Р Е
Ш Е Н И Е
номер 29 06.04.2017
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и трети март 2017 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Д.С.,
като
разгледа докладваното от съдията Цветанов, гражданско дело номер 580 по описа на
съда за
2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 КТ във вр. чл. 225 КТ.
Производството
е образувано по искова молба на И.А.А. срещу Рудник „Трояново-север”, с.
Ковачево, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, гр. Раднево, с която се предявяват
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 от КТ. Ищецът твърди, че на 16.05.2016 г.
започнал работа в ответното дружество по безсрочен трудов договор №
42/10.05.2016 г., по който заемал длъжността „ръководител в битовото
обслужване”. Твърди, че на 13.09.2016 г. му била връчена заповед №
89/13.09.2016 г. на управителя на рудника, с която от 14.09.2016 г. му се
прекратявало трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Твърди, че като фактическо основание за прекратяване на трудовия договор било
посочено, че ищецът не притежава изискуемото по раздел I, т. 1.1 и т.1.3 от
длъжностната характеристика образование по вид и образователно-квалификационна
степен, а именно висше техническо образование, ОКС „магистър”, специалност
„разработка на полезни изкопаеми” или „строителство на сгради и съоръжения”.
Твърди, че на 13.09.2016 г. заедно със заповедта за уволнение и предизвестието
по чл. 328, ал. 1 КТ му била връчена и нова длъжностна характеристика, в която
за заемане на длъжността се изисква висше техническо образование, ОКС
„магистър”, специалност „разработка на полезни изкопаеми” или „строителство на
сгради и съоръжения”, както и квалификация минен или строителен инженер.
Твърди, че той не притежава такова висше техническо образование по посочените
специалности, тъй като бил икономист и имал висше образование по специалността
„стопанско управление”. Твърди, че въпреки формално да е налице основание за
прекратяване на трудовия договор, то в случая било незаконосъобразно, тъй като
работодателят недобросъвестно упражнил правомощието си за промяна на
изискванията за заемане и изпълнение на длъжността, която заемал, с цел да
създаде основание за прекратяване на трудовия му договор. Твърди, че нямало
промяна във функциите и задълженията за длъжността по длъжностна характеристика,
като ново въденото изискване за образование не отговаряло на трудовите функции,
задължения и характеристика за длъжността. Твърди, че в другите два рудника
имало същата длъжност и тя се заемала от хора с най-различно образование като
химици и счетоводители, като само за него било променено с цел да бъде уволнен.
Твърди, че трудовите му функции нямали пряка връзка с предмета на дейност на
рудника и въведените изисквания не били съобразени с характера на работата.
Твърди, че на негово място бил назначен служител на длъжност „общ работник
многокофов багер”, с което работодателят злоупотребил с правото си да прекрати
трудовия му договор. Твърди, че поради оставане без работа поради уволнението
ответното дружество му дължи обезщетение по чл. 225 КТ за периода от 14.09.2016
г. до 14.02.2017 г. за период от 5 месеца в размер на 10589,60 лв. Иска от съда
да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и да
отмени заповедта, с която същото е наложено, да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „ръководител в битовото обслужване”, както и да осъди
ответното дружество да му заплати обезщетение в брутен размер на 10589,60 лв.
за периода от 14.09.2016 г. до 14.02.2017 г. Претендира
разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник „Трояново-север”, с. Ковачево,
клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, гр. Раднево, в който взема становище, че
исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Не оспорва
обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов договор № 42/10.05.2016 г.,
по който ищецът заемал длъжността „ръководител в битовото обслужване”;
връчената на ищеца на 13.09.2016 г. заповед № 89/13.09.2016 г. на управителя на
рудника, с която от 14.09.2016 г. му се прекратявало трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; че на 13.09.2016 г. заедно със заповедта
за уволнение и предизвестието по чл. 328, ал. 1 КТ на ищеца била връчена и нова
длъжностна характеристика, в която за заемане на длъжността се изисква висше техническо
образование, ОКС „магистър”, специалност „разработка на полезни изкопаеми” или
„строителство на сгради и съоръжения”, както и квалификация минен или
строителен инженер, които ищецът не притежавал. Твърди, че длъжността е
продължила да съществува със същото наименование и характеристики, но ищецът
бил уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като не отговарял на
новите изисквания за образование. Твърди, че в основните функции и задължения
за длъжността „ръководител в битовото обслужване” в длъжностната характеристика
били заложени отговорни функции като да планира и осигурява необходимите
транспортни услуги и да организира работата на вътрешно-рудничния транспорт; да
организира поддържането и ремонтирането на административно-битовите сгради и
помещения; да ръководи и организира мероприятията по зимната подготовка на
сградния фонд, включително отоплението и транспортните средства. Твърди, че
преценката какво образование да предвиди за длъжността е въпрос по
целесъобразност от компетентността на работодателя, която не подлежи на съдебен
контрол, поради което съдът не можел да изследва въпросът дали имало
необходимост от промяната. Излага аргументи за липса на доказано от страна на
ищеца твърдение за проявена недобросъвестност от работодателя при прекратяване
на трудовия договор. Излага и аргументи за липсва на връзка между изискванията
за сходните длъжности в трите рудника, които били отделни работодатели и със
самостоятелни правомощия в тази сфера. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Представя
писмена защита.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 04.01.2017 г. е обявен
за окончателен доклада по делото, обективиран в определението от 15.12.2016 г.,
с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4
от ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване следните
факти,
касаещи и трите предявени иска, а именно: наличието
на сключен
между страните безсрочен трудов договор № 42/10.05.2016 г., по който ищецът
заемал длъжността „ръководител в битовото обслужване”; връчената на ищеца на
13.09.2016 г. заповед № 89/13.09.2016 г. на управителя на рудника, с която от
14.09.2016 г. се прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ; че на 13.09.2016 г. заедно със заповедта за уволнение и
предизвестието по чл. 328, ал. 1 КТ на ищеца била връчена и нова длъжностна
характеристика, в която за заемане на длъжността се изисква висше техническо
образование, ОКС „магистър”, специалност „разработка на полезни изкопаеми” или
„строителство на сгради и съоръжения”, както и квалификация минен или
строителен инженер, което образование и квалификация ищецът не притежава.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
При
така отделените безспорни факти, обосноваващи от формална страна наличието на
всички елементи от фактическия състав на правото по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за
прекратяване на трудовия договор поради липса на изискуемо образование /променените
изискванията за образование за заеманата от ищеца длъжност и че на тези
изисквания ищецът не отговаря/, и за да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ следва ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдението
си за недобросъвестно поведение /злоупотреба с права/ на работодателя при
прекратяване на трудовия договор, т.е. че работодателят е злоупотребил с
правото си за прекратяване на трудовия договор на ищеца, воден от единственото
му желание чрез законово допустимите средства да постигне единствената цел
прекратяване на трудовия договор конкретно с ищеца /в този смисъл решение № 71
от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. на IV
г.о. на ВКС/. От своя страна ответникът пък следва да докаже при
условията на насрещно непълно доказване възраженията си за добросъвестно упражняване
на правото за прекратяване на трудовия договор на ищеца.
След
сключване на трудовия договор на 10.05.2016 г., на ищеца е връчена длъжностна
характеристика на 16.05.2016 г. /л.9-10/. В тази длъжностна характеристика е
въведено изискване за заемане на длъжността „ръководител отдел в битовото
обслужване“ – образование – висше икономическо; образователно-квалификационна
степен – магистър; специалност – стопанско управление; квалификация –
икономист. На ищеца е връчена на 13.09.2016 г. нова длъжностна характеристика,
при отказ да я получи, в която са предвидени за заеманата от него длъжност „ръководител
отдел в битовото обслужване“ следните изисквания за образование – висше
техническо; образователно-квалификационна степен – магистър; специалност – разработка
на полезни изкопаеми, строителство на сгради и съоръжения; квалификация – минен
инженер, строителен инженер. Всички останали реквизити на двете длъжностни
характеристики са напълно идентични, поради което следва извод, че не се
променят трудовите функции за длъжността, т.е. не се променя самата длъжност. Промяната
на изискванията за изпълнение на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ
е възможна само при запазване на длъжността. Когато се променят нейни
съществени трудови функции, макар и наименованието на длъжността да е запазено,
се създава нова длъжност и е налице съкращаване на щата /решение № 730/
29.11.2010 г. по гр.д. № 28/2010 г. III г.о., решение № 715/19.08.2005 г. по
гр.д. № 250/2003 г. III г.о./. Поради това не е налице в случая хипотеза на
съкращаване на щата и е принципно възможна хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, която както се посочи от формална страна е упражнена от работодателя при
наличието на всички изискуеми елементи от фактическия състав на субективното
право.
За
пълнота следва да се посочи, че и в длъжностната характеристика при постъпване
на работа е заложено висшето образование да е с образователна степен
„магистър“, каквато ищецът не е притежавал, но се е изисквало висше
икономическо образование, а понастоящем е въведено от работодателя изискване за
висше техническо образование, което е различно и обосновава промяна в
изискването за образование.
По
принцип преценката какви изисквания да въведе работодателят е въпрос по
целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да
изследва въпроса дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна /решение
№ 2174 от 9.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 834/2004 г., III г. о., решение № 696
от 12.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2000 г. III г. о. решение № 241/07 г.
по гр.д. № 1212/2004 г. III г.о., решение № 3/20.01.2011 г. по гр.д. № 621/2010
г. III г.о., решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. на
IV г.о. на ВКС /. Когато обаче промените са произволни, не са свързани с
характера на работата и нуждите на производството, а сочат на злоупотреба с
право в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на правата по
трудовото правоотношение, въведено като предмет на делото с конкретни твърдения
в исковата молба, уволнението е незаконно /решение № 92/10.05.2003 г. по гр.д.
№ 2752/01 г. III г.о. ВКС, решение № 1671/30.01.2004 г. по гр.д. № 968/02 г.
III г.о. ВКС, решение № 397/31.10.2013 г. гр.д. № 2870/2013 г. на IV г.о. ВКС, решение № 85/19.03.2013 г. по гр.д. № 760/2012
г. на IV г.о. ВКС, решение № 561/04.10.2010 г.
по гр.д. № 1962/2009 г. на III
г.о. на ВКС/. Именно недобросъвестно упражняване на правата по трудовото
правоотношение от страна на работодателя се поддържа от ищеца в изложението на
исковата молба и затова следва да се прецени дали от събраните по делото
доказателства се установява такова поведение от страна на работодателя при
прекратяване на трудовия договор на ищеца.
С
оглед наведените твърдения за вмешателство в решението на управителя за промяна
на образователните изисквания за длъжността на ищеца от страна на изпълнителния
директор на „Мини Марица – изток“ ЕАД ще следва да се разгледа подробно и в
хронологичен ред трудовоправната връзка на ищеца с юридическото лице и
клоновете, както и поведението на отделните работодатели спрямо него с оглед
установяване на твърдяното в исковата молба вмешателство от страна на
изпълнителния директор в процесното уволнение.
Видно
е от приетите писмени доказателства, че преди възникване на трудовото
правоотношение на ищеца с ответното предприятие /клон на юридическо лице и имащ
качеството „работодател“ съгласно §.1, т. 1 и т. 2 от ДР на КТ/, същият е
полагал труд въз основа на трудов договор в юридическото лице – „Мини Марица – Изток“
ЕАД като е заемал длъжността „координатор – административно-битово обслужване“
в отдел „Административен“. С писмо изх. № ЧР-01-173 от 14.03.2016 г. /л.13/ на
изпълнителния директор на „Мини Марица – Изток“ ЕАД ищецът е уведомен, че е
утвърдено ново щатно разписание на 18.02.2016 г. в управлението на дружеството,
в което е предвидено закриване на заеманата от ищеца длъжност „координатор –
административно-битово обслужване“, поради което на ищеца е направено
предложение да заеме свободното работно място „шофьор автобус/товарен
автомобил, извозващ хора“ в участък „Автотранспорт“ на рудник „Трояново-север“.
С писмо вх. № 3512/11.04.2016 г. /л.14/ ищецът е отказал така направеното му
предложение, въпреки че е притежавал съответната категория за правоуправление,
но не е практикувал шофиране на тежка техника и не е искал да рискува живота на
работниците. Видно е, че изпълнителният директор на „Мини Марица – Изток“ ЕАД е
възприел тези съображения на ищеца и с писмо изх. № ЧР-01-290/04.05.2016 г.
/л.15/ му е предложил да заеме друга длъжност, а именно ръководител отдел „Битово
обслужване“ в рудник „Трояново-север“, което е прието от ищеца с писмо вх. №
4343/05.05.2016 г. /л.16/. Именно във връзка с това е постъпило заявление от
ищеца вх. № 4495/11.05.2016 г. за прекратяване на трудовия му договор с „Мини
Марица – Изток“ ЕАД от длъжността „координатор – административно-битово
обслужване“, а трудовият му договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т.
1 КТ, считано от 16.05.2016 г. /виж отразяването в трудовата книжка на ищеца на
л.18/. В тази връзка още на 10.05.2016 г. е подписан между ищеца и управителя
на рудник „Трояново-север“ трудовият договор № 42/10.05.2016 г. за заемане на
длъжността ръководител отдел „Битово обслужване“ в рудник „Трояново-север“,
считано от 16.05.2016 г., който е бил прекратен с процесната уволнителна заповед.
От допълнителното заключение на СИЕ /л.151-л-156, на стр.4 от заключението/,
което съдът кредитира като безпристрастно, изчерпателно и компетентно, е видно,
че действително длъжността „Ръководител отдел в битовото обслужване“ е
премахната в „Мини Марица – изток“ ЕАД, т.е. съкратен е щатът за тази длъжност
и такава не съществува след прекратяване на трудовия договор на ищеца на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В тази връзка се установи, че работодателят
„Мини Марица – изток“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор на
дружеството, е упражнявало добросъвестно трудовите си права и задължения по
смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. Действително, по отношение на разглежданото
понастоящем уволнение тази добросъвестност е ирелевантна, но както се посочи
същата е относима във връзка с наведените твърдения за вмешателство във взетото
от управителя на рудника решение за промяна в изискванията за образование за
заеманата от ищеца длъжност в рудника. Няма как да се подмине обстоятелството,
че в полза на работодателя „Мини Марица – изток“ ЕАД е била налице възможност
за прекратяване на трудовия договор на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но работодателят при добросъвестно изпълнение на правата и задълженията си
по КТ е предлагал дори на два пъти на ищеца заемане на длъжности в дружеството,
в това число и в клоновата структура. Вътрешните отношения по обмен на
информация за свободните работни места в юридическото лице /централно
управление/ и клоновата структура е въпрос на вътрешноведомствена организация,
която не е предмет на изследване на настоящото изложение, доколкото целта е
била предлагане на свободна длъжност за ищеца в рамките на дружеството с оглед
на съкратената длъжност. Не се установява нещо различно от дадените показания
от св. Казлачев, който споделя факти от предходни години, когато е бил
изпълнителен директор, а всеки изпълнителен директор може да налага свои
принципи и методи на работа, различни от предходните, т.е. не е възможно да се
направи аналогия на методите на управление на различните изпълнителни директори
на дружеството.
Принципно
в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ е въведена законова оборима презумпция за
добросъвестност, поради което именно беше разпределена доказателствената тежест
за оборването й върху ищеца. Във връзка с посоченото по-горе и предложената
нова длъжност на ищеца в настоящия ответник и приета от него, същият считано от
16.05.2016 г. е заел длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“ в
Рудник „Трояново-север“. Прави впечатление, че изискванията за образование за
тази длъжност са променени едва 4 месеца след заемане на длъжността от страна
на ищеца, но следва да се прецени дали това е целенасочено от страна на
работодателя с оглед извършване на уволнението на ищеца.
От
допълнителното заключение на СИЕ е видно, че в рудник „Трояново-север“, където
ищецът е полагал последно труд, изискванията за длъжността „ръководител отдел в
битовото обслужване“ са били следните в хронологичен ред: В длъжностна
характеристика от 20.01.2011 г. са били налице изисквания за висше образование;
образователно-квалификационна степен магистър; без изисквания за специалност и
професионална квалификация. Тези изисквания са променени с длъжностна
характеристика от 05.07.2013 г. като е въведено изискване за висше техническо
или икономическо образование; образователно-квалификационна степен магистър;
специалност – разработка на полезни изкопаеми, строителство на сгради и
съоръжения или стопанско управление; професионална квалификация – инженер или
икономист. Последващо изискванията са променени при сключване на трудовия
договор с ищеца и връчената му на 16.05.2016 г. длъжностна характеристика като
са въведени изисквания за висше икономическо образование;
образователно-квалификационна степен магистър; специалност – стопанско
управление; професионална квалификация – икономист. Тоест премахнато е
изискването за висше техническо образование и е останало изискването за висше
икономическо образование. С последващата длъжностна характеристика, връчена на
ищеца при отказ на 13.09.2016 г., е въведено изискването за длъжността за
образование - висше техническо образование; образователно-квалификационна
степен магистър; специалност – разработка на полезни изкопаеми или строителство
на сгради и съоръжения; професионална квалификация – минен или строителен инженер.
Тоест премахното е икономическото образование и е въведено само техническо
образование, каквото ищецът не притежава. Като заключение е видно, че в
ответното предприятие не за първи път се променят изискванията за образование за
длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“.
От
допълнителното СИЕ е видно, че в другите два клона на дружеството за същата
длъжност изискванията са единствено висше образование с образователно-квалификационна
степен магистър, без изисквания за специалност и професионална квалификация,
каквото е било състоянието в ответното предприятие до
С
оглед премахване на длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“ в
„Мини Марица – изток“ ЕАД – централно управление, но запазването й в рамките на
трите клона, е видно, че всеки рудник като самостоятелен работодател спрямо
наетите работници и служители определя свои изисквания за длъжността. Затова и
поради липсата на възходяща вътрешно-ведомствена градивност за длъжността е
невъзможна понастоящем такава обвързаност и анализ.
От
друга страна въвеждането на изискването за техническо образование за длъжността
„ръководител отдел в битовото обслужване“ в ответното предприятие не е новост,
тъй като това изискване е съществувало до заемане на длъжността от ищеца. Не е новост
това изискване като цяло и за дружеството, тъй като е съществувало и за същата
длъжност в юридическото лице когато е съществувала тази длъжност в щатното
разписание. Следва да се посочи, че въвеждането на изискване за професионална
квалификация „минен инженер“ не може да обоснове самостоятелен извод за
превратно въвеждане на изискването, тъй като същото е алтернативно на другото
въведено – „строителен инженер“. Тази преценка е по целесъобразност и съдът не
може да я изследва, още повече същите изисквания са били налице и в преходен
период в ответното предприятие, както и в самото юридическо лице. Следва да се
отчете, че основен предмет на дейност на юридическото лице и в частност на
клоновата му структура е минната дейност.
Установи
се от първоначалното заключение на СИЕ, че на заеманата на ищеца длъжност „ръководител
отдел в битовото обслужване“ в ответното предприятие не е имало назначен
служител след прекратяване на трудовия му договор до 13.10.2016 г., т.е. за
период от един месец. Считано от 02.11.2016 г. до 30.04.2016 г. тази длъжност е
възложена за изпълнение на работника Николай Кънчев Матев, което е уредено с
чл. 11 на допълнително споразумение № 1283/13.10.2016 г. към трудовия му
договор № 83/13.10.2016 г. Този начин на уреждане на трудовоправните отношения
между работниците и „Мини Марица – изток“ ЕАД и клоновете на дружеството е
критикувана от настоящия съдебен състав и в предходни съдебни актове (решение от 10.11.2016 г. по гр.д. № 322/2016 г. на
РС-Раднево). Всъщност
работникът Н.М. е принципно назначен на длъжността „работник мини-многокофов
багер“, но това е формален акт, тъй като още на датата на сключване на трудовия
му договор - 13.10.2016 г. на него му е възложено с допълнителното споразумение
да изпълнява длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“ за срок от
02.11.2016 г. до 30.04.2016 г., при очевидно заобикаляне на трудовото
законодателство. Трудовият договор досежно длъжността „ръководител отдел в
битовото обслужване“ не е сключен при вътрешно съвместителство съгласно чл. 110 КТ, тъй като не се изпълнява от служителя Н.М. извън работното време по
основното му трудово правоотношение за длъжността „работник мини-многокофов
багер“. От друга страна въпросното срочно трудово правоотношение /л.142-л.147/
не е видно да е сключено при наличие на предпоставките по чл. 68, ал. 1 - ал. 4 КТ, а съгласно чл. 68, ал. 5 КТ се поставя въпросът дали трудовото
правоотношение на лицето Н.М. за длъжността „ръководител отдел в битовото
обслужване“ всъщност не се смята за сключено за неопределено време.
Същевременно
се установи, че работникът Н.К.М. притежава диплома за завършено висше
образование от ВИИ „Карл Маркс“, гр. София, по специалността „Международни
икономически отношения“, квалификация „Икономист“, т.е. неговото образование е
почти идентично с това на ищеца /също висше икономическо/ и той също не
притежава нововъведеното от ответното дружество техническо образование. Този
договор обаче е сключен точно един месец след уволнението на ищеца поради липсата
на нужното образование, въведено от работодателя с цел подобряване на работата.
От изложеното е видно, че длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“ е
останала незаета за месец и половина, след което е възложена за определен срок
на лицето Н.М., също с икономическо образование. Посочените до тук обстоятелства
неминуемо компрометират извършената промяна в изискването за образование на
длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“. Видно е, че лицето не е
назначено на длъжността до провеждането на конкурс за нейното заемане, а е
назначен на същата дата 13.10.2016 г. на друга длъжност, но всъщност и на
същата дата е назначен и на процесната длъжност „ръководител отдел в битовото
обслужване“, което на основание чл. 68, ал. 5 КТ се счита всъщност за сключено
за неопределено време. Неизменно в тази връзка се поставя въпросът дали
реалната причина за промяна в изискванията за образование за заемане на
длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“ е производствената
необходимост или целта е да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Всички
изложени обстоятелства водят до обективния извод, че в случая промяната не е
наложена от нуждите на производството, а с цел създаване на основание за
прекратяване на трудовия договор на ищеца на соченото в заповедта основание –
чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 КТ, при което основание не е приложима закрилата
на чл. 333 КТ.
При
така изложеното съдът намира, че въведените нови изисквания за образование за длъжността
„ръководител отдел в битовото обслужване“ в ответното предприятие са произволно
въведени, единствено с оглед личността на ищеца и с цел прекратяване на
неговото трудово правоотношение, поради което е оборена презумпцията по чл. 8,
ал. 2 КТ. Предвид вече посочената по-горе съдебна практика /решение №
92/10.05.2003 г. по гр.д. № 2752/01 г. III г.о. ВКС, решение № 1671/30.01.2004
г. по гр.д. № 968/02 г. III г.о. ВКС, решение № 397/31.10.2013 г. гр.д. №
2870/2013 г. на IV г.о. ВКС, решение № 85/19.03.2013 г. по гр.д. № 760/2012 г.
на IV г.о. ВКС, решение № 561/04.10.2010 г. по гр.д. № 1962/2009 г. на III г.о.
на ВКС/, когато промените са произволни и не са свързани с нуждите на
производството, а сочат на злоупотреба с право в нарушение на изискването за
добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение, уволнението е
незаконно. В случая се установи, че управителят на ответното дружество чрез
законово допустими средства /формално уволнението е извършено при спазване на
закона/ е постигнал една единствена цел, а именно прекратяване на трудовия
договор конкретно с ищеца И.А., което се явява злоупотреба с предоставеното му
право по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ /в този смисъл решение № 71 от 24.07.2013 г.
по гр.д. № 284/2012 г. на IV г.о. ВКС/.
Затова
извършеното уволнение е незаконосъобразно, а предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Този
иск е обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ ще следва да се уважи и искът за възстановяване на ищеца на заеманата
до уволнението длъжност „ръководител отдел в битовото обслужване“ в отдел
„Битово обслужване“, от която е бил уволнен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:
Този иск също е обусловен от основателността на иска
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи
да е основателен.
По
делото се установява, че ищецът в периода от 6 месеца след уволнението, а
именно от 14.09.2016 г. до 14.03.2017 г., не е полагал труд при друг
работодател. Това се установява от извършената от съда констатация на трудовата
книжка на ищеца, неоспорено обстоятелство от ответната страна. Поради това в
случая е приложима разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ.
Съгласно
правилото на чл. 228 КТ за изчисляване на размера на обезщетението ще следва да
се вземе за база полученото от ищеца БТВ за месец
За
периода от 14.09.2016 г. до 14.03.2017 г. /точно 6 месеца/ обезщетението е в
брутен размер от 13770,00 лв. (2295 х 6 месеца). Поради изложеното искът е
основателен за сумата от 13770,00 лв., а за разликата до претендирания размер от 13884,75
лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно
разноските и дължимата държавна такса:
При
този изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са
доказани в размер на 1300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие № 091124 от 11.11.2016 г. /л.122/.
Ответникът
е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение, чието правно основание е чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 7, ал.
1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за
неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е в размер на 420 лв.
(МРЗ към 11.11.2016 г.), ако са предявени самостоятелно. В случая са
кумулативно предявени с иск по чл. 225 КТ, който съгласно същата разпоредба на
наредбата се определя съобразно ал. 2 на чл. 7, тъй като е с определен интерес.
Искът по чл. 225 КТ е предявен за размера от 13884,75 лв. и минималното
възнаграждение за този иск е в размер на 946 лв. Като се включи и
възнаграждението по двата неоценяеми иска, общото минимално възнаграждение за един
адвокат ще е повече от претендираните 1300 лв., поради което възражението по
чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Следва
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати
по сметка на РС-Раднево държавната такса за производството, която е в размер на
610,80 лв. съгласно чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (по 30 лв. за искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 550,80 лв. за иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ), и заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице в размер на 250 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед №
89/13.09.2016 г. на управителя на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица
изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление с. Ковачево, община Раднево, и ОТМЕНЯ заповед №
89/13.09.2016 г. на управителя на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица
изток” ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „ръководител отдел в битовото обслужване“ в
отдел „Битово обслужване“ при Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД.
ОСЪЖДА Рудник
„Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево, община
Раднево, да заплати на И.А.А., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 13770,00 лв. (тринадесет хиляди седемстотин седемдесет лева),
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 14.09.2016 г. до 14.03.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.11.2016 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 13770,00 лв. до пълния претендиран размер от 13884,75
лв.
ОСЪЖДА Рудник
„Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево, община
Раднево, да заплати на И.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК разноските в производството в размер на 1300 лева (хиляда и триста
лева) за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток”
ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на
управление с. Ковачево, община Раднево, да заплати по сметка на РС-Раднево,
държавна такса за производството в размер на 610,80 лв. (шестстотин и десет лева и 80 ст.) и сумата от
250 лв. (двеста и петдесет лева) заплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 06.04.2017 г. съгласно чл.
315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: