Р Е Ш Е Н И Е №778
гр. Перник, 12.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК,
десети граждански състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Наташа Динева,
като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 6306 по за 2017 год. на
Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
постъпила искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Перник срещу И.Й.С.
***, с която при условията на обективно съединение са предявени осъдителни
искове за вземания за цената на доставена питейна и отведена канална вода и за
обезщетение за забава в плащанията с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. с чл. 183 вр с чл. 200 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между
страните е налице облгационно
правоотношение, съдържанието на което е установено в Общи условия, приети с
решение № ОУ-021 от 09.06.2006г на ДКЕВР и публикувани във в-к „Съперник“ и в-к
„Новинар“. Твърди се, че облигационното правоотношение с ответника възникнало с
присъединяването му като потребител към водоснабдителната и канализационна
система и откриването на самостоятелна партида с абонатен номер . Ищецът сочи,
че изпълнил задълженията си, като доставил до и отвел от имота на
ответника количество вода, отчитано редовно. Твърди, че цената за потребената и
отведена вода била изчислена на база на действащите към мометна на предоставяне
на услугата цени, утвърдени от ДКЕВР и обявени от управителя на дружеството.
Ответникът не му платил цената за доставената и отведена вода в срока за това, уговорен с общите условия.
При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да осъди
ответника да му плати сумите от 365,37 лв., представляваща цена за услугата по
доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода до недвижим имот в гр. Перник
с адрес *** за периода от 30.09.2008г. до
01.02.2016г. и сумата от 36,22 лв. за обезщетение за забава в плащанията
в размер на законната лихва за периода от 24.08.2009г. до 06.06.2016г.
Претендират се и законна лихва и разноски.
Ответникът чрез назначения му в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Б. прави възражение, че не е пасивно материално
легитимиран да отговаря по така предявените искове, защото не е собственик или
ползвател на имота, до който са твърди, че са доставени ВиК услугите. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземането за главница за периода
от 30.09.2008г. до 01.10.2014г. в размер на 337,36 лв. и на вземането за
обезщетение за забава от 30.09.2008г. до 01.10.2014г. в размер на 58,78 лв.
Твърди, че приложените към исковата молба общи условия не са оповестени по
предвидения в закона начин за това- с публикучане в централен и местен
ежедневник.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-икономическа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите като писмени
доказателства Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между ищцовото дружество и
потребителя на предоставяните от последното водоснабдителни и канализационни
услуги (собственик, ползвател, или
притежател на вещно право на строеж на имот, включен към водоснабдителната
и/или канализационната система).
От представеното от ищцовото
дружество извлечение от сметка и фактури, е видно какъв е размерът на
начислените от последното суми за доставена и отведена вода за процесния имот с
адрес ***с абонат №1070995 с титуляр на партидата И.Й.С..
От заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-икономическата експертиза се установява, че начислените суми
за исковия период на абоната са начислени на база показания на водомера и са в
размер, който съвпада с този на предявения иск. В заключението се сочи, че за периода
по исковата молба са начиселни 217 куб.м. Вещото е изчислило и стойността на
лихва за забава за периода от 24.08.2009г.
до 01.02.2016г., която възлиза на 59,71 лв.
Видно от писмо с изх. №
18/МСИ-714-1 на Община Перник в информационния масив на дирекция МПТ при същата
не е подавана декларация по чл. 14 ЗМДТ за имота с адрес ***Други относими доказателства не са ангажирани по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Правнорелевантните
факти, кумулативното наличие на които обуславят възникването на спорното право
са: съществуването на облигационно отношение между страните за предоставяне на
В и К услуги; обемът на реално предоставените и ползвани от ответника услуги за
процесния период; тяхната стойност; възникването на главното парично задължение
за заплащане на тази стойност; настъпването на неговата изискуемост и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
За
процесния период отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредбата, както и §1, т.2 от ДР
ЗРВКУ, договорното отношение по доставяне и заплащане на водоснабдителните и
канализационните услуги има за страни В и К оператора и собственикът или
титулярът на вещно право на строеж, респ. ползване на имота.
По
делото не са ангажирани доказателства, че страните са в облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за предоставяне на В и К услуги, нито че
дружеството е предоставило услуги в претендираните размери и качество в
процесния имот, както и за начина на формиране на претендираната цена за
доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, и компонентите
включени в нея, за периода и за имота, за който е начислена и по какъв начин са
начислявани сумите, за които е представено извлечение от счетоводните книги на
ищеца. Соченият документ по своя характер представлява частен свидетелстващ
такъв, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по
отношение на обективираните в него обстоятелство. От изложеното следва, че по
делото не се установява по несъмнен начин, че ответникът е собственик, респ.
титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот, както и не се
ангажират доказателства ищецът действително да е доставил за процесния период
твърдените В и К услуги за процесния обект.
Установеното
от вещото лице-икономист относно наличието на начислени от ищцовото дружество
суми за исковия период, съдът намира, че не може да бъде ценено еднозначно, тъй
като по делото няма данни дали ответникът притежава качеството потребител. Наред с това, следва
да бъде отбелязано, че от приетата по делото съдебно – икономическа експертиза
не би могло да бъде установено количеството доставена вода, начинът, по който е
разпределена от общия водомер в сградата в режим на етажна собственост,
показателите на водомера в имота на ответника и изправността му, вкл.
изправността на общия водомер или наличието на основание за изчислението на
потреблението по нормативен ред, вкл. броя на позлвателите, доколкото експертът
не разполага с необходимите специални знания, а не му е била поставяна и
подобна задача. По изложените съображения, съдът приема, че
ищецът не ангажира доказателства, с които при условията на пълно и главно
доказване да установи релевантните за спора обстоятелства, на които се основава
иска. Това налага извода за
неоснователност на предявените искове, поради което и същите следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С
оглед на изхода на спора право на разонски в производството по делото има само
ответникът, но той не е представил доказателства за сторени такива, поради
което и разноски не му се дължат.
На
адв. Б. следа да се изплати възнаграждение за предоставената правна помощ като
особен представител на ищцата в хипотезата на чл. 47 ал. 6 ГПК в размера на
внесения депозит от 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
и КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление
гр.Перник, ул.”Средец” № 11, представлявано от управителя Иван Несторов за осъждането на И. Й.С. с ЕГН ********** да плати на ищцовото дружество сумите от 365,37 лв.,
представляваща цена за услугата по доставка, отвеждане и пречистване на питейна
вода до недвижим имот в гр. Перник с адрес *** за периода от 30.09.2008г.
до 01.02.2016г. и сумата от 36,22 лв. за
обезщетение за забава в плащанията в размер на законната лихва за периода от
24.08.2009г. до 06.06.2016г, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На адв. Б. да се изплати възнаграждение за
предоставената правна помощ на ищцата в размер на 300 лв. от внесения
депозит.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: