РЕШЕНИЕ
№ 55
град Плевен, 27.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 1272/2019 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Регионална
дирекция по горите – Ловеч, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, ет. 3, срещу
решение № 130/26.09.2019г. постановено по а.н.д. № 171/2019 г. по описа на
Районен съд – Левски, с доводи, че първоинстанционното е незаконосъобразно и неправилно,
както и че мотивът на съда, че неправилно нарушението е квалифицирано и
съответно наказано по Закона за горите е напълно погрешен. Сочи се, че от
значение е фактът, че нарушението е извършено в място попадащо в зона НАТУРА
2000 „Никополско плато”, като предметът на нарушението е дърво от дървесен вид
„бряст” /Ulmus laevis/ „Улмус левис” ключов вид за природни местообитания -
предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България, а този
вид се среща единствено само в тази част на България и е най-южното му
разпространение за Европа. Излагат се доводи, че дейностите по чл. 1, ал. 1 от
ЗГ не се отнасят до единичните дървета в земеделски земи и спрямо това закона
не е приложим, като това е потвърдено и съгласно чл. 196 от ЗГ по отношение на
обхвата на контрола, който освен дейностите извършвани в горските територии
обхваща и дейности извън тези територии като транспортиране, съхранението,
преработка на всякаква дървесина, включително и такава от внос. Сочи се, че в
настоящия момент хиляди кубически метра дървесина се добиват в земеделски земи
по реда на ЗОСИ, в който закон липсва всякаква регламентация за документите, с
които трябва да се транспортира дървесината, и начина и на маркиране преди транспортиране.
Намират, че съгласно изводите на Pайонен съд - Левски излиза, че в България е
възможно транспортирането на два потока дървесина, единият с дървесина добита
от горския фонд, маркирана и с КГМ и с превозен билет, а другия поток - да
пътува без всякакви документи за произход и без да е маркирана, т.е. без да е
законово регламентирана. Считат, че като се има предвид факта, че двата вида
дървесина си приличат и по външни признаци, може да се стигне до извода за
абсурдността на ситуацията, а това би довело до ситуация, когато големи
количества дървесина от горскодървесни видове, добита от земеделски земи по
реда на ЗОСИ, да пътува без документи и
без да е маркирана. Посочва се, че е безспорен е фактът, че 0,50 пр. м3 дърва
от дървесните видове „бряст“ и „черница“ са отсечени, взети и транспортирани от
чужд имот - държавна собственост стопанисвана от „Министерство на земеделието,
храните и горите" - хидромелиоративни съоръжения. Намират констатациите на
съда в тази връзка за напълно погрешни, тъй като посочените разпоредби
недвусмислено се отнасят за деянието транспорт. Твърди се, че описаното
нарушение е свързано с транспорт на дървесина, добита извън горска територия в
имот, за което липсва превозен билет и липсва на маркирания, като в този случай
съдът правилно е стигнал до заключението, че са приложими разпоредбите на
Закона за горите. Счита се, че по
категоричен начин е доказано, че въпросната дървесина е транспортирана без
превозен билет и без да е маркирана с КГМ или общинска марка. Сочи се, че транспортирането
на дървесината е установено по данните на Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от дата 30.10.2018г. на РП-Левски, по тяхна преписка вх.
№ 932/2018г. Навеждат се доводи, че по безспорен начин се доказа, че намиращата
се в конската каруца на жалбоподателя дървесина е добита в имот, извън горска
територия, за който няма надлежно издадено разрешително от кмета на общината за
добив и транспортиране. Твърди се, че както съставеният АУАН, така и издаденото
наказателно постановление отговарят на всички изисквания на чл. 42 от ЗАНН и
чл. 57 от същия закон, направено е пълно и точно описание на нарушението,
правилна е правната квалификация на нарушението, липсва противоречие между
установеното в постановлението на РП-Левски и НП. Сочи се, че при определяне на
наказанието АНО е наложил наказание в предвидения минимум, а именно две глоби в
размер на 100 /сто/ лева всяка и отнемане на вещите, предмет и послужили за
извършване на нарушението, като с така наложените наказания, се постигат
задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН. Излагат се доводи, че
наказателното постановление и неговото изпълнение не засягат по никакъв начин
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която същия е издаден. Твърди се, че административно – наказващият орган при
издаването на НП се е съобразил с принципа на съразмерност и считат, че по
никакъв начин не се причиняват вреди, несъизмерими с преследваната цел.
Намират, че наказателното постановление е напълно законосъобразно, издадено при
спазване на материално-правните разпоредби, в съответствие с целта на закона. Посочва
се, че всички обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението са
отразени ясно, точно и безпротиворечиво, в издаденото наказателно постановление.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени решение № 130/26.09.2019
г. по а.н.д. № 171/2019 г. на Районен съд - Левски, като незаконосъобразно и
неправилно и съответно да потвърди процесното наказателно постановление на директора
на РДГ - Ловеч. Алтернативно се моли, ако съдът прецени, че е налице такава
необходимост, да върне делото за ново разглеждане от Районен съд - Левски.
В съдебно заседание касаторът - Регионална дирекция по
горите – Ловеч, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, ет. 3, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – Д.Н.Ч.,***, не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен , дава
заключение, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено
в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО .
С посоченото решение е отменено наказателно
постановление № 675 от 10.05.2019г. на директор на Регионална дирекция по горите
- гр.Ловеч, с което на Д.Н.Ч., ЕГН:**********, с адрес: ***, за това, че на 16.09.2018 година в 21 .00 часа
в гр. белен, в близост до помпена станция № 3 транспортира с конска каруца 0,5
пр. куб. м дървесина от бряст и черница, немаркирана с контролна горска мярка и
непридружена с превозен билет, доказващи законни произход на дървесината –
нарушение чл. 213, ал.1, предложение четвърто, т.1 от ЗГ и чл.213, ал.1, предложение четвърто, т.2 от ЗГ
и са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. (сто) по
чл.266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите и глоба в размер на 100
(сто) лв. по чл. 266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите и са отнети в полза на държавата, вещите, предмет
на нарушението 0,5 пр.куб.м. дървесина от бряст и черница, и вещите, послужили
за извършване на нарушението - 1 брой конска каруца.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и постановено в съответствие със закона. РС-Левски приема, че в
случая не е доказано от административно-наказващия орган какъв е произходът на дървесината, за да се извърши
преценка относно подвеждането на нарушението под съответната правна норма.
Сочената като нарушена норма е чл.
213, ал. 1 , т. 1, предл. четвърто от ЗГ забранява се транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска
марка, съответно с производствена марка и т. 2 забранява се транспортирането на
дървесина непридружена с превозен билет. В случая се установява от събраните
доказателства, че не може да се
установи, къде е отсечена дървесината, а в НП като място на нарушението се посочва
в близост до помпена станция № 3, за която по делото е приложено писмо
от МЗХГ, ИАГ на л. 70, съгласно което
дигата на р. Дунав не е горска
територия. Административно-наказващият орган не е доказал къде е отсечена
дървесината, което обстоятелство е определящо относно органът който следва да
маркира и снабди лицето с превозен
документ и по този начин не е доказано нарушението.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 130/26.09.2019г.
постановено по а.н.д. № 171/2019 г. по описа на Районен съд – Левски.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/