Решение по дело №2/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 7
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20237130700002
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

           №……..

            гр. Ловеч, 28.02.2023 г.

         В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично  заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора  година в състав:                                      

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                       ДАНИЕЛА РАДЕВА

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Радева  к.а.н.д. № 2/2023г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, представлявана от Директора инж. П.М.Н., чрез пълномощника юрисконсулт А.Д., против Решение № 121/10.11.2022г., постановено по АНД № 301/2022г. по описа на Районен съд гр. Троян. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност, на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез пълномощника  юрисконсулт А.Д. поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Излага аргументи в съдебно заседание по същество.

Ответникът по делото „Боники” ЕООД с. Черни Осъм, обл. Ловеч – редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния представител адв. Б.Д. ***, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на Районен съд гр. Троян. За горното адвокат Д. е изложил подробни аргументи както в съдебно заседание, така и в писмено становище. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – прокурор Цветомир Папурков изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че следва да се потвърди решението на Районен съд гр. Троян.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав намира  жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановеният срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 121/10.11.2022г., постановено по АНД № 301/2022г. по описа на Районен съд гр. Троян, е отменено Наказателно постановление № 11-2200031/28.07.2022г, издадено от Директора на ДИТ  гр. Ловеч, с което на „Боники” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Черни Осъм, обл. Ловеч, ул. „Васил Радев“ № 11, представлявано от управителя Б.Н.П., е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. За да постанови този резултат, Районният съд е приел, че със събраните по делото доказателства не е доказано по несъмнен и категоричен начин посоченото в НП нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ.  

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, трети съдебен състав при Районен съд гр. Троян е приел за установено, че на 15.03.2022г., около 13:00 часа, свидетелите К.И.П. и В.П.Ц., и двете работещи на длъжност „главен инспектор“ в ДИТ гр. Ловеч, са извършили проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство в ресторант „Витраж“, находящ се в гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 12, експлоатиран от „Боники” ЕООД с. Черни Осъм, обл. Ловеч. При проверката в обекта е заварено лицето В. М.Р. с ЕГН **********, която слизала по стълби в заведението, носейки чинии, които отсервирала. Същата е попълнила декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която е посочила, че неин работодател е „Бонки“ ЕООД , както и че не работи в обекта, а е в период на обучение. Отговорите на всички останали въпроси в декларацията са отбелязани с хоризонтална чертичка, без друго отбелязване. В графите за заемана длъжност, извършвана работа, продължителност на работен ден, откога работи в дружеството, почивни дни, работно облекло, уговорено и получено възнаграждение, В.М.Р. не е отразила конкретни данни. Р. е разпитана като свидетел в съдебно заседание и е заявила, че е обяснила на проверяващите, че работи в съседно заведение „Дон Пацо“, което се намира в съседство до ресторант „Витраж“, както и че е имала намерение да се премести, но тъй като двете заведения са различни, искала да прецени дали ще може да се справи с работата. Свидетелката В.Ц. е съставила Протокол за оглед № 11-С-19-28/15.03.2022г., в който отразила резултатите от проверката, касаещи спазване на трудовото законодателство. Извършена е и проверка по документи от служителите на ДИТ гр. Ловеч, които преди това са изискали от управителя на „Боники” ЕООД с. Черни Осъм, обл. Ловеч, да представи трудови досиета и други документи, подробно описани в Призовка от 15.03.2022 година. След представяне на изисканите документи е изготвен Протокол за оглед изх. № С–19–28/18.03.2022г., в който е отразено, че са представени множество документи, включително и Трудов договор № 9/15.03.2022г.,сключен между „Боники” ЕООД с. Черни Осъм, обл. Ловеч и В.М.Р. с ЕГН **********, която е приела да изпълнява длъжността „сервитьор“ с място на работа ресторант „Витраж“ гр. Троян.

На 13.05.2022г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-2200031 от същата дата срещу „Боники” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Черни Осъм, обл. Ловеч, ул. „Васил Радев“ № 11, представлявано от управителя Б.Н.П., за това, че в качеството му на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 15.03.2022г., около 13:00 часа, в експлоатирания от дружеството обект – ресторант „Витраж“, находящ се в гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 12, не е сключил писмен трудов договор с В.М.Р. с ЕГН **********, преди постъпване на работа на лицето. По така съставеният АУАН, в законоустановеният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от връчване на акта, е било подадено Писмено възражение срещу АУАН от „Боники” ЕООД с. Черни Осъм, обл. Ловеч, в което е отразено, че управителят на дружеството не е давал сведения или обяснения относно сключен или не трудов договор с В.Р.. Въз основа на посоченият по-горе АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в съответствие с  императивните изисквания на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Приел е, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че „Боники” ЕООД с. Черни Осъм, обл. Ловеч е извършило нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, тъй като няма доказателства, че лицето В.М.Р. с ЕГН ********** е престирала работна сила в полза на дружеството, без да има сключен писмен трудов договор. 

Настоящият касационен състав намира този извод на първоинстанционния съд за правилен и съответен на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са и възраженията на касатора за несъответствие на оспореното от него решение с материалния закон. Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а чл. 62, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор да се сключи в писмена форма. За да се приеме извършено от работодателя нарушение на цитираните разпоредби, следва по несъмнен начин да е установено съществуването на трудово правоотношение при наличието на всички релевантни негови признаци, които са и реквизити на трудовия договор. В процесният случай констатациите в АУАН и НП са основани на декларацията, попълнена от В.М.Р.. От последната обаче не може категорично да се установи наличието на трудово правоотношение между лицето и стопанисващото обекта дружество. В декларацията Р. е посочила, че работи в „Бонки“ ЕООД , както и че не работи в обекта, а е в пробен период на обучение. Отговорите на всички останали въпроси в декларацията са отбелязани с хоризонтална чертичка. В графите за заемана длъжност, извършвана работа, продължителност на работен ден, откога работи в дружеството, почивни дни, работно облекло, уговорено и получено възнаграждение, В.М.Р. не е отразила конкретни данни. По своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, а от същата не може да се направи извод за наличие на трудово правоотношение между „Боники” ЕООД с. Черни Осъм, обл. Ловеч, в качеството на работодател и В.М.Р., в качеството на работник/служител. Не са налице основни елементи на едно трудово правоотношение като място на работа, длъжност, характер на работа, работно време и продължителност на работния ден, почивки и отпуски, трудово възнаграждение и периодичност на заплащане на същото. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 и т. 8 от КТ, трудовото възнаграждение и продължителността на работния ден са основни реквизити на трудовия договор, респективно на трудовото правоотношение, а в случая няма доказателства такива да са уговорени и налични между страните.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че на 15.03.2022г., около 13:00 часа, свидетелката В.Р. се е намирала в ресторант „Витраж“, но изрично е заявила на служителите на ДИТ гр. Ловеч, че работи в друго заведение, намиращо се в съседство и има уговорка с управителя на дружеството, което стопанисва ресторант „Витраж“ да отиде за няколко часа да пробва на 15.03.2022г. как се работи в заведението, за да прецени дали ще започне работа в ресторанта. Свидетелката Р. е заявила също, че в деня на проверката не е полагала труд в ресторанта, не е имала работно място, служебно облекло, не е била зачислена като материално отговорно лице, нито е имала достъп до система каса. Освен това като доказателство по делото е приет Трудов договор № 9 от 15.03.2022г., сключен между „Боники” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Черни Осъм, обл. Ловеч, ул. „Васил Радев“ № 11, представлявано от управителя Б.Н.П., като работодател, и В.М.Р. с ЕГН **********, като работник. В този договор е отразено, че същият влиза в сила на дата 15.03.2022 година. От приложената справка от НАП се установява, че на същият ден – 15.03.2022г. „Боники” ЕООД с. Черни Осъм, обл. Ловеч е подало уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключения трудов договор с В.М.Р.. По делото няма писмено обяснение или сведение, от което да се установява, че управителят на „Боники” ЕООД е заявил на служителите на ДИТ гр. Ловеч, че трудовият договор с В.Р. е сключен след извършената в ресторант „Витраж“ на 15.03.2022г. проверка, както заявяват свидетелите В.Ц. и К.П..

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Преди постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Уважени са доказателствените искания на страните, относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Поради изложеното не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила.

По изложените съображения настоящият състав намира за неоснователни възраженията на касатора, а решението на Районен съд гр. Троян като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Ще следва на „Боники” ЕООД, ЕИК: *********, с. Черни Осъм, обл. Ловеч, да се присъдят и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представеният Договор за правна защита и съдействие № 2710 от 10.01.2023г. в размер 450.00 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121/10.11.2022г., постановено по АНД № 301/2022г. по описа на Районен съд гр. Троян.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, бул. „България“ № 10 да заплати на „Боники” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Черни Осъм, обл. Ловеч, ул. „Васил Радев“ № 11, представлявано от управителя Б.Н.П., сумата 450.00 – четиристотин и петдесет лева, разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 2710 от 10.01.2023 година.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.