Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260766 10.03.2021 г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви
гр. състав в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15552 по описа на ПРС за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и член 92
ЗЗД.
Ищецът е предявил срещу ответника
установителни искове за признаване за установено дължимостта на парични
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
член 410 ГПК, представляващи неизплатена част по фактура № ******/****г. в
размер на 781,90 лева за извършен ремонт на автомобил Форд **** с ДК № ******,
обективиран в поръчка № ****** от ****г., както и сумата от 1986,03 лева,
представляваща неустойка за забавеното изплащане на сумата 781,90 лева за
периода 08.11.2017г. – 31.03. 2019г., ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от 30.04.2017г. до окончателното им плащане. Претендира разноски
по заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на **** г. между ответника, като
възложител и ищецът, като изпълнител, е
сключен договор за изработка, по силата на който ищецът е следвало да извърши
ремонтни дейности по автомобил марка „Форд ****“, с ДК № ****, като договорът е
обективиран в поръчка от ****г. Също така се излагат твърдения, че
правата и задълженията на страните са били допълнително уредени в Общите
условия на изпълнителя за ремонт на автомобила, с които се твърди възложителят
да е бил запознат и да е подписал, че е приел. Очертан е бил предмета на
възлагане, а именно: ремонт на педал на съединител на колата, доколкото същият по време на движение е
пропадал и спирал да функционира.
Ищецът твърди, че е приел поръчката, като определил
17.10.2017 г. за финална датата за извършване на ремонта на автомобила и връщането му на възложителя. След като
ищецът извършил проверките и поправките на колата, на ****г. ответникът приел изработеното без
забележки, поради което за възложителя възникнало задължение да заплати
уговореното от страните възнаграждение на изпълнителя, за което ищецът издал
фактура № ****/****
г., на стойност 1331,90 лв., която следвало да се плати по банков път в рамките
на пет дни от нейното издаване, задължение фигуриращо в чл. 25 в Общите условия
на изпълнителя.
Ищецът твърди, че ответникът платил част от уговореното възнаграждение, като останала
неплатена сума от 781,90 лева.
Вследствие на неизпълнението на дължимото възнаграждение, на
ответника била начислена неустойка за неизпълнение на парично задължение в
размер на 0,5% от дължимата сума за всеки ден забава, която неустойка била
предвидена в член 25 от Общите условия, като ответникът дължал неустойка за периода 08.11.2017г. до 31.03.2019 г. в размер на 1986,03
лв.
Твърди се също така, че ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, че е било образувано частно гражданско дело пред
Районен съд – Карлово, като е била издадена и заповед за изпълнение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника, с оглед на което е налице правен
интерес от предявяване на установителен иск за вземанията по издадената заповед
за изпълнение.
От ответника е постъпил писмен отговор, в който са наведени
възражения, че е платил задълженията си за ремонт на автомобила, както и че лекият автомобил е ремонтиран в гаранционния му срок, с оглед на
което ищецът не следва да има претенции за плащане на ремонта.
Излага се също така, че в бланката за поръчка липсвало уговорено възнаграждение за
извършената работа, както и че между страните
няма сключен договор за изработка, а освен това на ответника не били
предоставени Общите
условия.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Страните не спорят, че за паричното
вземане е образувано заповедно производство, издадена е заповед за изпълнение
на парично вземане по член 410 ГПК, която е била връчена на длъжника и са били
дадени указания на кредитора за предявяване на иск за установяване на
вземането.
От ищеца са представени два броя поръчки, едната с № ****
от ****г., а втората с № ****** от ****г., в които са обективирани клиентските
оплаквания и видовете работа и резервни части, необходими за отстраняване на повредите
върху процесния автомобил марка
„Форд ****“, с ДК № ****. Като описан клиент
в поръчките се сочи ответника „Алфа Сот Карлово“ ООД, а като лице поело
ангажиментът да извърши ремонта е посочено ищцовото дружество. В поръчките също
така са отразени и обстоятелствата, че след извършване на ремонтите автомобилът
е бил предаден, съответно получен от представител на ответника без забележки, а
така също и че с подписване на поръчката клиентът е удостоверил, че се е запознал с ОУ на дружеството и че ги приема
безусловно и се съгласява напълно с тях.
Съобразно представените Общи условия на „Мото-Пфое“ ЕООД за извършване на
ремонт на автомобили, е прието, че при възлагането и изпълнението на ремонта,
клиентът и ищецът се съгласяват да определят свои оправомощени представители,
чийто данни се изписват надлежно в поръчката, като освен това съгласно член 7
от ОУ подписването на поръчка за ремонт от клиента означава, че същият е
запознат и се съгласява напълно с ОУ, а с цел избягване на противоречия –
клиентът полага задължително подписа си и под изричен текст в самата поръчка, с
който удостоверява, че е запознат, приема
и се съгласява с настоящите ОУ. В член 25 от ОУ пък е уредено задължението на
клиента да заплати посочените във фактурите суми в срок до 5 дни от нейното
издаване, а в член 28 от ОУ е предвидено, че при забава в плащането в сроковете
по т. 25 и 27, клиентът дължи неустойка в размер на 0,5% върху размера на
дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното издължаване на сумата. Така
също са представени издадените от дружеството- ищец фактури, в които са
остойностени както вложените в автомобила резервни части, така и видовете
работа, необходими за изпълнение на поетото задължение за отремонтиране на предоставения
от ответника на ищеца автомобил.
Изслушано е заключение, което не е било оспорено от страните, изготвено е
компетентно и обективно, съобразно което се установява, че процесните фактури
са били надлежно осчетоводени от двете дружества, като ответникът е ползвал
правото на данъчен кредит. Вещото лице е отразило извършените три плащания по
двете издадени фактури /171,05 лева на 09.05.2018г., 550 лв. на 05.12.2018г. и
781 лв. на 08.10.2019г. /, като след приспадането им е посочило, че дължимите
по фактура № **** от ****г. суми за главница са 0,90 лева, съответно 1986,03
лева за неустойка за забава върху сумата от 781,90 лева за периода 08.11.2017г.
– 31.03.2019г.
Въз основа на така изложените факти и
обстоятелства, съдът намира, че между страните е възникнало валидно договорно
правоотношение, произтичащо от сключен договор за изработка, доколкото от една
страна ищецът като изпълнител е поел да извърши една определена работа съгласно
поръчката на другата страна, а ответникът се е задължил да му заплати
възнаграждение. Установени са също така, фактът на извършената и приета работа,
извършеното осчетоводяване на фактурите и плащането на задълженията от
ответника, представляващи извънсъдебно признание на факти.
Неоснователно
е възражението на ответника, че е налице липса на уговорено възнаграждение,
доколкото стойността на възложената работа е определяема, а договорът за
изработка е възмезден и с оглед принципа на еквивалентност на насрещните
престации, на заплащане подлежат фактически извършените работи по цените,
определени в приложените по делото фактури.
Страните по сделката са търговци и съгласно разпоредбата на член 298, ал. 1
от ТЗ установените отнапред общи условия от търговеца за сключваните от него
сделки стават задължителни за другата страна, когато тя е заявила писмено, че
ги приема. В случая обаче не е изпълнено задължителнотото изискване на
посоченото в ОУ клиентът да е положил подписа си и под изричен текст в самата
поръчка, с който удостоверява, че е
запознат, приема и се съгласява с настоящите ОУ, с оглед на което за ответника
не е възникнало задължението да плати предвидената в ОУ неустойка за забава.
Ето защо, предвид изложеното по-горе, съдът намира, че искът за
заплащане на неустойка в размер на 1986,03 лева се явява недоказан и неоснователен,
а искът за неизплатената част по фактура № ******/****г. в размер на 781,90
лева за извършен ремонт на автомобил Форд **** с ДК № ******, обективиран в
поръчка № ****** от ****г., следва да се уважи до размера на 0,90 лева, предвид
плащането на останалата част преди завеждане на заповедното производство, като
за разликата над този размер до пълния предявен от 781,90 лева ще се отхвърли
като неоснователен. Касателно претенцията за заплащане на законна лихва върху
главницата, считано от 30.04.2017г., а не считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.04.2020г. искът се
явява недопустим, доколкото установителният иск съгласно член 415, ал. 1 ГПК
следва да се предяви за вземането, което е предмет на заявлението, с оглед на
което в тази му част производството ще се прекрати.
По разноските: С оглед
изхода от спора на ищеца няма да се присъдят разноски, тъй като същите възлизат
под една стотинка, а на ответника съобразно отхвърлената част от иска ще се
присъдят разноски в размер на 449,85 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО между страните на осн. член 422 ГПК, вр. с член 415 ГПК, вр. с
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и член 92 ЗЗД, че „Алфа- СоТ- Карлово“ ООД с ЕИК ********* дължи на „Мото -Пфое“
ЕООД, ЕИК ********* парично вземане в размер на 0,90 лева, представляващо неизплатена част по фактура № ******/****г. за извършен
ремонт на автомобил Форд **** с ДК № ******, обективиран в поръчка № ****** от ****г.,
като отхвърля иска за разликата над сумата от 0,90 лв. до пълния предявен
размер от 781,90 лева, както и за сумата от 1986,03 лева, представляваща
неустойка за забавеното изплащане на сумата 781,90 лева за периода 08.11.2017г.
– 31.03. 2019г., като недоказан и неоснователен, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело №
380/2020г. на РС Карлово.
ПРЕКРАТЯВА
производството в частта му относно претендираната за заплащане законна лихва
върху главницата, считано от 30.04.2017г. до окончателното й изплащане, като
недопустимо.
ОСЪЖДА
„Мото- Пфое“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Алфа- Сот
-Карлово“ ООД с ЕИК ********* разноски по съразмерност от 449,85 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част
имаща характер на определение, подлежи на обжалване с ЧЖ в едноседмичен срок
пред ПОС.
Районен съдия: /п/
Анета Трайкова
Вярно
с оригинала!
КЯ