Разпореждане по дело №174/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ГПК, във връзка с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано по частна жалба на „. П. П. Ф. Е. ЕИК *, със седалище и адрес на управлеине гр.С., Ж.М. *, Б. П. С., С.*, представлявано от Л. л. П., Ч. пълномощника му А. Б., подадена срещу Разпореждане №2341/18.04.2011г., постановено по ч.гр.д. № 629/2011г. по описа на Районен съд Р., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК срещу длъжника А. А. Ц. от Г. Р..

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че превратно районният съд е преценявал факта, че по първоинстанционното дело не са представени доказателства, от които да е видно, че пълномощникът на дружеството има юридическо образование и се намира в трудовоправно или служебно правоотношение със заявителя, в съответствие с изискванията по чл.32 т.3 от ГПК. Твърди се, че законът не поставя изискване към заявлението да се представят доказателства за правоспособност, вкл. по отношение на адвокатите или юрисконсултите, като предпоставка за наделжно извършване на действия по процесуално представителство.

На самостоятелно основание пред настоящата инстанция се ангажиран нови писмени доказателства, доказващи твърденията на жалбоподателя за наличието на юридическа правоспособност и представителна власт в полза на пълномощника на дружеството заявител, както и трудов договор като доказателство за съществуването на трудово правно отношение.

Б. окръжен в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба, инициирала настоящето производство е процесулно допустима като подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.275 ал.1 ГПК, от лице с представителна власт по отношение на страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество, тя се явява и основателна, по следните съображения:

Заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК пред районния съд е било образувано по заявление на жалбоподателя срещу длъжника А. А. Ц. от Г. Р., за посочени сума, законна лихва, мораторна лихва, както и за направените съдебни разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Със заявлението се е поддържало, че паричното вземане произтича от договор за кредит. Със същото са били представени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.

След преценка на обстоятелствата изложени в депозираното заявление по реда на чл. 410 от ГПК и представеното с него пълномощно, районният съд намерил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за неоснователно. За да стигне до тези правни изводи, първоинстанционинят съд е навел доводи, че заявлението е депозирано от пълномощник, за когото се твърди, че е Ю. и не са представени досказателства, от които да е видно, че пълномощникът на дружеството има юридическо образование и се намира в трудовоправно или служебно правоотношение със заявителя, в съответствие с изискванията по чл.32 т.3 от ГПК. Затова районният съд приел, че физическото лице, подписало заявлението, не притежава надлежна процесуална представителна власт, тъй като липсват доказателства той да попада в някоя от хипотезите на чл. 32 от ГПК, който изчерпателно изброява лицата, които могат да осъществяват представителство по пълномощие. Така е приел че заявлението е депозирано от ненадлежно упълномощено лице и в този смисъл не отговаря на изискването на чл. 410 ал. 2 във връзка с чл. 128 т. 1 от ГПК. Аргументирал се и с нормата на чл. 30 ал. 1 от ГПК, според която юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон.

Изложени са в мотивите към обжалвания съдебен акт и съображения, че посочените по-горе нередовности в исковото производство били основание за оставяне на исковата молба без движение, а в особеното едностранно заповедно производство, в което по изричната разпоредба на чл. 425 ал. 2 от ГПК, заявлението може да бъде оставено без движение само в хипотезата на сезиране на съда с искането, което не е в утвърдената с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. форма или ползването на грешен образец, липсата на реквизитите по чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и приложенията по чл. 128 т. 1 и 2 от ГПК, е основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение.

Настоящият въззивен състав на ОС Б. счита, че като отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на 410 ГПК на посочените основания, районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на акта му.

Правилни са доводите на първостепенния съд само в частта им относно правните изводи, че при липса на изрична или препращаща разпоредба в Глава 37 от ГПК- Заповедно производство, при наличието на хипотезата на нередовности на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 127 ал.1 и 3 от ГПК или по чл. 128 т. 1 и 2 от ГПК, съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението. Разпоредбата на чл. 410 ал.2 от ГПК не препраща изрично към нормата на чл. 129 от ГПК, а в разпоредбата на чл. 425 ал.2 от ГПК е предвидена възможност за съда да дава писмени указания на заявителя по реда на чл. 101 от ГПК, само когато не е изпълнен образеца за заявление, утвърден с Наредба № 6/20.02.2008г. Нормите от глава заповедно производство са императивни и не търпят разширително тълкуване, поради което нормата на чл. 101 от ГПК в това производство не може да намери приложение по “analogia legis”. Всяка нередовност извън тези по редовността на заявлението по утвърден образец, задължава съда в заповедното производство да откаже издаването на заповедта за изпълнение.

Не могат да бъдат споделени от настоящия въззивен състав останалите доводи на първоинстанцонния съд при постановяването на обжалваното разпореждане. След като нормата на чл.410 ал.2 ГПК изрично сочи, че заявлението следва да отговаря на изискването на чл.128 т.1 и 2, се налага извода, че процесното заявление отговаря на посочените изисквания, предвид че е придружено от пълномощно, с оглед на факта, че молбата се подава от пълномощник. В този смисъл доводите на районния съд досежно представителната власт на ЮЛ следва да бъдат споделени като цяло, но спецификата на заповедното производство не предпоставя като изискване към заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се представят и други доказателства и приложения, вън от тези по чл.128, т.1 – пълномощно, ако молбата се представя от пълномощник. С оглед на целите на заповедното производство – да се провери дали вземането на заявителят се оспорва от длъжника, както и поради това че то започва като част от изпълнителното производство, а едва след депозиране на възражение по реда на чл. 414 от ГПК може да се превърне в исково, проверката на съда за правоспособността на упълномощеното лице – Ю., макар и процесуално допустима, излиза извън рамките на правомощията на съда в заповедното производство, при наличие на редовно упълномощаване на юристконсулта да депозира заявление по реда на чл. 410 от ГПК.

На самостоятелно основание, установява се безспорно от ангажираните пред настоящата инстанция писмени доказателства – удостоверение за правоспособност №*/27.10.2010г. на Министерството на правосъдието на РБ., диплом от ЮФ на ... от 22.05.2010г., трудов договор от 10.03.2006г. и анекс към същия от 01.11.2010 г., че пълномощникът А. Г. Б. има юридическо образование и правоспособност, включително работи на длъжността „старши Ю. – мениджър съдебно събиране” при дружеството заявител. Следователно същият отговаря на изискването на чл.32, т.3 ГПК.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че атакуваното разпореждане следва да се отмени, а делото да се върне на районният съд за произнасяне по депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.418, ал.4, във вр. с чл.278 ГПК Б. окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане №2341/18.04.2011г., постановено по ч.гр.д. № 629/2011г. по описа на Районен съд Р., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК срещу длъжника А. А. Ц. от Г. Р..

ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „. П. П. Ф. Е. ЕИК *, със седалище и адрес на управлеине гр.С., Ж.М. *, Б. П. С., С.*, представлявано от Л. л. П., Ч. пълномощника му А. Г. Б., срещу длъжника А. А. Ц. от Г. Р..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: