Решение по дело №2385/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 34
Дата: 22 януари 2024 г.
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20234430202385
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Плевен, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20234430202385 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1772-001100 от
06.10.2023г. на Началник сектор в ОДМВР-Плевен, 1-во РУ, с което на Л.Г.К.
с ЕГН ********** от гр. Плевен на осн. чл. 638, ал. 1, т.2 вр. с чл. 461, т.1 от
КЗ е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000,00 (две
хиляди) лева за това, че на 08.09.2023г. в 16:00 часа в с. ***, ул. „***“ на
кръстовищено с ул. „***“, идвайки от гр. Плевен посока ***, като водеч на
товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***-собственост на фирма ЕТ
„***“ не представил полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към момента на проверката – нарушение по чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли
съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 23-
1772-001100 от 06.10.2023г. на Началник сектор в ОДМВР-Плевен, 1-во РУ.
В съдебно заседание жалбоподателят Л. Г. К. се явява лично и взема
становище относно неправилността на наказателното постановление, като
твърди, че административно-наказващият орган неправилно е отъждествил
собственика на процесното МПС, а именно ЕТ „***“ с физическото лице Л.
К. и поради това е налице неяснота, както по отношение на наложеното
1
наказание, така и относно лицето, което всъщност е извършило нарушението.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени по реда на чл. 63, ал. 1 от
НК Наказателно постановление № 23-1772-001100 от 06.10.2023г. на
Началник сектор в ОДМВР-Плевен, 1-во РУ.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в
законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2023г. в 16:00 часа в с. ***, ул. „***“ на кръстовищено с ул.
„***“, актосъставителят Б. П. С. в присъствие на свидетеля И. Б. Ц. спрял за
проверка, движещият се в посока от гр. Плевен към гр. *** товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***. В хода на извършваната проверка
водачът на моторното превозно средство, регистрирано на територията на
Република България, не представил сключен валиден и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а
при извършената справка в информационния масив се установило, че за
процесния автомобил няма сключен такъв. Това било определено като
нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане. В 14:40 часа
водачът представил полица за сключен такъв и проверяващите му върнали
СУМПС и СРМПС.
В хода на проверката полицейските служители установили по
предоставения им регистрационен талон, че собственикът на моторното
превозно средство е ЕТ „***“, представляван от Л. К..
За така констатираното нарушение на водача на процесното МПС – Л. Г.
К. бил съставен АУАН с номер на бланката 0526078 от 08.09.2023г., а въз
основа на същия на 06.10.2023г. било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя в качеството му на водач на товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***, собственост на ЕТ „***“ за
извършено на 08.09.2023г. в с. *** нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 (две хиляди)
лева на основание чл. 638, ал.1, т.2 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след анализ на ангажираните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства. Съдът прие с доверие показанията
на актосъставителя Б. П. С. и свидетеля И. Б. Ц., присъствал при установяване
на нарушението и при съставянето на АУАН, като логични, непротиворечиви
и взаимно допълващи се. Двамата възпроизвеждат свои преки и
2
непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти.
Съдът даде вяра и на представените, приложени и приобщени по реда
на чл. 283 от НПК към доказателствения материал писмени доказателства –
акт за установяване на административно нарушение серия АД №
0526078/08.09.2023г., наказателно постановление № 23-1772-001100 от
06.10.2023г. на Началник сектор в ОДМВР-Плевен, 1-во РУ, Заверено копие
на СУМПС, Извлечение от ТР за фирма ЕТ „***“, справка за
нарушител/водач, справка за собственост на МПС, Полица за сключен
договор „ГО“ на автомобилстите от 08.09.2023г., 17:14ч., копие от заповед
рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година, копие от заповед рег. № 316з-2933 от
29.07.2022 година. Последните се възприемат от съда като достоверни и
относими към предмета на доказване по делото и напълно разколебават
обвинителната теза на административно-наказващия орган срещу
жалбоподателката.
Видно от представената застрахователна полица е че същата е сключена
на 08.09.2023г. в 17:14 часа, т.е. в същия ден, след около 45 мин. с след
извършената проверка и констатираното нарушение от страна на
актосъставителя Б. С. и свидетеля И. Ц.. При тази установеност на фактите,
съдът намира за безспорно и категорично доказано, че към момента на
констатиране на нарушението за процесния автомобил не е имало сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, а законодателят е
предвидил изрично, че за всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение е задължително да разполага със сключена такава.
Задължение за сключване на задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” има собственикът на превозното средство. В конкретния случай
това е ЕТ „***“. За съда е ирелевантно кой е управлявал в процесния ден
товарния автомобил, собственост на ЕТ „***“- дали това е бил управителят на
едноличния търговец или друго упълномощено лице. За съда е от значение
само, че собственикът на търговското предприятие не е сключил
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за притежавания
товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***. Няма спор и относно
фактите, че физическото лице, управлявало автомобила – Л. Г. К. не е
собственик на превозното средство. От представеното свидетелство за
регистрация на МПС актосъставителят С. установил, че товарният автомобил
е собственост на ЕТ „***“. В продължение на това и предвид нормата, която
сам е възприел като квалификация, контролният орган е следвало да приеме,
че след като едноличният търговец е собственик на процесното МПС, то
задължението за сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ е негово. Следователно бездействието от страна на
търговското предприятие следва да бъде приписано именно на него - на
собственика и адресат на задължението по чл. 483, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането. Възприемайки физическото лице Л. Г. К. (в качеството му на
законен представител и управител на ЕТ „***“) за извършител на
3
нарушението, актосъставителят е нарушил материалния закон. Налице е
съществено процесуално нарушение. Освен, че нормата на чл. 483, ал. 1 т. 1
от КЗ предвижда задължението за сключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ да е за собственика (било той ФЛ, ЮЛ
или ЕТ), същата норма предвижда и санкционирането на нарушителя - чрез
имуществена санкция по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Всъщност, именно такова
основание е възприел наказващият орган, но налагайки не предвидената от
законодателя имуществена санкция, а глоба и то срещу физическото лице Л.
Г. К.. По този начин е допуснато и формално несъответствие в описателната
част на наказателното постановление относно нарушителя и това създава
пълна неяснота кой се приема за извършител –едноличният търговец, за
който се сочи, че е собственик и не е изпълнил задължението си за сключване
на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, или
физическото лице Л. Г. К. в качеството му на управител, който е отразен като
нарушител и е персонифициран.
Ангажирайки административно-наказателна отговорност на
жалбоподателя Л. Г. К. като физическо лице остава неясно защо
административно-наказващият орган му налага административното
наказание глоба, в размер съответстващ на абсолютния, предвиден за
имуществената санкция, налагана на юридическо лице или едноличен
търговец по чл. 638,ал. 1, т. 2 от КЗ. Изразът "глоба" е употребен на две места
в заключителната част на наказателното постановление, поради което съдът
приема, че в случая не става дума за допусната техническа грешка в текста на
постановлението, а че написаното в същото отразява вярно действителната
воля на административно-наказващия орган да наложи на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева. Така наложеното
административно наказание не е предвидено в разпоредбата на чл. 638, ал. 1,
т. 2 от КЗ, посочена като правно основание за неговото налагане.
Разпоредбата предвижда налагането на административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева на юридическо лице или
едноличен търговец, които не са изпълнили задължението си да сключат
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
притежаваните от тях моторни превозни средства, които са регистриране на
територията на Република България и не са спрени от движение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че Наказателно постановление
№ 23-1772-001100 от 06.10.2023г. на Началник сектор в ОДМВР-Плевен, 1-во
РУ следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
4
№ 23-1772-001100 от 06.10.2023г. на Началник сектор в ОДМВР-Плевен, 1-во
РУ, с което на Л.Г.К. с ЕГН ********** от гр. Плевен на осн. чл. 638, ал. 1,
т.2 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание – глоба в
размер на 2000,00 (две хиляди) лева за извършено на 08.09.2023г. в 16:00 часа
в с. ***, ул. „***“ нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5