РЕШЕНИЕ
№ 846
гр. Сливен, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230103248 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане са предявени обективно кумулативно
съединени претенции с правно основание чл.344, ал.1 ,т.1 и т. 3, вр.чл.225 КТ.
Ищецът твърди, че от 22.04.2003г. работел по трудово правоотношение
в ответното предприятие на длъжност „секционен майстор”. От 2010г. до
2013г. бил назначен на длъжност „Началник „Перилен” и от 2013г. до
настоящия момент изпълнявал длъжността „секционен майстор”. Сочи, че със
заповед № 60/10.07.2023 г. му било прекратено трудовото правоотношение на
основание чл.189 , ал.1, чл.190, ал. 1, т.2 КТ за неявяване на работа 6 работни
дни. Счита, че прекратяването е извършено незаконосъобразно, тъй като не
били налице предпоставките за това. Освен това били допуснати и други
процесуални нарушения във връзка с процедурата по издаването на заповедта,
които водели до нейната отмяна.
Твърди, че работодателя - ответник не спазил установената в чл.193 КТ
процедура и с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”
постановил незаконосъобразен акт. Заповедта за уволнение не била
мотивирана, поради което не можело да се установи какви са фактите и
обстоятелствата, които обуславяли прекратяване на трудовото
правоотношение.
1
Твърди, че на 26.06.2023г. входирал молба за ползване на платен
годишен отпуск, считано от 30.06.2023г. до 07.07.2023г., като се налагало да
пътува извън страната, за което имал закупен самолетен билет. Молбата била
приета в ТРЗ при ответното предприятие. На 30.06.2023г. заминал в чужбина
и се върнал на работа на 10.07.2023г. Явил се на работа, изкарал работния си
ден и в 17:00 часа служителката ТРЗ му донесла Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, като ищецът отказал да я подпише. След това му
я изпратили по пощата.
От съда се иска признаване за незаконосъобразно прекратяването на
трудовото правоотношение и неговата отмяна, осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за времето през което останал без работа,
поради уволнението /чл.225 КТ/ в размер на 7 482,81 лв. за периода
11.07.2023г. - 03.11.2023г. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран и с него се оспорват
исковете по основание и размер.
Не спори, че между страните е имало сключено трудово
правоотношение с трудов договор № 21/02.01.2008г., към което в последствие
имало сключени две допълнителни споразумения - № 19/01.04.2022г. и №
52/01.07.2022г. Сочи, че била спазена процедурата по чл.193 КТ и на ищеца
било връчено Писмо-покана с изх. № 417/10.07.2023г., с което било поискано
обяснение за неявяването му на работното място за периода 30.06.2023г. -
07.07.2023г. На тази покана ищецът записал собственоръчно, че отказва да
предостави писмени обяснения във връзка с неговото отсъствие.
Ищецът бил служител, за който имало множество данни, че системно
нарушавал трудовата дисциплина и получавал наказания за това. През
годините за него постъпвали „рапорти“ от преките му ръководители за това,
че системно нарушавал работния процес, както и че не се съобразява със
заповедите на ръководството. Имало данни и за това, че депозирал искания за
отпуск, които не са разрешени от ръководството, но въпреки това той
самостоятелно решавал, че поисканото от него е допуснато, след което не се
явявал на работа.
Твърди, че ответника издал Заповед № 13/26.06.2023г. с която се
оповестявало на ръководителите на цех „Перилен“ - Христо С. и И. Н., че
следва да използват платените си годишни отпуски през четвъртото
2
тримесечие на годината, защото през месец юни пароподаването към
дружеството се преустановявало и ще се пристъпи към планови ремонти, а
секционния майстор - Н. следва да бъде на работа, за да извърши основните
ремонти. Тази заповед е била достояние на ищеца, както и на останалите
служители на ответното дружество. Входирането на молба за отпуск не
означавало, че тя автоматично се счита за одобрена от работодател. В
конкретният случай имало категоричен отказ от страна на работодателя да
разреши отпуск поради планиран ежегоден ремонт в цех „Перилен“, за който
ищеца знаел от началото на месеца
Счита, че искането за заплащане на обезщетение по реда на чл.344, т.3
КТ било неоснователно, поради липса на правна обоснованост и доказаност.
Сочи, че заповедта за уволнение съдържа предвидените в КТ реквизити -
посочен бил нарушителя, нарушението, времето на извършването му,
наказанието и законния текст, въз основа на който се налагало.
Иска се отхвърляне на претенциите, като се претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в
хода на производството писмени доказателства, писмени и гласни
доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищеца работил по трудово правоотношение при
ответното дружество, въз основа на сключен трудов договор и заемал
длъжност „Секционен Майстор пералня”. На 26.06.2023г. ищецът депозирал
пред работодателя си заявление за ползване на 6 дни платен годишен отпуск
за 2023г., считано от 30.06.2023г. Няма данни този отпуск да е бил разрешен
за ползване от ръководството на работодателя. Ищецът закупил самолетни
билети за отпътуване на 30.06.2023г. до Лондон и дата на връщане
07.07.2023г.
На същата дата 26.06.2023г. работодателят издал заповед № 13, с която
разпоредил да се ползва спирането през м.юни 2023г. парата от доставчика
ТЕД Сливен в цех перилен за основни ремонти на машинен парк, като било
разпоредено ищецът и началника на цеха да ползват отпуските си през
четвърто тримесечие на 2023г. Няма данни тази заповед да е сведена до
знанието на ищеца.
На 05.07.2023г. бил изготвен рапорт от началник цех „Пералня“, с който
уведомил ръководството на ответното дружество, за това, че ищеца не се
3
явил на работа три последователни дни от 30.06.2023г.
На 10.07.2023г. било изготвено от завеждащ отдел „Човешки ресурси“
при ответното предприятие писмо - покана № 417 до ищеца, с която му се
давал тридневен срок да представи писмени обяснения по повод на
неявяването му на работа за повече от 6 последователни дни от 30.06.2023г.-
07.07.2023г. и не представяне на оправдателен документ за това.
Със Заповед № 60/10.07.2023г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ
работодателят прекратил трудовия договор на ищеца, считано от 11.07.2023г.
за неявяването му на работа 6 работни дни. Заповедта е връчена при отказ на
ищеца да я подпише и получи в присъствието на свидетели.
Видно от приета по делото трудова книжка на ищеца към датата на
последното проведено открито съдебно заседание 03.11.2023г. няма
отбелязване да е започнал работа.
По делото са събрани и други писмени документи, които са неотносими
към процесната заповед за прекратяване на трудовия договор, както и –
фишове за работна заплата на ищеца, които са били проверени и взети
предвид от назначеното вещо лице, поради което съдът не следва да ги
анализира подробно.
В хода на процеса е назначена, изготвена и изслушана съдебно
икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
размерът на последното БТВ на ищеца, получено за цял отработен месец било
в размер на 1 943,26 лв. за 20 отработени дни през м.май 2023г. и
среднодневно БТВ в размер на 97,16 лв. Размерът на обезщетението по чл.225
КТ за периода 11.07.2023г. до 03.11.2023г. /датата на последното открито
съдебно заседание/ е в размер на 7 482,81 лв.
В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели на страната на ответното дружество работодател.
Показанията и на тримата свидетели установяват, че в предприятието
имало спусната заповед на ръководството за извършване на планов ремонт,
през месец юни 2023г., през който период служителите не можели да излизат
в платен годишен отпуск.
Показанията на свидетеля С. установяват, че ищеца отказал да даде
обяснения, което било отбелязано собственоръчно от служителката Човешки
ресурси.
4
Показанията на свидетелите С., Т. и В. установяват, че заповедта за
прекратяване на трудовия договор била връчена на ищеца, но той отказал да я
подпише и получи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, като неоспорени от страните. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно икономическа
експертиза, като неоспорено от страните, пълно, ясно и изготвено от експерт,
разполагащ с необходимите специални знания в икономическата област.
Съдът кредитира и свидетелските показания, като последователни,
логични, кореспондиращи едни с други и със събрания писмен
доказателствен материал по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна и присъждане на обезщетение за времето, през което ищеца
останал без работа поради уволнението- чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ са
допустими.
Разгледан по същество главният иск за признаване уволнението,
извършено със Заповед № 60/10.07.2023г. на изпълнителния директор на
ответното търговско дружество за незаконно и неговата отмяна е
основателен и като такъв следва да се уважи.
Разпоредбите на чл.194 и чл.195 КТ предвиждащи сроковете за налагане
на дисциплинарни наказания, както и изискванията и реквизитите към
заповедта, с която се налагат са императивни и съдът следи служебно за
спазването им. Нормата на чл.193 КТ относно процедурата по изискване и
съответно даване на обяснения от работника и служителя също е
императивна, но съдът не следи служебно за спазването й без да има
оплакване от работника. В случая Т. оплакване се съдържа в исковата молба и
съдът следва да извърши проверка по спазването и на тази процедура.
Последната е опорочена, тъй като се установи, че с писмо –покана от
10.07.2023г. са поискани обяснения от работника, като му е предоставен
тридневен срок за даване на такива за неявяването му на работа повече от
5
шест последователни дни от 30.06.2023г.- 07.07.2023г. Следователно срокът
за даване на обяснения от ищеца е изтекъл на 13.07.2023г. в края на
работното време. Без значение е в случая дали ищецът е отказал да получи
писмото-покана или да даде обяснение на 10.07.2023г., както е отбелязано
собственоръчно върху документа, доколкото на него му е бил предоставен
срок за даване на обясненията. Ето защо, заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, като наложено дисциплинарно наказание е
следвало да се издаде най-рано на 14.07.2023г. след изтичане на срока за
даване на обяснения от работника. Оспорената заповед от 10.07.2023г.
/същата дата, като на писмо-поканата за даване на обяснения/ е
незаконосъобразна, издадена преждевременно, преди да е изтекъл срокът за
даване на писмени обяснения от страна на работника, поради което следва да
бъде отменена без съда да разглежда спора по същество. Нещо повече,
издадената заповед не съдържа всички предвидени в закона и задължителни
реквизити. Основанието на което е издадена е чл.189, ал.1 и чл.190, ал.1, т.2
КТ като е посочено нарушение неявяване на работа 6 работни дни. Така
издадена заповедта не е законово издържана, доколкото подобно основание в
КТ не е предвидено. Предвиденото основание под посочената норма е
неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. В
заповедта не са посочени кои са тези последователни два работни дни /няма
посочени дати/, за които се налага най-тежкото дисциплинарно наказание, т.е.
липсва посочване на времето на извършване на нарушението.
По изложените съображения предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за
признаване на уволнението на ищеца се явява основателен и бива уважен, а
Заповед № 60/10.07.2023г. на изпълнителен директор на ответното търговско
дружество, с което е извършено бива отменена.
Основателността на главния иск, обуславя основателност и на
акцесорния иск за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът
е останал без работа.
Обезщетението по чл.344, ал.1,т.3, вр. 225 КТ се дължи от работодателя
на работника при незаконно уволнение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което останал без работа, но за не повече от
6 месеца. Установи се, че от 11.07.2023г. (прекратяването на трудовото
правоотношение) към датата на приключване на устните състезания в процеса
6
03.11.2023г. размерът на обезщетението на ищеца е 7 482,81 лв. Върху тази
сума, следва да се начисли и законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба 11.08.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на правния спор деловодните разноски, сторени от
ищеца следва да се присъдят в тежест на ответното дружество. Последното
бива осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 850 лв., платен
адвокатски хонорар.
Ответното дружество следва да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК
държавна такса в размер на 349,31 лева / 50 лв. за иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ
и 299,31 лв. за иска по чл.344, ал.1, т.3 , вр.чл.225 КТ/ и разноски за съдебно
икономическа експертиза в размер на 250 лв. или общо 599,31 лв. по сметка
на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ УВОЛНЕНИЕТО ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед № 60/10.07.2023г. на изпълнителен
директор на „КОЛХИДА-СЛИВЕН“ АД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр.Сливен, Индустриална зона, представлявано от
изпълнителен директор Виолета Христова Бъчварова, с която, считано от
11.07.2023г. е прекратено трудовото правоотношение на И. Н. Н., ЕГН:
********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, ап.**.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 КТ „КОЛХИДА-
СЛИВЕН“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, Индустриална зона, представлявано от изпълнителен директор
Виолета Христова Бъчварова ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Н., ЕГН: ********** от
гр.**, кв.“**“, бл.**, ап.**, сума в размер на 7 482,81 лв. /седем хиляди
четиристотин осемдесет и два лева и 0,81 ст./, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „КОЛХИДА-СЛИВЕН“ АД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
Индустриална зона, представлявано от изпълнителен директор Виолета
7
Христова Бъчварова ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Н., ЕГН: ********** от гр.**,
кв.“**“, бл.**, ап.***, сума в размер на 850 лв. /осемстотин и петдесет
лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „КОЛХИДА-СЛИВЕН“ АД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
Индустриална зона, представлявано от изпълнителен директор Виолета
Христова Бъчварова ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Сливенски районен съд, сума в размер на 599,31 лв.
/петстотин деветдесет и девет лева и 0,31 ст./, държавна такса и разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8