Р Е Ш Е Н
И Е
№6
гр.Силистра, 17.02.2023 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д
А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Антония Стоянова,с участието на Заместник
окръжния прокурор при ОП гр. Силистра С.Т., като разгледа докладваното от съдия
М.Славова КАНД №86 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
С Решение №82/20.10.2022г.,постановено
по АНД №119/22г.,Районният съд гр. Тутракан е отменил Наказателно постановление
№СС-2/31.03.2022г.,издадено от началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол (РДНСК) гр.Силистра, с което на Д.Х.Г.-П., в качеството
ѝ на длъжностно лице - главен архитект на община гр.Главиница, на
основание чл.232 ал.1 т.2 във връзка с чл.239 ал.1 т.2 и с чл.222 ал.1 т.15 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ),е било наложено административно
наказание по вид „глоба” в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.148 ал.4 от ЗУТ. Предупредил е арх.Г. по реда на чл.28 ЗАНН, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще ѝ бъде
наложено административно наказание и е осъдил РДНСК Силистра да ѝ заплати
разноски.
Производството е образувано по касационна жалба на Регионална
дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр.Силистра, подадена
чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт Д.К., с искане да бъде отменено
обжалваното решение на ТРС и постановено ново,потвърждаващо първоначално
оспореното наказателно постановление.Главното възражение на касатора е за неправилно приложение на материалния закон
от въззивната инстанция.Поддържа, че случаят не е маловажен съгласно
нормативната дефиниция от §1 т.4 ДР ЗАНН,обратно на изводите на съда. Доколкото
ТРС е приел наличието на извършено нарушение на чл.148 ал.4 ЗУТ от главния
архитект на община Главиница при издаване на процесното Разрешение за
строеж,настоява касационният състав да преразгледа аргументите му за
„маловажност“ и да отмени оспорения съдебен акт с потвърждаване на НП.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции,а в
условията на евентуалност,по реда на чл.63д ал.2 ЗАНН,заявява възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, настоявайки
същото да бъде намалено до неговия минимум от 300 лева.
Ответникът по касация - арх.Д.Х.Г.-П., чрез представител по
пълномощие адв.Ст.Д. ***, оспорва касационната жалба, излагайки аргументи в
подкрепа на решаващите изводи на районния съд Тутракан. Настоява за оставяне в
сила на оспорения съдебен акт както и за присъждане на разноски в пълния им
удостоверен размер,тъй като съгласно измененията в Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Обн.ДВ,бр.64/04г.,посл.изм.ДВ,бр.88/04.11.2022г.) за дела по ЗУТ,минималният
хонорар бил определен на 1250 лева, колкото били платени от страната в случая.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,че обжалваното решение на Тутраканския
РС е законосъобразно. Дава заключение за неговото потвърждаване с отхвърляне на
касационната жалба.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен
съд,след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните,прие следното: Касационното
основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция е за нeправилно приложение на материалния закон /чл.348 ал.1 т.1 НПК,вр.с чл.63в ЗАНН/.Главният довод е насочен срещу преценката на съда за наличие на
нормативните и фактически предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН,независимо
от установяванията му за осъществено нарушение на
релевираната разпоредба на чл.148 ал.4 във връзка с чл.161 ал.1 ЗУТ.Изводът бил
неправилен, тъй като не било налице „маловажно деяние“ в контекста на
дефиницията от §1 т.4 ДР ЗАНН.Проверката на обжалвания съдебен акт следва да се
извърши на терена на доводите от жалбата и в параметрите от чл.218 ал.2 АПК, съгласно
който за съответствието на решението с материалния закон настоящият съд следи и
служебно.
Тутраканският районен съд е извършил вярно,въз основа
на събраните доказателства,фактическите установявания по делото като е приел,че
арх.Д.Г.-П., в качеството ѝ на главен архитект на Община гр.Главиница,е
издала Разрешение за строеж №17/22.10.21г.,въз основа на подадено заявление от
„Инвест Билдинг 97“ООД и одобрен инвестиционен
проект,за изграждане на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с обслужващ първи
етаж (игрална зала за хазартни игри с кафе-бар и магазин за промишлени стоки),
със застроена площ от 102.50 кв.м.,при удостоверено суперфициарно
право на заявителя в обем от 100 кв.м. в УПИ V-143, кв.19 по плана на гр.Главиница и идентификатор по КК
КР:15031.501.915.
С Нотариален акт №101,том 2,рег.№1457, д.231/2021г. от
07.05.2021г. (л.71-л. 72 АНД/ТРС) ЕТ“О.И. - Комерс“ гр.Русе е учредил право на
строеж в пол-за на „Инвест Билдинг 97“ООД гр.Русе, представлявано
от управителя О.И.С., за изграждане на двуетажна сграда със застроена площ от
100 кв.м. В хода на изработване на възложения инвестиционен проект от „Окса-М“ЕООД гр.Русе, при съобразяване с техническите
правила и норми, проектът обхванал площ от 102.50 кв.м.,т.е. с 2.50 кв.м. извън
учреденото право на строеж. Инвестиционните проекти били одобрени от органа по
чл.148 ал.1 ЗУТ и издадено РС №17/22.10.21г. С жалба, постъпила в АС
гр.Силистра с вх.№1317/03.11.2021г., същото е било оспорено,като от момента на
нейното постъпване в Община гр.Главиница до депозирането ѝ в съда,
главният архитект на общината е упражнил правото си от чл.156 ал.1 АПК на
оттегляне на оспорения акт, отменяйки го със Заповед №3/29.10.2021г. За същата
касаторът твърди, че е нищожна, като издадена по заявление (а не по повод жалба
до съда),подадено от лице без удостоверена представителна власт за дружеството
възложител и, адресирано до издателя на атакуваното РС, което е недопустимо
съгласно чл.215 ал.1 ЗУТ.Последният разпорежда,че индивидуалните
административни актове по този закон се обжалват пред съответния
административен съд, т.е. изключен е контролът по административен ред (вкл.
хипотезата на отзив по чл.91 АПК), освен изрично регламентирания служебен контрол
с чл.156 ЗУТ, в рамките на който е установено процесното по делото нарушение.
С Определение №612/23.11.21г., постановено по
адм.д.№208/2021г. на АС-Силистра е оставена без разглеждане жалба на „Инвест Билдинг 97“ООД гр.Русе срещу релевираното РС №17/22.10.21г.,
като съдът е приел, че освен липсата на правен интерес за жалбоподателя, е
налице и валидно извършено действие по „оттегляне“ на оспорения акт от неговия
издател в хипотезата на чл.156 ал.1 АПК, което сочи, че въпросната заповед за
отмяна на РС е произвела правен ефект (макар и не от датата на нейното
издаване) след 03.11.2021г.- датата на постъпване на жалбата на възложителя в
съда и образуване на адм.дело №208/2021г. по описа на АС гр.Силистра.
Съдът е установил още и, че с НА №43, том 5,
рег.№4300, д.№702/21г. на 11. 11.2021г. собственикът на терена и възложителят
на строежа „Инвест Билдинг 97“ ООД, са поискали и
Нотариус с рег.№648 на НК, е извършил поправка на НА за учредяване на правото
на строеж, разширявайки обема му до 102.50 кв.м., какъвто е той по
инвестиционния проект.
На 03.11.2021г.
с Констативен протокол за проверка рег.№РС-258 по чл.156 ал.4 ЗУТ инспектори в
РДНСК Силистра установили нарушение на чл.148 ал.4 ЗУТ,извършено от главния архитект
на общината при издаване на процесното разрешение за строеж, тъй като в частта
му над 100 кв.м. (т.е. за 2.50 кв.м.), същото не е издадено на
възложителя,какъвто съгласно определението от чл.161 ал.1 ЗУТ е „[…] лицето,на което с учредено право на строеж в чужд
имот[…]“,в обема
на суперфицията. Ето защо със Заповед
№ДК-11-СС-4/03.11.2021г., издадена от началника на РДНСК-Силистра, процесното
РС е било отменено (л.82-л.84 АНД/ ТРС),след което е била задвижена
административнонаказателната процедура срещу длъжностното лице по чл.232 ал.1
т.2 ЗУТ. Съдът е установил,че същата е проведена съгласно регламентацията от
чл.238-чл.239 ЗУТ,във връзка със ЗАНН,а завършващият я акт – процесното пред
него НП, не е засегнато от процедурни пороци - във формата, компетентността на
издателя, процесуалните правила за постановяването му. Констатирал е обаче,
несъответствието му с материалния закон поради следното:
Нарушението на чл.148 ал.4 във връзка с чл.232 ал.1
т.2 ЗУТ е формално, т.е. нормотворецът не е въвел като елемент от фактическия
му състав, настъпването на вредни последици от него.Изпълнителното деяние се
изразява в издаване на разрешение за строеж на лице, което не е възложител,като
в случая извън правната регулация, е постановен акт по чл.148 ал.4 ЗУТ от ответника
по касация за 2.50 кв.м., вместо в обема на учреденото право на строеж от 100
кв.м. (одобрените инвестиционни проекти обосновали издаването на РС са за
102.50 кв.м.) Предвид незначителността на отклонението от обема на суперфицията на възложителя, което е и изпра-вено
впоследствие с НА №43 от 11.11.2021г. (л.80-л.81
АНД/ТРС), съдът е приел, че случаят разкрива белезите на „маловажност“ по
смисъла на §1 т.4 ДР ЗАНН, с оглед липсата на каквито и да е вредни последици
предизвикани от неправомерния административен акт.Обсъдил е наличието на
многобройни смекчаващи вината на ответното по касация длъжностно лице по чл.148 ЗУТ и липсата на отегчаващи такива, което в съвкупност е обосновало извода му
за приложимост на чл.28 ЗАНН. Процесното РС
№17/22.10.21г. е произвело правно действие за незначителен период от вре-ме: от
22.10.21г. до 29.10.21г., когато е депозирана жалбата срещу него до АС
гр.Силистра, произвела своя суспензивен ефект
съгласно чл.166 ал.1 АПК и, независимо, че отменящата го заповед на касатора е
от 03.11.2021г.,когато е образувано и съдебното производство, стабилизирайки
оттеглянето на оспорения акт по чл.156 АПК от неговия издател.Съдът е обсъдил в
този ракурс и безспорното обстоятелство, че собственикът на терена и учредител
на правото на строеж и суперфициарът, макар и
обособени търговски субекти,са свързани лица по разума на националното ни
право, защото вписаният като ЕТ О.И.С. (собственик на терена) и управителят на
ООД, в чиято полза е учредено правото на строеж, са едно и също физическо лице
- О.И.С., с ЕГН:********** от гр.Русе, което минимизира евентуалните вреди за
собственика на УПИ по отношение на което е разрешено конфликтното строителство
с отмененото РС №17/22.10.21г. Несъмнени са и обстоятелствата,обсъдени от ТРС
като смекчаващи отговорността на ответника по касация, като - липса на
предходни нарушения на разпоредби от ЗУТ; взетите незабавно мерки по повод
депозираната жалба срещу издадения от него акт по чл.148 ЗУТ, както и изведения
извод за незначителна степен на обществена опасност на нарушението, предвид
коментираните по-горе конкретно установени факти.
Решението
е правилно, включително по отношение на изложените съображения,че деянието
разкрива белезите на „маловажен случай“,поради което не следва да бъде налагано
наказание на неговия извършител, а в хипотезата на чл.28 ал.1 ЗАНН същият да
бъде предупреден за последиците при повторно извършване на нарушение от същия
вид в нормативно определения срок,както законосъобразно е процедирал ТРС.
Относно претендираните разноски във въззивното производство, съдът е приел за основателно
възражението на АНО за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателката и е намалил неговия размер до 500 лв., предвид явяването на
процесуалния ѝ представител в две съдебни заседания и в контекста на
фактическата и правна сложност на делото, което разрешение настоящият състав
намира за правилно.Претендираните разноски от ответника
по касация, чието присъждане намира своето основание в изхода на настоящия процес,отново
са атакувани с възражение за прекомерност,на което е противопоставен довод,че
съгласно измененията в Наредба №1/2004г. с ДВ,бр.88/04.11.2022г.,за делата по
ЗУТ,съгласно чл.8 ал.2 т.1, минималното възнаграждение е от 1 250 лева, колкото
реално били платени, видно от приложения на л.21 Договор за правна защита и
съдействие. Така въведеното възражение е неоснователно, защото съдебното дело
не е по ЗУТ, макар и да има връзка, а е административно-наказателно, за който вид
производства в Раздел IV от същата
наредба, са предвидени минималните размери на адвокатските възнаграждения,като
с чл.18 ал.2 е постановено, че когато административното наказание е под формата
на глоба,каквото именно е процесното,възнаграждението се опре-деля по реда на
чл.7 ал.2 върху стойността на наложената глоба,което в случая означава
следното: наложената глоба на арх.Д.Г.-П. е в размер на 1000 лева и съгласно
чл.7 ал.2 т.1 Наредба №1/04г.,възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 400лв.,до
какъвто размер следва да бъде уважено искането за разноски на ответника.
С оглед на
гореизложеното, настоящият касационен състав намира,че въззивното
решение е постановено при липса на касационни основания за неговата отмяна, воден
от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №82/20.10.2022г., постановено по АНД №119/ 2022г. по описа на Районен
съд гр.Тутракан.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален
строителен контрол гр.Силистра, с административен адрес:гр.Силистра,ул.“Илия Блъсков“ №1, да
заплати на Д.Х.Г.-П., с ЕГН:********** и служебен адрес: ***, сумата от 400.00 (Четиристотин) лева -
съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ искането до размера от 1250 лева, на основание
чл.63д ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Предвид наложило се продължително отсъствие
на съдия Валери Раданов,
поради разрешен му отпуск
по болест,на основание чл.236 ал.3 изр.2 ГПК, във връзка с чл.144 АПК,
настоящото решение се подписва от двама от съдиите, участвали в неговото
разглеждане и решаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: