Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Своге, 10.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Свогенски районен съд, II-ри състав, в публично заседание
на шести март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ
БАКАЛОВА
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 93 по описа за 2017 година
на СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявена е искова молба от Ц.Б.Ч. *** ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че на основание саморъчно
завещание изх.рег.№ ..г.ищцата е собственик на урегулиран поземлен имот № I-586 в
кв.42 по ПУП на село Владо Тричков, Софийска област, с площ от 650 кв.м., заедно
с построената в имота масивна жилищна сграда от приземен етаж, етаж и тавански
полуетаж, със застроена площ от 73 кв.м., при граници на имота:улица с
о.т.220-245, УПИ II-587.
Ищцата заявява, че през 2014г.направила цялостен ремонт на къщата, включващ шпакловане
на стените, мазилка, нови тапети, но през април заварила всичко наводнено,
както и на 23.12.2015г.също заварила наводнени подовете на стаите, което
наложило изваждането на дюшемето, стените били мокри и мухлясали, тапетите –
паднали, мебелите – повредени.Молителката сочи, че през месец юни 2016г.пак
имало наводнение на имота й , по повод на което подала жалба до кмета на Община
Своге, като предмет на оплакването било обстоятелството, че подпорната
стена на улицата, край гореописания имот
поддава и водата от улицата влиза в двора, нанасяйки вреди на къщата.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което:да
осъди Община Своге да й заплати сумата 20 000 лева, от които 19 000
лева за имуществени вреди, представляващи разходи за закупени материали и труд
за отстраняване на вредите на имота и 1 000 лева –за неимуществени вреди
–за неудобствата и притесненията, причинени от бездействието на ответника да
изгради подпорна стена на ул.”2-ра”№ 12, село Владо Тричков, ведно със
законната лихва, считано от датата на образуване на делото/01.03.2017г./до
окончателното заплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
На ответника е предоставен срок за отговор съгласно
чл.131 ГПК и такъв е постъпил в РС Своге.В отговора се твърди, че липсва яснота
дали ищцата е предявила против ответника иск за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД или такъв по чл.50 ЗЗД, алтернативно е изразено становище за
неоснователност на исковите претенции, в какъвто смисъл са развити подробни
съображения.
С уточнителна молба вх.№
1070/03.05.2017г., ищцовата страна е конкретизирала претенцията си като такава
по чл.49 ЗЗД, във вр.с чл.45 ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния
си представител адв.К. поддържа исковите претенции.
Ответникът чрез процесуалния си представител
юрисконсулт З. оспорва предявените
искове по основание и размер.
Свогенски районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното :
По делото не се спори и е видно от представеното копие
на саморъчно завещание изх.рег.№ ..г., че ищцата е собственик на урегулиран
поземлен имот № I-586 в кв.42 по ПУП на село Владо Тричков, Софийска
област, с площ от 650 кв.м., заедно с построената в имота масивна жилищна
сграда от приземен етаж, етаж и тавански полуетаж, със застроена площ от 73
кв.м., при грании на имота:улица с о.т.220-245, УПИ II-587.
Видно от копия на
молба от месец април 2014г.и
жалба от 22.06.2016г. ищцата е сезирала кмета на село Владо Тричков с
искане да бъде укрепена подпорната стена, граничеща с къщата й, както и сочи,
че по улица”2-ра”, на която се намира имота й, има разбити бордюри и паветата,
с които е покрита се отделят едно по едно.
От показанията на свидетелката С. Ч./…/се установява,
че процесният имот бил наводняван три пъти, съответно
– през месец април 2014г., месец декември 2015г. и месец юни 2016г., като
вследствие на това между фугите на кухненските плочки имало кал и вода, с вода
били и една лайсна, както вода имало и на мястото, където била поставена
пералня, във вода били мебели, спалня, без крачета, мазето, една черга,
пространството под стълбите.От показанията на свидетелката се установява, че
ищцата страдала от бъбречна криза, имала проблеми с вестибуларния апарат и
високо кръвно налягане.
От показанията на свидетеля В.Й. се потвърждават
данните за три наводнения на процесния имот – през 2014г., 2015г. и 2016г.,
което наложило смяна на дюшемето, тапетите, подмяна на инсталациите.
От показанията на свидетеля Т.Р. /../се установява, че във връзка с жалбите на ищцата до кмета на
населеното място, той констатирал, че подпорната стена, укрепването на която
претендирала молителката, не се намирала на улицата, а била изградена вътре в
частния имот – на около 50 сантиметра от оградата, както и била недоизградена в
едната си част.
От заключението по основната и допълнителна извършени
съдебнооценителни експертизи се установява, че посочените в исковата молба
ремонтни дейности са основни СМР и при огледа се установило че са
извършени за периода
2012г.-2016г.Установява се, че няма приложени строителни книжа:сключени
договори за изпълнение на СМР, количествено-стойностни сметки, както и
съставени протоколи съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г.за съставяне на актове
и протоколи по време на строителството-протоколи образец 12 за скрити работи,
т.е.няма как да се констатират скритите работи/изливане на бетон, полагане на
каменна вата и пр./Вещото лице е посочило, че общата стойност на извършените
СМР по средни цени възлиза на 10 056 лева, а с включване на пет интериорни
врати -13 358 лева, подпорната стена е компрометирана, има паднали бордюри
и подпорната стена е наклонена.
Видно от заключението по извършената основна
съдебно-техническа експертиза:подпорната стена е изцяло в имота на ищцата, като
е на 50-60 см.навътре в имота, състои се от два реда тухли единички, като от
вътрешната страна/от страната на сградата/са поставени бетонови пана, които са
поддали и са подпрени с
винкели.”Подпорната стена” има само декоративни функции и не може да издържи
натиска на земните маси с височина 1,0-1,2 метра.Улицата е сравнително нова, с
добро състояние на платното/паваж/, разрушени са два бордюра и е размит ската,
откъдето прониква вода в имота при силни дъждове, но там няма подпорна
стена.Съборена е част от оградата като се вижда, че повредата е механична, а не
от воден поток.В заключението си вещото лице сочи, че събарянето на оградата и
бордюрите е вследствие на пъно-транспортно произшествие.Жилищната сграда е без
хидроизолация и е неизмазана, като тухлената зидария е - почти на нивото на терена-и по този начин
няма какво да спре проникването на вода в сградата.
От заявеното
от вещото лице М. в о.с.з.на 06.03.2018г.се установява, че неизграждането на
подпорна стена извън имота на ищцата не се е отразило върху процесния имот и
уличното платно е в добро състояние(вещото лице
твърди:”Уличното платно не е поддало, ако вследствие на неизградената подпорна
стена, се е получило поддаване на терена, то би трябвало уличното платно да е
поддало, а то не е поддало и е в добро състояние”).
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи :
Отговорността за чуждо поведение (действия и бездействия)
по чл.49 ЗЗД е обективна (безвиновна),
защото възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият
причинител на вредата(Рещение № 308
от 03.01.2018г.по дело № 1068/2017г.на ВКС IV г.о.). Отговорността
на прекия причинител на вредата по чл.45 ЗЗД обаче е виновна – ако той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи
нито той, нито отговорния за неговите действия. Отговорността на ответника в
конкретния случай се ангажира на
основание чл.49 ЗЗД, а претенцията за
законната лихва е с основание чл.86 ЗЗД–Общината отговаря, ако нейните
служители не са положили дължимата грижа.
В конкретния случай не се установява, че вредите/както
имуществените, така и неимуществените/ са причинени на ищцата от неизграждане
на подпорна стена, улицата е сравнително нова, с добро състояние на
платното/паваж/, разрушени са само два
бордюра и е размит ската, откъдето прониква вода в имота при силни дъждове.Съборена
е част от оградата като се вижда, че повредата е механична, а не от воден
поток.В заключението си вещото лице сочи, че събарянето на оградата и на двата бордюра е вследствие на пътно-транспортно
произшествие.Жилищната сграда е без хидроизолация и е неизмазана, като
тухлената зидария е - почти на нивото на
терена-и по този начин няма какво да спре проникването на вода в сградата.По
делото не се установява момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, който е определящ за преценка действията/или липсата на такива/на
ответника т.е. за преценка на
адекватността и на ефективността на предприетите мерки от общината.
Дори в хипотеза
на установяване конкретно кога и кой е причинил пътнотранспортното
произшествие, исковите претенции също биха се явили недоказани – в заключението
по изготвената съдебно-оценителна експертиза се сочи, че няма приложени
строителни книжа:сключени договори за изпълнение на СМР,
количествено-стойностни сметки, както и съставени протоколи съгласно Наредба №
3 от 31.07.2003г.за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството-протоколи образец 12 за скрити работи.Следва да се отбележи, че
данните в заключението сочат, че приблизителния период на извършване на СМР на процесния имот е 2012г.-2016г., а исковите претенции са относими към 2014г., 2015г., 2016г.и липсва яснота и
прецизност, какви точно са строително-монтажните работи непосредствено след твърдяните моменти на наводняване, касаещи пролетта на
2014г., 23.12.2015г.и месец юни 2016г.
Исковите претенции се
основават на правопораждащи факти, които ищцата следва да установи в условията
на пълно и главно доказване. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е
противоправно бездействието, то на делинквента трябва
да е предписано нормативно задължение за действие.Законодателят в чл.30, ал.4 от ЗП и чл.48, т.2, б.”б” от ППЗП
е възложил на съответната община поддържането в изправност на републиканските
пътища и на прилежащите тротоари.Действително на улицата, която е
сравнително нова, с добро състояние на платното се намират и два разрушени
бордюра, но от заключението по извършената съдебно-техническа експертиза и от
заявеното от вещото лице, следва извод, че дори в това състояние, същите не
биха обусловили проникване на вода в процесния имот,
ако къщата имаше хидроизолация, ако беше измазана и със зидария над нивото на терена,
както и с изградена в цялост ограда.
Видно от изложеното ответникът не следва да отговаря
за причинените вреди на ищцата, тъй като по делото не е установено същите да са
предизвикани поради това, че служителите на общината са бездействали
противоправно-тези вреди са резултат на това, че два бордюра били разрушени от
настъпило събитие – ПТП(без да се
установява точно кога се е случило) и
същевременно от обстоятелството, че къщата била без хидроизолация, с частично
разрушена ограда, от факта, че къщата е неизмазана, като тухлената зидария
е - почти на нивото на терена-и по този
начин няма какво да спре проникването на вода в сградата.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да
се установи по безспорен начин, че твърдяните от
ищцата здравословни проблеми и свързаните
с тях неудобства и притеснения са причинени от бездействието на ответника да
изгради подпорна стена на ул.”2-ра”№ 12, село Владо Тричков, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед гореизложеното исковите претенции се явяват
недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като в полза на
ответника се присъдят направените по делото разноски-460/четиристотин и
шестдесет/лева- разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 450/четиристотин
и петдесет/лева –разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК вр.с чл.37 от Закона за правната помощ вр.с чл.25, ал.2, вр.с ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Ц.Б.Ч. *** ЕГН ********** ***,
за заплащане на сумата 20 000(двадесет
хиляди) лева, от които 19 000(деветнадесет хиляди) лева за имуществени вреди, представляващи разходи за
закупени материали и труд за отстраняване на вредите на имота й(урегулиран поземлен имот № I-586 в
кв.42 по ПУП на село Владо Тричков, Софийска област, с площ от 650 кв.м.,
заедно с построената в имота масивна жилищна сграда от приземен етаж, етаж и
тавански полуетаж, със застроена площ от 73 кв.м., при граници на имота:улица с
о.т.220-245, УПИ II-587) и 1 000(хиляда)лева –за неимуществени вреди –за неудобствата и
притесненията, причинени от бездействието на ответника да изгради подпорна стена
на ул.”2-ра”№ 12, село Владо Тричков, ведно със законната лихва, считано от
датата на образуване на делото/01.03.2017г./до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА Ц.Б.Ч. *** ЕГН ********** *** да заплати на Община Своге, град Своге, ул.”Александър
Стамболийски” № 7
направените по делото разноски-460/четиристотин и шестдесет/лева- разноски за
възнаграждение на вещо лице, както и 450/четиристотин
и петдесет /лева –разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :