Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2018г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември
две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното
от съдия Д. Станева адм. дело № 1189/2018г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по жалба на В.И.В. ***, чрез адв.К.К., със съдебен адрес
*** против Протокол № ПР1806257/07.03.2018г. на главен инспектор в ДИТ – Варна,
с който в качеството му на работодател/ възложител/ строител са дадени 12
предписания. Жалбоподателят счита, че оспорения протокол е
издаден при непълно и неточно изяснена фактическа обстановка; дайствително той
е собственик на ПИ с идентификатор № 10135.5401.2580, находящ се в гр.Варна,
С.О „ Боровец –север, но още преди около година е предоставил ползването му на
своята дъщеря и нейния съпруг; категорично заявява, че не е ангажирал никакви
лица за извършването на ремонт в процесния имот; административният орган не е
изясснил и подкрепил с доказателства твърденията си за наличието на трудово
правоотношение между него и лицето П. Д. З.; счита, че неправилно е определен
като адресат на оспорения протокол. Поради изложените съображения моли съда да
отмени обжалвания акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото,
съобразно представения списък.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. В
посредното съдебно заседание не се явява представител и не изразява становище
по съществото на спора.
Варненският административен съд, след преценка на становищата на
страните, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
законови разпоредби, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от
процесуално легитимирано лице – страна в провелото се административно производство
и засегната от заповедта, в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съобржения:
Административното
производство е започнало на 13.02.2018г. по повод възникнала злополука с лицето
П. Д. З. / физическа травма, при която не е настъпила смърт/ на строителен обект – ремонт на сграда в гр.
Варна, кв. Аспарухово, с.о.Боровец – Север, ПИ 10135.5401.2580. На 07.03.2018г.
е издаден оспорения пред съда протокол, с който на В.И.В., в качеството му на
възложител са дадени 12 предписания. За да издаде предписанията органът по
труда е констатирал допуснати от В.В. нарушения на трудовото законодателство,
подробно описани в 12 точки в Протокола от 07.03.2018г.
Не е
спорно между страните, че земята върху, която се извършва ремонта на жилищната
сграда е собственост на В.И.В.. От представените доказателства /писмени и
гласни/ се установява, че ремонтът е извършван от П. И. П. – съпруг на дъщерята на жалбоподателя. От
показанията на свидетеля В. Г. се установява, че той и още няколко човека са
отишли да помогнат на П. П. за изливането на плочата, като помощта е била на
приятелски начала. Между тях и П. П. не е имало уговорка за плащане или работно
време. Показанията на Г. се потвърждават
и от показанията на свидетеля Н. У..
Последнията е заявил, че именно П. е
човекът, който ги е помолил да помогнат за изливането на плочата на приятелски
начала, но не и срещу възнаграждение. Свидетелят П. П. сочи, че процесният имот
е бил винаги негова собственост, но през 2016г. поради определени причини го
прехвърлил на В.В. – баща на неговата съпруга. Въпреки прехвърлянето именно П. е продължил да ползва имота и той е започнал
ремонта на сградата в него.При разпита на свидетелите Г. и у., на същите е предявен от съда, съставения
при проверката Констативен протокол от 13.02.2018г./ л.28 от делото/, при което
и двамата заявявят, че при подписването му в него са били вписани само имената
и ЕГН на лицата, а всички останали графи са били празни.
По
делото като свидетели са разпитани и св. Н. И. и Е. Н. - двамата инспектори на ДИТ - Варна, извършили
проверката. Свидетелят Н. сочи, че при
отиването му на проверката, лицата установени на обекта са декларирали, че са
общи работници, с работно време, но нямат трудови договори. Свидетелят И.
заявява, че са приели, че работодател е именно В.В., поради това, че имота е
негова собственост. От свидетелските показания на разпитаните две групи
свидетели се установява, че никое от установените на обекта лица не е заявило,
че познава жалбоподателя, сочили са че на обекта са повикани от П. П..
Изводи за наличие на трудови
отношения между жалбоподателя и лицата, установени на обекти не се налагат от
представените по делото доказателства. Не се установи и факта, че именно той ги
е наел за извършване на конкретната работа.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че по делото не са събрани безспорни
доказателства, че жалбоподателя е действал в качеството на възложител, строител
или работодател на лицата, които са били на обекта по време на проверката. Поради
това дадените с оспорения Протокол предписания са незаконосъобразни и следва да
бъдат отменени.
Предвид изхода на спора, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски, доказани в размер на 310.97лв., съобразно представения
списък.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.И.В., ЕГН ********** ***
задължителни
Предписания от № 1 до № 12 вкл. дадени на основание чл. 404, ал.1, т.1 и т.12 от Кодекса на
труда /КТ/ с Протокол за извършена проверка № ПР1806257/07.03.2018г.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ да заплати на на В.И.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 310.97лв. /триста
и десет лева и 97ст./, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Административен съдия: