Р Е Ш
Е Н И Е № 7
гр. Пловдив, 31.01.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Величка Белева
Христо Симитчиев
при секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 184/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по депозирани от ищеца Ю. Г.И. и ответника О.П. въззивни жалби срещу Решение № 104 от 24.01.2019 г., постановено по гр. д. № 2900/2017 г. на Окръжен Съд – П..
Жалбоподателят ищец обжалва решението в отхвърлителната му част по иска за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване на ответната община – за разликата над присъденото такова от 11 417 лв. до пълния предявен размер от 27 000 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в тази му част и искане за неговата отмяна и уважаване на иска в пълния предявен размер от 27 000 лева. Претендира разноски.
Жалбоподателят ответник обжалва решението в осъдителната му част по иска за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване – тоест за присъденото такова в размер на 11 417 лв., ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане, както и в частта, с която е уважен иска на И. по чл. 108 от ЗС. Поддържаните оплаквания са за недопустимост на решението по иска по чл. 108 от ЗС поради недопустимост на този иск и искане за обезсилването на решението в тази му част и прекратяване на производството по делото. По иска за неоснователно обогатяване оплакванията са за неправилност на решението искането е за неговата отмяна и отхвърлянето на този иск. Претендира разноски.
Всяка от страните е депозирала отговор за неоснователност на жалбата на другата страна.
Съдът установи следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, предявени от Ю. Г.И., ЕГН – ********** срещу О.П. ЕИК *********.
Ищцата твърди че по силата на договор за дарение, изповядан с нот. акт № ** от **********г., том **, рег. ****, н.д. № **********г. на нотариус при Районен Съд – П. е собственик на ПИ с идентификатор *************по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № *********************г., с изменение със Заповед *********************г. / стар идентификатор имот **** в кв. ** /, с административен адрес на имота гр. П., п.к. **** улица „ Г.Д. „ с площ по н.а. 210 кв.м., а по скица ***кв.м., при граници: ПИ *************, *************, *************, ************* ************, ************, ************и ************. Частично, с площ от ***кв.м. имотът попадал в предвидена за реализиране съгласно действащия ПУП улична регулация – улици В. П. и Г.Д. и от 2009 г. площта е фактически заета и се ползва от ответната община като улица, но без да е проведена нормативно установената отчуждителна процедура, тоест О.П. ползва процесните *** кв.м. от имота й без правно основание. С влязло в сила решение по гр.д. № 465/2016 г. на Районен Съд – П. общината е осъдена да й заплати обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на собствените й ***кв.м. от процесния имот за периода 15.01.2011 г. – 15.01.2013 г. С настоящата искова молба претендира обезщетение за неоснователно обогатяване за тяхното ползването за периода 16.01.2013 г. – 16.10.2017 г., както и признаването й за техен собственик и осъждането на общината да й ги предаде като на собственик – чл. 108 от ЗС.
Депозиран е отговор за неоснователност на исковете. Ответникът поддържа да не оспорва собствеността на ищцата върху ПИ ************. Поддържа да му е служебно известно че съгласно одобрен със Заповед № ************г. регулационен план, както и с последващите планове и техните изменения процесният имот е бил предвиден за улична регулация, но планът не е приложен – не е имало отчуждаване и мероприятието не е осъществено. И до момента общината не е трасирала улица върху процесните *** кв.м., нито е осъществявала каквото и да е друго мероприятия, не е извършвала и не извършва правни и фактически действия, отблъскващи владението на ищцата и препятстващо я да упражнява правата си на собственост върху имота, които й права не оспорва. С оглед което исковете и по чл. 108 от ЗС и по чл. 59 от ЗЗД са неоснователни.
От представения н.а. № ** от **********г., том **, рег. ****, н.д. № **********г. на нотариус при Районен Съд – П. се установява че по силата на договор за дарение ищцата е придобила собствеността върху празно дворно място с площ от 210 кв.м., предст. имот пл. № ****в кв. ** по регулационния план на гр. П.. Праводателката на ищцата – дарителя К.Д.Н. го е придобила чрез покупко продажба по н. а. № ************г. , том **, н.д. № *********г. на нотариус при Районен Съд –П. – имот пл. № **, кв.** в гр. П., кв. В./ лист 54 от приложеното гр.д. № 465/2016 г. на РС – П./.
От заключението на назначената по делото СТЕ се установява че имот пл. № 15 е идентичен с имот пл. № ****, сега заснет в кадастралната карта – чрез попълването й със Заповед № **************г. на началника на С*** – П., като ПИ с идентификатор ************. За територията е имало регулационни планове от **** г./ одобрен със Заповед № ***********г. /, от 1960 г. / одобрен със Заповед № ***********г. /, от 1972 г. / одобрен със Зап-д № ************г., изменен със Зап- д № ************г. за попълването на кадастралната основа с процесния имот / и от 1981 г. / Зап.- д № ************г. , изменен със Зап- д № ************г. за попълването на кадастралната основа с имота /. По плана от 1954 г. и 1960 г. имота е заснет с № **, кв. **, в последващите планове – като имот № ****, кв.**. Още с ПРЗ от 1954 г. и по всички следващи ПУП - ПРЗ за имота са предвидени благоустройствено мероприятие, като по плана от 1954 г. и 1960 г. отреждането е за улица, по следващите за комплексно застрояване и разширение на улица Г.Д.- с габарит 8 метра. Нито едно от тези мероприятия не е реализирано по надлежния ред, като понастоящем улица Г.Д. е фактически разширена, но не в предвидения от плана габарит от 8 м., а в различна широчина в отделните й части, варираща от 2 метра до 7 метра. Процесните *** кв.м. от имота на ищцата попадат в улиците Г.Д. и В. П., на място представляват лошо подравнен терен, настлан частично с бетонови плочи с размера 50/25/10 / по ул. Г.Д. / и частично с натрошен камък и пръст / по ул. В. П. /. Няма оформени тротоари, липсват дъждоприемни решетки. От вещото лице не са открити данни кой е реализирал настилките. В случай че ищцата огради имота си това би затворило съществуващия от десетилетия на място пряк път от жилищните блокове към общинския пазар / С.П.а / – както към настоящия терен, на който е постоянното му местоположение, така и към бившия временен терен, на който е бил разположен – в периода 2009 г. – 2013 г. - съгласно представените от общината Решение № ***, взето с Протокол на ОбС - П. № */**********г. и ситуационен план към него и Разрешения за ползване на ДНСК - П. № ************г. и № ************/**********година. От блоковете до пазара и обратно има достъп и от други страни, но не и пряк, а заобиколен.
Ищцовия свидетел П.И.Г. депозира показания да познава имота на ищцата, който е с площ около ***кв.м. и се намира в непосредствена близост до С.П.а, на кръстовището на две улици – Г.Д. и В. *** Д., преминавайки през имота на ищцата продължава и навлиза и в междублоковото пространство. През 2008 г. – 2009 г. от общината започнали да местят С.П.а във временна зона и тогава тази улица в частта й, която минава пряко през имота на Ю. поставили бетонови ивици 50/25 см. с поне 10 см. дебелина Така е и понастоящем.
Според показанията на втория ищцов свидетел С.В.В. улица „Г.Д.“ минава през имота на Ю. и в тази си част е застлана с бетонови блокове. Впечатленията на свидетеля са от 10 -12 години.
Приети са СТЕ относно пазарния наем за ползването на процесната реална част от имота за исковия период. Съгласно заключението на единичната експертиза на в.л. В.Р. той е в размер на 9 435 лв./ като пазарна стойност на правото на преминаване през имот /, съгласно заключението на тройната експертиза с вещи лица В.И., Д.М.и М.М.– в размер на 9 450 лв. / като наем за паркоместа и/или право на преминаване / и 17 460 лв./ като наем за кафе сладкарница – кафе апеаративи или павилион /, а като съобразен с предвиждането на имота – за изграждане на улици, и ползван с оглед това предназначение – преминаване на пешеходци и МПС – в размер на 11 417 лева. Според заключението на втората единична експертиза с в.л. И.Г.– 23 940 лв. – на база Тарифата на О.П. относно наемите на помещения и павилиони – общинска собственост и маси за търговия със селскостопанска продукция и реално реализирани такива наемни сделки, както с наемодател общината, така и между физически и юридически лица.
По делото е приложено гр.д. № 465/2016 г. на РС – П. / въззивно гр.д. № 2382/2016 г. на Окръжен съд – П., касационно гр.д. № 822/2017 г. на ВКС, III г.о. /, с влязло в сила на 04.07.2017 г. решение по което О.П. е осъдена да заплати на ищцата Ю. Г.И. на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД обезщетение за лишаване от ползването й на процесната площ 168 кв.м. от собственият й ПИ с идентификатор *************по КККР на гр. П. за период 15.01.2011 г. – 15.01.2013 г.
След съвкупна преценка на така събраните доказателства във връзка и със становищата на страните окръжният съд е уважил изцяло иска по чл. 108 от ЗС и частично иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД – до размер на 11 417 лв., като е приел този размер обезщетение с оглед това че съответства в най пълна степен на предназначението на имота по действащия ПУП – ПРЗ и действителното му фактическо ползване за исковия период.
Въззивника – ищец поддържа че решението като неправилно в отхвърлителната му част по иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД. Доводите са че искът е следвало да бъде уважен до установения от в.л. Г.размер обезщетение от 23 940 лв. – на база Тарифата на О.П. относно наемите на помещения и павилиони – общинска собственост и маси за търговия със селскостопанска продукция, тъй като в ползваната от ответната община част от имота преместваеми съоръжения за търговия били допустими.
Въззивника – ответникът поддържа решението в частта, с която е уважен иска по чл. 108 от ЗС да е недопустимо, а в частта, с която е уважен иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД да е неправилно. Доводите за недопустимост са че О.П. не е оспорвала и не оспорва правото на собственост на ищцата върху процесния имот, нито държи същия като не тя е изпълнила настилките върху него, нито е осъществила каквито и да било други действия, препятстващи ищцата да го ползва. С оглед което не се и обогатила неоснователно и не дължи обезщетение по чл. 59 от ЗЗД.
И двете жалби настоящата инстанция намира за неоснователни.
Отреждането на процесния имот за улица е със Заповедта № ***********г. и всички последващи ПУП – ПРЗ по ЗПИНМ / отм. / и ЗТСУ / отм. /, като по никой от тях мероприятието не е реализирано. Съгласно действащата към м. януари 1954 г. редакция на чл. чл. 39 от ЗПИНМ / отм. / улично регулационните планове са с пряко отчуждително действие. Съгласно обаче чл. 39 ал. 1 от ЗПИНМ / отм. / в редакцията му с ДВ бр. 54/6.7.1956 г. прякото отчуждително действие на улично – регулационния план отпада като отчуждаването настъпва от обезщетяването на собственика - в това число и по отношение на имотите със заварени улично – регулационни планове, ако до 10.07.1956 г. / влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 39 ал. 1 / имотът не е зает по законния ред или дължимото за него обезщетение не е заплатено. – чл. 74а от ЗПИНМ. Такава е и последващата уредбата по одобрените за имота ПУП - – ПРЗ по ЗПИНМ / отм. / и ЗТСУ / отм. / и ЗУТ- улично регулационните планове нямат пряко отчуждително действие, а е необходимо провеждане на отчуждителна процедура и заплащане на обезщетение. Такива не са осъществени, следователно имотът е собственост на ищцата.
Ответната О. препятства ищцата да упражнява правото си на собственост, като ползва имота й – процесните *** кв.м., за улица и по точно като зона за преминаване по неизградената - вследствие липсата на отчуждаване, улица. Напълно неоснователни са възраженията в жалбата че признава и зачита правото на собственост на ищцата и не възпрепятства неговото упражняване. Действително становището й по настоящото дело е да не оспорва собствеността. Това й становище обаче е с оглед влязлото в сила на 04.07.2017 г. решение по приложеното гр.д. № 465/2016 г. на РС – П.. В триинстанционното производство по това дело О.П. е оспорвала правото на собственост на ищцата Г. върху процесния имот, твърдейки че титуляр на това право е общината и съответно правомерно ползва частта от имота по гореописания начин, като и трите съдебни инстанции са приели доводите й за неоснователни и конкретно да не се легитимира като собственик на имота, както и че правото на собственост върху него принадлежи на ищцата. Така изразените от нея оспорвания са застъпвани и последователно поддържани и течение на исковия период по настоящото дело / януари 2013 г. – октомври 2017 г. /, поради което същите могат да се считат като признание – извънсъдебно спрямо това дело, на общината в насока да оспорва правото на собственост на ищцата и да препятства неговото упражняване. Коментираните по горе доказателства по сочат още че настилките са изпълнени през 2008 г. - 2009 г. – във връзка и за нуждите на временното преместването на общинския пазар на терена, на който той е бил разположен от 2009 г. до 2013 г., че тези настилки съществуват и понастоящем и се ползват като зона за пряк достъп / предимно пешеходен / от жилищните блокове до пазара и спрямо сегашното му постоянно местоположение, като ограждането на имота от ищцата би направило този достъп невъзможен. С оглед което и при липса на доказателства, опровергаващи така установените факти следва да се приеме че правилно искът по чл. 108 от ЗС е приет за основателен и уважен и в двете му части – установителна и осъдителна, съответно правилно е прието да е доказан по основание и иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД.
Относно
размера на обезщетението жалбата на ищцата е неоснователна. Окръжният съд е
присъдил обезщетението за неоснователно обогатяване съгласно установеното по
делото фактическо ползване на процесната част от имота – което е съответно и на
неговото предвиждане за улица съгласно действащия ПУП – ПРЗ в размера
съставляващ пазарния наем за право на преминаване – които разходи о. си е
спестила. По големия размер обезщетение по заключението на в.л. Г.– която въззивницата - ищца счита да е реалното,
е съобразно тарифата на общината за минималните цени при отдаване под наем на
помещения и павилиони – общинска собственост, и маси за търговия със
селскостопанска продукция съответни на зоната, в която попада обекта и пазарни
свидетелства за реално сключени от общината наемни сделки с такъв предмет,
както и реални такива сделки между физически и юридически лица в същата зона.
Аргументът е че в имота и конкретно в ползваната от общината част от него е
допустимо поставяне на преместваеми съоръжения, чрез които ищцата би могла да
реализира този именно доход под формата на наем, съответно с този доход тя е
обедняла. Доводът е неоснователен. Преместваемите съоръжения съгласно чл. 56 ал.
1 от ЗУТ биват три вида – преместваеми увеселителни заведения; преместваеми обекти
за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при
бедствия. За първите два – съгласно ал. 2, разрешение за поставяне се издава от
главния архитект на съответната община въз основа на схема и проектна
документация, при необходимост и в зависимост от вида и предназначението на
обекта и индивидуален проект и/или типов проект, отговарящи на съответните
изисквания и със съответните приложения, удостоверяващи съответствие с
техническите изисквания. Условията и редът за издаване на разрешението за
поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и
проектната документация, се определят с Наредба на съответния общински съвет.
Съгласно ал. 7 поставянето на преместваеми обекти в урегулираните поземлени
имоти се разрешава само ако не се надвишават установените в съответния ПУП
устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност
на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ. В
случая нито една от тези предпоставки не е установена от вещото лице Г., като
задача в тази насока не е била поставена. Съответно въззивницата – ищца не е
получавала разрешение за поставяне на преместваеми обекти в имота си – не е
искала такива. Допустимостта по принцип
гражданите и в частност ищцата да
поставят преместваеми обекти в имотите си не означава непременно и безусловно
възможност за реализирането на съответния преместваем обект. Следователно и
доколкото в случая не е установено посочените по горе изисквания на закона да
са налице по отношение имота на ищцата, евентуално какъв вид и размер на
преместваеми обекти са допустими в същия, не би могло да се приеме че тя е
обедняла с размера на пазарния наем за евентуални такива.
По така изложените съображения обжалваното решение е допустимо и правилно и се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат направените от страните разноски, съставляващи заплатени за въззивните им жалби ДТ остават за тяхна сметка така както са направени.
Въззивницата ищца е заплатила и възнаграждение за един адвокат в размер на 840 лева. Съобразно договора / лист 45 от делото / то е за изготвяне и депозиране на въззивна жалба и процесуално представителство по нея пред АС - П., поради което и с оглед неоснователността на жалбата й не се присъжда.
Въззивницата ищца е заплатила и разноски за служебно назначената от съда СТЕ, изпълнена от в.л. В.Г., която касае иска по чл. 108 от ЗС, както и по основание иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД. Следователно разноските за нея й се присъждат – 410 лева.
На въззивника - ответник се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. – за защита срещу жалбата на ищцата.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 104 от 24.01.2019 г., постановено по гр. д. № 2900/2017 г. на Окръжен Съд – П..
Осъжда О.П. ***, площад С.С.„ № *, ЕИК ********* да заплати на Ю. Г.И., ЕГН ********** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 410 / четиристотин и десет / лева.
Осъжда Ю. Г.И., ЕГН ********** да заплати на О.П. ***, площад С.С.„ № 1, ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 150 / сто и петдесет / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: