МОТИВИ: НОХ дело № 113/2019
год.
Подсъдимият Е.М. *** е предаден на съд по
обвинение за извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК, при следната фактическа обстановка, отразена в
обвинителния акт:
Подсъдимият Е.М. живеел в едно
домакинство заедно с М.Т. и трите им деца на адрес ***. Същата къща обитавалии
и Г.Х. (майка на М.) и К.М..
На
23.08.2018г. към 19.00 часа подс.М. се прибрал пиян в дома на пострадалата.
Свид.Г.Х. му направила забележка, че пак е пиян, на което той й отговорил с
псувня. Последвал удар с ръка по главата на подсъдимия от пострадалата свид.Г.Х..
Подс.М. излязъл навън и взел от двора дървена тояга. При влизането си обратно в
стаята замахнал с дървената тояга към пострадалата Г.Х.. За да се предпази
свид.Г.Х. вдигнала ръката си нагоре и удара с дървото попаднал в ръката й, в
областта на основата на дланта. Тя е извикала от болка. Дъщеря й свид.М.Т. я
закарала в Бърза помощ-МБАЛ-Кърджали. Пред медиците пострадалата Х. казала, че
си е наранила ръката при падане. Била й оказана медицинска помощ (гипсиране на
дясна ръка).
На
28.08.2018г. подс.М. пак се прибрал пиян и се скарали със свид.М.Т. и свид.Г.Х..
Поради възникналия скандал бил подаден сигнал чрез ЕЕН112. На място пристигнал
екип от полицейски служители. Свид.Г.Х. разказала на полицейския служител И., че
подс.М. е предизвикал скандал в дома им и няколко дни преди това счупил ръката
й с дърво.
Видно
от съдебномедицинската експертиза на пострадалата свид.Г.Р.Х. е било причинено:
счупване на петата дланна кост на дясната ръка в областта на основата й. На
свид.Г.Х. била нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
петата дланна кост на дясната ръка в областта на основата й, което е довело до
трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около един и половина, два
месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Съдът
не възприема изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка, касаеща причиненото от подс. М. телесно увреждане поради следното:
От събраните по делото доказателства не се
установява по несъмнен и категоричен начин, че автор на деянието по чл. 129
ал.1 от НК е именно подсъдимият М.. Единствените обстоятелства, установени по
безспорен начин са, че на Г.Х. е била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на петата дланна кост на
дясната ръка в областта на основата й- на 23.08.2018г., както и че на 28.08.2018г.
в дома на пострадалата Х. е възникнал скандал. Същевременно, по делото не са
събрани нито безспорни преки, нито косвени доказателства в подкрепа на
обвинението, респективно, в подкрепа на твърденията на пострадалата. Именно
тези твърдения, очертаващи предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с
предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в закона доказателствени
средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо
обвинението да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, съгласно
изискването на чл. 303 ал.2 от НПК. В конкретния случай, съвкупността от
събраните по делото доказателства не са в състояние да доведат до единствено
възможния извод, че автор на деянието е именно подс. М.. Това е така защото
медицинското удостоверение, само по себе си, материализира последиците, но не и
авторството на деянието, а показанията на пострадалата Х. не са от полза на
обвинителната теза. Така, на разпита си пред съдия от РС-К-ли пострадалата Х. е
заявила, че след като зет й я напсувал, тя се ядосала и му ударила един юмрук в
главата, след което той излязъл от бараката и се върнал с едно дърво, с което й
нанесъл няколко удара в дясната ръка, след което тя го ударила със същата ръка
по главата, като след удара усетила силни болки в китката и пръстите. В хода на
съдебното следствие пострадалата Х. заявява, че инцидента е станал пред бараката,
където е нямало други лица, М. първи я ударил с тоягата, а тя го ударила с
юмрук по главата, след което ръката я заболяла. От тези показания е видно, че Х.
е нанесла удар с юмрук в областта на главата на М., след който е изпитала силна
болка. Според вещото лице счупването може да бъде причинено така, както е
описано в обвинителния акт- от удар с тъп предмет, но счупването е възможно да
бъде получено и при удар с юмрук отгоре върху главата, както твърди
подсъдимият, но и в двата случая болката възниква веднага след травмата, а в
двата горецитирани разпита Х. обяснява, че болката в китката й е настъпила след
като е ударила М. с юмрук в главата.
От изложеното
по горе е видно, че в показанията на пострадалата Х. съществуват сериозни
противоречия както по отношение на начина на увреждането, така и по отношение
на мястото на инцидента. Освен това следва да се отчете и факта, че
пострадалата Х. е посетила болницата на 23.08.2018г., когато е било установено
счупването на дясната й ръка, където е заявила, изрично отразено в
диагностичния лист, че ръката й е наранена при падане, а пет дни по- късно- на
28.08.2018г., след нов скандал с подсъдимия, за който липсват данни за
физическо съприкосновение между двамата, тя заявява на полицаите, че М. й е
счупил ръката, което житейски звучи съвсем нелогично- когато е имала /ако е
имала/ причина да подаде оплакване Х. не го е направила, а пет дни по- късно
решава да разкаже на полицаите, че М. й е счупил ръката с пръчка.
Твърденията на
Х. се подкрепят донякъде единствено от показанията на св. М.Т.- дъщеря на св. Х.
и жената, с която живее М., която пред съда заявява, че М. е ударил майка й с
дърво по ръката, след което тя му отвърнала като го ударила с юмрук по главата.
Но освен че показанията й, дадени в различни фази на наказателното производство
/ в разпита си от 20.12.2018г. заявява, че по време на инцидента била вътре в
стаята и не е видяла нищо от случващото се/ си противоречат, твърдението й, че
е била свидетел- очевидец на причинената от М. телесна повреда не следва да се
кредитира от съда както с оглед твърдението на пострадалата, че по време на
инцидента не са присъствали други лица, така и с оглед изразеното й пред съда
негативно отношение към М..
Св. М.- живеещ
на съпружески начала с Х. и баща на св. Т., е заявил входа на ДП, че видял М.
да извива дясната ръка на Х., след което било установено счупването й. Същият
пред съда заявява, че не бил в дома си и
нищо не е видял.
От изложеното
е видно, че тези свидетели, намиращи се в родствена връзка помежду си, дават
противоречиви показания за механизма на увреждането, поради което съдът счита,
че не са достатъчно убедителни в подкрепа на обвинението срещу М., защото не
дават ясен и категоричен отговор на въпроса как, къде, от кой и кога е
причинено телесното увреждане на пострадалата Х..
От друга
страна, свидетелите Т.И. и Г.Ж. заявяват, че са били на гости на М.,
седели пред бараката в която живее,
когато св. Х. минала покрай тях и нанесла удар с юмрук по главата на М..
Свидетелката Ж. срещнала на следващия ден свидетелката Х., която била с
бинтована ръка, и на въпроса й какво се е случило, последната отговорила, че
ръката й се подула от удара, който нанесла по главата на М.. И двамата
свидетели твърдят, че описаното се е случило на 28.08.2018г., но предвид
фактите които изнасят, следва да се приеме, че се касае за 23.08.2018г.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че при проведеното повърхностно
разследване- без да са изяснени противоречията в показанията на свидетелите,
прокурорът е внесъл обвинителен акт, неподкрепен от категорични доказателства,
касаещи авторството и вината на подсъдимия.
С оглед на
изложеното съдът намира обвинението срещу М. за недоказано по несъмнен и
категоричен начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК същият следва да
бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл. 129 ал.1 от НК.
Районен съдия: