РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Радомир, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20251730200006 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./17.10.2025 г. на началник група към ОДМВР-
Перник, сектор „П. п.“ – П., упълномощен с .2/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, на жалбоподателя В. Х. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.У., ул.Й. Й., № ., са
наложени административни наказания по чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1
000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е обжалвано в срок и по изложените в жалбата и
доразвити в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя - адв.С. С.
от САК, обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- началник група към ОДМВР- П., сектор „П.п.“ – П., редовно
призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е
изразил писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като
обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт серия GA, № ./22.09.2024 г. за установяване на административно
нарушение на Н. М., на длъжност „командир на отделение“ при ОДМВР - П., сектор „П. п.“ -
П. Според констатациите в същия, на 22.09.2024 г., в 14:50 часа, в община Р., на път
1
Автомагистрала № А-3, като Водач на товарен автомобил, „М. А.“, СВ.3ТН, с посока на
движение от град С. към град Д., жалбоподателят В. Г., е управлявал въпросния автомобил,
собственост на фирма „О. Б.“ ЕООД, с Булстат ., като в района на километър 31.800 се е
движел в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без
здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство. Същият бил сам в
МПС.
Отбелязано е, че с поведението си водачът е нарушил чл.58 т.З от ЗДвП.
В качеството на свидетел са разпитани актосъставителят Н. М. и свидетеля по
акта П. Д..
Според показанията на актосъставителя Н. Й. М., на длъжност „Командир на
отделение“, Сектор „ПП“ към ОДМВР - П.. Съставеният акт бил за това, че влекач с
прикачено полуремарке се движел в аварийната лента в района на км.31+800, посока Д., по
АМ „С.“, община Р.. Не си спомня дали жалбоподателят е имал възражения. Спрели
превозното средство, обяснили на водача и съставили необходимия документ. Същият бил
сам при извършване на проверката.
Почти целият обем на камиона бил в аварийната лента. Левите гуми бяха точно
до границата с дясното платно. Целият автомобил бил в аварийната лента, а левите гуми
били в дясното платно, близко до границата. Не знае каква е причината за това. Не си
спомня дали има отбивка там в района. Не си спомня той да е обяснил нещо когато го
спрели. Попитали го дали има здравословни причини или аварийна причина по МПС-то, но
той не споменал нищо. Някъде в близост имало някаква отбивка, но не си спомня точно,
била отбивка с една чешма. Те карали зад него. Изразява предположение, че може да е искал
да направи път на тях, но те не са му пускали светлини.
В показанията си свидетелят П. В. Д., на длъжност „М. а.“ към Сектор „ПП“-
ОДМВР- П., твърди, че няма спомен конкретно за случая. Потвърждава единствено подписа
си върху акта.
Изискана е схема от АПИ относно пътния участък на АМ „С.“, км.31+800, посока
Д.. Видно от същата, съществува отбивка. В съпроводителното писмо от АПИ се сочи, че
пътни знаци Г11 и С6.3 на км. 300 + 219 приблизително съответстват на км. 31 + 795 и на
мястото, където има предпоследен знак за чешма и има прекъсната линия.
С оглед на така установеното наказващият орган началник група към ОДМВР- П.,
сектор „Пътна полиция“ – П., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, издал обжалваното наказателно постановление № .5/17.10.2025 г., с което на
жалбоподателя В. Х. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Угърчин, ул.Йордан Йовков, № 39, са
наложени административни наказания по чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1
000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.
2
Същата е основателна по следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не са
издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона
реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Както в АУАН, така и в обжалваното НП е отбелязано, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.58 т.З от ЗДвП, според който текст при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни
проблеми на водача или пътниците в превозното средство.
Наказателното постановление обаче, се явява неправилно. Видно от събраните по
делото писмени доказателства и най- вече – от приложената схема от АПИ относно пътния
участък на АМ „С.“, км.31+800, посока Дупница, на мястото съществува отбивка. В
съпроводителното писмо от АПИ се сочи, че пътни знаци Г11 и С6.3 на км. 300 + 219
приблизително съответстват на км. 31 + 795 и на мястото, където има предпоследен знак за
чешма. В показанията си свидетелите твърдят, че не си спомнят дали е имало отбивка в
3
района и в този смисъл съдът приема за безспорно установено оот приложените по далото
писмени доказателства, че това е така.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.178ж, ал.1 ЗДвП. Текстът
гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по
автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно
движение по автомагистрала и скоростен път.“ В настоящия случай е отбелязано, че се
отнася до хипотезата на предложение първо от посочения текст. Както бе отбелязано по-
горе, от доказателствата по делото се установи, че на мястото е имало отбивка и именно
това е наложило напускането на пътното платно. Ето защо наказателното постановление се
явява неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./17.10.2025 г. на началник група към
ОДМВР- П., сектор „П. п.“ – П., упълномощен с /02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което на жалбоподателя В. Х. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.У., ул.Й. Й., №., са
наложени административни наказания по чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 1
000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на
съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4