№ 2386
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110215206 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, срещу
наказателно постановление № СО-ТИ- Ю-24-26КИ-244/27.09.2024г. на кмета
на Столична Община, с което на жалбоподателя е наложено на основание
чл.22, ал.1 от Наредбата за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура и зелената система, и гаранциите при строителството им на
територията на територията на Столична община (СО) административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за
нарушение на чл. 10, ал.5 от Наредбата за изграждане на елементите на
техническата инфраструктура и зелената система, и гаранциите при
строителството им на територията на територията на СО.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно, незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
производствените правила, твърди се наличие на противоречие между
установените обстоятелства и реалнатафактическа обстановка.
Административнонаказващият орган се представлява изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и зап отвърждаване на обжалваното
1
наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите на страните, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира следното от фактическа страна:
На 03.04.2024 г., около 11:50 ч., служителите на СО- Е.К. М.Т.
осъществили проверка на място в гр. София, район „Студентски“, ул. „Д-р
Йордан Йосифов“ № 1А, при която констатирали че „Топлофикация София“
ЕАД извършвало аварийни ремонтни работи на топлопровод. По време на
проверката услотановено, че не била осигурена безопасна проходимост за
гражданите и превозните средства – липсвала сигнализация или пътни знаци
по реда на Наредба №3 от 16.10.2010 г. за временна организация и безопасност
на движението при извършване на строително монтажни работи по пътищата
и улиците.
За горното бил съставен констативен протокол № 24-0010155/03.04.2024 г. и
бил изготвен и приложен снимков материал. За извърщеното нарушение бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-
26КИ-244/23.04.2024 на жалбоподателя от св. Е., на длъжност „Главен
инспектор” в Столичен инспекторат към Столична община, в присъствието на
свидетеля: М.Т. И. за административно нарушение, което е правно
квалифицирано като такова по чл.10, ал.5 от Наредбата за изграждане на
елементите на техническата инфраструктура и зелената система, и гаранциите
при строителството им на територията на територията на СО. Въз основа на
АУАН кмета на СО е издал обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, както и показанията на св. Е., които съдът кредитира
като логични и непротиворечиви. Приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства са относими към случая, като същите
спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния
случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и
затова съдът постави същите в основатана доказателствените си извод
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна
следното:
2
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,ал.
2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
pредоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност. Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма и в сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съдът не констатира допуснати
нарушения на изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН относно съдържанието
на АУАН и НП, като счита, че и двата процесуални документа съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити –нарушението е описано ясно, точно и
конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна
квалификация. В тази връзкаследва да бъде посочено, че в обстоятелствените
части и на двата акта сесъдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение от
обективна страна. С АУАН и НП е вменено нарушение на разпоредбата на чл.
10, ал. 5 от Наредба за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура и зелената система, и гаранциите при строителството им на
територията на Столична община, която гласи: „В случаите по чл. 5, ал. 7,
както и когато възстановяването на последиците от аварията е обективно
невъзможно да бъде завършено в кратък срок (до един ден), операторите,
предприятията и експлоатационните дружества са длъжни да осигурят за
срока на ремонта до пълното възстановяване на настилката в засегнатия
участък, безопасна проходимост за гражданите и превозните средства по реда
на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците.“ В тази връзка и в АУАН и в НП ясно са посочени дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
3
нарушената законова норма, като е налице единство между фактическо и
юридическо обвинение. Вмененото на дружеството –въззивник
административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може същият да узнае в какво е обвинен. Налице е достатъчна информация за
времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му,
индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение –неосигуряване
на безопасна проходимост на гражданитечрез поставена сигнализация или
пътни знаци до пълното възстановяване на настилката в засегнатия участък,
респективно е налице яснота и пълнота относно съставомерните признаци на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател.
Отново следва да се посочи, че за съставомерността на деянието и
ангажиране административнонаказателната отговорност на въззивника
поначало е ирелевантно кога е настъпила или отстранена процесната авария,
доколкото е необходимо да бъде установено извършване на авариен ремонт, от
който момент за срока на ремонта до пълното възстановяване на настилката в
засегнатия участък операторите, предприятията иексплоатационните
дружества са длъжни да осигурят безопасна проходимост за гражданите и
превозните средства по реда на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците.
Съгласно чл. 10, ал. 5 от Наредба за изграждане на елементите на
техническата инфраструктура и зелената система, и гаранциите
пристроителството им на територията на Столична община, "в случаите по чл.
5,ал. 7, както и когато възстановяването на последиците от аварията е
обективно невъзможно да бъде завършено в кратък срок (до един ден),
операторите, предприятията и експлоатационните дружества са длъжни да
осигурят за срока на ремонта до пълното възстановяване на настилката в
засегнатия участък, безопасна проходимост за гражданите и превозните
средства по реда на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците". Разпоредбата е ясна и задължава операторите
на ремонтираните съоръжения по време на извършване на ремонта да
обезопасят мястото, на което той се извършва за срока на ремонта до пълното
възстановяване на настилката в засегнатия участък. По делото безспорно се
4
установява, че дружеството – въззивник е извършило аварийни ремонтни
дейности в процесния участък, като възстановяването на последиците
отаварията е било обективно невъзможно да бъде завършено в кратък срок (до
един ден), поради което и за жалбоподателя е възникнало задължение да
осигури безопасна проходимост на пешеходците и превозните средства в
засегнатия от аварийния ремонт участък.
При съобразяване на приобщения по делото доказателствен материал
безспорно се доказа нарушение на вменената разпоредба, доколкото се
установи, че не сабили изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 5 от Наредбата за
изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената
система, и гаранциитепри строителството им на територията на територията
на Столична община, препращаща към Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за
временната организация и безопасността на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, доколкото процесния
участък не е билобезопасен за преминаване на граждани.
Административно-наказващият орган при налагане на административното
наказание е съобразил обстоятелството, че се санкционира ЮЛ и е наложена
имуществена санкция. При преценка на всички обстоятелства във връзка с
конкретното нарушение и като взе предвид изискванията, посочени в
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН: липсват данни за настъпили вредни
последици от конкретното деяние намира, че определения в наказателното
постановление размер на имуществена санкция от 1 000 лв., което е минимума
предвиден в санкционната разпоредба на чл. 22, ал. 1 от Наредбата е правилно
и законосъобразно, като в случая са спазени изискванията на закона. С така
определеното по вид и размер административно наказание ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид степента на обществена опасност на
конкретното нарушение, която не е ниска, с оглед факта, че липсата на
обезопасяване на пътното платно касае един доста оживен столичен булевард
и опасностите от произшествия на същия са завишени, с което не е
гарантирана от дружеството-жалбоподател безопасността на пешеходци и
превозни средства в участъка.
Всичко гореизложено води до единствен извод, че НП следва да
5
бъдепотвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на СО, който се е
явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не
такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно
заседание, поради което съгласно чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН, във
вр.с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80
(осемдесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СО-ТИ- Ю-24-26КИ-
244/27.09.2024г. на кмета на Столична Община, с с което на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е наложено на основание чл.22, ал.1 от
Наредбата за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и
зелената система, и гаранциите при строителството им на територията на
територията на Столична община (СО) административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за нарушение на чл.
10, ал.5 от Наредбата за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура и зелената система, и гаранциите при строителството им на
територията на територията на СО.
ОСЪЖДА " ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД да заплати в полза на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, сумата от 80 (осемдесет лева ) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК
в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6