Определение по дело №1936/2021 на Софийски градски съд

                                                          ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 02.04.2021 г.

                                                                                       

     СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН КОЛЕВ

                                                                                                      НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                                                                               

     Kaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело № 1936/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.2, вр. с чл.435 ал.2, т.5 ГПК. СГС е сезиран с жалба от Л.Х.Д. срещу действията на ДСИ К.Д.по изп.дело N 20201110402068, изразяващи се в определяне на пазач на л.а.“Порше Панамера Турбо“ с рег.N ********на лице, различно от жалбоподателя. Според жалбоподателя обжалваното действие на съдебния изпълнител е незаконно, защото нормата на чл.160 ЗПКОНПИ предвижда, че имуществото, върху което е наложено обезпечение се оставя за пазене на проверяваното лице, а по искане на КПКОНПИ съдът назначава друго лице за пазач. Поддържа се, че не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, защото вещта се дава за пазене на назначен от съдебния изпълнител пазач, когато длъжникът откаже да приеме вещта или когато съдебният изпълнител прецени, че вещта не трябва да остава у длъжника, но длъжникът не е отказал да пази вещта. Освен това не е постановен от съдебния изпълнител акт за преценка, че вещта не следва да остава у длъжника. Навежда се довод, че жалбоподателят не е бил уведомен за описа, както и че не става ясно на кое лице е предадена вещта – на комисията или на трето лице, а преценката по отношение личността на пазача може да се направи само от съда. Позовава се на чл.1 пар.1 от Директива 2014/42/ЕС, с която се установяват минимални правила за обезпечение на имущество, а повдигнатото срещу жалбоподателя длъжник престъпление по чл.321 ал.3, т.2, вр. с ал.2 НК за участие в престъпна организация попада в обхвата на Директивата, а действията на съдебния изпълнител по изпълнение на обезпечителната заповед са мярка за обезпечение на конфискация на имущество, поради което следва да се приеме, че жалбоподателят има право да атакува действието на съдебния изпълнител. Сочи се, че в рамково решение 2005/212/ПВР следва да се прилага, защото ЗПКОНПИ е приет в изпълнение на задължението по чл.2 от рамковото решение. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваното действие на съдебния изпълнител.

     Ответникът по жалбата КПКОНПИ е представила отговор, с който прави възражение за недопустимост, тъй като през м.10.2020 г. длъжникът е разбрал за предстоящия опис, когато опис не е извършен, защото автомобилът не е намерен на адреса. Освен това са извършени действия за уведомяване на длъжника чрез изпращане на призовка на постоянен и настоящ адрес, на адрес за изтърпяване на мярка за неотклонение, както и по телефона. Поддържа се, че нормата на чл.160 ал.1 ЗПКОНПИ предвижда, че имуществото, върху което е наложено обезпечение, се управлява и пази от Комисията.

    Представени са мотиви на съдебния изпълнител, в които се сочи, че жалбата е подадена в срок, както и че длъжникът не е бил уведомен за описа.

     Изп.дело N 20201110402068 на ДСИ К.Д.е образувано по молба на КОНПИ въз основа на обезпечителна заповед от 01.10.2020 г. на САС по ч.гр.дело N СП3110/20 г., с което е наложен запор върху л.а.“Порше Панамера Турбо“ с рег.N********КВ.

    На 20.10.2020 г. е изготвен протокол, който сочи, че не е бил извършен опис на запорираната вещ.

    С протокол от 19.11.2020 г., изготвен при отсъствие на жалбоподателя длъжник, е извършен опис на запорираната вещ, която е предадена за пазене и съхранение на КПОНПИ – чрез Р.К.С.и Х.П.– отдел „Обезпечено имущество“.

    На 13.01.2021 г. е подадено от жалбоподателя длъжник искане до съдебния изпълнител, в което се сочи, че длъжникът е следвало да бъде назначена за пазач на вещта и че е налице основание за промяна на пазача на запорирания автомобил.

   На 13.01.2021 г. жалбоподателят длъжник е получил съобщението, с което е уведомен за извършения на 19.11.2020 г. опис на вещта и за нейното изземване и предаване на КПКОНПИ.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

    Предмет на производството пред съда е жалба по чл.435 ал.2, т.5 ГПК срещу действията на съдебния изпълнител по изпълнение на наложена обезпечителна мярка.

 

     По допустимостта на жалбата. В случая не е налице същинско производство по принудително изпълнение на признато от съда вземане /право/, защото действията на съдебния изпълнител са в изпълнение на допуснато от съда обезпечение за налагане на обезпечителната мярка „запор“. Обстоятелството, че срещу жалбоподателя не е образувано същинско принудително производство по изпълнение, не го лишава от възможността да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ал.2 ГПК. Да се приеме, че действията на съдебния изпълнител в изпълнение на наложената обезпечителна мярка не подлежат на обжалване,  означава тези действия да се изключат от съдебен контрол, а това е в разрез с  принципа за обжалваемост на изрично посочени в закона действия на съдебния изпълнител. 

   Според съда всички действия на съдебния изпълнител по налагане на допусната от съда обезпечителна мярка подлежат на обжалване, ако те попадат в обхвата на чл.435 ал.2 ГПК. В нормата на чл.401 ГПК е предвидено, че трето лице има възможност да се защитава по реда на чл.435 ал.4 и чл.440 ГПК срещу действието на обезпечителната мярка. След като на третото лице е предоставена изрично  възможността да обжалва по реда на чл.435 ал.4 ГПК действията на съдебния изпълнител, съдът приема на по-силно основание, че и длъжникът в качеството на страна в производството по налагане/изпълнение на обезпечителната мярка има право да обжалва действията на съдебния изпълнител.

    Когато действията на съдебния изпълнител по изпълнението на обезпечителната мярка засягат правата на длъжника, не следва да се отрича възможността му за защита чрез жалба по реда на чл.435 ал.2 ГПК. Противното означава да се принуди длъжникът да чака да се образува срещу него същински изпълнителен процес, едва в който да се защитава срещу  незаконните действия на съдебния изпълнител.

   

   Според съда принципно е допустимо да се обжалва действието на съдебния изпълнител по назначаване на пазач на вещта, върху която е наложена обезпечителната мярка, защото това действие изрично е визирано в нормата на чл.435 ал.2, т.5 ГПК като подлежащо на обжалване. След като на длъжника е дадено право на защита в изпълнителното производство срещу определянето от съдебния изпълнител на трето лице за пазач, следва да му се признае право на жалба, когато трето лице е определено за пазач в производството по налагането/изпълнение на обезпечителната мярка.

    В случая са извършени действия в изпълнение на обезпечителна мярка, наложена по реда на чл.117-118 ЗПКОНПИ, поради което на основание чл.135 ЗПКОНПИ следва да се приеме, че длъжникът има право на жалба по чл.435 ал.2, т.5 ГПК.

    Жалбата обаче е процесуално недопустима, защото е просрочена. Жалбоподателят длъжник не е присъствал на процесния опис, при който е постановено от съдебния изпълнител да се предаде вещта на трето лице пазач, поради което двуседмичният преклузивен срок по чл.436 ал.1 ГПК е започнал да тече от деня на получаване на съобщението.

    Съобщението, с което жалбоподателят длъжник е уведомен за описа и за предаване на вещта на пазач, е получено на 13.01.2020 г., което е удостоверено с положения саморъчно от него подпис – лист 93. Последният ден от преклузивния двуседмичен срок изтича на 27.01.2021 г. /сряда – присъствен ден/, но видно е от поставения входящ номер, че жалбата е подадена на 29.01.2021 г., т.е след изтичане на срока. Подадената след изтичане на срока жалба подлежи на връщане.

    Изложените в жалбата доводи за приложение на Директива 2014/42/ЕС и на рамково решение 2005/212/ПВР се споделят от съда, защото на лицето, срещу което е наложена обезпечителна мярка, следва да се осигури възможност за право на защита, а националният процесуален закон урежда такова право на защита – чл.135 ЗПКОНПИ, вр. с чл.435 ал.2, т.5 ГПК. Съдът не отрича правото на защита чрез жалба срещу действията по изпълнение на наложена обезпечителна мярка, но приема, че жалбата е недопустима, защото е просрочена.

   С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима поради нейното просрочване.

    Мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

    ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като просрочена жалбата на Л.Х.Д. срещу действията на ДСИ при СРС по изп.дело N 20201110402068, изразяващи се в определяне на трето лице за пазач на л.а.“Порше Панамера Турбо“ с рег.N********КВ, извършено по протокол от 19.11.2020 г.

 

     Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.

 

 

 

 

 

.