Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 09.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
единадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4369
по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №32751 от
05.02.2020г., постановено по гр.дело №14818/2017г. по описа на СРС, ГО, 57 с-в,
е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК по отношение на М.С.В. с ЕГН**********,
като наследник на С.С.Я.с ЕГН**********, че дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК*******, на
основание чл.79 от ЗЗД сумата от 1000,74 лв.- незаплатена част от стойността на
доставена топлинна енергия в топлоснабден обект- апартамент №5 в гр.София, ж.к.“*********за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от
04.08.2016г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 25.08.2016г. по
гр.д.№44058/2016г. по описа на CPC, 57 състав. Ответницата е осъдена да заплати
на ищеца 253,63лв. разноски в заповедното производство и 1142лв. разноски в
исковото производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Т.с.”ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от особения
представител на ответника М.С.В. - адв.Й.П.
от САК. Жалбоподателят поддържа, че не е безспорно установено, че ответницата е
собственик на процесния имот. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск– отхвърлен.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД с подадения в срок писмен отговор оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира
разноски и възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Третото
лице-помагач не изразява становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
вр.чл.149 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
По отношение на
имота, за който се твърди от ищеца, че в него е потребена топлинна енергия от наследодателя
на ответника М.В.- С.Я.през процесния период от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., са
представени множество писмени доказателства (договор за замяна на държавен
недвижим имот с имот собственост на граждани от 29.10.1993г., удостоверение за
наследници на Р.Я., молба за откриване на партида за имота от С.Я.до ищеца,
протокол от общо събрание на етажните собственици), надлежно обсъдени от
първоинстанционния съд, от които безпротиворечиво се установява, че първоначалният
ответник С.Я.е съсобственик на този имот през процесния период, а и е подал
писмена молба за доставка на топлинна енергия. С отговора на исковата молба
ответникът Я.изрично заявява, че е собственик на ¾ идеални части от
имота. В случая от значение за спора е именно правото на собственост на
праводателя на ответницата и потребената от него топлинна енергия, а не на
самата ответница, както излага във въззивната си жалба особеният представител.
Първоначалният ответник С.Я.е починал след процесния период, по време на
процеса и на негово място е конституирана дъщеря му М.В. (която също е
съсобственик на имота и по отношение на нея е издадена заповед за изпълнение по
горепосоченото заповедно производство, но не е подала в срок възражение и
заповедта в тази част е влязла в сила). Установено
е също така,
че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира същият е била присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно първоначалният ответник се явява потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006
год./ през процесния период.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът Я.е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в
определено количество за исковия период.
Непогасените
задължения на ответника за доставена топлинна енергия за процесния период са
установени въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото
въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да
бъдат присъдени сторените разноски за възнаграждение на особен представител в
размер на 400 лева, както и възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на
100 лева.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №32751 от 05.02.2020г., постановено по гр.дело №14818/2017г.
по описа на СРС, ГО, 57 с-в.
ОСЪЖДА М.С.В. с ЕГН**********
да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК******* сумата от 500лв. (петстотин лева)-
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/