№ 39
гр. гр.Несебър , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:П.М.Д.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от П.М.Д. Административно наказателно дело №
20212150200252 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от Д. Н. АТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., общ. Б., ул. „О.” № **, ет. * срещу Наказателно
постановление № 21- 0304- 000228 от 23.03.2021г., издадено от К.К.К. –
Началник РУ Несебър към ОД МВР Бургас, с което на жалбоподателката на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6/шест/ месеца, за това, че на 09.03.2021г., около 01.41часа, в
гр. Несебър, кв. „Камелия”, на улица „Първа”, пред бензиностанция „Петрол”,
срещу Хотел „Свежест”, посока Хотел „Диамант” – Хотел „Тиа Мария” , като
водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****, собственост на Н.П.И.,
управлявала след употреба на алкохол, установено с техническо средство
„Дрегер 7510“ фабр. ARDN № 0053 – 0.80промила, като А. е отказала да
получи издадения й талон за медицинско изследване № 0067872 и отказва да
бъде изпробвана с доказателствен анализатор. Посоченото е квалифицирано
като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз- 2539
на МВР са отнети и 10контрони точки.
Жалбоподателката Д. Н. АТ., гр. Бургас, е останала недоволна от така
наложеното й наказание. Наказаната счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и немотивирано. При съставяне на АУАН
били допуснати нарушения на процесуалните правила: не било уточнено
какъв е присъствалия на проверката свидетел – очевидец, свидетел на
проверката или такъв на съставяне на акта. На следващо място се оспорва
точността на АУАН относно мястото на нарушението – същото не било
конкретизирано, като била посочена само улицата в гр. Несебър, без да е
посочено до кой номер. Не били посочени реквизитите относно възрастта на
1
нарушителката и местоработата й. А. твърди, че връчения й акт не бил
четлив, което водело до невъзможност да се изгради защитата, било й
попречило да разбере какво нарушение й е вменено, какви са неговите
обективни и субективни признаци, както и дали фактическата обстановка е
правилно описана и квалифицирана. Нечетливият акт се отразил и на
възможността да подаде и възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Връчването
на нечетлив препис от АУАН било равнозначно на невръчване на АУАН и
нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Твърди, че полицейските служители са
предложили да даде кръвна проба, но не й бил даден талон за медицинско
изследване. Иска се цялостна отмяна на наложеното наказание.
В хода на съдебното заседание жалбоподателката не се явява,
представлява се от адв. Андон Андонов, АК гр. Бургас. Жалбата се поддържа,
като се сочи и съдебна практика.
Административнонаказващият орган не се явява и не се представлява по
делото.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 09.03.2021г. свидетелите М. В. М. и Д. Р. Й. - служители на РУ МВР
Несебър, изпълнявал служебните си задължения в гр. Несебър. В 01.41часа на
09.03.2021г. за проверка бил спрян л.а. „Мерцедес“ с рег. № *****, с водач
жалбоподателката Д. Н. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., общ. Б., ул. „О.”
№ **, ет. *. Полицай М. извършил проверка на А., която била изпробвана за
алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. ARDN №
0053, при което светлинната скала отчела 0,80 промила в издишания въздух.
На А. бил издаден талон за медицинско изследване № 0067872, който тя
отказала да получи. Отказала й да бъде изпробвана с доказателствен
анализатор. Полицай М.М. съставил АУАН Серия GA № 375242/
09.03.2021г., в който вписал, че Д. Н. АТ. е извършил нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на А., която не вписала възражения и го
подписала. Самият АУАН бил разпечатан от свидетеля чрез мобилен
принтер, намиращ се в служебния автомобил. В законния срок било издадено
процесното Наказателно постановление № 21- 0304- 000228 от 23.03.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН Серия GA № 375242/ 09.03.2021г.,
Наказателно постановление № 21- 0304- 000228 от 23.03.2021г., справката за
нарушител/ водач на жалбоподателя, свидетелските показания на М. В. М. и
Д. Р. Й., както и другите приобщени към доказателствата писмени материали
по преписка изх. № УРИ 304000- 4491/26.03.2021г. на РУ МВР Несебър.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен
интерес, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен
срок чрез наказващия орган. И АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентните органи , видно от приложената по делото Заповед
2
Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени
са срковете по чл. 34 от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е безспорно установено, че на 09.03.2021г. жалбоподателката
Д. Н. АТ. е управлявала МПС - л.а. „Мерцедес“ с рег. № *****, под
въздействието на алкохол. При извършената й проверка с техническо
средство „Дрегер 7510“ фабр. ARDN № 0053 светлинната скала на уреда е
отчела 0,80промила в издишания въздух. А. е отказала да получи издадения
талон за медицинско изследване № 0067872, издаден от автоконтрольор
М.М., както и да бъде изпробвана с доказателствен анализатор. Тези
обстоятелства са отразени в съставения АУАН, който А. е подписала и
получила.
Съгласно чл. 3, ал. 1 на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, при извършване на проверка на
място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или
техни аналози - с тест. Следващата алинея указва и последващите действия не
проверяващите органи, като изрично сочи, че „При съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по
образец съгласно приложение № 1.“ В следващата норма на чл. 3а на
Наредбата изрично се сочи и че „Установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух
и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.“ От събраните гласни и писмени доказателства
става ясно, че А. е отказала да приеме съставения талон за изследване,
съответно да се яви в указаното медицинско заведение, за да даде кръвна
проба за изследване. Отказът на А. да получи талона съставен от свидетеля М.
е удостоверен от един свидетел съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредбата, а според
следващата разпоредба това води до извода, че водачът е приел показанията
на техническото средство. Не може да се сподели възражението на А., че й е
разяснена възможността да даде кръвна проба за изследване, но не е даден
талон за медицинско изследване – в АУАН ясно е отразено, че такъв е
издаден, но водачът отказва да го получи, а също така, че отказва да бъде
изпробвана с доказателствен анализатор. А. е подписала АУАН и е получила
препис от него. Съставеният АУАН изпълнява изискванията на чл. 6, ал. 2 от
Наредбата..
В настоящия случай не се установиха процесуални нарушения, които да
3
са довели до засягане правото на защита на жалбоподателя. Издадените
АУАН и НП са от компетентни органи, видно от приложената по делото
Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Настоящият състав не споделя възраженията на жалбоподателката, че са
налице нарушения на процесуалните правила, които са довели до
опорочаване на издадените АУАН и НП, както и засягане на правото й на
защита. На първо място няма неяснота за качеството на свидетеля Д. Р. Й..
Ясно в съставения АУАН е посочено, че полицай Й. е свидетел очевидец при
установяване на нарушението и при съставяне на акта. В тази си част
актосъставителя е изпълнил задълженията си по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Това
се потвърди и с разпита на свидетелите М. и Й. в с.з. На следващо място е
ясно и точно определено мястото на нарушението – това е гр. Несебър, кв.
„Камелия”, на улица „Първа”, пред бензиностанция „Петрол”, срещу Хотел
„Свежест”, посока Хотел „Диамант” – Хотел „Тиа Мария”. Актосъставителят
и наказващият орган няма задължение да посочват точен номер на улицата, на
която е установено нарушението. Разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН поставят изискване за посочване място на нарушението, но то е
свързано с преценка за териториалната компетентност на органите, които
констатират нарушението и налагат наказанието, като в закона няма
изискване за точно посочване на адреса, т.е. за номер на улицата, на която се
извършва проверката. В случая достатъчно пълно е посочено мястото на
нарушението. На следващо място липсата на посочени възраст и месторабота
на А. не водят до засягане правото му на защита. Следва да се отбележи, че в
АУАН е посочено, че А. е на 28 години. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН указва, че „наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.” От данните
за А. изложените в АУАН и НП, няма съмнение за самоличността й, както и
за начина на извършване на нарушението и вината на водача. Изрично е
записано ЕГН – то на наказаната, а липсата на данни за месторабота не
променя извода за приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Последното
възражение за връчване на нечетлив акт също не може да се сподели.
Връчения на А. АУАН е представен с преписката следваща жалбата и е ясно
четим и разбираем. На следващо място се установи безспорно, че АУАН се
разпечатва на мобилно устройство в служебния автомобил на РУ Несебър, т.е.
не се изготвя посредством индиго, което означава, че екземпляра връчен на
А. е също толкова ясен , колкото и копието по делото. Следва да се отбележи,
че противно на жалбата на А., по делото е налице и възражение подадено от
нея срещу съставения АУАН, което следва да покаже, че наказаната не е била
лишена от възможността си по ЗАНН да депозира възражения. От това може
да се заключи, че наказаната е била запозната с основанията за образуване на
административнонаказателното производство, както и фактите, които са
послужили за налагане на санкцията.
По отношение на наложеното наказание. Наказващият орган правилно е
приложил санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в която
наказанието е с абсолютен размер - „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като
АНО може да наложи само посоченото.
Законосъобразно и правилно за извършеното нарушение на
жалбоподателя са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-
4
2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, обн. ДВ бр.1/04.01.2013 г., в сила
от 04.02.2013 г. Следва да се отбележи, че това отнемане на контролни точки
не е санкция по смисъла на ЗДвП.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че следва оспореното
наказателно постановление да се потвърди.
По разноските. Страните не са направили искане за присъждане на
разноски за водене на производството. По делото са направени разноски в
размер на 8.80лева- заплатени разноски за явяване на свидетеля М.М. в с.з.
Следва тези разноски да се възложат на А. за заплащане.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21- 0304- 000228
от 23.03.2021г., издадено от К.К.К. – Началник РУ Несебър към ОД МВР
Бургас, с което на Д. Н. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., общ. Б., ул. „О.”
№ **, ет. *, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП, за
извършено на 09.03.2021г. в гр. Несебър нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Н. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., общ. Б., ул. „О.” №
**, ет. *, на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, да
заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 8.80лева/ осем лева и
осемдесет стотинки/ разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5