.
Предявеният от ищеца К. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален
представител - адвокат от АК Варна - Г. Ж., със съдебен адрес *** ПРОТИВ ответното дружество
„И. **“ ООД, ЕИК ***, иск е с правно основание чл.439 от ГПК, съдържа искане до РС Варна да
бъде постановено Решение , по силата на което съдът да признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът К. К. Н., ЕГН ********** в качество на длъжник НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „И. **“ ООД, ЕИК ***, в качество на взискател по изпълнително дело №
2019***0401037 по описа на Частен съдебен изпълнител Д. С. - С., рег. № *** на КЧСИ, Район на
действие ОС-Варна следните суми: СУМА в размер на 412,52 лв. главница по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги № Н1156079 от 20.07.2009 г. сключен между К. К. Н.,
ЕГН ********** и „М.“ ЕАД, ЕИК *** за периода от 14.05.2011г.до 19.02.2013 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението до PC - Варна за издаване на
Заповед по чл.410 от ГПК на 02.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането, чийто размер
е определен на 324.43 лв. за периода от 02.07.2014 г. до 01.04.2022 г. съгласно Съобщение по ИД
№ 2019***0401037 по описа на ЧСИ Д.С. -С., както и СУМА в размер на 65.00лв. -разноски по ч.
гр. д.№ 8641/2014 по описа на Районен съд - Варна, поради изтекла погасителна давност, за които
суми е издаден Изпълнителен лист от 02.10.2014г. по ч.гр.д. №8641/2014 по описа на Районен съд -
Варна, предвид влязла в сила Заповед за изпълнение №4764/4.07.2014г. и въз основа на който е
образувано ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО № 2019***0401037 по описа на Частен съдебен изпълнител
Д. С. - С., рег. № *** на КЧСИ, Район на действие ОС-Варна.С исковата молба ищецът е
обективирал особено искане по реда на чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения
иск чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително
дело № 2019***0401037 по описа на Частен съдебен изпълнител Д. С. - С., рег. №*** на КЧСИ,
Район на действие ОС-Варна, по което исковият съд се е произнесъл.
1
С предявения отрицателен установителен иск ищецът цели да установи със СПН, че не
дължи на ответника - взискател по висящо изпълнително дело сумите, за които е бил издаден през
2014 г. изпълнителен лист по частно гр.дело № 8641/2014 г . по описа на РС Варна, 19 - ти състав в
полза на заявителя по това частно дело - частен праводател на ответника и взискател.Ищецът е
навел отделни основания за погасяване на паричните вземания по давност след издаване на
изпълнителния лист , поради което и за него е налице правен интерес от търсената искова защита.
Наличието на висящо изпълнително дело № 2019***0401037 по описа на Частен съдебен
изпълнител Д. С. - С., рег. № *** на КЧСИ, Район на действие ОС-Варна, за което са ангажирани
доказателства с исковата молба и възможността паричните вземания предмет на иска по чл.439
ГПК да бъдат събрани принудително, обосновава на самостоятелно основание наличието на
правен интерес у ищеца за водене на отрицателния установителен иск.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдяни правно релевантни факти и
обстоятелства:
Твърди се в исковата молба, че на 23 март 2022 г. на ищеца било връчено „съобщение за
образуване на изпълнително дело“, от което К. Н. разбрал, че срещу него било образувано
изпълнително дело № 2019***0401037, по описа на ЧСИ Д.С. -С., ЧСИ с рег. № *** и район на
действие ОС Варна, с взискател „И. **“ ООД.След запознаване с материалите по изпълнителното
дело, ищецът твърди, че установил, че бил осъден да заплати на „М.“ ЕАД съгласно издаден в
полза на дружеството изпълнителен лист на 2.10.2014 г. , на основание Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК № 4764/4.7.2014 г. по ч.гр.д. № 8641/ 2014 г. по описа на ВРС парични суми , а именно
- сума в размер на 412, 52 лв. дължима на основание сключен между страните договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги № Н 1156079/20.07.2009 г. за периода 14.5.2011 -
19.2.2013 г. ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 2.7.2014 г., до
окончателното изплащане на задължението , както и сума в размер на 25 лв. представляваща
заплатена държавна такса и сума в размер на 40 лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът сочи в исковата си молба, че от материалите по изпълнителното дело ставало ясно,
че множество вземания на „М.“ ЕАД били цедирани с договор за прехвърляне на вземания от
21.12.2017 г. на „***“ ООД, ЕИК *** , което от своя страна с договор за прехвърляне на вземания
от 30.05.2019 г. цедирало вземанията си на нов цесионер „*** „ ЕООД ЕИК ***. С Молба от
18.11.2019 г. „ *** „ ЕООД в качество на частен правоприемник на „***“ ЕАД (“М. „ЕАД - старо
наименование) образувало изпълнително дело № 2019***0401037 по описа на ЧСИ № *** срещу
ищеца , а с договор за покупко - продажба на вземания( цесия )от 4.1.2021 г. сключен между „***
„ЕООД и „И. **“ ООД отново били цедирани вземания на „И. **“ООД, въз основа на което и
дружеството било конституирано като взискател по изпълнителното дело .
Твърди се още, че едва на 23 март 2022 г. с посоченото по-горе съобщение ищецът разбрал
за посочените вече изпълнителен лист, договори за цесия и размера на задължението му, което
общо възлизало на 1580,83 лв. от които главница от 412,52 лв., законна лихва върху главницата
324,43 лв. за периода от 2.7.2014 - 1.4.2022 г., 65 лв. присъдени разноски по гражданското дело ,
сума в размер на 360 лв., представляваща разноски по изпълнителното дело и сума в размер на
378,88 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ , както и публични вземания в размер на 40 лева ,
дължими към 1.4.2022 г.
Отделно от изложеното по-горе, макар и неотносимо пряко към спора по същество,
подчертава ищецът, същият не бил уведомен за издадената заповед за изпълнение на парично
задължение , не възразил своевременно, а за нея разбрал от цитираното по-горе съобщение.
Ищецът твърди, че сумите описани в изпълнителния лист са платени от него към датите на
възникване на задълженията 2011 -2013 г., но с оглед изминалия дълъг период не съхранявал
платежните документи. Сочи се още от ищеца, че след получаване на съобщението по
изпълнителното дело, с молба от 29.3.2022 г. поискал прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но получил постановление за отказ от 1.4.2022 г.
Прекратяването на изпълнителното дело ищецът пояснява, че поискал поради факта, че от
образуване на изпълнителното дело 18.11.2019 г. до 23.3.2022 г. на ищеца не били връчвани
никакви съобщения , вкл. ПДИ , което било в нарушение на чл. 428 , ал.1 ГПК, а на практика
2
представлявало и липса на законосъобразно започване и протичане на изпълнителното
производство в нарушение на правата на длъжника. Освен това във визирания по-горе период от
време 1 дори и да били искани или извършвани каквито и да е изпълнителни действия, твърди
ищецът че същите не следва да се приемат както такива, т.к. изтекъл 2 годишния срок визиран в
процесуалния закон. На следващо място ищецът твърди, че едва със съобщението за образувано
изпълнително дело, разбрал, че на взискателя била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
8641/2014 г. и че вземането на кредитора било многократно цедирано. Именно отказа за
прекратяване на изпълнителното производство, висящността на изпълнителното производство,
обобщава ищецът, че обуславят правния му интерес от избраната форма на искова защита. Въз
основа на изложеното по-горе , както и поради факта, че от издаване на изпълнителния лист на
2.10.2014 г. на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4764/04.07.2014 г. по ч.гр.д.№
8641/2014 г. по описа на РС Варна, до депозиране на молбата от 18.11.2019 г. от „***“ ЕООД
(праводател на взискателя) за образуване на изпълнителното производство били изминали повече
от пет години, ищецът предявява настоящия иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Доводите за основателност на исковата претенция, изложени в исковата молба от страна на
ищеца са следните:Сумите по изпълнителния лист на 2.10.2014г. , издаден на основание Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 8641/2014 г. по описа на ВРС станали изискуеми с влизане
в сила на заповедта за изпълнение, но поради това , че същата не била връчена на длъжника
/ищеца в настоящия процес /, изискуемостта настъпила в по-късен момент - датата на която бил
издаден изпълнителния лист 2.10.2014 г. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на 5 г. давност се
погасявали всички вземания, за които законът не предвиждал друг срок, а съгл. чл. 111 б. „в“ ЗЗД с
изтичане на 3 г. давност се погасявали вземанията за наеми, лихви и др. периодични плащания, а в
процесния случай вземането било установено с влязла в сила заповед за изпълнение, в който
случай давността започвала да тече от изискуемостта на вземането при условията на цитираните от
ищеца по-горе правни норми.Според ищеца процесното вземане има характер на периодично
плащане, поради което и приложение намирала нормата на чл.111 б. „в“ ЗЗД. Твърди се отново, че
ищецът не бил уведомяван нито за прекъсване нито за спиране на давността на каквото и да е
основание , поради което и ищецът е извел извода, че тригодишния срок по отношение на
задължението му за главницата по изпълнителния лист по заповедното дело бил изтекъл най -
късно на 2.10.2017 г. , като съобразно чл.119 ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасило
и акцесорното за законна лихва, считано от 2.7.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението, а за вземането за разноски била приложима 5 г. давност по чл. 110 ЗЗД, която
изтекла най-късно на 2.10.2019 г. (в този см. ищецът се позовава на Определение № 538/17.6.2016
г. по гр.д.№ 2367/ 2016 г. на ВКС ,Трето г.о. ГК ).В условията на евентуалност, ако се приемело, че
давностния срок за процесното вземане следвало да се счита за този, определен в чл.110 ГПК, то
според ищеца било видно от изпълнителния лист, че същият е издаден на 02.10.2014 г., т.е.
давността за събиране на вземането, предмет на изпълнителния лист, в случай че не е била спирана
или прекъсвана, била изтекла в най - неблагоприятния за длъжника и ищец срок - пет години след
издаването на изпълнителния лист, или на 2.10.2019 г., а изпълнителното производство било
образувано на 18.11.2019 г. или след изтичане на давността съгласно чл. 110 ЗЗД . Ищецът не
отрича действието на т. 10 от ТР № 2/2015 г., но го намира неотносимо към висящ изпълнителен
процес, какъвто не бил налице до изтичане на давността поради бездействието на кредитора,
изразяващо в непредпремане на каквито и действия по принудително събиране на вземането, вкл.
и необразуване на изпълнително дело. Освен изложеното ищецът се позовава и на установената
съдебна практика, съгласно която към предприемане на действия по принудително изпълнение се
пристъпва след подаване на молба от заинтересованата страна до съдебния изпълнител и едва от
този момент настъпвало прекъсване на погасителната давност. Т. е. , погасителната давност
относно вземането на ответника била изтекла дори много преди 2.10.2019 г., т.к. вземането за
далекосъобщителни услуги било за периода 14.5.2011 - 19.2.2013г., а искането на ответника до
съда за издаване на заповед за изпълнение от дата 2.7.2014 г. (датата на издаване на заповедта),
респ. от вземането за твърдените от взискателя - ответник незаплатени услуги били изминали
повече от 10 години, изтекъл бил 2 годишния срок в който взискателя бездействал, а извършените
след този срок действия в изпълнителното производство били ирелевантни. На последно място
ищецът сочи, че е налице пълна неопределеност на сумите по договорите за цесия, изразяваща се в
3
липса на посочено основаниe и размер , а от там и недействителност на цесионните договори по
см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради липса на предмет. Отделно се твърди и липса на уведомяване на
длъжника за цесията . При горните твърдения ищецът е отправил и искането си до съда. В
депозираната по делото уточнителна молба ищецът е прецизирал искането си до съда (л. 21).
В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В. В. от САК е депозирал отговор на искова
молба. Ответното дружество намира, че предявения иск е допустим, доколкото се основава на
факти настъпили след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК .
По същество ответникът намира предявения иск за неоснователен. Неоснователността на иска
ответникът обосновава с действието на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 21 май 2015 г. , т.к.
погасителна давност за вземанията, за които било образувано изпълнителното производство не
била текла. Това било така , сочи ответника, т. к. съгласно задължителните разяснения, дадени с
ПП ВС № 3/ 18.11.1980 г. погасителна давност не течала докато траел изпълнителния процес
относно принудителното осъществяване на вземането. Ответникът също отчита действието на т.
10 на ТР № 2/26.6.2015 г .на ОСГТК на ВКС, съгласно което дадените задължителни разяснения в
ПП ВС № 3/18.11.1980г. следва да се считат загубили сила, но съгласно Решение №
170/17.9.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. (цитирано от ответника) до момента на постановяване
на ТР № 2/ 2015 г. давност за процесното вземане не била текла, т.к. до него момент приложимо
било ПП ВС № 3/18.11.1980 г. Според ответника давност за това вземане би могла да почне да тече
едва от постановяване на ТР № 2/2013 г., на 26.6.2015 г. или давност не била текла преди 26.6.2015
г.
На последно място ответникът цитира най - актуалната практика на ВКС съгласно която
влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение се ползва със СПН и има
последиците визирани в нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД, като обобщава, че давност за вземането би
могла да тече едва след 26.06.2015 г., а вземането се погасявало с изтичане на 5 годишна
погасителна давност, което означавало, че към датата на образуване на изпълнителното
производство , изпращане на ПДИ и налагането на запор по него представлявали действия, които
надлежно прекъсвали погасителната давност и по аргумент на чл.117, ал. 2 ГПК от прекъсването
започвала да тече нова давност. Изложеното в срока по чл.131 ГПК от ответника според последния
водело до извода, че искът в една част бил недопустим, а в другата си неоснователен, поради което
се желае съдът да върне или отхвърли предявения от ищеца иск и да осъди ищеца да плати
сторените от ответника разноски в размер на 360 лв. за платено адв. възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 21.10.2022 г. и ищецът,
представляван от адв.Ж. моли съда да уважи исковата претенция така, както е предявена и
формулиран петитум в уточнителната молба от 18.04.2022 г. Моли и да бъдат присъдени в полза
на ищеца направените съдебно-деловодни разноски.
В същото съдебно заседание - представител на ответника не се явява.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
По делото са ангажирани единствено и само заверени за вярност с оригинала копия на
писмени документи . Приобщени като писмени доказателства по делото са относимите по
същество на спора : заверено копие на изпълнително дело № 2019***0401037 по описа на ЧСИ Д.
С. - С., рег.№ *** и ангажираните от ищеца с исковата молба : заверени за вярност с оригинала
копия на съобщение за образувано изпълнително дело изх.№ 5046/18.03.2022 г.; изпълнителен лист
от 02.10.2014 г., издаден от ЧГД № 8641/2014 г. по описа на РС - Варна, 19 състав; молба за
образуване на изпълнително дело вх.№ 08728/18.11.2019 г.; искане вх.№ 04529/29.03.2022 г.;
придружително писмо изх.№ 5934/01.04.2022 г.; Постановление от 01.04.2022 г. по изпълнително
дело № 2019***0401037 по описа на ЧСИ Д. С. - С.; справка актуално състояние на „И. **" ООД
към 29.03.2022 г.
Съвкупния и поотделен анализ на цитираните писмени доказателства обуславя изводите от
фактическа страна, че ищецът К. Н. на 23.03.2022 г. е получил съобщение от ЧСИ Д. С. – С. – ЧСИ
4
с рег. № *** и район на действие ОС Варна затова, че спрямо него е било образувано
изпълнително дело № 2019***0401037.На 29.03.2022 г. К. Н., чрез адв.Г.Ж. , позовавайки се на
нормата на чл. 433, ал.1 , т. 8 ГПК е сезирал ЧСИ № *** с искане за прогласяване в постановление
прекратяването на изпълнителното дело . С Постановление № 2019***0401037/ 1.4.2022 г. ЧСИ №
*** е постановил отказ от прекратяване на изпълнителното дело поради липса на законови
основания .От мотивите на цитираното постановление е видно, че ЧСИ е посочил, че ИД е
образувано въз основа на молба на взискателя на 18.11.2019 г., с изх. № 03508/27.2.2020 г. е било
изпратено по пощата съобщение до длъжника за образуваното изпълнително дело , с вписани
наложените обезпечения , а пратката е била върната невръчена на 27.4.2022 г. с отметка „
непотърсена„. С молба № 06403/11.5.2021 г. било поискано извършване на справки , налагане на
обезпечения и извършване на опис ,оценка и публична продан на движими вещи .
Действително изпълнителното дело е образувано въз основа на молба на взискателя „ *** „
ЕООДq ЕИК *** подадена до ЧСИ № *** , с вх.№ на молбата 08728/18.11.2019 г. и въз основа на
изпълнителен лист , издаден по гр. д. № 8641/2014 г. на РС Варна в полза на „М. „ ЕАД , ЕИК *** ,
като *** ЕООД се е легитимирало пред ЧСИ като частен правоприемник на мобилния оператор
въз основа на договор за цесия от 30.05.2019 г. сключен със “ *** „ ООД , а последното придобило
процесното вземане ведно с други от „***“ ООД въз основа на договор за цесия от 21.12.2017 г.
Видно от листи първи и втори от изпълнителното дело взискателят с молбата за образуване
на изпълнителното дело е посочил пред ЧСИ изпълнителните способи за събиране на паричните
вземания от длъжника .
Липсва спор по делото , че ответното дружество е било конституирано като взискател по
изпълнителното дело, като този факт е виден от материалите по ИД ( л. 55 – 65 от изпълнителното
дело ). На 22 април 2021 г. „И. **“ ЕООД ЕИК *** , е отправило искането до ЧСИ Д.С. по ИД да
бъде конституирано като взискател , представяйки договор за цесия от 4.1.2021 г., по силата на
който договор „ И. ** „ ЕООД придобива парични вземания от „***“ ЕООД , сред които и
процесното вземане, вписано в изпълнителния лист от 2014 г. издаден в полза на М. ЕАД против
Кр.Н. . По повод искането на „ И. ** „ ЕООД , на 18.3.2022 г. ЧСИ № *** е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на К. К. Н. до погасяване на задължението му към взискателите . В
запорното съобщение е посочило изрично , че въз основа на издаден изпълнителен лист на
2.10.2014 г. от РС Варна на основание заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8641/2014 г. на ВРС,19 -ти състав е образувано изпълнително дело № 2019***0401037, по което К.
Н. дължи сумата от 1580,83 лв. от които главница 412,52 лв. , със законната лихва в размер на
324,43 лв. за периода 02.07.2014г. – 01.04.2022 г., 65,00 лв. присъдени разноски , 360 лв.
разноските по изпълнителното дело , в полза на взискателя /ите : ТД на НАП Варна и „И. **“ ООД
с ЕИК *** , както и такси и разноски в размер на 378,88 лв. съгласно Тарифата з такси и разноски
към ЗЧСИ , а така също и присъединени публични държавни вземания по чл. 458 ГПК в размер на
40,00 лв. по сметка на държавата.
От останалите писмени доказателства , цитирани и по-горе , безспорно се доказва
твърдения и от ищеца и от ответното дружество факт, че през 2014 г. против ищеца е имало
образувано частно гр. дело оп описа на РС Варна 19 – ти състав , по което е била издадена в полза
на кредитора и против длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а в
последствие и изпълнителен лист , послужили за образуване на изпълнителното дело , висящо при
ЧСИ Д. С. С. , трикратното цедиране на вземането, писменото уведомяване на длъжника – сега
ищец едва през 2022 г. за влязлата в законна сила Заповед по чл. 410 ГПК чрез съобщението на
ЧСИ .
Предвид така установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА :
Предявения по делото отрицателен установителен иск, съдът е намерил за допустим, а с
доклада по делото е квалифицирал иска по чл. 439, ал.1 ГПК и разпределил тежестта на доказване .
Спор няма в съдебната практика, че отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК с
който длъжник в изпълнително производство желае да установи несъществуването на парично
5
вземане в полза на кредитора се основава на факти и обстоятелства , настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството по което е бил издаден изпълнителния лист .
В настоящия казус спорът между ищеца и ответното дружество се свежда до това изтекла
ли е давността, на която се позовава ищеца или не.Доказано е, че на 2.10.2014 г. РС Варна, 19 -ти
състав по ч.гр.д.№ 8641/2014 г.е издал Изпълнителен лист въз основа на влязла в законна сила
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на кредитора „М. „ ЕАД против длъжника К. Н. за
сумата 412,52лв. главница, дължима на основание сключен между длъжника и заявителя Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги № Н 11 56079/ 20.07.2009 г. за периода 14.5.2011 –
19.2.2013 г., ведно със законната лихва върху нея , считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 2.7.2014 г., до окончателното изплащане на вземането , както и сумата 25 лв. заплатена
държавна такса и 40 лв. юрисконсултско възнаграждение (л.5 от изпълнителното дело).
Безспорно е установено ,че изпълнителното дело е образувано на 18.11.2019 г. , а ответното
дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело въз основа на молба от
22.04.2021 г., като на 18.3.2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника .
Доказано по делото е , че вземанията включени в изпълнителния лист са били предмет на
договори за цесия , като последния цесионен договор легитимира именно ответника в качество на
последен кредитор на вземанията. Спорния по делото въпрос се свързва със значението и
приложението на института на перемицията. В конкретния случай правото на принудително
изпълнение на вземането на кредитора „ М. „ ЕАД спрямо ищеца - длъжник е установено с влязла
в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8641/2014г. по описа на
ВРС, въз основа на която е издаден изпълнителният лист от 2.10.2014г. По молбата на последния
кредитор- частен правоприемник , придобил процесното вземане по силата на договор за цесия, а
именно „*** „ ЕООД от 18.11.2014г. е образувано изпълнителното дело против Кр.Н. (изп. дело
№2019***0401037по описа на ЧСИ Д. С. - С. ). Ведно с образуването взискателят е възложил на
съдебния изпълнител права по чл. 18 от ЗЧСИ (л.2 от изпълнителното дело ). На 04.01.2021 г. „***
„ ЕООД е сключило договор за цесия с „И. ** „ ООД , като в предмета на договора са вписани
вземания спрямо 225 лица, сред които и вземането против К. Н. по изпълнителния лист от 2014 г.,
поради което и „ И. ** „ ООД е отправило на 22.4.2021 г. молба по изпълнителното дело за
конституиране като взискател, възлагайки на ЧСИ правата по чл.18 ЗЧСИ , вкл. и връчване на
уведомление по чл. 99 ЗЗД за последната цесия на длъжника , а на 18.3.2022 г. е наложен върху
трудовото възнаграждение на длъжника .
При така установеното от фактическа, а и от правна страна, съдът съобразява факта , че по
реда на исковото производство по чл. 439 ГПК, длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото
право (например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност,
плащане, прихващане и др.). В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по издадения
срещу него изпълнителен лист е да установи настъпване на твърдените от него правопогасяващи
факти, като в случай на позоваване на изтекла погасителна давност, в тежест на ответника -
взискател в изпълнителното производство е да установи предпоставките по чл. 116 от ЗЗД за
прекъсване на течащата в полза на длъжника давност.
Ищецът е твърдял, че вземането е погасено чрез плащане, като сам е пояснил в исковата си
молба, че не пази доказателства за плащане, не е поискал провеждане на ССчЕ, поради което и
6
правоизключващото твърдение на ищеца за погасяване на вземанията чрез плащане е останало
недоказано . Спорния въпрос между страните се концентрира около това дали давността е текла по
време на висящността на изпълнителното производство, прекъсвана ли е и изтекла ли е. По
отношение на последиците от образуването на изпълнително производство в контекста на
института на погасителната давност, както ищеца, така и ответника са отчели, че са постановени
ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече, а считано от
евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност. С приетото на 26.06.2015 г. ТР №
2/2015 г. е дадено различно разрешение, според което по време на изпълнителния процес
давността не спира и се прекъсва от всяко изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е обявено
за загубило сила.
Настоящият съдебен състав съобразява актуалната съдебна практика, според която ,
постановеният нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото задължително тълкуване и
се възприема ново такова, поражда действие за в бъдеще.С оглед изложеното , съдът приема, че
извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС промяна в тълкуването се
прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Налага се и
изводът, че определянето на приложимия тълкувателен акт е обусловено от фактическата преценка
дали изпълнителното производство е висящо към 26.06.2015г. Същевременно в т. 10 от
тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази част новоприетото ТР не се отклонява от постановки
на ППВС № 3/80 г., тъй като последното не третира изобщо въпроса относно прекратяване на
изпълнителното производство, а и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е идентична на тази чл.
330, ал. 1, б „д“ от ГПК/ отм./В случая изп. дело № 2019***0401037 е образувано по молба на
взискателя от 18.11.2014г. и следователно относно основанията за прекъсване на давността са
приложими постановките на ПП ВС № 3/80 г. Съгласно приетото с това постановление
погасителната давност е прекъсната с образуване на производството на 18.11.2014г. и не е текла до
неговото прекратяване. Същевременно, видно е от материалите по делото, след образуване на
изпълнителното дело в продължение на период от две години взискателят не е поискал, нито
овластеният по реда на чл.18 от ЗЧСИ съдебен изпълнител, е предприел приложение на
изпълнителен способ. Искането за извършване на запор на трудово възнаграждение на длъжника и
на депозираното от него в банков сейф , не са прекъснали давност, тъй като изпълнителното
действие не е било извършено . С оглед на изложеното е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство по право в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, считано от
18.11.2016г.
С прекратяване на изпълнителното производство обаче, материалното право на взискателя
остава незасегнато.Прекратяването на изпълнителното производство не изключва принудителното
изпълнение в случай, че изпълняемото право е непогасено. Дори при настъпила перемпция по
право, когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на нов изпълнителен
способ, съдебният изпълнител не може да откаже изпълнение- той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново -
7
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело-
така Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г.о., ГК.След
прекратяване на изпълнителното производство (в случая след 28.11.2016г.) е започнала тече нова
давност. В рамките на новия давностен срок на 22.04.2021г. е депозирана молба от ответника в
качеството му на частен правоприемник на взискателя „***“ ЕООД за конституирането му по
делото. На 18.03.2022 г.по молба на новоконституирания взискател е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника.Независимо дали конституирането на нов взискател прекъсва
давност (Определение №60469/11.10.2021 по дело №2040/2020 на ВКС, ТК, II т.о,), при всички
случаи преди изтичане на петгодишния давностен срок от прекратяване на изпълнително
производство давността е прекъсната с извършения запор на трудово възнаграждение на длъжника
от 18.3.2022. Както се посочи по-горе, молбата за налагане на запор след прекратяване на
изпълнително производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК има характер на искане на
образуване на ново изпълнително дело. По отношение на последното, с оглед датата на
образуването, обаче са приложимо вече постановките на ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г.
на ВКС, тоест давността се прекъсва с всяко изпълнително действие.В резултат на наложения
запор от 18.03.2022 г . на трудово възнаграждение на длъжника се изключва необходимостта
кредиторът да проявява активност и да изисква прилагане на нови изпълнителни способи, щом
като приложеният такъв се явява ефективна форма на удовлетворяване на правото. В конкретиката
на казуса, след като последното изпълнително действие e на 18.03.2022г., когато е наложения
запор, което действие на основание чл. 116 б. „в“ ГПК, прекъсва давността /ТР № 3/10.07.2017 г.
по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/, новата петгодишна давност, приложима на
основание чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, не е изтекла към датата на предявяване на иска. Предявеният
иск за отричане съществуването на изпълняемо право поради изтекла давност се явява
неоснователен.
Недоказаността на основанието на иска не налага обсъждане на релевираните в първото
о.с.з. възражения за недействителност по см. на чл.26 ЗЗД на цесионните договори.
В обобщение , съдът отхвърля изцяло предявения иск , като неоснователен и недоказан. С
оглед изхода на спора искането на ответника за присъждане на сумата от 360 лв. съдебно -
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение би следвало да бъде уважено .ВРС не присъжда
съдебно -деловодни разноски в полза на ответника, т.к. независимо от факта на включване на
списъка с разноски по чл. 80 ГПК в отговора на искова молба, към отговора липсват доказателства
за реалното извършване на съдебно деловодните разноски .Ето защо съдът не присъжда разноски
по чл. 81 ГПК нито в полза на ищеца, нито в полза на ответника .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изяло предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК, от ищеца К. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител - адвокат
от АК Варна - Г. Ж., със съдебен адрес ***, ПРОТИВ ответното дружество „И. **“ ООД, ЕИК
***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя И. И. Г., с искане да
8
бъде постановено Решение , по силата на което съдът да признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът К. К. Н., ЕГН ********** в качество на длъжник НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „И. **“ ООД, ЕИК ***, в качество на взискател по изпълнително дело №
2019***0401037 по описа на Частен съдебен изпълнител Д. С. - С., рег. № *** на КЧСИ, Район на
действие ОС-Варна следните суми: СУМА в размер на 412,52 лв. главница по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги № Н1156079 от 20.07.2009 г. сключен между К. К. Н.,
ЕГН ********** и „М.“ ЕАД, ЕИК *** за периода от 14.05.2011г.до 19.02.2013 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението до PC - Варна за издаване на
Заповед по чл.410 от ГПК на 02.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането, чийто размер
е определен на 324.43 лв. за периода от 02.07.2014 г. до 01.04.2022 г. съгласно Съобщение по ИД
№ 2019***0401037 по описа на ЧСИ Д.С. -С., както и СУМА в размер на 65.00лв. - разноски по ч.
гр. д.№ 8641/2014 по описа на Районен съд - Варна, поради изтекла погасителна давност, за които
суми е издаден Изпълнителен лист от 02.10.2014г. по ч.гр.д. №8641/2014 по описа на Районен съд -
Варна, предвид влязла в сила Заповед за изпълнение №4764/4.07.2014г. и въз основа на който е
образувано ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО № 2019***0401037 по описа на Частен съдебен изпълнител
Д. С. - С., рег. № *** на КЧСИ, Район на действие ОС-Варна, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано
от връчването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9