Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН И.
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА
въззивно гражданско дело № 965 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна,чрез адвокат М.Л. – ВАК,
преупълномощена от адвокатско дружество „***“, срещу Решение № 793 от 19.02.2020
г., постановено по гр.дело № 1303/2019 г. по описа на ВРС, XХХI състав, с което е прието за установено в
отношенята между ищецa С.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
от една страна, и ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, от
друга страна, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3858,34 лева, начислена като корекция от ответното
дружество за обект, находящ се на адрес: ***, за периода от 7.08.2017 г. до
6.08.2018 г., по издадена фактура № **********/6.08.2019 г. за клиентски №
********** и абонатен № **********, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“
АД счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно, като моли за
неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на
правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение между
страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора,
надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането й,
законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия,
остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на проверката
електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната
електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 в размер на 20608,7
кВтч, на стойност 3858,34 лева. Сочи, че в случай че се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ
е неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С.Д.И.,
чрез адвокат Д.Р., с пълномощно по делото, депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Излага подробни
съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура.
В съдебно заседание въззивната страна
„Енерго-Про Продажби“ АД чрез представляващ П.С.С., редовно призован, не се
явява, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият С.Д.И.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д.Р., редовно
упълномощена.
Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора. Представя списък с разноски по чл.
80 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК. Образувано е по иск, предявен от С.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Д.Р. - ВАК, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, за признаване за установено между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 3858,34 лева, начислена като корекция на сметка за
електроенергия от ответното дружество за обект, находящ се на адрес: ***, за
периода от 7.08.2017 г. до 6.08.2018 г., по издадена фактура № **********/6.08.2019
г. за клиентски № ********** и абонатен № **********.
Ищецът твърди, че като клиент на
ответното дружество е потребител на електроенергия в притежавания от него
обект, находящ се на адрес: ***, с
клиентски № ********** и абонатен № 01068088324. Излага, че на 6.08.2018 г. от
служители на „Електроразпределение Север“ е извършена контролна проверка на СТИ
на посочения обект и е съставен Констативен протокол № 1104797, въз основа на
който е направено преизчисление на количеството потребена електроенергия за
минало време, отразено във фактура № **********/06.08.2019 г. на стойност
3858,34 лв. със срок на плащане 16.08.2019 г. Твърди, че е подписал съставения
протокол, но не е присъствал на самата проверка Оспорва да е доставено и
потребено посоченото в него количество електроенергия. Счита, че извършената
проверка е неправомерна, а начислената сума е в неоправдан размер. Оспорва
дължимостта й и правото на ответното дружество да извършва едностранна корекция
на сметките на потребителите. Сочи, че
редовно и коректно е заплащал потребяваната от него електроенергия и не е
извършвал никакви нарушения по договорните взаимоотношения с ответника. Моли да
му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество
чрез адвокат М.Л. – ВАК, преупълномощена от Адвокатско дружество „***“, в който се излагат подробни
доводи, че искът е неоснователен. Поддържа се, че е налице правно основание за
възникване на вземането – а именно чл. 50 ПИКЕЕ, чл. 200, ал. 1 ЗЗД, както и че
процесната сума не представлява санкция, а цената на реално доставена и
потребена от абоната електрическа енергия. Дружеството не оспорва, че между
страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.
енергия. Заявява, че изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и
точно. Сочи, че на 6.08.2018 г. е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение
Север“ АД в присъствието на абоната лично, като изтъква, че посоченото
дружество няма вменено нормативно задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, тъй като подобно предизвестяване
би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерни въздействия върху
измервателните системи и средствата за
търговско измерване. Излага, че при проверката, при замервания с еталонен
калибриран уред, е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. на
електромера има показания в размер на 20609 кВтч, които не са отчетени и
заплатени от абоната. Твърди, че процесният електромер е демонтиран, подменен с
нов такъв и изпратен в Български институт по метрология, Регионален отдел – Варна,
за експертиза, при която е установено, че е осъществена външна намеса в тарифната
схема на електромера. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния
случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Настоява
за допускане на съдебно-техническа експертиза по делото. Претендира присъждане
на съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението
на процесуалния представител на въззиваемия в случай че то надхвърля минимума,
определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът С.Д.И.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д.Р.. Поддържа
исковата молба. Претендира присъждане на разноските.
В съдебно заседание ответникът
„Енерго-Про продажби“ АД, редовно призован, се представлява от адвокат Ана
Колева, преупълномощена от адвокатско дружество „***“. Поддържа отговора на
исковата молба. Моли за присъждане на разноски.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните
са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът
е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното
дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.
Видно от констативен протокол № 1101842, на 22.02.2016 г. на обекта на
ищеца от служители
на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер тип ISKRA МЕ162 с фабричен
№ 1114021566105808 и нулеви показатели за регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и
1.8.0.
От
Констативен протокол № 1104797 се установява, че на 6.08.2018 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер
със същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която са отчетени следните показания:
по тарифа 1.8.1 /нощна/ – 2140 кВтч; по тарифа 1.8.2 /дневна/ – 7447 кВтч; по
тарифа 1.8.3 – 20609 кВтч; по тарифа 1.8.4 – 0000 кВтч, и по тарифа 1.8.0 /сумарна/
– 30196 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507641, и изпратен за експертиза в БИМ -
Варна. Протоколът е подписан от абоната.
От
Констативен протокол №1799/26.07.2019 г. – АУ – Е – 000029-44222/07.08.2018 г.
на БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромера, е видно че при
извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки
извън допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерването на
електроенергия и до вътрешността му не е осъществяван достъп. Посочено е, че
при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която
за типа електромер ISKRA
ME 162 трябва да се състои от две тарифи T1 и T2, като
действително потребената енергия се разпределя
и върху невизуализираната тарифа: Т3 – 020609,7 кВтч.
Въз
основа на горния протокол, на 6.08.2019 г. е издадено становище на „Електроразпределение Север“ АД за начисление
на електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 20609 кВтч за периода 7.08.2017 г. – 6.08.2018
г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № **********/06.08.2019 г. за сумата от 3858,34 лева с вкл.
ДДС.
От
заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1114021566105808, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип - ISKRA ME 162, преминал задължителна
метрологична проверка през 2015 г. преди да бъде монтиран. Срокът на
метрологичната му годност е шест години.
Според констатациите в КП № 1799/26.07.2019 г. – АУ – Е –
000029-44222/07.08.2018 г. на БИМ – Варна, при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената енергия
се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 20609,7 кВтч. При
неманипулирана схема на присъединяване на абонат към електроразпределителната
мрежа на ЕРП, следва цялото количество потребявана ел. енергия от абоната да
преминава през измервателната схема на СТИ и да се отчита. В КП № 1104797 от
6.08.2018 г. не е констатирана намеса в схемата. Следователно разпределената
електроенергия в тарифа Т3 в размер на 20609 кВтч е доставена, преминала през
СТИ с фабричен № 1114021566105808, отчетена е, но в тарифа, която не се
визуализира. Във фактура №********** от 6.08.2019 г. сумата е разделена на два
подпериода, в съответствие с определената от КЕВР цена за тях, извършените
изчисления са математически точни. Начислените количества електроенергия е
възможно да са натрупани за период от време по-дълъг от една година.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013
г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила имат правната
характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за
страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017 г. и към момента на извършване на проверката на електромера
на обекта на ищеца на дата 6.08.2018 год. не са част от действащото право.
Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на
ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.,следователно
към момента на извършване на проверката на електромера са били част от
действащото право.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на
използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия
като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
Натрупаното количество електроенергия в
невизуализирания регистър 1.8.3 по същество се явява именно разлика между
отчетената и неотчетена електроенергия. За да бъде вменено в отговорност на
ищеца обаче, то трябва да е установено по законосъобразен ред и действително да
е потребено от абоната.
Законовата делегация, регламентираща правото на ответното дружество да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел.енергия, предвидена със ЗИД на Закона за енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от
17.07. 2012 г.), съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
изисква като задължителна предпоставка за това „наличие на правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия“. Т.е., при липсата на
процедурни правила в ПИКЕЕ, възможността за служебно начисляване на
допълнителни количества електроенергия по партидите на абонатите за минало
време не би могла да бъде осъществена. Разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, определяща
процедурните правила, по които се извършват проверките на СТИ, както е указано
по-горе, е отменена, считано от 14.02.2017 г. По силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все още част
от действащото право, това ги прави неприложими.
При
така създалата се временна липса на специални правни норми, по които ответното
дружество да търси правата си, остава възможността да го направи, позовавайки
се на общите норми.
Препращането
към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към чл. 200 ЗЗД, относно задълженията на
купувача, и чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната
съвкупност, трите норми обуславят извода, че договорът за продажба вменява
задължения на продавача и купувача, като купувачът е длъжен да плати цената единствено
ако продавачът действително му предаде вещта. В конкретния казус, ищецът е
длъжен да плати за констатираното в невизуализирания регистър 1.8.3. на
електромера количество електроенергия в размер на 20609 кВтч само ако то
действително му е доставено от ответното дружество и потребено от него.
Видно от Констативен протокол № 1101842, процесният електромер тип ISKRA МЕ162 с фабричен
№ 1114021566105808 е монтиран на 22.02.2016 г. на обекта на ищеца от служители на „Енерго-Про мрежи“
АД с нулеви показатели за всичките си регистри: 1.8.1,
1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Според Констативен протокол №1799/26.07.2019 г. –
АУ – Е – 000029-44222/07.08.2018 г. на БИМ – Варна, който е официален
свидетелстващ документ, електромерът отговаря на изискванията за точност при
измерването на електроенергия, но в резултат от установената при софтуерно четене външна намеса в тарифната
схема на същия, освен в тарифи T1 и T2, действително потребената енергия се
разпределя и върху невизуализираната
тарифа Т3. В същия смисъл е и заключението на вещото лице по изготвената пред
първа инстанция СТЕ, която съдът кредитира като обективна: при неманипулирана
схема на присъединяване на абонат към електроразпределителната мрежа на ЕРП,
следва цялото количество потребявана ел. енергия от абоната да преминава през
измервателната схема на СТИ и да се отчита; в КП №1104797 от 6.08.2018 г. не е
констатирана намеса в схемата на електромера; следователно разпределената
електроенергия в тарифа Т3 в размер на 20609 кВтч е доставена, преминала през
СТИ с фабричен № 1114021566105808, отчетена е, но в тарифа, която не се
визуализира.
По
така изложените съображения съдът счита за
доказано, че натрупаното в невизуализирания регистър 1.8.3 количество
електроенергия в размер на 20609 кВтч е реално доставено на обекта на абоната и
потребено от него.
Поради несъвпадане на изводите на
настоящата съдебна инстанция с тези в обжалваното решение на Районен съд -
Варна, последното следва да бъде отменено и прието за установено в отношенията
между ищецa С.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, от една
страна, и ответника „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, от друга страна, че ищецът
ДЪЛЖИ на ответника сумата от 3858,34 лева,
начислена като корекция на сметка за потребена електроенергия по
фактура № **********/6.08.2019 г. за
периода от 7.08.2017 г. до 6.08.2018 г., за обект, находящ се на адрес: ***, по
партида с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл.78, ал. 1 ГПК,
въззиваемият (ищец) следва да бъде осъден да заплати сторените от въззивника
(ответник) разноски в производството пред първа и въззивна инстанции.
По направеното възражение в двете
съдебни инстанции от страна на процесуалния представител на въззиваемия за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника, съдът намира, че
същото се явява основателно. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, във всяка инстанция е приключило в едно съдебно заседание,
поради което и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 1200 лева с
вкл. ДДС за всяка инстанция е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78,
ал. 5 ГПК и същото следва да бъде намалено, съответно: до 720 лева, с вкл. ДДС
(600 лева без вкл. ДДС) за производството пред първа инстанция и до 600 лева с
вкл. ДДС (500 лева без вкл. ДДС) за производството пред въззивната инстанция.
В двете инстанции въззивникът (ответник) е
направил следните разноски: за депозит по допуснатата СТЕ в първоинстанционното
производство – 140 лв., за държавна такса във въззивното производство - 77,20
лв. Следователно въззиваемият (ищец) следва да заплати на въззивника сумата от 217,20
лв., представляваща сторените от последния разноски по двете инстанции на
производството.
Водим от горното, настоящият състав
на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 793/19.02.2019 г. по
гр.д. № 13031/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, XХХI състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Д.Р. - ВАК, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, за признаване за установено между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 3858,34 лева, начислена като корекция на сметка за електроенергия
от ответното дружество за обект, находящ се на адрес: ***, за периода от
7.08.2017 г. до 6.08.2018 г., по издадена фактура № **********/6.08.2019 г. за
клиентски № ********** и абонатен № **********
ОСЪЖДА С.Д.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Таурс – Г“, сумата от 1537,20 лева, представляваща сторени по делото
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.