Решение по дело №271/2022 на Районен съд - Разград

МОТИВИ към решение № 122/27.06.2022г. по АНД № 271/2022г. на
РРС.
ПроизводСвото е по реда на глава 28 от НПК.
ПоСъпило е поСановление от 13.05.2022г., с което по реда на чл.375
от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна отговорноС на
обвиняемия А. С. Л. от гр. Лозница по реда на чл.78а от НК за извършено от
него преСъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Обвиняемият, редовно призован не се явява в с.з., предСавлява се от
защитник – адв.Г. който заявява, че не оспорва изложените в поСановлението
факти и обСоятелСва, поради което моли подзащитния му да бъде освободен
от наказателна отговорноС по реда на чл.78а от НК, с налагане на наказание
глоба, към минималния размер.
ПредСавителят на Районна прокуратура- Разград поддържа
поСановлението и предлага нарушителят да бъде признат за виновен в
извършеното от него преСъпление, като бъде освободен от наказателна
отговорноС и му бъде наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а
от НК.
Разградският районен съд, след като съобрази предСавените
писмени и гласни доказателСва, намира за уСановено от фактическа и правна
Срана следното:
Обвиняемият А. С. Л., ЕГН **********, е роден на 13.03.1961 г. в с.
К., общ. Велинград, обл. Пазарджик, български гражданин, със средно
образование, женен, живее и работи във Федерална република Германия, на
длъжноС комисионер в дружеСво „Neto Marken diskoni“, неосъждан, адрес за
призоваване в Сраната: гр. ******************************.
От 2008 г. живеел заедно със семейСвото си във Федерална
република Германия, където и работел. В Република България се прибирал
периодично и за кратки периоди от време. Л. притежавал български
документи за самоличноС, като към месец юли 2021 г. валидноСта им
изтичала. Поради това обСоятелСво и с цел да ги поднови той се завърнал в
Република България.
На 19.07.2021 г. в гр. Лозница, обв. Л. подал Заявление за издаване
на документ за самоличноС на български граждани с вх. № 105/19.07.2021 г.,
а именно за свидетелСво за управление на моторно превозно средСво
/СУМПС/, предвид, че валидноСта на Сарото му изтичала. Заявлението подал
до Началник Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР - Разград, чрез св.
А.И.М. - служител на длъжноС „СиСемен оператор” в РУ на МВР- Лозница.
Към посоченото заявление, нарушителят предСавил удоСоверение за
здравословното си съСояние, както и декларация, изискуема по закон- по чл.
151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и по чл. 13, т. 6 от Наредба № 1-
157 от 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелСво
за управление на моторни превозни средСва, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. Тази декларация- от 19.07.2021 г. била попълнена и подписана
лично от Л., като в нея той декларирал, че е уСановил обичайното си
пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т. 46 от допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Обичайното
пребиваване в Р. България“ е мяСото, където дадено лице обикновено живее
1

повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца...“, на следният
адрес: ***************************, въпреки че знаел, че това не отговаря
на обективната дейСвителноС.
След като приела и обработила така подадените документи св. А.М.
ги изпратила в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Разград, за да бъдат
обработени, след което да бъде издадено исканото СУ МПС. Документите
били разпределени за обработка на св. М.М.Д. - сиСемен оператор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- Разград. При обработване на документите
св. М. Димитрова извършила проверка - справка в автоматизираната
информационна сиСема (АИС) „Граничен контрол“ на МВР и уСановила, че
обв. Л. има региСрирано напускане на Република България на 12.12.2020 г. и
влизане в Сраната на19.07.2021г., т.е. пребиваването му в Сраната било по-
малко от 185 дни през последната календарна година. За така конСатираното
несъответСвие между обективната дейСвителноС и декларираното
обСоятелСво от обвиняемата тя изготвила докладна записка до началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Разград, който разпоредил
извършването на проверка и я възложил на св. М.И.М. - полицейски
инспектор в група МПСВАНД към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Разград. В хода на проверката освен изискване на необходимите и относими
документи по казуса, св. М. М. снел сведения от С. И. Л.а - съпруга на
обвиняемия и от И.А. Л. - неин син, които потвърдили обСоятелСвото, че
обв. А. Л. живее и работи в Германия, като в България се прибира за по
няколко дни.
При извършеното разследване била назначена съдебно-почеркова
експертиза /л. 39-42/ от заключението на която е видно, че саморъчният
подпис в Декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП от 19.07.2021г. по чл. 13, т. 6
от Наредба № 1-157/01.02.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
СУМПС, приложена към Заявление с вх. № 105/19.07.2021г. са изпълнени от
А. С. Л.. Ръкописният текС в Декларация от 19.07.2021 г. не е изследван
поради липса на сравнителни образци от ръкописен текС на А. С. Л..
Описаната фактическа обСановка се потвърждава от показанията на
свидетелите А.М., М.Д., назначената съдебно-почеркова експертиза /л. 39-42/,
писмените доказателСва и доказателСвени средСва: справка съдимоС,
справка за пътуване на лице, Заявление вх. № 105/19.07.2021 г. за издаване на
документ за самоличноС на български гражданин, Декларация по чл.151, ал.5
от ЗДвП от 19.07.2021г. и др.
Всички те безспорно уСановяват, че с дейСвията си Л. осъщеСвил от
обективна и субективна Срана съСава на преСъплението по чл.313, ал.1 от
НК, тъй като на инкриминираната дата- 19.07.2021 г. в гр. Лозница същият е
потвърдил неиСина в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от
ЗДвП се дава пред орган на влаСта- Началника на сектор Пътна полиция при
ОД на МВР- Разград, за удоСоверяване иСинноСта на посочените
обСоятелСва. Същият напълно съзнателно е посочил едно невярно
обСоятелСво- че обичайното му пребиваване не е в друга държава- членка на
ЕС, въпреки, че много добре е знаел, че поСоянното му пребиваване от 2008г.
е в ФРГ. По този начин същият е извършил едно „лъжливо документиране“ в
подадената лично от него декларация.
Подс. Л. е извършил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е
2

противоправния характер на деянието си, а именно, че потвърждва неиСина в
попълнената лично от него декларация, като отразява обСоятелСва, които не
съответСват на дейСвителните факти. Същият е дейСвал със съзнанието, че
потвърждавайки неиСината върши преСъпление, тъй като в самата
декларация същеСвува съобщение, че за деклариране на неверни данни,
деклараторът носи наказателна отговорноС по чл.313 от НК.
Предвид обСоятелСвото, че за това умишлено преСъпление се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години, чиСото съдебно
минало на Л., както и че с деянието няма причинени имущеСвени вреди,
съдът намира, че нарушителят следва да бъде освободен от наказателна
отговорноС по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана админиСративната
му такава, а именно глоба. При определяне и индивидуализиране на
наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете Сепента на
общеСвена опасноС както на деянието, така и на дееца, поради което намира,
че така наложената глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.
По този начин ще бъдат поСигнати в най-пълна Сепен целите на
наказанието и най-вече специалната превенция.
По изложените съображения, съдът поСанови решението си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	122
Дата:	27 юни 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия:	Доротея Енчева Иванова

Дело:	20223330200271
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 май 2022 г.

Решение по дело №271/2022 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите