Р Е Ш Е Н И Е
№
40
гр.Пирдоп, 26.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Паралеева гр.д. № 555 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото
е е образувано по искова молба, подадена от „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК: ********* чрез адв. И.С. срещу И.К.И.,
ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2 496.10 лв., представляваща изискуеми неплатени задължения по Договор за финансов
лизинг №01000789/00001, сключен на 27.09.2018г. с лизингодател „Амиго Лизинг“ ЕАД и
лизингополучател И.К.И., ведно със законната лихва върху претендираната
главница от 09.04.2019г. до изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че на 27.09.2018г. между „Амиго
Лизинг“ ЕАД, като лизингодател и И.К.И., като лизингополучател, е сключен
Договор за лизинг с №01000789/00001, чийто предмет е предоставяне на
лизинг на МПС марка и модел „BMW X3“, рама №WBAPW51000WB03162, двигател №306D222905653, изключителна собственост на
„Амиго лизинг“ ЕАД. По силата на този договор „Амиго лизинг“ ЕАД предоставило
на И.К.И. лизинговия обект за възмездно ползване, при заплащане на месечни
лизингови вноски и други дължими суми, предвидени в Договора за финансов лизинг
и приложените към него Общи условия и погасителен план. Лизингополучателят се
задължил да изплаща посочения по-горе автомобил на 60 лизингови вноски,
съгласно погасителен план, в който са посочени стойността на лизинговите вноски
и падежа на всяка от тях. Сочи се, че съгласно т.7 от договора, в случай на
забава на плащането на лизингова вноска с повече от пет дни лизингополучателят
дължи неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума.
Сочи се, че съгласно т.10.2 от договора за финансов лизинг активът следвало да
има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора при
условията на многогодишна полица „Каско на МПС“ и разсрочено плащане на
премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно
погасителния план към договора, т.е. лизингополучателят следвало да заплаща
съответната годишна премия по застраховка „Каско на МПС“ разсрочено на 12 месечни
вноски, включени в издаваните месечни фактури, съгласно приетия от страните
погасителен план. Сочи се, че съгласно т.13.1 от Общите условия на „Амиго
лизинг“ ЕАД- гр. София по договори за финансов лизинг лизингодателят, в
качеството си на собственик, застрахова имуществото в посочена от него и
приемлива за лизингополучателя застрахователна компания, а застрахователните
договори се сключват за срока на договора за финансов лизинг и до датата на
прехвърляне на правото на собственост лизингополучателят се е задължил да
заплаща всички дължими разходи по застрахователните договори, в т.ч.
застрахователните премии. Цитира се т.13.2
от ОУ, според която когато имуществото е МПС, лизингодателят сключва за
периода на действие на Договора по отношение на превозното средство
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ако това
е уговорено в договора – застраховка „Пълно автокаско“ и предоставя на
Лизингополучателя сметка за дължимите суми за застрахователните премии. Цитира
се и т.12.2 б. „г“ от Общите условия на „Амиго лизинг“ ЕАД, според която през
срока на договора лизингополучателят заплаща всички разходи, произтичащи от
нормативни и правоприложни юридически актове, касаещи ползването на имуществото
в страната и собствеността върху него. В исковата молба е посочено, че след
сключване на договора лизингополучателят не е изпълнявал задълженията си за
заплащане на изискуемите негови задължения в уговорените срокове, като до
момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК дружеството-лизингодател не е получило дължимите плащания по
Договора за финансов лизинг, които били в размер на 2496.10 лв., от които
2024.39 лв. – изискуеми неплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено
плащане на застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица „Каско на МПС“
с №50500100001838 (по фактура №********** с падеж
20.10.2018г. – изискуема, частично незаплатена сума в размер на 328.88 лв.; по
фактура №********** с падеж 20.11.2018г. – изискуема, незаплатена сума в размер на
339.10 лв.; по фактура №********** с падеж
20.12.2018г. – изискуема, незаплатена сума в размер на 339.10 лв.; по фактура №********** с падеж 20.01.2019г. – изискуема, незаплатена сума в размер на
339.10 лв.; по фактура №********** с падеж 20.02.2019г.
– изискуема, незаплатена сума в размер на 339.10 лв.; по фактура №********** с падеж 20.03.2019г. – изискуема, незаплатена сума в размер на
339.10 лв.); 207.87 лв. – дължима сума за две вноски по застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица №07118003537622 (вноска №1 с падеж 19.12.2018г., дължима по фактура №********** от 19.12.2018г. в
размер на 109.68 лв. и вноска №2 с падеж 19.03.2019г.,
дължима по фактура №********** от 19.03.2019г. в размер на 98.19 лв.);
263.84 лв. – дължима сума, представляваща заплатен от лизингодателя данък за ПС
за 2019г. по сметка №********** от 25.03.2019г. Правния си интерес от
предявяване на установителен иск ищецът мотивира с издадената в негова полза
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №218/2019г. по описа на
РС-Пирдоп и с факта, че заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което, на основание чл.415 ГПК, му е указано, че в едномесечен срок може да
предяви иск за вземането си, предмет на заявлението, което свое право ищецът
упражнява с подаване на исковата молба и предвид незаплащането на исковите суми
до момента на подаване на исковата молба.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор, изготвен от
назначения на ответника особен представител- адв.П.Н. от САК, доколкото
ответникът не е бил намерен на никой от известните негови адреси и съобщението
по чл.131 ГПК му е връчено по реда на чл.47 ГПК. С подадения отговор адвокат Н.
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен, правейки възражение, че лек автомобил
„БМВ X3“, предмет на
договора за финансов лизинг, не е предаден от лизингодателя „Амиго Лизинг“ ЕАД
на лизингополучателя И.К.И.. Адв.Н. се позовава на твърдение, че по Договор за
финансов лизинг №01000789/00001, сключен между страните на
27.09.2018г., не е съставен и подписан, съгласно т.11.1, раздел XI („Предаване на имуществото“) от Общите условия, приемо-предавателен
протокол за получаване на процесния автомобил. Счита, че ищецът не е изпълнил
задължението си да предаде вещта, предмет на договора, на ответника, което
прави лизингодателя неизправна страна и поради това ответникът не дължи
лизингови вноски на ищеца. Сочи се, че ищецът е неизправна страна по договора и
с оглед неизпълнение по договора на т.9.1 и т.9.4 от ОУ (раздел IX “Общи права и задължения на лизингодателя”), като не е предприел и
необходимите правни действия за осигуряване на Лизингополучателя ползването на
имуществото съгласно предназначението му и уговореното в Договора, въпреки че
Лизингополучателят е извършил в пълен размер своите плащания в полза на
Лизингодателя по т.4.1 от ОУ. Поддържа се възражение за неползване от ответника
на процесния лек автомобил, тъй като ищецът не му е издал валидно пълномощно за
ползване в страната. Адв.Н. моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу И.К.И.
установителен иск.
Ищецът „Амиго Лизинг“ ЕАД изпраща свой представител
единствено в последното съдебно заседание по разглеждане на делото. В хода на
устните състезания пълномощникът адв.И.С. моли съда да уважи изцяло предявената
искова претенция срещу ответника като доказана по основание и размер. Счита, че
в хода на производството безспорно се доказало наличието на валидно
правоотношение по договор за финансов лизинг, сключен между представляваното от
него дружество и ответника. Сочи, че въпреки липсата на нарочен документ,
безспорно е доказан фактът на предаване на лизинговия автомобил и неговото
ползване след сключването на договора от ответника. В подкрепа на това били
представени писмени доказателства, а и от разпита на свидетеля Д.Т. станало
ясно, че лизинговият договор няма как впоследствие да се развие като
облигационно правоотношение, а и административно в процедурата на дружеството,
при положение, че автомобилът не е предаден. В тази насока били и доказателствата
по делото. Счита за безспорно доказани основанието и размера на вземанията,
които претендират срещу ответника, като в тази насока е и заключението на
вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ, което подкрепя като основание и
размер исковите претенции. С оглед на изложеното, адв.С. моли съда да уважи
изцяло исковете и да присъди на ищеца сторените разноски, както в настоящото
производство, така и в заповедното такова.
Ответникът И.К.И. в съдебните заседания се представлява
от назначената с определение на РС-Пирдоп от 12.06.2020г. за негов особен
представител – адв.П.Н. от САК, която оспорва исковата молба. В хода на устните
състезания адв.Н. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения иск срещу представляваното от нея лице,
тъй като в хода на производството не се събрали доказателства, че лизинговата
вещ е предадена на И.К.И.. Независимо от представените документи, установявало
се безспорно, че лизинговият автомобил не е предаден, тъй като дори разпитаният
свидетел не могъл да обясни начина, реда, последователността и въобще предаден
ли е автомобилът на това лице. С оглед на това адв.Н. счита, че претенцията на
ищеца е останала недоказана.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
По делото няма безспорни между страните факти.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 218/2019 г. по описа на РС-Пирдоп се установява,
че в рамките на
същото е издадена заповед
за изпълнение №243/12.04.2019г.
за сумата от 2496.10 лв., представляваща главница за изискуеми неплатени
задължения по Договор за финансов лизинг № 01000789/00001 от 27.09.2019г. с лизингодател „Амиго Лизинг“ ЕАД и
лизингополучател И.К.И., с ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху
главницата от 09.04.2019г. до изплащане на вземането, както и за сумата от
99.92 лв.- разноски по делото. Ответникът не е намерен на посочените в справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба №14/18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до
национална база данни „Население“ постоянен
и настоящ адреси и не е имал действащи трудови договори, поради което заповедта е връчена по реда
на чл.47, ал.5 ГПК и на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок.
От справка в Търговския регистър се
установява, че ищецът „Амиго Лизинг“ ЕАД, ЕИК: ********* е регистрирано с това
на наименование на 17.04.2018г., като част от предмета му на дейност е „финансов
лизинг“.
Видно от представения от ищеца и приет
като доказателство по делото Договор
за финансов лизинг № 01000789/00001/27.09.2018 г. същият е сключен между „Амиго Лизинг“ ЕАД, в качеството му на лизингодател и И.К.И., ЕГН: **********, с адрес *** качеството му на лизингополучател.
Лизинговият обект по Договора
е лек автомобил „BMW X3“, шаси №WBAPB51000WB03162, двигател №306D222905653, при доставна цена на МПС-то от 12 300 лв. Договорът е сключен за срок от 60
месеца, като видно от приложения погасителен план уговорената месечна лизингова
вноска за периода от 20.10.2018г. до 20.09.2023г. е 288.24 лв., като във всяка
от вноските е включена допълнително и премия по „Каско“, с което вноските се
оскъпяват до най-много 339.10 лв. Първоначалната вноска според договора е 2460
лв., а стойността на финансирането – 9840 лв. Лихвеният процент е 24.90 %, като
е уговорено и плащането на такса ангажимент в размер на 196.80 лв. и разходи за
регистрация на лизинговия обект в КАТ в размер на 157.99 лв. Общата сума, която
е посочено, че е дължима от лизингополучателя е в размер на 19815.57 лв., която
включва таксата ангажимент, главницата (стойността на финансиране), дължимата
лихва, такса за услугата по регистрация, такса ЦРОЗ, разходи за застраховка
„Каско на МПС“. В раздела „Застраховки“ в Договора са посочени задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Каско на МПС“. В
чл.17 са посочени следните документи като неделима част от Договора: Общи
условия; Тарифа за таксите и комисионните; погасителен план; погасителен план
за плащане на застрахователната премия по застраховка „Каско на МПС“; приемо-предавателен
протокол; застрахователни полици „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и
„Каско на МПС“.
Липсва представен като приложение към
договора (както е цитирано в него) Приемо-предавателен протокол за предаване на
процесния автомобил.
Към цитирания Договор за финансов
лизинг е приложен приемо-предавателен протокол от 27.09.2018г., подписан между
страните по договора- „Амиго Лизинг“ ЕАД и И.К.И., с който на лизингополучателя
е предаден екземпляр от Общите условия /ОУ/ на „Амиго Лизинг“ ЕАД по договори
за финансов лизинг. Визираните в приемо-предавателния протокол Общи условия са
приложени по делото. В т.4.1 от ОУ е посочено, че лизинговият договор влиза в
сила, считано от датата на подписването му и от тази дата Лизингополучателят се
задължава да заплати в пълен размер първоначалната лизингова вноска и други
подробно изброени такси и услуги, като според т.4.2. от ОУ плащанията по т.4.1.
следва да бъдат извършени в срок до 7 календарни дни, считано от датата на
подписване на договора. В т.4.3. от ОУ е посочено, че срокът за погасяване на
лизинговите вноски се определя от Договора и погасителния план към него. Според
т.7.1. от ОУ Лизингополучателят заплаща на Лизингодателя периодични лизингови
вноски съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
Според т.7.5. от ОУ Лизингодателят издава фактура за всяка дължима лизингова
вноска съгласно действащото българско законодателство. Според т.9.1. от ОУ
Лизингодателят придобива Имуществото и предприема необходимите правни действия
за осигуряване на Лизингополучателя ползването на Имуществото съгласно
предназначението му и уговореното в Договора и ОУ, при условие, че
Лизингополучателят е извършил в пълен размер своите плащания в полза на
Лизингодателя по т.4.1. от ОУ. Според т.9.4. от ОУ Лизнигодателят се задължава
да издаде на Лизингополучателя валидно пълномощно за ползване на Имуществото в
страната. В т.11.1. от ОУ е посочено, че когато Имуществото е моторно превозно
средство, то се предава от склада на Лизингодателя на Лизингополучателя или
упълномощено от него лице, като при приемане на имуществото Лизингополучателят
подписва Приемо-предавателен протокол. В същата точка е посочено, че
подписването на Приемо-предавателен протокол има силата на пълно и окончателно
приемане на Имуществото от Лизингополучателя за целите на Договора.
Представено е от ищеца „Съгласие“ от „Амиго Лизинг“
ЕАД до началника на отдел „Пътна полиция“ СДП от 04.10.2018г., с което „Амиго
Лизинг“ ЕАД като Лизингополучател дава своето съгласие в свидетелството за
регистрация на автомобил марка „BMW“, модел „Х3“, шаси № WBAPW51000WB03162, предоставен на лизинг на И.К.И., да бъдат вписани
данните за името и адреса на неговия ползвател, като същите са посочени.
Представено е към исковата молба „Свидетелство за
регистрация част I“ за процесния лек автомобил- „BMW X3“, шаси №WBAPB51000WB03162. Същият е регистриран на 05.10.2018г. с рег. № СВ5924МХ. Като собственик в свидетелството е посочен „Амиго Лизинг“ ЕАД, а
като ползвател- И.К.И..
Представени са два броя
застрахователни полици, отнасящи се за автомобила с рег. № СВ5942МХ- предмет на
цитирания по-горе Договор за финансов лизинг, а именно: Застрахователна полица
по застраховка „Каско на МПС“ №50500100001838 от 28.09.2018г.
(със срок на валидност от 01.10.2018г. до 30.09.2023г.) и застрахователна
полица № BG/07/118003527622 по застраховка „Гражданска
отговорност“ на Автомобилистите от 19.12.2018г. (със срок на валидност от
20.12.2018г. до 19.12.2019г.). Застрахователят, с който са сключени двете
застраховки е ЗД „Евроинс“ АД. Като застраховано лице е посочен „Амиго Лизинг“
ЕАД (собственик), а И.К.И. е посочен като ползвател.
Приложен е от ищеца приемо-предавателен протокол
към Договор за финансов лизинг № 01000641/00001/27.08.2018г.,
подписан на 16.11.2018г. между „Амиго Лизинг“ ЕАД и лицето Богомила Спасова
Георгиева (Лизингополучател) за предаване на застрахователни полици. Този
приемо-предавателен протокол е свързан с друг договор за финансов лизинг,
различен от процесния и предадените с него застрахователни полици са различни
от горецитираните.
Представена е в табличен вид „справка“ за дължимите
суми по договор за финансов лизинг № 01000789/00001 към
28.03.2019г. относно процесния автомобил с рег. № СВ5924МХ. Отразената като
дължима сума е 2 496.10 лв., като справката обаче не е подписана, макар да
съдържа име на „изготвил“, а като Лизингополучател е записано лицето Стефан
Ненков Якимов, т.е. лице, различно от ответника И.К.И..
Представени са 9 броя фактури, издадени от „Амиго
Лизинг“ ЕАД за периода между 20.10.2018г. и 25.03.2019г., с различна стойност
за задължения по процесния договор за финансов лизинг № 01000789/00001, с получател И.К.И.,
чийто подпис обаче фактурите не носят.
Приложени са по делото 3 бр. банкови платежни
документи в полза на „Про Инс“ ООД с наредител „Амиго Лизинг“ ЕАД, а именно:
преводно нареждане от 04.09.2019г. за сумата от 22 481.48 лв., с основание
„отчети за периода от 01.04.2019г. – 20.04.2019г.“; преводно нареждане от
05.08.2019г. за сумата от 54 681.16 лв., с основание „отчети за периода
11.12.2018г.- 28.02.2020г.“; преводно нареждане от 03.01.2019г. за сумата от 4 496.61 лв., с основание
„отчети за периода 21.09.2018г.-30.09.2020г.“. Приложени са тези „отчети“ под
формата на таблици, в които са посочени лизингови договори, номера на полици по
застраховки, вид на застраховки, пореден номер на вноска, суми на вноски по
застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност на Автомобилистите“, автомобил за
който се отнасят. Тези таблици не са подписани и не представляват надлежни
документи.
Представена е и справка от електронната система на
Столична община, р-н Искър за неплатени задължения от „Амиго Лизинг“ ЕАД към
03.06.2019г., сред които задължения е данък МПС за 2019г. за автомобил с рег. № СВ5924МХ, в размер на 202.95 лв. Приложено е преводно нареждане от
03.06.2019г. с наредител „Амиго Лизинг“ ЕАД и лице, в чиято полза се извършва
плащане – Столична община, за сумата от 36 742.31 лв. и основание „данък
МПС 2019г.“.
По искане на ищеца „Амиго Лизинг“ ЕАД съдът е
изискал от Районна прокуратура-Пирдоп да изпратят за послужване по настоящото
дело пр.пр. № 624/2018г. по техен опис (Досъдебно производство №252/2018г. по описа на
РУ-Пирдоп), като на 06.10.2020г. прокурорската преписка е била представена.
Съдът се е запознал със същата, дал е възможност на страните да вземат
становище и в съдебно заседание на 11.11.2020г. е отказал да я приеме като
доказателство и я е върнал на РП-Пирдоп, като се е мотивирал за това с
обстоятелството, че същата е изцяло неотносима по делото, като в материалите не
се споменава нищо за процесния автомобил и тя не би допринесла с нищо за
изясняване на фактическите обстоятелства по делото, а само би утежнила обема
му.
Допусната е, приета и изслушана по делото
Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Р.Р.С., който след
извършване на съответна проверка в счетоводството на ищеца „Амиго Лизинг“ ЕАД,
е отговорил на трите поставени му въпроса. В отговор на първия въпрос - за
размера на незаплатените към 09.04.2019г. (датата на депозиране на заявлението
по чл.410 ГПК) и 09.10.2019г. (датата на подаване на исковата молба) лизингови
вноски и други задължения по процесния договор, експертът е посочил, че от
проверка и анализ на счетоводните справки е констатирал, че към 09.04.2019г. и
към 09.10.2019г. неплатените остатъци от задължения по процесния договор за
лизинг по издадени от ищеца на ответника фактури и сметки, са в общ размер на
2 496.10 лв. и ги е отразил в табличен вид. В съдебното заседание, в което
заключението е прието, вещото лице се е коригирало, че тази сума –
2 496.10 лв. е дължимата към 09.04.2019г., а към датата на подаване на
исковата молба сумата вече е нараснала на 4 727.08 лв., за която корекция
е приложил извадка от „сметка 411“ на ищеца. Вторият въпрос, поставен на
внимание на експертизата, е бил дали са заплащани от лизингополучателя
лизингови вноски, колко на брой и на кои дати след 27.09.2018г., когато е
сключен договорът. От проверката вещото лице е констатирало, че има извършено
от ответника едно плащане по договора за лизинг в размер на 3 400 лв., на
01.10.2018г. С извършеното единствено плащане били погасени следните
задължения: първоначална вноска по договора от 20%- 2 460.00 лв.; такса за
регистрация на МПС в КАТ- 108.01 лв.; данък МПС- 215.47 лв.; такса ангажимент
по договора- 196.80 лв.; нотариална такса по договора за лизинг- 247.00 лв.;
местен данък 2.5% по договора за лизинг – 162.49 лв.; частично плащане по 1-ва
лизингова вноска с падеж 20.10.2018г.- 10.23 лв. Всички плащания са извършени
по издадени на 27.09.2018г. фактури с падеж 27.09.2018г. Данни за други
последващи плащания вещото лице не е открило. В отговор на третия въпрос,
зададен към експертизата – дали са осчетоводени при ищеца представените към
исковата молба фактури и сметки, вещото лице е посочило, че от извършената
проверка и анализ по предоставения хронологичен дневник за сметка **********-
„Клиенти“ по партидата на ответника се констатира, че приложените към исковата
молба фактури и сметки са осчетоводени по счетоводна сметка 411- „Клиенти“ при
ищеца.
По искане на ищеца „Амиго
Лизинг“ ЕАД е допуснат и проведен разпит на свидетеля Д.Н.Т.- бивш служител на
„Амиго Лизинг“ ЕАД. Свидетелят сочи, че започнал работа в „Амиго Лизинг“ ЕАД
през септември месец 2018г. и работил там до месец март 2019г. Ръководел звено,
което отговаряло за развитието на бизнеса в Столицата и в страната. Участвал в
целия процес – от подаване на заявленията за лизинг до предаване на
автомобилите. Подписването на лизинговите договори ставало чрез техни търговци,
но обикновено и той присъствал на повечето сделки. Свидетелят е категоричен, че
всички автомобили по сключени договори са предавани с приемо-предавателен
протокол. Заявява, че не си спомня продажбата на процесния автомобил, макар че
е около 90% от всички автомобили минавали през него като договор и издаване на
автомобила. Свидетелят не знае защо за процесния автомобил липсва
приемо-предавателен протокол, като казва, че отговор на това следва да даде
администрацията. Сигурен е обаче, че автомобил не се издава без подписване на
приемо-предавателен протокол. Спомня си само за един случай в неговата
практика, когато приемо-предавателният протокол останал у клиента, но след като
го уведомили, той го е върнал. Казва, че не е възможно конкретният
приемо-предавателен протокол за процесния автмобил да е останал у него когато е
напуснал лизинговата компания и че няма причина да го е задържал. Свидетелят споделя,
че на всяко тримесечие в „Амиго Лизинг“ ЕАД се прави оглед на цялата
документация и не знае защо чак сега е установено, че въпросният
приемо-предавателен протокол липсва. Свидетелят казва още, че по процедура
обикновено ако има липсващи документи автомобилът не се регистрира. Свидетелят заявява,
че при предаване на автомобил се подписват 2 бр. приемо-предавателни протокола,
като единият остава при документите на лизингодателя, а другият остава при
лизингополучателя. Няма спомен той самият да е подписвал приемо-предавателен протокол
с лицето И.К.И., нито конкретно предаване на автомобил на това лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правна
квалификация: чл.422 ГПК във вр. чл.345 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – за
установяване дължимостта на произтичащи от договор за лизинг задължения (за
лизингови вноски, вноски по застраховка „Гражданска отговорност“ и „Каско“ и
данък МПС за 2019г.). Квалификацията
на исковете и разпределението на доказателствената тежест в доклада на съда,
направени на база твърденията в исковата молба, не са оспорени от ищеца в хода
на процеса.
За ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск, тъй като
същият се предшества от проведено заповедно производство, в което заповедният
съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК именно за
процесната сума от 2 496.10 лв.
На основание приобщения Договор за финансов лизинг № 01000789/00001/27.09.2018 г., сключен между „Амиго Лизинг“ ЕАД и
ответника И.К.И., съдът достига до несъмнен извод,
че между страните е било налице облигационно отношение, по силата на което
ищецът се е задължил да
предостави на ответника определена вещ /в случая автомобил, подробно индивидуализиран в
договора/ за ползване срещу задължение на
ответника да заплаща уговорените по погасителен план лизингови
вноски и други задължения, посочени в договора.
Спорното между страните обстоятелство, на което съдът
първо дължи обсъждане, е дали Лизингодателят „Амиго Лизинг“ ЕАД е изпълнил
задължението си по процесния
Договор за финансов лизинг в съответствие с чл.342, ал.2, ТЗ, а именно: да предостави лизинговия обект за ползване на Лизингополучателя.
Основно
задължение на лизингодателя при договора за лизинг е да предаде вещта на
лизингополучателя, а задължение на лизингополучателя е да заплаща дължимите се
лизингови вноски за ползването на вещта. Договорът е консенсуален и се счита за
сключени от момента на постигане на съгласие между страните по съществените му елементи. В
този случай самото предаване на вещта, която е предмет на договора за лизинг,
не е предпоставка за възникване на задължението на лизингополучателя да заплаща
дължимото се на насрещната страна възнаграждение. Това задължение възниква от
момента на сключване на договора, но изпълнението му може да бъде отказано до
момента, в който лизингодателят предаде на насрещната
страна вещта, която е предмет на договора.
В конкретния случай още с проекто-доклада по делото,
който е бил изпратен на страните, съдът е указал на ищеца „Амиго Лизинг“ ЕАД,
че не сочи доказателства, че е предоставил на ответника предмета на лизинговия
договор- МПС. Въпреки тези указания на съда приемо-предавателен протокол
относно предаването на процесния автомобил не е представен (не фигурира нито в
исковото, нито в заповедното производство), въпреки че от останалите
доказателства, се установява, че лизингов автомобил се предоставя на
Лизингополучател само срещу подписването на приемо-предавателен протокол. Така
е отразено в Общите условия на „Амиго Лизинг“ ЕАД по договори за финансов лизинг
/т.11.1/. Такава е процедурата и според разпитания свидетел Д.Т.. Ищецът обаче
не представи като писмено доказателство съответен приемо-предавателен протокол,
от който да е видно, че процесният автомобил „BMW X3“, с шаси №WBAPB51000WB03162, е предаден на ответника И.К.И..
Това обстоятелство остава единствено в сферата на твърденията. Макар
процесуалният представител на ищеца- адв.С. да счита, че от останалите
представени доказателства може да се извлече извод, че автомобилът е бил
предаден, съдът не се солидаризира с това становище, а намира, че ищецът не е
изпълнил вменената му доказателствена тежест. Ищцовата страна не само не представи
като писменото доказателство „приемо-предавателен протокол“, какъвто
разписаните Общи условия изискват да бъде съставен, а договорът за лизинг го
определя като неразделна част от същия, но и не заяви причина за невъзможността
за представяне на това доказателство. В случай, че приемо-предавателният
протокол е бил изгубен или откраднат, следвало е липсата му да се констатира
при тримесечните проверки, за които свидетелят Т. обясни и липсата да се отрази
в констативен протокол, което пък да даде основание ищецът да поиска събиране
на заместващи доказателства за предаването на автомобила- например свидетелски
показания или записи от камери на момента на предаването. Такива заместващи
доказателства не са ангажирани. В действителност по инициатива на ищеца е
разпитан свидетелят Д.Т., който евентуално е участвал при предаване на
автомобила, но последният ясно и недвусмислено заяви, че не си спомня конкретното
предаване на процесния автомобил, нито обстоятелства, свързани с него.
Свидетелят опроверга заявеното от ищеца, че приемо-предавателният протокол може
да е останал в негово държане когато е напуснал лизинговата компания.
Доказателства, които да имат доказателствена стойност относно предаване на
процесния автомобил, не са ангажирани. В конкретния казус ответникът не е
намерен от съда и бива представляван от особен представител, поради което не е
съществувала и възможност да бъде задължен да отговори по реда на чл.176 ГПК
дали автомобилът му е предаден. Не следва обаче той да понесе неблагоприятните
последици от обстоятелството, че ищецът не е успял да докаже попадащите в
негова тежест факти.
Освен това, макар ищецът да открива индиции за
факта, че автомобилът е бил предаден на ответника, в твърдените от него
обстоятелствата, че ответникът е бил регистриран като ползвател на същия, както
и че административната процедура в дружеството не би могла да бъде завършена
без предаване на автомобила, съдът не може да възприеме тези доводи.
В действителност от приобщеното свидетелство за
регистрация на автомобила част I
се установява, че процесният лек автомобил- „BMW X3“ е регистриран на 05.10.2018г.
с рег. № СВ5924МХ, като за негов „ползвател“ е вписан ответникът И.К.И.. От това
обаче не може да се заключи, че автомобилът е бил предаден, едва след което е
бил регистриран. Според чл.4, ал.3 от Наредба I-45 за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл.
изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2012 г.; изм., бр. 20 от
2018 г.), физическо
или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно
основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за
регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. По-подробна процедура пред контролния орган обаче не е
разписана, като от предвиденото в наредбата става единствено ясно, че
собственикът, заявявайки регистрацията, заявява и искане за посочване на друго
лице за ползвател. По делото е представено съгласие от „Амиго Лизинг“ ЕАД,
адресирано до началника на КАТ, за вписване като ползвател на процесния автомобил
на лицето И.К.И.. Няма обаче несъмненост дали това е станало преди или след
предаването на автомобила, като дори логиката предполага, че регистрацията е
направена преди предаването, за да може „свидетелството за регистрация- част II“ да бъде предадено на Лизингополучателя, заедно с
автомобила.
На следващо място, доводът, че административната
процедура при ищеца не би могла да бъде завършена без предаване на автомобила,
е несъстоятелен, тъй като от една страна се касае за вътрешна процедура на
ищеца, от друга страна фактическото местоположение на лизингов автомобил не би
могло да има каквото и да е отношение към документалното отразяване къде се
намира той, щом като приемо-предавателен протокол липсва.
Фактът, че счетоводно се отразяват задължения на едно
лице като Лизингополучател също не води до несъмнен извод, че лицето е получило
вещта, за която задължения се осчетоводяват. Тук следва да се посочи, че като
косвено доказателство в хипотези като настоящата, съдебната практика приема реализирането
на плащания на лизингови задължения от страна на Лизингополучателя, доколкото с
факта на плащането лицето признава, че е получило вещта, за която плаща.
Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото ответникът не е заплатил дори
първата лизингова вноска. Както е установило вещото лице, ответникът е
реализирал само едно плащане в размер на 3 400 лв., на 01.10.2018г., с което единствено плащане
били погасени следните задължения: първоначална вноска по договора от 20%;
такса за регистрация на МПС в КАТ; данък МПС; такса ангажимент по договора;
нотариална такса по договора за лизинг и местен данък 2.5% по договора за
лизинг и частично- 1ва вноска от погасителния план. Тези суми обаче
Лизингополучателят, съобразно т.4.2. от ОУ, е бил длъжен да ги заплати в
7-дневен срок от подписване на договора като условие за осигуряване ползването
на имуществото. Така е, тъй като според т.9.1. от ОУ Лизингодателят придобива Имуществото и
предприема необходимите правни действия за осигуряване на Лизингополучателя
ползването на Имуществото съгласно предназначението му и уговореното в Договора
и ОУ, при условие, че Лизингополучателят е извършил в пълен размер своите
плащания в полза на Лизингодателя по т.4.1. от ОУ. Следователно, ответникът е
изпълнил условието за получаване ползването на автомобила, като обаче
доказателства за фактическо предаване на вещта, чието ползване ответникът е
имал право да получи, липсват. Фактът, че с превода от 01.10.2018г.
Лизингополучателят е закръглил преведената сума и по своя воля Лизингодателят е
отнесъл заплатената горница счетоводно за частично погасяване на първата вноска
по погасителния план, не променя този извод, тъй като реално заплащане на която
и да е от вноските по погасителния план, с което ответникът да признае, че
ползва вещта, не е правено. Неплащането на лизинговите вноски би могло да е
резултат на отказ на Лизингополучателя да изпълнява своите задължения по
договора докато автомобилът не му бъде предаден, право на какъвто отказ той
несъмнено има.
С оглед на горното и противно на
твърдението на процесуалния представител на ищеца, съдът не намери нито едно
основание, на което да се позове за формирането на извод, че процесният
автомобил е бил предаден на ответника-лизингополучател. Единствено
установяването на факта на предаването на автомобила пък би могъл да доведе до
извод за основателност на исковата претенция, а установяването на този факт,
както вече бе посочено, е в тежест на ищеца, който не е изпълнил указаната му
прецизно от съда доказателствена тежест и в този смисъл не би могъл да получи
защита на заявените свои права за сметка на насрещната страна. Предпоставка за
уважаване на иска е страната, която носи доказателствената тежест, да реализира
главно и пълно доказване на фактите в нейна тежест. Доказването е
процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното
право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет
факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно.
Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение
у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се
осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях
се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи
логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са
такива факти от живота, от доказването на които може да се заключи, че
определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е
осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно
доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да
създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил /така Решение
№ 61/01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/. В настоящия случай ищецът не успя да проведе пълно
доказване на един от главните факти, разпределени в негова доказателствена
тежест, а именно: че е престирал точно, като е предоставил на ответника предмета на лизинговия
договор (в случая – автомобил марка и модел „BMW
X3“, рама WBAPW51000WB03162, двигател №306D222905653). В случай, че ищецът бе провел успешно доказването на
този факт, останалите събрани доказателства и най-вече съдебно-счетоводната
експертиза биха били достатъчни претенцията му да бъда уважена. При реално
събраните обаче по делото доказателства, съдът не би могъл да уважи претенцията
поради липсата на преки или верига от косвени доказателства, които да водят до
несъмнен извод, че ищецът е изпълнил договорното си задължение да предаде
МПС-то.
В
гореизложения смисъл, ищецът не е доказал основни факти, попадащи в негова
доказателствена тежест, а липсата на успешно доказване на всички факти, лежащи
в доказателствена тежест на страната-ищец, е предпоставка за отхвърляне на
предявения иск.
Направените
от ищеца разноски, с оглед изхода на делото, следва да останат в негова тежест.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Христофор Колумб“ №43 установителен иск
с правно основание чл.422 ГПК във
вр. чл.345 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено
по отношение на И.К.И., ЕГН: ********** дължи на ищеца сумата
от 2 496.10 лв. /две хиляди четиристотин
деветдесет и шест лева и десет стотинки/, представляваща изискуеми неплатени задължения по Договор за финансов
лизинг № 01000789/00001 от 27.09.2018г.,
с Лизингодател „Амиго
Лизинг“
ЕАД и Лизингополучател И.К.И., от които:
2 024.39 лв. – изискуеми неплатени лизингови
вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско на МПС“
по застрахователна полица „Каско на МПС“ с
№ 50500100001838, както следва:
- по фактура № ********** с падеж 20.10.2018г.
изискуема, частично незаплатена сума с незаплатен остатък от 328.88 лв.;
- по фактура № ********** с падеж 20.11.2018г.
изискуема и незаплатена сума в размер на 339.10 лв.;
- по фактура № ********** с падеж 20.12.2018г.
изискуема и незаплатена сума в размер на 339.10 лв.;
- по фактура № ********** с падеж 20.01.2019г.
изискуема и незаплатена сума в размер на 339.10 лв.;
- по фактура № ********** с падеж 20.02.2019г.
изискуема и незаплатена сума в размер на 339.10 лв.;
- по фактура № ********** с падеж 20.03.2018г.
изискуема и незаплатена сума в размер на 339.10 лв.;
207.87 лв.- дължима сума за две вноски по
застраховка „Гражданска
отговорност“
по полица № 07118003527622, от които:
- за вноска №1 с падеж 19.12.2018г. дължима по
фактура № ********** от 19.12.2018г. в размер на 109.68 лв.;
- за вноска №2 с падеж 19.03.2019г. дължима по
фактура № ********** от 19.03.2019г. в размер на 98.19 лв.;
263.84 лв. – заплатен от лизингодателя данък ПС за 2019г., дължим от лизингополучателя съгласно
сметка № ********** от 25.03.2019г.,
ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2019г. до изплащане на
вземането, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 99.92 лв.,
за което вземане по ч.гр.д.№218/2019г. по описа на
РС-Пирдоп е била издадена Заповед № 243
от 12.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ не се чете