№ 34
гр. Троян, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20214340200241 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С наказателно постановление № КГ-2386 от 21.06.2021 г., издадено от *** –
Председател на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, на *** АД, *** със
седалище и адрес на управление: **, представлявано от ***, е наложена имуществена
санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за нарушение по чл. 47, ал.4 във вр. ал.1,
т.5 от ЗЕВИ и на дружеството са възложени разходи в размер на 240.00 лв., от които 200.00
лв. за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочнни материали и присадки
към ГД ККТГ- ДАМТН гр.София и 40.00 лв. за вземане на проба.
Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от
изпълнителния директор Ивайло Кацаров, като с жалбата се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
За дружеството-жалбоподател в съдебно заседание не се явява законен представител,
представлява се от пълномощника си адв.Г.М. от АК-Русе и от адв.В.Г. от САК. Адв.М.
поддържа жалбата и по същество на делото, в представена писмена защита, развива
подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление.
Адв.Г. също е развил писмено подробни възражения във връзка с твърденията за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона, във
връзка с които е ангажирал доказателства.
Въззиваемата Държавна агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН),
1
редовно призовани, в първото съдебно заседание се представлява от И.Т.-служител с
юридическо образование в наказващия орган, който оспорва жалбата и моли обжалваното
НП да бъде потвърдено. По делото е постъпило писмено становище чрез И.Т., в което са
изложени подробни аргументи в подкрепа на искането да бъде потвърдено издаденото НП, с
което е санкционирано дружеството-жалбоподател. В следващите с.з. за АНО не се явява
представител.
От приложените към делото и приети писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели Г. Г. Б., ГР. Т. Д., *** и ***, както и от заключението
на допуснатата съдебно-химическа експертиза, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 15.12.2020г. е извършена проверка от служители на ДАМТН на бензиностанция
и газстанция „Карго ойл“, находяща се в гр. ***, стопанисвана от *** АД, *** със седалище
и адрес на управление: **. Проверката е извършена от служителите на ДАМТН Г. Г. Б. и ГР.
Т. Д., а поводът бил постъпил сигнал от клиент на бензиностанцията, че след зареждане с
бензин RON 95, автомобилът на клиента започнал да прекъсва и изгаснал, след което се
наложило да му бъде извършен ремонт.
На място в бензиностанцията били предоставени документите за автомобилен бензин
„RON 95 “ от Мария Вескова Генковска – управител на търговския обект, като
документално всичко било наред. След това проверяващите служители пристъпили към
вземане на проби от автомобилен бензин „RON 95“ в 6 броя метални съдове за еднократна
употреба, предварително охладени, които се намирали в хладилна чанта с охладител.
Свид.Г.Т. взел пробите от дозиращия накрайник на бензиноколонката с помощта на
удължител, които след това били етикирани и пломбирани, като от тях 2 бр. са арбитражни и
оставали на съхранение в ДАМТН , 4 бр. са контролни проби, от които едната останала в
обекта.
За взетите проби от течно гориво бил съставен протокол № С-041/15.12.2020г. в
присъствие на управителя на обекта- свид.***.
След това пробите били транспортирани в ДАМТН и на следващия ден предадени за
изпитване в акредитирана лаборатория към дирекцията – Лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки. След изпитване в лабораторията бил издден
протокол от изпитване № С-0564/17.12.2020г. и на негова база от отдел „Контрол
методичен“ бил издаден констативен протокол за съдържание на биогориво и течно гориво
№ КП-0842-Е/17.12.2020г. В същия е отразено, че има отклонение в един от показателите,
на които трябва да отговаря автомобилен бензин „RON- 95“. Посочено е в протокола, че по
изпитания показател и получения резултат автомобилният бензин не съответства на
изискването за съдържание на биогориво в течно гориво, съгласно чл.47, ал.1 т.5 и ал.4 от
Закона за енергията от възобновяеми източници.
С писмо изх. № 84-01-1003 от 17.12.2020г. законният представител на *** АД, *** бил
уведомен за установеното несъответствие с изискванията за съдържание на биогориво в
2
течно гориво автомобилен бензин „RON- 95“, като с писмото му били предоставени копие
от протокола за изпитване и от констативните протоколи. С писмото законният
представител на дружеството бил уведомен, че на осн.30в, ал.1, т.4 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух ( ЗЧАВ), в 7-дневен срок от получаване на протоколите
заинтересованата страна може да заяви оспорване на резултатите. Това писмо с
приложенията е получено от дружеството на 31.12.2020г.
На 29.01.2021г., в присъствие на *** – изпълнителен директор на *** АД гр. Русе, на
посоченото дружество бил съставен акт за установяване на административно нарушение от
Г. Г. Б. – главен инспектор в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“,
регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България“, в
присъствие на свидетеля ГР. Т. Д., за нарушение по чл. 47, ал.1, т.5 и ал.4 от ЗЕВИ, за това,
че на 15.12.2020г. на обект бензиностанция в **** е предлагал течно гориво-автомобилен
бензин „RON- 95“, за което на 17.12.2020г. с констативен протокол № КП-0842-Е е
установено несъответствие на горивото с изискванията за съдържание на биогориво в
течно гориво съгласно чл.47, ал.1, т.5 и ал.4 от ЗЕВИ, в качеството му на краен
разпространител по см. на §1, т.12 от ДР на ЗЕВИ.
АУАН е съставен в присъствие на законния представител на дружеството ***, който
го е подписал и е получил екземпляр от него на датата на неговото съставяне - 29.01.2021г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е подадено писмено възражение срещу акта от ***
АД гр. Русе, вх. № 84-02-5/02.02.2021г., в което са отразени аргументи за липса на
извършено нарушение и е направено искане за прекратяване на
административнонаказателното производство, както и за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Във възражението е посочено, че нарушението, за което на
дружеството е съставен АУАН, не е доказано, като макар и да се приеме, че формално е
осъществено, същото е малозначително.
На 21.06.2021г. е издадено оспорваното наказателно постановление № КГ-2386 от
21.06.2021 г. от *** – Председател на Държавна агенция по метрологичен и технически
надзор.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу когото е
издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
3
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване
на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед разпоредбата на
чл. 69, ал. 2, т.4 от ЗЕВИ, поради което издалото НП лице е компетентно.
Компетентността на актосъставителя е във връзка с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 на
същия закон, която определя, че компетентен орган е оправомощен от председателя на
ДАМТН.
Пълномощникът на санкционираното дружество-адв.М., оспорва териториалната
компетентност на актосъставителя, като твърди, че същият не е имал правомощие да съставя
АУАН.
Адв.М. е изложила, че съгласно чл.6, ал.2 от Устройствения правилник на ДАМТН,
приет с ПМС № 47 от 24.02.2003г., председателят на ДАМТН определя териториалния
обхват на звената на главните дирекции при спазване на разпоредбите на §6 от ПЗР на
ЗАТУ.
В случая органът, постановил атакуваното НП на дружеството- жалбоподател, е
председателят на ДАМТН, чиято администрация е организирана в главни дирекции и
дирекции - чл. 5, ал. 1 УПДАМТН. Видно от разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от същия
правилник, териториалните звена на главните дирекции са техните регионални отдели и
сектори, като обхватът им се определя със заповед на председателя на ДАМТН при спазване
разпоредбите на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
административно-териториалното устройство на Република България - чл. 6, ал. 2
УПДАМТН. По делото е приложена Заповед № А – 113/14.02.2020г. за определяне на
териториалния обхват на регионалните отдели на главна дирекция „Контрол на качествата
на горивата“ на ДАМТН по Закона за енергия от възобновяеми източници, от която се
установява, че ДАМТН има своя териториална структура за южна България ( в която
попадат регионалните отдели на гр.София, гр.Бургас, гр.Пловдив и гр.Хасково) и за северна
България ( в която попадат звената в гр.Русе, Варна и Плевен).
Горецитираният нормативен текст достатъчно ясно сочи наличието на териториално
разпределение на компетентността в рамките на главната дирекция. Актосъставителят Г. Г.
Б. е главен инспектор в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“,
регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България“".
Тази му длъжност определя неговата териториална компетентност, в рамките на която той
може да упражнява всички свои правомощия в пълен обем, включително правомощието
по 69, ал.1, т.4 от ЗЕВИ. Гр.Троян обаче е извън територията на неговия регионален отдел,
който попада в в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“, регионален
4
отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България“. По делото
липсват данни за командироване или дуг източник на неговата компетентност - заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която да
лимитира неговите правомощия за конкретния случай. Отклонявайки се от териториалната
си компетентност, актосъставителят е съставил нищожен акт за установяване на
административно нарушение, което е опорочило изначално административнонаказателното
производство.
Атакуваното наказателно постановление е издадено в рамките на шестмесечния
срок. При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съдът не констатира допуснати процесуални нарушения по приложението на императивните
изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като и АУАН, и НП съдържат изискуемите по
закон реквизити.
Съдът счита, че административното нарушение, за което е издадено наказателното
постановление, е правилно квалифицирано в АУАН и НП. Описанието на
административното нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП е недвусмислено и
ясно. Също така намира, че описанието на административното нарушение в
обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление съответства на цифровата
квалификация на административното нарушение, посочена в наказателното постановление.
По приложението на материалния административен закон:
*** АД, ЕИК ********* е санкционирано за нарушение по чл. 47, ал.4 във вр. ал.1,
т.5, съгласно която, лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в
транспорта, при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и
данъчните складове предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с
биогорива в процентно съотношение, както следва:гориво за бензинови двигатели със
съдържание на биоетанол и/или етери, произведени от биомаса, минимум 9 процента
обемни.
(4) Крайните разпространители предлагат горивата за дизелови и бензинови
двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1, т. 3, 4 и 5 в срок до два
месеца след изтичането на съответния срок.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.67, ал.3 от ЗЕВИ, на краен разпространител,
който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата
на чл. 47, ал. 2 или 4, се налага глоба в размер 25 000 лв. или имуществена санкция в размер
50 000 лв.
Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател, не е осъществено от него от обективна страна и
не е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По искане на процесуалните представители на санкционираното дружество е
допусната съдебно-химическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
5
обосновано и изготвено от специалист, притежаващ необходимата компетентност. От него
се установява, че при проверка на качеството на разпространяваното гориво на бензиностанция в
гр. ****, стопанисвана от *** АД - гр. Русе, от бензиноколонка № 8, с протокол е взета проба от
автомобилен бензин RON 95 с цел изпитване в лабораторни условия за установяване на
съответствието на бензина с изискванията за качество. Пробата е взета, транспортирана и
съхранявана в съответствие с изискванията на Наредба за изискванията за качество на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК). Взетата проба е
разпределена, затворена, етикетирана и пломбирана в съответствие с изискванията на чл.20 от
НИКТГУРНТК. Съдовете с контролна и арбитражна проба са затворени, етикетирани и
пломбирани с еднократна пластмасова пломба с № 108465 и обозначение „ГД ККТГ". Пробите са
поставени с охладител в хладилна чанта.
Вещото лице е посочило, че длъжностните лица, отбрали пробата, са спазили определени
изисквания на стандарт БДС EN 14275, но са допуснали и пропуски, с оглед на това, че не са
предприели на място специални мерки по херметизиране на пробата, което е от особена важност с
цел избягване на изпарения и загуба на леки фракции, което неминуемо се е отразило по-късно на
получения в лабораторията резултат от изпитването. В заключението е отразено, че при вземането
на пробата, транспортирането и съхранението й не са приложени изискванията на стандарт БДС
EN ISO 3170 „Течни нефтопродукти. Ръчно вземане на проби".
Вещото лице е посочило, че стандарт БДС EN ISO 3170 въвежда строги и точни правила за
вземане на проба от леснолетливи нефтопродукти, какъвто е бензина. Стандарт БДС EN 14275 се
прилагат само на територията на Европейския съюз, докато Стандарт БДС EN ISO 3170 е валиден
на територията на целия свят .
Вещото лице е изложило, че в случая стандарт БДС EN ISO 3170 не е приложен. Не са взети
предвидените в него строги мерки, разписани в т. 7.2.3.2, за избягване на изпарение на леки
фракции от бензина и на част от наличния в него биоетанол. Тези мерки са предпазни и се отнасят
за предотвратяване на загуба на леки фракции по време на вземане на пробата, запечатването и
етикетирането на съдовете, транспортиране и съхранение, до момента на предаване на съдовете с
пробата в лабораторията за изпитване. Вещото лице е посочило, че в случая тези мерки не са били
предприети в цялост, а частично, което е довело до изпарение на леки фракции от бензина и
биокомпонент в него като биоетанол и етери, произведени от биомаса на базата на биоетанол, а
това са особено (силно) летливи съединения. Заключението на вещто лице е, че тези пропуски
водят до отклонения и влияят върху получения официален резултат от изпитването в
лабораторията.
По отношение на отбраната проба вещото лице е посочило, че същата не е представителна за
целия обем бензин от 8 624 литра, разпространяван на обекта. Съгласно ДР на НИКТГУРНТК, & 1,
т.10 „Представителна проба" е проба с физични или химични характеристики, идентични на
средните характеристики на целия обем, от който се взема пробата. Спазването на това условие е в
техническа и организационна тежест на контролиращия орган.
Експертизата е посочила, че лабораторните резултати от изпитване на материал от така
отбраната проба могат да се отнесат само за материала, подложен на лабораторен тест, но не и за
цялото количество разпространяван на бензиностанцията бензин, каквито са изискванията на ДР
на НИКТГУРНТК, & 1, т.10.
Изпитването на материал от така взетата проба в лабораторни условия е проведено в
съответствие със стандартния метод за изпитване за кислородсъдържащи съединения в бензините
по стандарт БДС EN 13132 „Течни нефтопродукти. Автомобилен бензин, несъдържащ олово.
Определяне на органични кислородсъдържащи съединения и общо съдържание на органично
свързан кислород чрез газова хроматография с превключване на колоните". В Приложение В на
БДС EN 13132 "Ръководство за работа при превключване на колоните", в т. В.2. "Основни
параметри на апаратурата при работа с превключване на потока" е записано, че като газ носител
трябва да се използва азот.
В Протокол от изпитване № С - 0564/17.12.2020 год., на лист 2, т. 8 „Съдържание на
кислород-съдържащи съединения", в графа № 8 "Условия на изпитването" е налице запис
6
"синтетичен въздух, водород, хелий". Това означава, че като газ-носител не е използван азот.
В лабораторията на ГД ККТГ - ДАМТН е проведено изследване за наличие на „етанол" в
бензина, а не за „биоетанол". Вещото лице е посочило, че не е допустимо използването на
„етанол" вместо „биоетанол" в качеството му на биодобавка към автомобилните бензини, защото
при използването на етанол не се постига търсения от закона екологичен ефект. Етанолът и
биоетанолът не са един и същи продукт, въпреки еднаквата химическа формула и за двата вида.
Етанолът, за разлика от биоетанолът, не е биогориво.
В конкретния случай, не е посочен и не е използван метод, който да сочи изпитване за
„биоетанол". Вещото лице е посочило, че при условията на лабораторно изпитване е възможно
да се определи етанол или биоетанол се съдържа в горивото, чрез използване на метода бета
(минус) разпадане на радиоактивния въглероден изотоп Си. Също така е посочено, че е допусната
непълнота относно наличието на кислородсъдържащи съединения, като не е извършено
лабораторно определяне на сьдьржанието на биодиметил етер. В заключението е направен
извод, че всичко това води до компрометиране на пробата и до нереални резултати при
направеното лабораторно изследване.
Адв.М. оспорва и правомощието на служителя ГР. Т. Д., взел пробата, като твърди, че
той не е имал териториална компетентност да извърши пробовземане. Пълномощникът на
санкционираното дружество сочи, че съгласно т.7.1 от БДС EN 14275, е предвидено
оправомощаване на лицата за вземане на проби ( л.106 ).
Действително по делото не са представени документи, установяващи обстоятелството,
че служителите, извършили проверка на 15.12.2020г. в проверената бензиностанция „Карго
ойл“, са оправомощени за вземане на проби съгласно изискванията на посочения БДС.
Съдът не споделя довода на адв.М., че актосъставителят е съставил преждеверемнно
АУАН- преди да е изтекъл двумесечния срок за оспорване на резултата. Съгласно чл.30в, ал.1,
т.3 от ЗЧАВ, в случаите на оспорване на резултатите от изпитването на проби от твърди
горива заинтересованата страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите
от изпитването и констативните протоколи да поиска арбитражната проба да бъде изпитана
за нейна сметка в трета акредитирана лаборатория, като резултатите от изпитването на
арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни. По делото не са представени
от дружеството –жалбоподател доказателства, установяващи оспорване.
Предвид всичко изложено съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно, необосновано и неправилно, и като такова следва да бъде
отменено, а на дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени направените разноски
за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице по допуснатата СХЕ
(643.50 лв.).
Адв.М. е представила списък на разноските, в който претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000.00 лв., платени в брой.
В писменото становище на процесуалния представител на АНО е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане, ако съдът присъди
разноски на жалбоподателя, адвокатското възнаграждение да е в минимално установения
размер (л.87). Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, като взе
предвид, че адв.М. се е явавала в три с.з. и е изготвила писмена защита, и като съобрази
разпоредбите на чл.18, ал.2 във вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че следва да присъди
разноски за адвокатско възнаграждение в размер над минимално установения – 2 030.00лв.,
7
а именно – 2 300.00 лв. Предвид което следва да се присъдат на дружеството –
жалбоподател разноски в общ размер 2 943.50 лева.
Поради което и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КГ-2386 от 21.06.2021 г., издадено от *** –
Председател на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, с което на *** АД,
*** със седалище и адрес на управление: **, представлявано от ***, е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за нарушение по чл. 47,
ал.4 във вр. ал.1, т.5 от ЗЕВИ и на дружеството са възложени разходи в размер на 240.00
лв., от които 200.00 лв. за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочнни
материали и присадки към ГД ККТГ- ДАМТН гр.София и 40.00 лв. за вземане на проба ;
като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН Държавна агенция по
метрологичен и технически надзор, представлявана от ***-председател, да заплати на ***
АД, *** със седалище и адрес на управление: **, представлявано от изпълнителните
директори *** и ***, заедно и поотделно, сумата 2 943.50 ( две хиляди девестстотин
четиридесет и три лв. и 50 ст.) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч,
на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8