№ 7641
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110105564 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. 3322125/20.11.2023 г., подадена от ЕАД „................“ с Булстат
.............., представлявано от адв. ................ с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1
ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез увеличаване размера
на присъденото в полза на дружеството адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв и присъждане на сумата от още
494,82 лева с вкл. ДДС. В молбата се посочва, че по делото са предявени два иска, при което
в Наредба № 1 за минималните възнаграждения е посочен дължимият минимум, с който
съдът не желае да се съобрази. Изтъква се, че са недопустими необективна преценка на
фактите и обезценка на адвокатския труд. Поддържа се, че съгласно чл. 6, т. 8 от Наредбата
за съставяне и/или изготвяне на споразумение при материален интерес до 1000 лева
заплащането е 250 лева без ДДС. Счита, че е налице фактическа и правна сложност на
делото, което следва и от невъзможността на съда да реши сам делото, наложило
използването на експертни знания на вещо лице. С тези съображения се отправя искане за
уважаване на молбата.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна „.........“
ООД, чрез пълномощника си юрк. Б., оспорва молбата за изменение на разноските като
неоснователна. Посочва се, че в случая не е налице добросъвестност от ищцовата страна в
нарушение на чл. 3 ГПК, предвид образуваните от ищеца Д. Б., чрез пълномощника му адв.
................ множество съдебни производства срещу „.........“ ООД с един и същ предмет,
основани на различни договори за кредит, по които се претендират отделни разноски.
Посочва се, че това поведение представлява злоупотреба с процесуални права. Наред с това,
поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, липсата на отделна защита по
двата иска, доколкото едната претенция обуславя другата, не е налице основание за
присъждане на възнаграждение в размер по-голям от 494,82 лева. В отговора на молбата
ответникът посочва, че съгласно практиката на СЕС на присъждане и възстановяване
подлежат „разумните“ съдебни разноски по делото, които следва да бъдат понесени от
загубилата спора страна. В заключение се поддържа, че разноските не следва да бъдат
източник на неоснователно обогатяване на страната, в чиято полза е поставен крайният
съдебен акт. С тези доводи ответникът отправя искане за оставяне без уважение на молбата
като неоснователна.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 20.11.2023 г., при получен препис от акта, чието изменение се
иска от молителя на 15.11.2023 г. – л. 91 от делото/, от легитимирана страна с правен
интерес – пълномощника на ищеца по делото във връзка с присъдени разноски за оказана
безплатна адвокатска защита.
Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 18348/08.11.2023 г. съдът е уважил
предявените от Д. П. Б. срещу „.........“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като на основание чл. 26, ал.
4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД е прогласил за нищожна клаузата на чл. 8 от договор за
паричен заем № 221384 от 12.10.2018 г., предвиждаща заплащането на неустойка за
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение и е осъдил ответника „.........“
ООД да заплати на ищеца Д. П. Б. сумата от 561,74 лева, представляваща недължимо
платена сума по договор за паричен заем № 221384 от 12.10.2018 г., въз основа на нищожна
договорна клауза под формата на неустойка за неизпълнение на задължение за представяне
на обезпечение, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
С решението, с оглед изхода на делото, ответната страна „.........“ ООД, с ЕИК:
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, е осъдена да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „................“, с Булстат: ..............,
представлявано от адв. ................, сумата от 494,82 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС за предоставената безплатна адвокатска защита по делото в
полза на ищеца. В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения относно
обстоятелствата, взети предвид при определяне на конкретния размер на следващото се на
адвокатско дружество „................“ възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
защита в полза на ищеца, при съобразяване с отразеното в представения по делото договор
за правна защита и съдействие и отразеното в същия представителство на ищеца от
пълномощника му безплатно - на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв и определяйки
конкретния размер на последното при съобразяване с минималния такъв, следващ от
разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В решението е отразено, че за
осъщественото от ЕАД „................“ процесуално представителство по предявените две
искови претенции следва да бъде определено въз основа на общия материален интерес,
поради което е определено и присъдено възнаграждение от 494,82 лева с вкл. ДДС, при
съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото и приключване на делото
в рамките на едно съдебно заседание – при определяне на размера му.
В производството по настоящото дело ищецът Д. П. Б. е представляван от адв.
................, преупълномощен от ЕАД „................“ на основание договор за правна защита и
съдействие (л. 70 от делото), в който страните изрично са уговорили, че последната ще бъде
предоставена от адвоката на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗАдв.
Съгласно посочената разпоредба адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг
юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
2
адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона), като осъжда другата
страна да го заплати.
В случая, с оглед изхода на делото по същество – уважаване на предявените искове и с
оглед вписаното в представения договор за правна защита безспорно на основание чл. 78, ал.
1, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца се следват
разноски за безплатно оказаните от нея помощ и съдействие по делото, което обстоятелство
не е оспорено от насрещната страна.
При определяне на размера му на първо място съдът съобрази, че макар предмет на
разглеждане по делото да са отделни обективно съединени искови претенции, то за
осъществената защита по тези претенции на пълномощника на ищеца се следва едно
възнаграждение, определено според общия материален интерес, в случая възлизащ на 1
123,48 лева, в който смисъл е Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. дело № 2982/2019 г.
по описа на II т.о. ТК на ВКС. В тази връзка и с оглед конкретните доводи в процесната
молба по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът намира за необходимо да отбележи, че макар да се касае за
предявени установителна и осъдителна претенции, то произнасянето по осъдителната такава
е обусловено от решението по установителната, предвид частичното съвпадане на
предметите на двата иска. Ето защо, съдът намира, че в полза на пълномощника на ищеца
следва да се присъди възнаграждение, определено върху общия предявен материален
интерес по делото.
При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, следва да бъде
съобразен минималния такъв, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 и § 2а от ДР на
Наредба № 1 от от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
възлизащ на сумата от 494,82 лева с вкл. ДДС, предвид представеното доказателство за
регистрация на адвокатското дружество по ДДС (л. 71 от делото). Съдът намира, че в случая
не са налице сочените от молителя фактическа и правна сложност на делото, като
последната не следва от допускане и изслушване на експертно заключение, а следва да бъде
преценена с оглед предмета на делото, събраните доказателства, проведените открити
съдебни заседания, както и с оглед конкретно извършените действия от процесуалния
представител на страната.
В тази връзка съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
като предметът на доказване по предявената осъдителна претенция включва предмета на
установителната такава, не са събрани разнородни доказателства, делото е разгледано в
рамките на едно открито съдебно заседание. Наред с това, съдът съобрази и извършените от
пълномощника на ищеца процесуални действия, изразяващи се в депозирането на искова и
уточнителна молба, респ. молба по хода на делото, без осъществено процесуално
представителство в проведеното открито съдебно заседание. Ето защо, съдът намира, че не е
налице основание за определяне на адвокатско възнаграждение в размер над минималния
такъв.
С решението по делото в полза на Еднолично адвокатско дружество „................“, с
Булстат: .............., представлявано от адв. ................, е присъдена сумата от 494,82 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за предоставената безплатна
адвокатска защита по делото в полза на ищеца, поради което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Еднолично адвокатско дружество
„................“, с Булстат: .............., представлявано от адв. ................, обективирано в молба с
3
вх. № 332125/20.11.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, присъдени в полза на молителя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4