Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Тетевен ,23.10.
2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският районен съд ,
първи състав,в открито заседание
на седемнадесети октомври
през две хиляди и осемнадесета година:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА
Секретар :Виолета Монова
като разгледа
докладваното от съдията Георгиева гражданско дело № 534 по описа на
Тетевенският районен съд
за 2018 год., за да се произнесе – съобрази:
Ищец : А.О.К. ***
Ответник : А.Р.К.
действащ със съгласието на неговата майка М.К.К. и А. Р.ова К. действаща ,чрез
майката и законен представител М.К.К., с адрес ***.
Предявен е иск с правна квалификация по
чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД от А.О.К. ЕГН ********** ,
наследник на О. К. *** , починал на 06.08.2017г. против А.Р.К. с ЕГН **********, в процеса същия е навършил
14 години и е конституиран като ответник
действащ със съгласието на неговата майка М.К.К. , като същия е
потвърдил действията на своята майка и А. Р.ова К. с ЕГН ********** ,чрез
майката и законен представител М.К.К.. за отмяна на дарението, оформено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 13.07.2017г., акт №
144,том втори , рег. №1546, дело №248 от 2017г на нотариус Р.В. , с номер в
нот. Камара №392 и р-н на действие Р.С.Тетевен.
В исковата молба се
твърди, че О. К. ***, дарил, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
13.07.2017г., на внуците си А.Р.К. и А. Р.ова К. 2/6 (две шести) идеални части
от собствения си недвижим имот, а именно Урегулиран Поземлен Имот ХІІ-60,61 от
квартал 3 с площ на имота 682 кв.м. по подробния устройствен план на село Г. от
1963г., както и 2/6 идеални части от построената в имота масивна жилищна сграда
със застроена площ от 60 кв.м. по строителни документи и разгъната застроена
площ от 140 кв.м. по декларирани данни. Няколко дни след сключване на договора
г-н И. се разболял тежко. Изпаднал в невъзможност да се обслужва и да гледа
домакинството си. Имал нужда от помощ дори за елементарни нужди - някой да му
почисти, да сготви, да напазарува, да му внесе дърва за огрев за печката, на
която готвел. В последните седмици от живота си се налагало да търси помощ и за
да отиде до тоалетна и да се окъпе. Заради силно влошеното му здраве се налагало
да ходи до болница. Не разполагал и с достатъчно пари, тъй като доходите му са
ниски.
Предвид тежкото състояние
на дарителя, същия помолил за помощ на 18.07.2017г за пари за лекарства и
покриване на разходите му за лечение надарените А.К. и А. К., както и техния
законен представител М.К.К. ,но те отказали да му дадат . Помолил ги да му
помагат в домакинството и да се погрижат за него, тъй като бил в невъзможност
да се грижи сам за себе си. Помолил ги да му дадат издръжка, за да си купи
лекарства. Получил отказ. Отказала да се грижи за него и майката на надарените М.К.К..
Същите не му помагали с нищо, въпреки че често И. бил в безпомощно състояние и
не можел да става от леглото. Нуждаел се и от пари, с които да плати на някой
да се грижи за него, както и да му купува лекарства.
В срока по чл. 131 ГПК В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците по
иска по иска, чрез техният законен
представител М.К.К., като в съдебното заседание от 17.10.2017г е конституиран
като ответник А.Р.К., действащ със
съгласието на неговата майка М.К. и същия е потвърдил действията , която тя е
извършила по делото.
В отговора се твърди ,че не е спорно обстоятелството , че покойния О. К. И. , е дарил на
внуците си А.Р.К. и А. Р.ова К. , чрез тяхната майка и законен представител М.К.К.
, общо 2/6/две шести/ идеални части от собствения си и по наследство от А.М.И.а
, недвижим имот находящ се в с.Г. , обл.Л , ул**********, а именно: **********,
с площ на имота 682 по ПУП на с.Г. от 1963г., както и 2/6 ид.ч. от построената
в имота масивна жилищна сграда , със застроена
площ от 60 кв.м. по строителни документи и разгъната застроена площ от 140
кв.м. по декларирани данни , като дарителят си запази правото да живее в имота
и да го ползва пожизнено и безвъзмездно.Не оспорват и обстоятелството , че
дарителят е боледувал преди да почине.Твърди се ,че абсурдни и неверни били
навежданите от ищеца твърдения в исковата му молба , че надарените деца , като
и техният законен представител-М.К.К. , не са полагали грижи за дарителят ,
както и , че дарителят е имал нужда от издръжка, поискал е от тях , и те са
отказали да му дадат . Ответниците живеели на втория етаж /двете деца и тяхната
майка/. На първият етаж са живеели дарителя и неговата съпруга А.М.И.а. На
третият етаж живеел ищецът А.О.К. , заедно със семейството си. Обидно било
твърдението на ищецът , че същите не са помагали с нищо на дарителят , въпреки
, че той бил в безпомощно състояние и не можел да стане от леглото. Както за
дарителят , така и за неговата съпруга , преди да починат изцяло са полагали
грижи само ответниците .Докато съпругата
на дарителят А.М.била жива , 1 седмица преди да почине боледувала тежко на
легло , и законният представител на ответниците М.К. изцяло се грижела за нея ,
в една от стаите на вторият етаж в къщата . В същото време дарителят се влошил
и се наложило да влезе в болница. През това време М.К. останала без работа ,
тъй като закъснявала често , и се налагало да отсъства , покрай грижите за
нейните свекър- О. И. и свекърва -А.М.. След смъртта на свекърва й, през
м.ноември 2016г., К. поела изцяло грижите за дарителя , като му чистела ,
пазарувала , готвела . Това и попречило да започне и постоянна работа. В дните
след сключване на договора за дарение , тъй като дарителят се влошил
, за да не го оставят сам , неговият внук А.Р.К. оставал да спи при него в
стаята му на първият етаж , като той спял на дивана , а дядо му на спалнята. М.К.
както и надарените не оставяли денонощно дарителят без надзор и без
грижи. Вечер до 22ч. К. стояла при него
, хранела го , преобличала го , давала му нужните лекарства. След това за през
нощта синът й А. оставал да спи при дядо си , тъй като същият чувствал
неудобство от това , че се налагало да ходи до тоалетна в кофа в стаята. Докато
един ден в края на месец юли 2017г., около седмица преди да почине дарителят ,
ищецът нахлул в стаята на първият етаж , където била М.К. и баща му крещейки и
викайки срещу баща си думите „ ще свалиш ли това, което си подписал....”/
ставало на въпрос за нотариалният
акт за дарението , като в същият момент хванал за ръка К. и я избутал навън ,
като й казал тя и децата да не стъпват там на първият етаж, тъй като не е тяхно
и ще ги изгони дори от техният етаж. За случилото се М.К. *** и ищецът бил
предупреден.Твърди се ,че абсурдно било
да се твърди от ищецът , че баща му имал нужда от издръжка, при
получавана от дарителят пенсия в размер на 830 /осемстотин и тридесет/ лева.
Всеки месец лично ищецът теглел пенсията на баща си , от която сума му давал
400/четиристотин / лева , за да покрива месечните си нужди . Тези средства
ищецът оставял над мивката в стаята на дарителят . От тези средства дарителят
давал на внукът си и М.К. , за да му
закупят цигари , лекарства , и тези средства били напълно достатъчни за нуждите
на същият , както и никога тези средства не са изразходвани всичките. Дарителят
много пъти питал К. ми ,дали внуците му имат нужда от пари , за да им
даде.Абсурдно и невярно било и твърдението за поискана от дарителят и отказана
му издръжка. Нито писмено , нито устно дарителят е поискал такава издръжка от
надарените си внуци и от тяхната майка , затова защото не е имал нужда от
такава издръжка. Пенсията му е била напълно достатъчна за да покрива
ежедневните нужди , както и да си закупи лекарствата.М.К. не е имала постоянна работа , гледа две деца , има заведено дело
срещу другият син на дарителят-Р. О.К. за заплащане на присъдена издръжка ,
позовава се на Тълкувателно дело № 1/2013 г.на ВКС/.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим ,предявен е на 14.06.2018г. в едногодишният преклузивен
срок от наследник , тъй като дарителят О. К. И. е починал на 06.08.2017г. В уточняващата молба
на ищеца /л.18/ е допусната техническа
грешка записано е ,че починалия дарител О. И. е помолил за помощ за пари за
лекарства и покриване на разходите му за лечение надарените на 18.07.2018г , но
съдът счита ,че от същата и материалите по делото става ясно ,че се касае за
година 2017г. , тоест за дата
18.07.2017г., тъй като О. К.
И. е починал на 06.08.2017г и това не се оспорва от ответниците /.
За основателността на иска, в тежест на ищеца да проведе пълно и главно доказване на заявените в
исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения, обуславящи
допустимостта на исковата претенция, а именно:
Нуждаел ли се е дарителят от издръжка и поискал ли е такава от ответниците
.Ответниците по делото притежавали ли
са достатъчно средства,че с даването на
издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да
издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя .В тежест на
ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
На
основание чл.149 ал.3 от ГПК са представени писмени защити от процесуалните
представители на страните . В защитната си теза ищецът твърди , че е син на
наследодателя О. К. И. , който се бил
разболял от рак на бъбреците и бил опериран в болница „Токуда”-София и тъй като
лекарите му били казали ,че не можел да се излекува решил да дари къщата на
наследниците си, бил уверен ,че те щели да се грижат за него до края на дните
му.След дарението отношението на двамата внуци А. и А. Кирови и на тяхната
майка М.К. рязко се било променило, внуците спрели да ходят да виждат дядо си ,
майка им спряла да му помага, което се потвърдило от св. З. К.. О. К. И. бил
толкова обиден ,че приживе искал сам да поиска отмяна на дарението .Лечението
било скъпо и доходите не можели да го покриват , като преди дарението майката
на ответниците ходела да му купува неща от магазина , но след дарението като се
скарали спряла. Това принудило О. К. И. да поиска помощ от сестрите си , което от своя страна се
потвърждавало то св. В. К. .Моли съда да уважи иска.
От своя
страна в писмените си бележки по реда на чл.149 ал.3 от ГПК , ответниците молят
съда да отхвърли исковата претенция.Позовават се на чл.225 ал.1 от ЗЗД .
Позовават се ,на това ,че съобразно съдебната практика при настъпване на две обстоятелства :
дарителят да изпадне в нужда и да поиска издръжка от дарение . Твърди ,че
показанията на свидетелите на ищеца не били обективни и безпристрастни , а от
св. на ответниците Ж.Щ.се установявало ,че майката на ответниците е полагала
грижи за свекърва си , а след нейната смърт за дарителя.Ищецът не отричал в
обясненията си по чл.176 от ГПК , че седмица преди да почине баща му изгонил М./майката
на ответниците/ от стаята. Също така размерът на необходимата издръжка не се
определял абстрактно., като от доказателствата по делото не се било установило
дарителят да е бил изпаднал в трайна нужда.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за
неоснователен по следните съображения:
Между страните няма спор относно родствените им връзки/удостоверение
за родствени връзки л.46./,ищеца е син на
покойния И. , а ответниците са му внуци
, деца на другия му син Р. К. както и относно извършеното в полза на
ответниците дарение на ид.ч. от
процесния недвижим имот от страна на покойния им дядо О. К. И. .
Наличието на договор се установява от представения нотариален акт /л.8-9/,
като съществуването му, както и факта
,че дарителя е боледувал преди да почине са
отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелства тъй като майката
на надарените деца М.К. признава този факт видно от доклада по делото /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 337/01.08.2018 г. – л.32 и протокола от с.з. от
дата 17.10.2018г , л.59 /.
Ищеца твърди , че
покойния му баща О. К. И. починал на 06.08.2017г бил поискал пари за лекарства
и покриване на разходи за лечението си
още на 18.07.2017г от ответниците , но тогава отказали да му дадат и от този момент същия разбрал ,че била
налице основание за отмяна на дарението/л.18/.По делото няма ангажирани
доказателства за отправена покана в тази насока нито писмени нито устни , а
само твърдения в иска . Неустановяването на този елемент от фактическия състав
на претенцията, принципно обуславя отхвърляне на иска, тъй като ищецът не
доказва покойният дарител да е уведомил
майката на малолетните и двама тогава надарени ответника за възникнала
нужда от издръжка, съответно да е отправил надлежно искане да му бъде
осигурявана така .
Както приема обаче ВКС в трайната си
и непротиворечива съдебна практика, при този иск е необходимо да бъде
изследвано и дали дарителят е изпаднал в трайна нужда, към датата на поканата, отправена приживе
,т.е преди исковата молба в случая , тъй като тя е подадена от наследник , в
т.см. Решение № 435/ 2.11.2011 г. по
гр. д. № 1370/2010 г., IV г. о. Формата на
поканата е без значение, като същата може да бъде както устна, така и писмена
(Решение № 435 от 02.11.2011 г., постановено по гр.д. № 1370/2010 г. по описа
на ВКС, IV г.о.). Тя, също така, може да касае цялостно подпомагане на
издръжката на дарителя или само отделни негови нужди (за плащане на консумативи,
за закупуване на лекарства – Решение № 293 от 14.07.2011 г., постановено по
гр.д. № 1302/2010 г., на ВКС, IV г.о.)., Решение № 473/ 20.01.2012 г. на
ВКС гр. д. № 263/2011 г., IV г. о. ВКС -Нуждата
от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне
към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото.,както и др./.
Съгласно
разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, дарението може да бъде отменено,
когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на
дарението по този законов текст, са – трайната нужда от издръжка на дарителя,
искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или
мълчалив/ да дава издръжка.
Безспорно се приема
както в теорията, така и в съдебната практика, че договорът за дарение сам по
себе си не поражда каквото и да било правно задължение в тежест на дарения.
Извършената размяна на блага е валидна и допустима при наличието на призната от
закона причина, която да я оправдава - т. нар. основание на сделката. Договорът
за дарение не прави изключение от това правило, но за разлика от възмездните
сделки, разпоредителното действие, е свързано не с получаване на насрещна
материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя - да
прояви щедрост, алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на договора,
поражда морално задължение за благодарност, изпълнение на което не може да бъде
наложено по пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе
си би могло да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената
договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за
благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на
дарения, при които за дарителя се поражда правото, материалното право на
собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на
дарението. Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с
оглед неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и поражда правната
възможност дарителят с едностранно волеизявление да прекрати възникналата
правна връзка. Едно от основанията за отмяна на дарението е предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В тази хипотеза, отмяната на дарението може да се иска, когато дареният
откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Константната
съдебна практика и правна теория приемат, че договорът за дарение е
едностранен, правни задължения възникват със сключването му само за дарителя.
Дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е да
облагодетелства дареното лице. Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, свързва определени обстоятелства в правно релевантни факти, при които
моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото
неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение.
За да бъде уважен искът за разваляне на дарението, е необходимо дарителят да е
изпаднал в трайна нужда, да няма средства за своето съществуване и да е поискал
от надарения необходимата му издръжка. Тъй като даването на издръжка е морално
задължение, което се превръща в правно от момента на поискването му, отказът от
доставянето на такава е основанието да се иска отмяна на направения договор за
дарение. Доказателствената тежест относно необходимостта от издръжка, както и
относно наличието на покана за плащане и отказа от страна на ответника, лежи
върху ищеца.
От данните по делото
е видно, че ищеца е син на дарителя,
който след смъртта си е оставил за наследници
двама сина А.О.К. ищец по делото и още един син Р. О.К., като в случая наследниците не починалият не са
задължителни ,респ. необходими други ,а обикновени другари и другият син на наследодателят не може да бъде задължена
да предеви иск ,тъй като по отношение на своята идеална част всеки от тях има самостоятелно
материално-правно положение. С нотариален акт за дарение от 13.07.2017г покойният О. И. е
надарил както ищеца по делото , така и внуците си А. и А. Кирови с по 2/6 ид.
части от процесния имот .
По делото не се спори ,че
дарителят преди смъртта си е боледувал , но
не се представиха писмени доказателства
от които да е видно какво е било точно
здравословното състояние на покойния дарител , какви лекарства е приемал
, тяхната стойност и какви средства са били нужни за лечение ,имало ли е нужда
от спазване на специален хранителен режим или извършване на възстановителни и
поддържащи процедури, но страните не оспорват факта ,че същия е бил с влошено
здраве. С доклада си по делото, още с определението по чл.140 от ГПК съдът е
указал на ищеца ,че следва да докаже нуждаел ли се е дарителя от издръжка , но
същия не е провел такова доказване , не е поискана експертиза , която да
установи какво е било състоянието на покойния дарител , както и колко са
средствата , които са нужни за лечение.
От представените по делото
от ответниците писмени доказателства /УП 8,л.47/ е видно ,че покойния
дарител О. И. е получавал пенсия за
периода 01-08месец 2017г . в размер на 730,83 лв., представени са извлечения от
двете банкови сметки на дарителя /л.48-51/ , както и нотариално заверено
пълномощно /л.52/ , с което ищецът е упълномощен да тегли суми от сметката на
покойния си баща дарителя О. И..
По делото е
представена и преписка №1215/2017г на РП-Тетевен за отказ от образуване на ДП ,
от която е видно ,че ищецът А.О.К. на основание чл.65 от ЗМВР е предупреден да
не влиза в спорове с майката на ответниците М.К. .В съдебно заседание ищецът по
реда на чл.176 от ГПК е дал отговор на въпросите” За периода от м. януари
2017г. до м.декември 2017г. какви суми е теглил месечно от банковите сметки на
баща си ? Каква сума е предоставял на баща си за месечните му нужди? В края на
м.юли на 2017г. изгонил ли е М.К. от стаята на баща си и затова съставен ли му
е протокол за предупреждение? „ , като същият е отговорил ,че за периода м.януари до
м. декември бил теглил суми от банковите сметки на покойния си баща и колкото е казвал баща му ги е давал, като в края на м. юли бил изгонил
М. от стаята на баща си и го викали по
полициите . Представено е и изпълнително дело №…/….г , от което е
видно ,че двете деца ответници получават месечна издръжка от бащата Р. О.К. в размер на
120 лв за детето А.К. и 100лв за детето А. К..
По делото
са събрани и гласни доказателства , разпитани са две групи свидетели , а именно
: от страна на ищеца З. К. И.а , която е
леля на ищеца и В.А.К. първи братовчед на ищеца и от страна на ответниците Ж.Р.Щ..
Първите двама
свидетели /л. 6 от протокола от 17.10.2017г/ З. И.а и В. К. в
показанията си пред съда твърдят ,че дарителя през м. февруари 2017г бил
опериран , през средата на м. юли ищецът и покойния дарител упълномощили
съпруга и да оправя документи за да се препише къщата на ищеца и двамата
ответници.Три- четири дни след сделката нямало проблеми , но после възникнали ,
изпокарали се и О. К. искал да разваля договора , М. /майката на ответниците
/започнала да страни ида не допуска децата
. Семейството на сестрата на покойния О. го били гледали докато починал в
болницата. Свидетелката З. И.а твърди ,че не знае покойния дарител да е искал
средства , но денем и нощем била при дарителя тъй като и е брат. Свидетелят А.К.
твърди ,че и той бил теглил от сметката на вуйчо си , като последния му давал
картата отивал с него теглели пари и му я връщал.Като твърди ,че дарителят бил
се лекувал в болница „Т” и след като бил излязъл от болницата е имал нужда от
помощ , но не и от средства защото си имал /л.6 ред последен долу от
протокола/. Знае ,че дарителят е искал помощ от снаха си М. но не бил получил и
затова седмица след като подписал договора за дарение дарителят искал да го
разтрогне, защото не получавал нужната помощ от снаха си М. .
Свидетелката Ж.Щ., която е
приятелка с майката на ответниците М.К.
в показанията си твърди ,че М. първо полагала грижи за свекърва си и
след като починала се наложило да спре работа и да се грижи за свекър си. Покойният
дарил имота на внуците си с цел да не останели на пътя , децата били малолетни
и нямало къде да останат.Твърди ,че непълнолетния А. е обслужвал дядо си .
Ищецът не допускал и други възрастни хора от селото да видят дядо О. , защото
на една жена бил казал , че сега може да умре спокойно ,че децата имали дом
иначе ще ги изгонели като кучета.Обяснява за битови скандали между семейството
на ищеца и майката на децата М. на които е била свидетел.
Съобразявайки нормата на чл.
172 ГПК, съдът кредитира показанията на свидетелките, т.к са ясни,
последователни, подробни и непосредствени. Въпреки близките отношения, същите
се припокриват в множество детайли и създават представа за бита и поведението
на ищеца, още по-вече , че свидетелите от страна на ищеца твърдят ,че същия е
имал средства . Разказите на свидетелките на ищцата не разколебават горните
изводи, т.к. не противоречат на изнесената информация и не свидетелстват за
конкретни факти , които по никакъв начин не доказват затруднено материално
състояние на покойния дарител , а
влошени отношения между синът му ищеца по делото и снахата М.К. , майка на
двамата ответници , които са внуци на дарителя. Вярно е, че положението на
пенсионерите в страната не е завидно откъм финансова страна, но в настоящия
случай не се установява, ищеца да е имал нужда от средства.
С оглед горното и предвид
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
безспорно установено, че не се доказа от ищцовата страна ,че ответниците по
делото ,чрез тяхната майка е отказано да се даде на дарителя О. К. И. издръжка,
от която той се нуждае, а напротив същия е имал пенсия от която са теглили суми
негови близки , като това е ищеца по делото
видно от банковите документи , представеното пълномощно и свидетелските
показания .
По начало дарението не
създава за дарения задължение да издържа дарителя си. Такова възниква, само ако
дарителят изпадне в трайна нужда и поиска издръжка. В този случай, задължението
на дарения е не само морално, но и правно, доколкото законът изрично предвижда
отмяна на дарението, когато се отказва помощ, от която дарителят трайно се
нуждае. Смисълът на закона е да се върне подареното, за да може дарителят да
разполага със средства за издръжка и гледане. От общата преценка на
доказателства обаче, не се установява покойният дарител да е изпаднал в
такова трайно материално затруднение, което да налага отмяна на
дарението като изключителна и крайна мярка. Не се установява парични средства
за задоволяване на елементарни житейски нужди да са му липсвали, дори напротив.
По никакъв начин ищцовата страна не доказа размера на разходите на месец за
лечение , а напротив доказа се обратното и то от свидетелите на самият ищец ,
че дарителят е имал средства , но се нуждаел от помощ.Видно от доказателствата
по делото помощ на дарителя са оказали негови роднини , що се отнася лично до
снахата на дарителя , майка на надарените деца М.К. , същата е била във влошени
отношения с ищеца , което е видно и от протокола за предупреждение от
прокурорската преписка и от показанията на свидетелката Ж.Щ..Още по-вече двете
деца получават издръжка от баща се , а редът за лицата , които дължат издръжка
е определен в чл.140 от СК. Също така по никакъв начин не се доказа от ищцовата
страна имал ли е дарителят непосредствени физически грижи, без които
съществуването му да е невъзможно, извън нормалните такива с оглед възрастта му
и здравословното състояние , както и
самият ищец , който също е надарен какви грижи е полагал за покойния си баща
. Следователно, предвид горните
разсъждения и анализ, съдът приема, че не се доказа пълно и главно покойният
дарител , който е баща на ищеца да е
изпаднал в трайна нужда от издръжка. Тя е налице, когато дарителят не е в
състояние сам да се издържа от получаваните от него средства или притежаваното
имущество /в т .см. Решение № 275/26.03.2009г. по гр.д. 5837/2007г. на
ВКС, IV г.о./. В случая разходите, необходими за задоволяване на
нуждите на дарителя не се установяват от
ищцовата страна . Не се установява елемент от фактическия състав на нормата
на чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД – нужда от издръжка, като доказателствената тежест за наличието на
посочената предпоставка лежи върху ищеца. Ето защо и предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Допълнително в Решение
№ 186 от 25.10.2017 г., постановено по гр. д. № 5147/2016 г. по описа на ВКС,
ІV г.о. е даден отговор на въпроса „ Към кой момент се определя нуждата на
дарителя от издръжка? Може ли едногодишния срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД да
изтече, докато съществува нуждата от издръжка, независимо от други, предходни
искания?”
,а именно „За да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока
по посочената правна норма, трябва да са налице категорични данни, че
надареният знае за тази воля на дарителя. Противното означава, че дарителят има
само намерение да осъществи провеждането на съдебно производство по иск с
правно основание чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на
дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по
дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна.
Поради това съдебната практика приема за покана и директното предявяване на
иска по чл. 227, ал. 1 ЗЗД. Когато е налице покана, преди предявяване на иска,
преклузивният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече от получаването й или
узнаването й от надарения.”В случая се твърди ,че поканата е била отправена
приживе от дарителя , но по никакъв начин не се доказа същия да е поискал
приживе някакви средства от ответниците ,чрез тяхната майка както и да
са му отказани.
Следва да се добави, че с оглед
събраните доказателства, се установява да е налице и още едно основание за
отхвърляне на претенцията. Отмяната на дарението е изключителна мярка, която се
допуска от закона, само ако непризнателността на надарения е приела драстична
форма. В случая не се установява подобна непризнателност, като по делото се
установява, че ответниците при сключване на договора са малолетни и единият е
станал непълнолетен в хода на процеса, поради което е конституиран по делото. В
тази връзка, според ТР № 1/2013 г. от 21.10.2013 г. по г. д. № 1/2013 г.
на ОСГК на ВКС, правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква,
когато е налице обществено укоримо поведение на дарения, а такова не се
установява.
Въз основа на всичко изложено, съдът
намира, че предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД следва бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноски: С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Направено е съответно искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК /л.55/ и доказателства за сторени такива в
размер на 600лв за адвокатски хонорар и общо 19 лв за разноски от които 15 лв
за държавна такса за съд. Удостоверения и 4 лв банковата услуга по отношение на
което е релевирано възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение
до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по
делото. Съдът , счита ,че така направеното възражение за прекомерност е
неоснователно , тъй като съобразно чл. 7 ал.6 от наредба №1 от 2004г за
минималните адвокатски възнаграждения , то за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване
или за разваляне на договор минимално определеното възнаграждение е 600лв ,
такова какво се претендира по настоящото дело .
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за отмяна на
основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД от А.О.К. ЕГН ********** ***, в
качеството му на наследник на О. К. ***
, починал на 06.08.2017г. против А.Р.К.
с ЕГН **********, действащ със съгласието на неговата майка М.К.К. ЕГН **********
и А. Р.ова К. с ЕГН ********** ,чрез майката и законен представител М.К.К. ЕГН **********
*** за отмяна на дарение с което О. К. И.
, бивш жител *** , починал на 06.08.2017г
е дарил с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 13.07.2017г., акт № 144,том втори , рег №1546, дело №248 от
2017г на нотариус Р.В. , с номер в нот. **********на внуците си А.Р.К. и А. Р.ова К. 2/6/две шести/ идеални части от собствения си и по наследство от А.М.И.а
, недвижим имот находящ се в с.Г. , обл.Ловеч , ул**********, а именно: УПИ
ХІІ-60,61 от кв.3 , с площ на имота 682 по ПУП на с.Г. от 1963г., както и 2/6
ид.ч. от построената в имота масивна жилищна сграда , със застроена площ от 60 кв.м. по
строителни документи и разгъната застроена площ от 140 кв.м. по декларирани
данни, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.О.К. ЕГН ********** ***, в
качеството му на наследник на О. К. ***
, починал на 06.08.2017г. да
заплати на А.Р.К. с ЕГН **********, действащ със съгласието на неговата майка М.К.К.
ЕГН ********** и А. Р.ова К. с ЕГН ********** ,действаща чрез майката и законен
представител М.К.К. ЕГН ********** ***, сумата от общо 619
лева /шестстотин и деветнадесет
лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: