Решение по дело №283/2019 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 22.10.2019 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                           СЪДИЯ: АЙГЮЛ  ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  №283 по описа на КАС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/. Образувано е по жалба и молба-уточнение с вх.№ ***/*** г.  от С.И.Б. от ***, срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №***/ *** г., издаден от орган по приходите в Община Кърджали, потвърден с Решение №МП-05/12.07.2019 г. на директор на Дирекция “Местни приходи“ в община Кърджали. Жалбоподателката намира оспорения АУЗД за нищожен, тъй като с последния й било вменено данъчно задължение за недвижим имот, различен от декларирания от нея. В тази връзка счита, че е налице привидност на правните задължения. Твърди се и пълна липса на мотиви в Решение №МП-05/12.07.2019 г. на директора на Д “МП“ при Община Кърджали. Намира за неотносими към спора твърденията на органа за допуснати технически грешки. Иска прогласяване на нищожността на оспорения акт. В с.з. чрез процесуалния с представител, поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски.

          Ответникът - Директор на Дирекция “Местни приходи”, при Община Кърджали, чрез пълномощник, намира жалбата за неоснователна и недоказана.  Счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по приходите. Твърди също, че не е налице и твърдяното от жалбоподателката несъответствие между декларирания от нея недвижим имот и този, визиран в процесния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

                     Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна следното:

                    С декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, вх.№ ***/ *** г., С.Б. е декларирала собствеността си върху недвижим имот - апартамент, находящ се в ***. 

С Уведомление за доброволно изпълнение, изх.№ ***/ *** г.,  С.И.Б. е била поканена да изплати доброволно,  задължения за данък имот и такса смет с посочена главница и лихви. Уведомлението е получено от Б., на 27.03.2017 г., видно от известие за доставяне, ИД ***, като няма данни за доброволното изпълнение.

С процесния АУЗД № ***/*** г., орган по приходите в Дирекция „МП“ към Община Кърджали е установил, по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, по отношение на жалбоподателката, задължения за данък недвижим имот и лихви, в размер на *** лв. и такса за битови отпадъци и лихви в размер на *** лв, за периода от 2011 г. до 2017 г.,  по  подадената от нея декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, с вх.№ ***/ *** г. В мотивите към акта е посочено, че лицето, като  собственик на недвижим имот, находящ се в ***, на основание чл.11 и чл.64 ЗМДТ, е задължено да заплаща данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци. Изложени са и констатации по отношение на размера на установените задължения, като в табличен вид, на отделни редове, са отразени видовете задължения за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци по години, в т.ч. и натрупаните лихви, за НИ парт.№***. От известие за доставяне, PS *** се установява, че оспореният акт е получен на 10.01.2018 г., лично от С.Б.

Във връзка с оспорване на горния АУЗД, с жалба вх.№***/*** г., подадена от С.Б., директорът на Дирекция "Местни приходи" при община Кърджали се произнесъл с Решение №МП-2 от 15.04.2019 г., с което оставил без разглеждане подадената жалба, като депозирана извън установения 14-дневен срок.

С Определение №74/15.05.2019 г., постановено по адм.д. №157 /2019 г. по описа на АС-Кърджали, Решение №МП-2 от 15.04.2019 г. на директора на Дирекция "МП" при община Кърджали, е било отменено, а преписката е изпратена на административния орган с указания за произнасяне по направеното в жалбата  искане за прогласяване нищожността на АУЗД № ***/ *** г.

С Решение №МП-5/12.07.2019 г., директорът на Дирекция "МП" при община Кърджали, във вр. с подадената от Б. жалба с вх.№ ***/*** г., е потвърдил изцяло оспорения АУЗД № ***/ *** г., като правилен и законосъобразен. В мотивите към решението е посочено, че задълженото лице е надлежно поканено да изплати доброволно, в 7-дневен срок, задълженията си, произтичащи от данък имот и такса смет, като с процесния АУЗД, били установени задълженията на Б. по нейна декларация с вх.№ ***/ *** г.  Тъй като последният акт бил връчен на лицето на 10.01.2018 г, срокът за оспорването му изтекъл на 24.01.2018 г., като в тази връзка събирането на вземането било възложено на ЧСИ, и е образувано изпълнително дело. Във връзка с  възраженията на жалбоподателката за изтекъл 5-годишен срок за установяване на задълженията, е посочено, че съгласно чл.172, ал.2 и ал.3 ДОПК, давността се прекъсва с издаването на АУПВ, или с предприемане на действия по принудителното изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. По отношение на доводите в жалбата за  несъответствие между декларирания от жалбоподателката недвижим имот и този, посочен в оспорения АУЗД е прието, че в мотивите на АУЗД е допусната техническа грешка при изписване адреса на недвижимия имот. Такава грешка липсвала в уведомлението за доброволно изпълнение, съобщение, справка, както и в другите части на АУЗД, като всички документи били издадени въз основа на подадена данъчна декларация по чл.14, ал.1 ЗМДТ с вх.№ ***/ *** г. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е валидността на Акт за установяване на задължение по декларация №***/*** г., издаден от орган по приходите в Община Кърджали, потвърден с Решение №МП-05/12.07.2019 г. на директор на Дирекция “Местни приходи“ в община Кърджали.

Жалбата, с която се иска прогласяване на нищожността на горния АУЗД е допустима, като подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна. Осъществен е и административният контрол за валидността на акта, указан с Определение №74/15.05.2019 г., постановено по адм.д. №157 /2019 г. по описа на АС-Кърджали, тъй като оспорването на акта по административен ред е направено след изтичането на 14-дневния срок по чл.107, ал.4 ДОПК. Според приложеното по делото известие за доставяне PS ***, оспореният акт е получен от жалбоподателката на 10.01.2018 г., а жалбата срещу него е подадена на 23.01.2019 г. Същата обаче съдържа искане за прогласяване на нищожността му, което не е обвързано със срок, съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК.

При този обхват на проверката – само по отношение на  пороци, обосноващи нищожност на акта, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

 На първо място следва да се посочи, че при проверката за нищожност, съдът не разглежда спора по същество, а само по отношение наличието на тежки пороци, засегнали административния акт и отразили се на неговата валидност. Според правната теория, всяка некомпетентност винаги води до нищожност на акта; порокът във формата е основание за нищожност в случаите на липса на форма, респ. липса на волеизявление; съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност когато водят до липса на волеизявление; нарушението на материалния закон е основание за нищожност само когато актът е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган или при пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезата на материалноправната норма; актът е нищожен само ако преследваната с издаването му цел е различна от законоустановената и не би могла да бъде постигната с никакъв друг акт.

В конкретния случай, такива пороци не бяха констатирани.

               Установи се от събраните по делото доказателства, че процесният АУЗД е издаден от *** при Община Кърджали - надлежен орган по приходите,  определен със заповед на кмета на общината, в рамките на неговата компетентност, съобразно чл. 4, ал. 1-4 от ЗМДТ, който има правомощия да установява задълженията за данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци и лихви към тях, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.

Спазено е и изискването за форма, като актът е издаден в необходимата писмена форма и съдържа всички съществени реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност - има посочен издател, положен подпис и описан предмет - задълженията на С.И.Б. за данък върху недвижимите имоти и такса за битови  отпадъци, за периода 2011-2017 г., за деклариран от нея имот, с декларация по чл.14, ал.1 с вх. №***/*** г. 

Други основания за обявяване нищожност на акта биха били пълната липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, когато актът е изцяло лишен от законово основание, т.е., ако акт с подобно съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон, каквито нарушения в случая не бяха установени. Актът е основан на чл.107, ал.3 ДОПК, според който такъв акт за установяване на задължения може да се издаде и служебно, в т.ч. и в случаите, в които задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

Не се установиха и основания за нищожност, свързани с нарушаване на административнопроизводствените правила, които да са толкова съществени, че да се отразят на валидността на крайния акт. 

Във връзка с доводите в жалбата за правна привидност на задълженията, поради несъответствие между декларирания от жалбоподателката недвижим имот и този, посочен в оспорения АУЗД, съдът намира, че неточното описание в мотивите към акта, на адреса, на който се намира недвижимия имот, в конкретния случай не е довело до липсата на предмет, нито до привидност на правните задължения. Видно от съдържанието на оспорения акт, в него е посочено, че задълженията следват от декларирания от жалбоподателката недвижим имот, с декларация по чл.14, ал.1 с вх. №***/*** г., а последната декларация съдържа данни за един единствен имот – този находящ се в ***. Следователно, налице е реално съществуващ жилищен имот, деклариран от жалбоподателката с декларация по чл.14, ал.1 ЗМДТ /в относимата редакция на текста, обн. в ДВ, бр. 117 от 1997 г./, за който се дължи ДНИ и ТБО, като допуснатата неточност не води до нищожност на процесния акт. 

          По изложените съображения, не са налице основания, обосноваващи извод за нищожност на оспорения акт, поради което подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед изхода на спора и  предвид направеното искане, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определени съобразно  чл.143, ал.4 АПК,  чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Б. срещу Акт за установяване на задължение по декларация АУЗД №***/ *** г., издаден от орган по приходите в Община Кърджали, потвърден с Решение №МП-05/12.07.2019 г. на директор на Дирекция “Местни приходи“ в община Кърджали, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.И.Б. от ***, ЕГН **********, да заплати на Община Кърджали деловодни разноски в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

                                       С Ъ Д И Я: