№ 7707
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110116028 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от малолетната Л. Б. Б., действаща чрез своята майка и
законен представител В. Р. Н., срещу Б. В. Б., с която е предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебно решение,
първият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120,00 лева. Сочи се в
исковата молба, че от определянето на предходната издръжка нуждите на ищеца са се
увеличили. Излага се още, че е постигнато извънсъдебно споразумение между
страните, че бащата ще заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева, но същият е
спрял да предоставя тази сума. Поради изложеното се моли съдът да постанови
решение, с което да увеличи размера на предходно определената издръжка, като осъди
ответника да заплаща такава в размер на 350,00 лева, считано от датата на предявяване
на иска – 28.03.2022 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване. Претендират се разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който се излагат доводи за неоснователност на иска. Не се оспорва
обстоятелството, че страните са се съгласили за увеличение на издръжката в размер на
250 лв., който размер и бащата е заплащал до февруари 2022 г. включително, когато
отношенията му с майката на ищцата се твърди, че са се влошили и той не е имал
възможност да вижда детето, тъй като майката е ограничавала срещите му с него.
Независимо от това ответникът твърди, че март и април 2022 г. сумите са внасяни по
спестовна сметка на детето. Излага се още в отговора на исковата молба, че
претендираният размер на издръжката не е съобразен с получаваните от ответника
доходи. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по
свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
С доклада по делото, обективиран в Определение № 13927 от 01.06.2022г.,
1
изменен с Протоколно определение от 28.06.2022г., е отделено за безспорно между
страните, че ответникът е баща на детето Л. Б. Б.; че с решение, постановено по гр.д. №
13780/2013г. на СРС ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120
лева в полза на детето, че страните са постигнали извънсъдебно споразумение
ответникът да заплаща издръжка в размер на 250 лв. месечно на ищеца, която сума е
заплащана от ищеца за периода от 2020 г. до февруари 2022 г. включително.
По делото е приложен трудов договор, сключен между МДЛ „Цибалаб“ ЕООД и
Б. В. Б., от който се установява, че последният е зает по трудово правоотношение с
основно месечно възнаграждение в размер на 1265 лв. Страните по договора са
сключили и допълнително споразумение № 29/01.09.2021 г., с което са уговорили
основно трудово възнаграждение в размер на 1725 лв. Видно от удостоверение,
издадено от МДЛ „Цибалаб“ ЕООД, средното месечно брутно трудово възнаграждение
на Б. В. Б. за периода м.06.2021г.-м.05.2022г. възлиза на 1893,16 лв.
Приложени са вносни бележки за заплащане на издръжка за м.03.2022г. и
м.04.2022г. в размер на 120 лв. Приложени са и вносна бележка от 18.03.2022г. за
заплащане на сумата от 117.54 лв. с основание захранване по сметка на Л.Б., както и за
сумата от 120 лв. от 18.04.2022г.
Приложени са касови бележки на обща стойност 144,90 лв. за ски, закупуване на
слушалки, както и фактура за закупуване на телефон.
Представен е договор за потребителски кредит от 07.07.2021г. с кредитополучател
Б. В. Б. за сумата от 5000 лв. и месечни вноски от 428,53 лв.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт. по делото е изготвен социален доклад от
21.06.2022г. от Агенция „Социално подпомагане“. Социалният работник са
констатирали, че детето Л. Б. Б. е завършила 4-ти клас в 146 ОУ „Патриарх Евтимий“,
с. Волуяк. Основни грижи за детето полага неговата майка с активната подкрепа на
разширеното семейство по майчина линия. Майката работи като лаборант в МДЛ
„Цибалаб“ ЕООД като медицински лаборант и заявява доход от 2200 лв. месечно. По
нейни данни бащата заплаща определената от съда издръжка от 120 лв. месечно, а
разходите за извънкласни занимания по английски и рисуване се заплащат от майката.
В доклада е посочено, че е налице родителско сътрудничество и желание за активна
родителска връзка, като за детето е създадена принадлежност към семейството по
майчина линия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно,
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от
трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що
се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да
предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Същевременно издръжката на едно дете
не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК)
или 177,50 лв. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на
своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. Тъй като
2
посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност
при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена –
чл. 150 СК. За да се уважи искането за изменение на издръжката е необходимо да е
налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да
не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на
чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си
възраст е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал.
1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Обичайните за деца на възрастта на
ищеца (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.) нужди, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което детето е
отглеждано, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални
здравословни и образователни потребности на детето.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна,
възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед
правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди. При
определяне на общия размер на издръжката, съдът следва да съобрази той да бъде
дефиниран така, че да не стимулира използването й за цели, неприсъщи на
предназначението й. С оглед грижата за детето на него следва да се осигурят такива
битови условия и средства, които да гарантират нормален живот и развитие, каквито би
имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да
определи съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености на
конкретния случай.
Към момента на определяне на месечната издръжка за детето Л.Б., родена на
05.11.2013г., в размер от 120 лева, с решението по гр.д. 13780/2013г. по описа на СРС,
113 състав, влязло в сила на 06.12.2013 г., тя е била на две години, а към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото производство е на 10 години. От
определянето на месечната издръжка от 120 лева е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от над
8 години детето е пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му
от средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие
(доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива). Детето е вече ученик, което
води до увеличаване на разходите за него. Настъпили са трайни промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения
имат траен, продължителен и необратим характер, от което може да се направи
категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (детето да има нужда от по-малко средства за месечната
си издръжка). От това следва, че след приключване съдебното дирене по
горепосоченото производство е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо и увеличение на нейния размер.
По отношение възможностите на дължащия родител, безспорно е установено, че
брутното трудово възнаграждение на последния за м.06.2021г.-м.05.2022г. възлиза на
средно 1893,16 лв. Не са ангажирани доказателства за наличие на имущество, от което
последния да реализира доходи, нито са ангажирани доказателства последният да
получава други допълнителни трудови или приравнени на тях доходи, освен работната
3
си заплата.
По делото липсват доказателства за възможностите на ответника да дава месечна
издръжка на ищеца в претендирания размер, необходима за покриване на увеличените
му нужди.
Съдът взе предвид, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжка на
своето дете или деца, като в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица
от друг ред, от които ще могат да получат и по-реални издръжки от тези, които пряко
сили биха били отделени от екзистенц-минимума на самия родител.
При така събраните доказателства относно възможностите на ответника съдът
намира, че същият може без особени затруднения да заплаща издръжка в размер на 270
лв., поради което съдът намира, че искът не следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 350 лв.
При определяне размера на издръжката съдът взе предвид и обстоятелството, че
майката на детето също е заета по трудово правоотношение и реализира доход от около
2000 лв., видно от приложения социален доклад. Отделно от това майката е родителят,
който активно ежедневно полага преките и непосредствени грижи за детето, което
следва да се вземе предвид при определяне на издръжката, дължима от родителя, който
не упражнява родителските права.
Съдът съобрази също и че страните са постигнали извънсъдебно споразумение
ответникът да заплаща издръжка в размер на 250 лв. месечно на ищцата, която сума е
заплащана от ответника за периода от 2020 г. до февруари 2022 г., както и че не е
установено същият да има други алиментни задължения.
Съдът не приема довода на ответника, че не може да заплаща на непълнолетното
си дете претендирания размер издръжка поради обремеността му с изплащане на
потребителски кредит. Това обстоятелство е ирелевантно за настоящия правен спор и
за задължението му за издръжка на детето. На ответника е известно обстоятелството,
че всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото, нравственото и
социално развитие на детето, както и да осигурява условия на живот, необходими за
развитието му. Задължението за издръжка не може да се дерогира чрез поемане на
други задължения, обременяващи материалното положение на дължащия издръжка.
Ирелевантно в случая е и обстоятелството, че ответникът е превеждал допълнително
средства за детето.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите на
детето, обстоятелството, че бащата няма други алиментни задължения, както и че
преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат
от майка му, настоящата инстанция счита, че ответникът следва да поеме сума в
размер на 270 лв. от месечната издръжка на детето Лариса. Останалата сума,
необходима за издръжката, следва да се поеме от майката, която също следва да
участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за детето.
С оглед изложеното, искът е основателен до сумата от 270 лева, като в останалата
част до пълния предявен размер от 350 лева исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила
решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се
произнесе служебно. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да
4
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 270 лева.
На основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК се присъжда и законна лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено от двете
страни, като същите имат право на такива съразмерно с уважената и отхвърлената част
от иска.
Ищцата е направила и доказала разноски в размер на 500 лв. Направено е
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, доколкото делото не
се отличава с правна и фактическа сложност. Съдът намира, че възнаграждението
следва да бъде намалено на 300 лв., вземайки предвид минималния размер на
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата № 1/2004 г. от 300
лв. и обстоятелството, че по делото е проведено едно заседание. По съразмерност на
ответника се дължат разноски от 195,65 лв.
От страна на ответника са ангажирани доказателства за направата на разноски в
размер на 300 лв заплатено адвокатско възнаграждение, от което по съразмерност му
се дължи сумата от 104,35 лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Софийския
районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в общ размер на 216
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК, издръжката, определена с Решение от
06.12.2013г., постановено по гр.д. 13780/2013г. по описа на СРС, 113 състав, влязло в
законна сила на 06.12.2013г., като я УВЕЛИЧАВА от 120 /сто и двадесет/ лева на 270 /
двеста и седемдесет/ лева, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150 СК, Б. В. Б., ЕГН: **********, да заплаща на
непълнолетното си дете Л. Б. Б., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен
представител В. Р. Н., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 270 /двеста и
седемдесет/ лева, считано от датата на предявяване на иска – 28.03.2022 г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й
заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150 СК, за разликата над 270
лева до пълния предявен размер от 350 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза Л. Б. Б. издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. В. Б., ЕГН: **********, да заплати
на Л. Б. Б., ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен представител В. Р. Н., ЕГН:
**********, сумата в размер на 195,65 лв. – представляваща сторени разноски в хода
на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Л. Б. Б., ЕГН: ********** чрез
нейната майка и законен представител В. Р. Н., ЕГН: **********, да заплати на Б. В.
Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 104,35 лв. – представляваща сторени разноски
в хода на първоинстанционното производство.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Б. В. Б., ЕГН: **********, да заплати
по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на
издръжката в размер на 216 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от 12.07.2022 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а в
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
12.07.2022 г.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6