РЕШЕНИЕ
№ 10957
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110100887 по описа за 2023 година
Подадена е молба по чл. 8 ЗЗДН.
Молителката А. Т. Т. моли за издаване на заповед за защита от домашно насилие
лично за себе си и като процесуален субституент на детето си Т. М. Т. против М. Т. Т., баща
на детето на молителката и неин фактически съжител. Твърди се, че към 09.12.2022 г.
молителите и ответникът живели в жилище (апартамент) с адрес: гр.********, собственост
на ответника. Твърди се извършен акт на физическо и психическо насилие на 09.12.2022 г.
На тази дата между 18:40 ч. и 19:00 ч., молителите и ответникът се разхождали в Парк
център София, като посетили магазин, а ответникът отказал да купи играчка на детето,
вдигал скандал за шграчката и за парите за зъболечение на молителката, и обиждал
молителката, в присъствието на детето, което се разстроило, ровил в чантата й. На същата
дата, когато се прибрали вкъщи към 22:45 ч. ответникът отново вдигнал скандал, а по
отношение на майката, ответникът упражнил и физическо насилие – блъснал я и стиснал за
ръката. Това поведение на ответника не било единичен случай, а продължавало години по
отношение на пълнолетната молителка, а отскоро и в присъствието на детето. Моли се за
издаване на заповед за защита от домашно насилие в полза на двамата молители.
Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на
ответника.
Молителят Т. М. Т., чрез своята майка и законен представител А. Т. Т., изразява
становище за основателност на молбата за защита.
Ответникът М. Т. Т. признава, че с ответницата имат общо дете и към 09.12.2022 г.
са съжителствали на семейни начала. Признава и, че на посочената дата е имало разправия
1
между двамата на посочените и сезиращата молба места, но отрича да е упражнявал
домашно насилие, като твърди, че самият той бил жертва на актове на домашно насилие от
страна на молителката в миналото. Моли за отхвърляне на молбата. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на
извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на
действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди
всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие. От друга
страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за
индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие,
така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
В случая между страните е безспорно, че към 09.12.2022 г. са били във фактическо
съпружеско съжителство и че имат общо дете – Т.; че преди раздялата са живели в
собствено на ответника жилище; че на посочената дата между молителката и ответника е
2
имало скандали в присъствието на детето, че скандалите са били локализирани на две места
– първо, в Парк център София и, след това, в стаята на детето, а спорно е, по време на тези
скандали дали ответникът е упражнил домашно насилие.
По отношение на скандала в Парк център София съдът намира, че молителите, чиято
е доказателствената тежест, не са установили при условията на пълно и главно доказване,
факта на извършване на актове на психическо насилие от ответника. С показанията на св.
Д.(приятелка на молителката) не се установява твърдяното психическо насилие, тъй като тя
преразказва твърдения на самата молителка относно поведението на ответника за тази
случка. Следва да се посочи, че описанието, което пълнолетната молителка дава на
разправията, сочи на битов семеен скандал – дали да се купи още една играчка за детето и
как да се разделят парите за зъболекар, в който и двете пълнолетни лица – мъжът и жената –
са участвали, като фактът, че скандалът е на публично място – в мол – не е достатъчен сам
по себе си, за да се приеме, че съставлява насилнически и потиснически акт, т.е. акт на
домашно насилие.
Що се отнася до скандала в стаята на детето, то съдът също намира, че молителите,
чиято е доказателствената тежест, не са установили при условията на пълно и главно
доказване, факта на извършване на твърдените актове на психическо насилие и физическо
насилие. От кредитираните като достоверни показания на св. Узунова (по реда на чл. 172
ГПК, тъй като е сестра на ответника) се установява, че ответникът й се е обадил по време на
този скандал по телефона, като й е заявил, че не може да понася повече скандали, както и че
не ответникът, а молителката е крещяла и обиждала. От показанията на св. Узунова се
установява още, че отношенията между страните са обтегнати още от 2022 г., като в
миналото молителката е посягала на ответника. Показанията на св. Д. не установяват по
молителката да е имало следи от физическо насилие. Единствените преки впечатления на св.
Д. се отнасят до това, че след скандалите на 09.12.2022 г. молителката е била разстроена,
уплашена и притеснена, както и че е изглеждала травмирана, но по отношение на факта за
това кой точно е причинил тези състояния на молителката свидетелката няма преки
впечатления, а отново преразказва твърдения й.
При последици на доказателствена тежест съдът е длъжен да приеме, че процесните
актове не са се осъществили и да остави без уважение молбата за издаване на заповед за
закрила от домашно насилие.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, на който следва да се
присъдят разноски. Ответникът е сторил разноски от 900 лв. за адвокат. С оглед
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на молителката, броя на проведените съдебни заседание и
обема на извършените процесуални действия съдът намира, че справедливият размер на
адвокатския хонорар е 600 лв., минимумът по Наредба № 1/2004 г., колкото и следва да се
присъди на ответника.
По държавната такса:
3
Пълнолетната молителка следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда
държавна такса за производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Т. Т. , ЕГН **********, за издаване на
заповед за закрила от домашно насилие по чл. 8 ЗЗДН лично за себе си и като процесуален
субституент на детето си Т. М. Т. , ЕГН **********, срещу М. Т. Т. , ЕГН **********, във
връзка с твърдени актове на домашно насилие от 09.12.2022 г. в гр. София.
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, във връзка с твърдян
акт на домашно насилие от 09.12.2022 г. в гр. София.
ОСЪЖДА А. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на М. Т. Т. , ЕГН **********, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН сумата от 600 лв., разноски, сторени в производство
по делото.
ОСЪЖДА А. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по
сметка на Софийския районен съд разноски в размер на 25 лева, държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването на препис на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН вр. ).
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4