РЕШЕНИЕ
№ 2845
гр. Варна, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110118250 по описа за 2021 година
Ищецът В.Р. твърди, че на 23.06.2021г. е сключила застраховка „***" на
личния си автомобил марка С****с ответника ***„***" със срок на действие
от 24.06.2021г. до 23.06.2022г. Автомобилът е застрахован за 2 760лв., като
застрахователната премия, която трябвало да заплати, съгласно
застрахователна полица №***/23.06.2021г. възлиза на 306лв. при разсрочено
плащане на 4 вноски, като към момента всички те са платени. На 10.07.2021г.
паркирала автомобила на паркинга до бл.***и на 14.07.2021г., около 9ч.,
отивайки до автомобила установила, че е увреден заден десен калник и на
същия ден уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. Представител на ответника извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил опис на претенция №***, като в него описал
увредените части: заден десен калник. Твърди, че до момента не е получила
застрахователно обезщетение, но е направила проучване в няколко сервиза,
колко ще струва и е установила, че сумата необходима за ремонта е в размер
на 343.20лв. Моли съда, да осъди ответното дружество да и заплати сумата от
20лв. частичен иск от иск целият в размер на 343.20лв. застрахователно
обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в повреда на заден десен
калник настъпили в резултат на застрахователно събитие установено на
1
14.07.2021г. по време на действие между страните на договор за застраховка
Каско, клауза пълно „*** заедно със законната лихва от датата на сезиране на
съда до окончателното изплащане на сумата и сторените по делото разноски.
По реда ан чл.214 от ГПК с протоколно определение от о.с.з. проведено
на 13.09.2022г. претенцията е увеличена от 20лв. на 314.26лв. отново като
частична от иск целия в размер на 343.20лв.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в
който сочи, че оспорва изцяло предявения иск по основание и размер като
счита същия за изцяло неоснователен. Оспорва твърдението в исковата
молба, че настъпилото събитие, представлява покрит риск по застраховка
„Каско" на МПС, като твърди, че е реализиран риск, изрично изключен от
застрахователното покритие по т.16.2 от ОУ. В т.16.2 от Раздел IV
„Изключени рискове" на приетите от застрахования Общи условия за
застраховка „Каско" на МПС, при които е сключен застрахователният
договор, изрично е договорено между страните, че „не се покрива всяко
налично увреждане по детайлите на МПС, констатирано, описано и/или
заснето при огледа на автомобила" , т.е. не може да се ангажира
отговорността на последния за изплащане на застрахователно обезщетение.
При подписване на застрахователна полица № ***, издадена на 23.06.2021г.,
със срок на валидност от 24.06.2021г. до 23.06.2022г., ищецът е уведомен, че
настоящата полица, въпросник-предложение за сключване на застраховката,
ОУ и Специални условия за застраховки „Каско" на МПС, са неразделна част
от застрахователния договор. В разпоредбата на т.16 от ОУ, страните по
застрахователния договор са посочили изчерпателно изключените рискове-
опасностите, вероятностите от увреждане на застрахования обект, както и
поведението на застрахованото лице, при които, евентуално настъпилите
вреди, са извън предмета на застрахователното правоотношение, като под
т.16.2 от Общите условия са посочени конкретно наличните увреждания по
детайлите на МПС, констатирани, описани и/или заснети при огледа на
автомобила", като непокрити по договора, т.нар. клаузи на изключен риск,
съобразно свободата на договаряне. На 14.07.2021г. в ЗАД „***" е постъпила
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
повреди по лек автомобил марка „***. На същата дата е извършен оглед на
автомобила, изготвен е снимков материал и опис на уврежданията. На база
2
констатациите от извършения оглед и след съпоставка на описаните
увреждания със снимковия материал, направен при сключването на
застрахователния договор, е установено, че уврежданията са в еднаква степен
и касаят един и същ детайл и следователно не са налице основания за
уважаване на предявената застрахователна претенция. Ищецът е уведомен за
становището на застрахователя с писмо, изх.№***/27.07.2021г. Счита, че в
случая се касае за изрично изключен риск по смисъла на т.16.2 от
приложимите ОУ, които явявайки се неразделна част от застрахователния
договор, обвързват страните, по смисъла на чл.20а, ал.1 от ЗЗД. Следва да се
има предвид, че имуществената застраховка "***" предоставя покритие при
настъпване на строго ограничен и изрично изброен набор от рискове, за
покритието на които застрахователят е събрал съответната премия. За всички
други събития, които не попадат в обхвата на покритите рискове,
застрахователят не е начислил премия и не е поел задължение да осигури
застрахователно покритие. В т.90.2 от ОУ изрично е уточнено, че
застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение във
всички случаи, когато е налице едно или повече от изключенията по раздел
IV от тези Общи условия. Собственикът на МПС е бил съгласен с такава
уговорка между страните, като я е приел, подписвайки договора за
застраховка в този му вид. Имайки предвид гореизложеното, отказът на ЗАД
"***" за изплащане на застрахователно обезщетение е законосъобразен и
правилен, постановен въз основа на разпоредбите на закона и
застрахователния договор. При условията на евентуалност твърди, че
неизпълнението на задълженията на ищеца, съответно водача, за
предоставяне на достоверни данни относно обстоятелствата и механизма на
настъпване на процесното събитие, посочени по-горе, е от естество да
обуслови редукция на претендираното застрахователно обезщетение с не по-
малко от 90% от размера на претендираната главница. Прави възражение за
редукция на претендираното застрахователно обезщетение, при условие, че се
приеме, че исковата претенция е основателна, с не по-малко от 90% от
размера на претендираната главница. Оспорва причинната връзка между
твърдяното от ищеца събитие и претендираните вреди, както и твърдения от
ищеца механизъм на настъпване на събитие. При условията на евентуалност,
прави възражение за недължимост на застрахователното обезщетение на
основание т.68 от Общите условия, а именно: „При определяне на
3
застрахователно обезщетение не се признават повреди на застрахованото
МПС, които не съответстват с механизма на причиняване на
застрахователното събитие. В условия на евентуалност оспорва размера на
предявения иск, като завишен. Съгласно т.73 от Общите условия за
застраховка на МПС „Каско", представляващи неразделна част от сключения
застрахователен договор, при частична щета на застрахованото МПС, което
към датата на начало на застраховката е на възраст над 12 години, считано от
датата на първа регистрация, каквото е процесното превозно средство,
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка на
оторизирано от застрахователя вещо лице. Съгласно т.74 от Общите условия,
експертната оценка на щетите се извършва по цени за части, материали, труд
и начисления за отстраняване на щетите, съгласно Методика на
застрахователя. Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Размерът на вредата не може да надвишава
действителната стойност на застрахованото имущество към момента на
настъпване на вредата. В противен случай, би се стигнало до неоснователно
обогатяване на застрахованото лице, тъй като то ще получи сума по-висока от
действително причинените му вреди. Затова следва да се определи
действителната стойност към датата на процесното събитие. В този смисъл е
и разпоредбата на чл.400, ал.1 от КЗ, която посочва, че за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество. По отношенията на претенцията за разноски,
в условията на евентуалност, в случай че претендираното от представителя на
ищеца възнаграждение надвишава определените в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размери.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.405, ал.1 от КЗ.
Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените
доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че ищецът е собственик на л.а. „***, както и че
същият е бил застрахован при ответника по застраховка „Каско и злополука“
за времето от 24.06.2021г. до 23.06.2022г., като това застрахователно
4
договорно отношение се потвърждава и от представеното копие от
застрахователна полица. Видно от представеното от ищеца и неоспорено от
ответника копие от заявление Р. е уведомила застрахователното дружество за
настъпването на застрахователно събитие станало на 14.07.2021г. и
представляващо увреждане на заден десен калник. Ответното дружество
оспорва самото настъпване на застрахователното събитие, като с мотив, че се
позовава на т.16.2 от ОУ-налично още при застраховането увреждане е
отказало да признае щетата и да изплати обезщетение. Същите мотиви освен
в представения доклад за щетата са изложени и в писмо на ответника до
ищцата.
По делото е допусната САвтЕ, в която вещото лице е посочило изрично,
че установените след заявяването на щетата на 14.07.2021г. повреди по
застрахования автомобил са нови и не са съществували към момента на
сключване на застраховката, като воден от това заключение съдът приема, че
се е доказало наличието на настъпило застрахователно събитие обуславящо
ангажирането на отговорността на застрахователя. Вещото лице освен това е
посочило в заключението си, че необходимия ремонт за отстраняване на
щетата-боядисване е на стойност 314.26лв., като това е и размерът на
претенцията след изменението и по реда на чл.214 от ГПК.
САвтЕ е останала неоспорена от ответника.
Съдът намира, че между страните се е доказало наличието на сключена
застраховка Каско за собствен на ищцата лек автомобил, като в периода на
действие на същата е настъпило застрахователно събитие при което по време
на престой на веща на паркинг тя е била увредена в заден десен калник, който
е имал щети още при сключване на застрахователния договор. При това
положение за ответника е възникнало задължението да заплати на ищцата
стойността на необходимия за отстраняването на повредата ремонт,
изразяващ се в конкретния случай в боядисване на калника чиято стойност
възлиза на 314.26лв. Посочената сума съответства на претендираното от
ищеца и поради това ответното дружество следва да бъде осъдено да му я
заплати.
Предвид уважаването на претенцията ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 660лв.
Eто защо, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА****със седалище и адрес на управление гр*** да заплати на
В. К. Р. ЕГН********** от гр.Варна, ул.**** сумата от 314.26лв.лв.
застрахователно обезщетение по щета на МПС №****/14.07.2021г. настъпила
на 14.07.2021г. по време на действието на застраховка Каско сключена между
страните на 23.06.2021г. и изразяваща се в увреждане на заден десен калник
на л.а. „***заедно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
сезиране на съда-22.12.2021г. до окончателното и изплащане, на осн. чл.405,
ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА***със седалище и адрес на управление гр*** да заплати на
В. К. Р. ЕГН********** от гр.*** сумата от 660лв. сторени по делото
разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен дневен срок
от датата на уведомяването
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6