РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Исперих, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Н.а
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20253310100136 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 110
ЗЗД.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 780/28.02.2025 г. от И. Н.
И. от с. Лудогорци, обл. Разград, действащ чрез адв. М. Е. от АК - Разград,
срещу „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес гр. София, с която
моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че не
съществува вземането в отношенията между ищеца и ответното дружество по
договор за кредитна карта от 2008 г. и ищецът не е задължен да плаща на
ответника сума в размер на 2005.00 лв., включваща главница, лихви и
обезщетения, поради нищожност на договора и евентуално поради изтекла
погасителна давност на задължението. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че във връзка с отправено от ищеца искане до
***** за отпускане на кредит, е получил информация, че на негово име имало
действащ кредит, поради което не можело да му бъде отпуснат нов. От
предоставената от Централния кредитен регистър справка е разбрал, че имал
задължение към „*****“ ЕООД. След проведен телефонен разговор с
представител на ответното дружество, му било отговорено, че през 2008 г. от
„ТИ БИ АЙ“ ЕАД му били издали кредитна карта „Бяла карта“. В последствие
между „ТИ БИ АЙ“ ЕАД (заличено през 2010 г.) и „*****“ ЕООД
(регистрирано през 2015 г.) бил сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) на основание чл. 99 ЗЗД, по силата на който
вземането било прехвърлено на „*****“ ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, като към настоящия момент задължението на
ищеца към ответното дружество било в размер на 2005 лв. Ищецът оспорил
тези твърдения от страна на ответника и предложил да уредят отношенията си
1
доброволно, но от ответното дружество му отговорили, че единственият начин
бил да си плати посочената сума или да бъде намалена с 30 % ако заплати
еднократно задължението до 05.03.2025 г. Тъй като ищецът твърди, че не е
сключвал такъв договор и не му е била издавана кредитна карта „Бяла карта“,
с изложеното обосновава правния си интерес от водене на настоящия иск.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Упълномощеният от него адв. М.
Е. от АК – Разград поддържа исковата молба. С оглед направеното от
ответника признание на иска поради изтекла погасителна давност моли да се
прекрати съдебното дирене и да се постанови решение при условията на чл.
237 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „*****“ ЕООД, представлявано от
юрк. Борис Тихолов, представя такъв, с който признава изцяло като
основателен предявения от ищеца иск, тъй като вземанията по договора са
погасени по давност. В тази връзка моли на ищеца да бъдат присъдени
разноски в минимален размер.
В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител.
Депозирано е писмено становище, с което упълномощения юрисконсулт
заявява, че поддържат изцяло изложеното в отговора на и.м. и направеното
признание на иска. В тази връзка молят да бъдат присъдени разноски в
минимален размер,
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2
ЗЗД и чл. 110 ЗЗД, при който доказателствената тежест е за ответника. Той
следва да докаже положителния факт, че е налице основание за заплащане от
страна на ищеца и същият му дължи парично задължение в размер на 2005.00
лв.
Предвид обстоятелството, че ответникът е направил признание на
исковите претенции в писмения отговор и с оглед изричното искане на
ищецът, заявено в съдебното заседание, съдът прецени, че следва да
постанови решение при условията на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК - при
признание на иска, което не се мотивира по същество, като исковете се уважат
изцяло, тъй като са налице законовите предпоставки за това.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни и
деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част на
исковете, т. е. изцяло, като разноските са доказани в общия размер от 80.79 лв.
за държавна такса, за което е представен и списък по чл. 80 ГПК. Претендира
се и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ от
адв. Е. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, за което е представен Договор за
правна защита и съдействие от 04,03,2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от Съда, размерът
му не може да е по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. В настоящия случай минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и
според материалния интерес възлиза на 500,50 лв. С оглед направеното
признание на иска адвокатското възнаграждение което следва да бъде
присъдено в полза на адв. Е. е именно 500,50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 110 ЗЗД, че не съществува вземането в отношенията между ищеца И. Н. И.,
ЕГН:**********, от с. Лудогорци, обл. Разград и ответното дружество *****“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес гр. София, представлявано само
заедно от всеки двама от избраните управители ХР. М. М., П. В. – гражданин
на Чешка Република и В. Т. – гражданин на Словакия, по договор за кредитна
карта от 2008 г. и ищецът не е задължен да плаща на ответника сума в размер
на 2005.00 (две хиляди и пет) лева , включваща главница, лихви и
обезщетения, поради изтекла погасителна давност на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. И., ЕГН:**********,
направените от страната съдебни и деловодни разноски в размер на 80,79
(осемдесет лв. п и 79 ст.) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, *****“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.
Е. от АК – Разград адвокатско възнаграждение в размер на 500,50
(петстотин лв. и 50 ст.) лева за предоставена по делото безплатна правна
помощ на ищеца, по следната банкова сметка: IBAN BG 81 UNCR
*************, УниКредит Булбанк АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
3