РЕШЕНИЕ
гр.София,
09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на девети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Андрей Георгиев
при секретаря Снежана Апостолова
и в присъствието на прокурора .................... като разг-леда докладваното
от съдията-докладчик в.гр.дело N: 5 427 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 325269 от 29.01.2018
г., постановено по гр.д.№ 75 928/2016 г. по опи-са на СРС, ІІ ГО, 79 състав „Е.А.Т.”
АД, ЕИК ******е осъден да заплати на Р.Д.Р., ЕГН ********** на основание чл.200 КТ сумата 20 110,00 ле-ва, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на настъ-пила на 05.05.2016 г. трудова злополука, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 05.05.2016 г.,
до окончателното й заплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 40 000,00
лева искът по чл.200, ал.1 КТ е отхвърлен като неоснователен.
Със същия акт „Е.А.Т.” АД е
осъден да заплати на Р.Д.Р. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 907,46 лева – разноски
по делото, както по сметката на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 1 030,64 лева – държавна такса и разноски за СМЕ и СПЕ съобразно
уважената част на иска, а Р.Д.Р. е осъден да заплати на „Е.А.Т.” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата 586,76 лева – разноски по производството.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника – З. „А.Б.” АД.
Така постановеното съдебно
решение в отхвърлителната му част е обжалвано от ищеца Р.Д.Р.,***. Във въззивна
жалба се поддържа, че в тази част
решението е неправилно, тъй като е необосновано, логически противоречиво и
непра-вилно е приложен установеният в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Навеждат се доводи, че като последица от тези пороци първоинстанционният съд е
определил обезще-тение, което не отразява действителната тежест на причинения
противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от ищеца неимуществени вреди, като се поддържа и че
неправилен и необоснован е и изводът на решаващия състав на СРС за
съпричиняване на вредоносния резултат поради груба небрежност от страна на
пострадалия, с оглед на което е намалил определеното обезщетение на основание
чл.201, ал.2 КТ. Релевирани са подробни аргументи, че е налице несъответствие
между приетите по делото доказателства и направените от СРС правни изводи в
решението, както и с трайно установената практика на ВКС; че предпоставките за
приложение на института на грубата небрежност не са доказани от страна на
ответника, а изводите на СРС в този смисъл се основават на предположения и са
неправилни; че качването на ищеца в кофата на багера би могло да се възприеме
единст-вено като проява на обикновена небрежност, а тя не е основание за
ограничаване на имуществената отговорност на работодателя, както и че
цитираните от съдебният състав норми на чл.126, т.6 КТ и чл.33 ЗЗБУТ са твърде
общи и не въвеждат конкретни нарушения или императивни забрани, а вътрешната на
дружеството Инструкция № 4/28.02.2014 г. – има за адресати лица, изпълняващи
други длъжности. Сочи се и че в
атакуваната от ищеца част решението е постановено в нарушение на правилото на
чл.52 ЗЗД, предвид това, че съставът на първата инстанция неправилно е приложил
принципа за справедлива компен-сация на претърпените неимуществени вреди и е
определил обезщетение в занижен размер, като не е отчетена тежестта на
получените увреди, изразяващи се в техния траен характер, във факта, че болките
не се очаква да отшумят напълно, както и в констатираната трайно намалена работоспособност,
като се инвокират съображения и че определеното от съда обезщетение винаги
трябва да бъде съобразено с икономическата обстановка в страната, като присъденото
на пострадалия обезщетение трябва да бъде адекватно на инфлацията в страната,
обезщетяването на лева и нарастването на цените, като следва да се съобразява и
размерът на обезщетението с константно присъжданите нива на обезщетения за
неимущест-вени вреди при сходни правни казуси.
Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част като неправилно. Претендира присъждането на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаг-раждение. Прилага писмена
защита.
Ответникът по жалбата – „Е.А.Т.”
АД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на тази въззивна жалба,
в който оспорва изцяло същата като неоснователна, като поддържа твърдения, че
инвокираните в нея доводи са необосновани и несъответстващи на обстоятелствата
и доказателствата по делото. В тази връзка са релеви-рани доводи, че протокола
за разследване на трудовата злополука е официален удостовери-телен документ и
съдът е длъжен да го зачете и да се съобрази с него, чийто констатации не са
оспорени от ищеца в исковата молба, както и от ответника; че в отговора на
исковата молба изрично е заявено, че не се оспорва механизмът на настъпване на
злополуката, така както е посочен в исковата молба; че поведението на работника
може да бъде окачествено като груба небрежност в случай, че от обстоятелствата
е било несъмнено ясно, че негови опредени действия могат да доведат до
злополуката – ищецът се е качил в кофа на строи-телна машина, която не е
предвидена за превоз/повдигане на хора, като същият не е поло-жил и
най-елементарна грижа за здравето си. Твърди се и че определеното обезщетение
за неимуществени вреди не е занижено и че при последното не биха могли да се
използват за сравнителен ориентир размерите на обезщетенията, присъждани при
сходни релевантни обстоятелства. Заявява искане жалбата на ищеца да бъде
оставена без уважение, а първоин-станционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Постановеното първоинстанционно
решение в частта, в която предявеният иск по чл.200, ал.1 КТ е уважен за
разликата над сумата от 9 110,00 лева до присъдената стойност от
20 110,00 лева е обжалвано от ответника „Е.А.Т.” АД, ***. В жал-бата на
ответника са наведени подробни доводи, че в тази му част атакувания акт на СРС
е неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – на
нормата на чл.52 ЗЗД и конкретно установените обстоятелства относно критериите
за нейното прило-жение, в т.ч. липсата на множество увреждания, спецификите на
лечебно-възстановителния процес, ниската степен на намалена работоспособност,
леките ограничения на движенията и съпричиняването на вредоносния резултат, вследствие
на което е определен завишен размер на обезщетението. Посочено е и че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че показанията на свидетелката Н.Й. – майка на ищеца, следва да
бъдат изцяло кредитирани, тъй като при преценката им в съответствие с
разпоредбата на чл.172 ГПК се констатират противоречия относно: интензитета и
продължителността на болките и страданията, състоянието, в което е изписан и
притесненията на сина й, че не може да работи, които се опровергават от
изслушаните експертизи, приетата медицинска докумен-тация и ЕР на ТЕЛК от
18.05.2017 г.
Моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната от – „Е.А.Т.” АД част и да му се присъдят направените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на тази въззивна жалба от насрещ-ната страна по нея – ищеца Р.Д.Р.,***,
в който е заявено искане същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Релевирани са подробни съобра-жения за неоснователност на
наведените в жалбата аргументи за завишен размер на обез-щетението, мотивирани
от факта, че полученото от ищеца увреждане е само едно, че също-то не е тежко и
не оказва значително влияние на работоспособността му. Поддържат се до-води и
за неоснователност на релевираните възражения по чл.172 ГПК, за съпричиняване
на вредоносния резултата, както и на възражението за несъответствие на
първоинстан-ционното решеше с цитираната в жалбата съдебна практика, доколкото
същата е изцяло неотносима. Инвокирано е искане въззивната жалба на ответника
да бъде оставена без ува-жение. Претендира присъждането на разноски по
производството.
Третото лице-помагач на страната
на ответника – З. „А.Б.” АД, *** не е депозирало становище по жалбите в срока
по чл.263, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивните жалби са допустими –
същите са подадени от легитимирани страни в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси
той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
кога-то следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служеб-но за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради
което съдът дъл-жи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените
в жалбата доводи и изискванията на приложимите в случая императивни
материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК
на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен осъдителен иск с правно
основа-ние чл.200, ал.1 КТ, с която разпоредба законодателят е
предвидил, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служи-теля, работодателят отговаря
имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има
вина за настъпването им.
Постановеното от
първоинстанционния съд решение № 325269 от 29.01.2018 г. по гр.д.№ 75 928/2016
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 79 състав не
е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която „Е.А.Т.” АД, ЕИК ******е осъден
да заплати на Р.Д.Р., ЕГН ********** на основание чл.200 КТ сумата 9 110,00
лева, предс-тавляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
на настъпила на 05.05.2016 г. злополука, призната за трудова с влязло в сила
разпореждане № 19450/19.10. 2016 г. на ТП на НОИ – гр.София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането: 05.05.2016 г.
до окончателното й заплащане, с оглед на което със сила на пресъдено нещо по
делото е установено наличието на елементите от фактическия състав на нормата на
чл.200, ал.1 КТ за ангажиране на отговорността на ответника по този иск „Е.А.Т.”
АД – в качеството му на работодател по ищеца Р.Д.Р. за причинените му
неимуществени вреди от травматично увреждане на левия горен крайник, изразяващо
се в счупване на долния край на хумеруса – закрито, вляво, по-лучено по време
на работата по съществуващо между главните страни по спора трудовото
правоотношение, относно длъжността „работник строителство – подземен”, довело
първо-начално да временна, а впоследствие и до трайна нетрудоспособност.
При постановяване на съдебния акт
съставът на СРС е приел за основателно наведеното от ответното дружество
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец
в размер на 25 %, поради проявена от него груба небреж-ност, вследствие на
допуснато виновно и противоправно нарушаване на основни правила за безопасна
работа, въведени с разпоредбите на чл.126, т.6 КТ и чл.33 ЗЗБУТ – чрез качва-нето
си в кофата на строителна машина, непредназначена за превозване/повдигане на
хора.
Единствените спорни между
страните във въззивното производство въпроси са за размера на дължимото се на
работника-ищец обезщетение за причинените му неимуществе-
ни вреди и относно наличието
или липсата на съпричиняване на неблагоприятните после-дици от негова страна.
Настоящата съдебна инстанция като прецени обстоятелствата
по делото и изисква-нията на закона намира във връзка с тези въпроси следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди от не-позволено увреждане се определя
от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.11 ППВС № 4/23.12.1968
г./.
В съответствие с визирания
принцип настоящата инстанция намира, че сумата от 50 000,00 лева е в състояние
да компенсира в най-пълна степен причинените вреди на постра-далия от
процесната трудова злополука служител на „Е.А.Т.” АД Р.Д.Р.. При определянето
на този размер на обезщетение на ищеца са съоб-разени всички релевантни за това
обстоятелства:
моментът на настъпване на разглежданото събитие през м.05.2016 г.;
социално-икономическата обстановка в страната към същия мо-мент, обуславяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното раз-витие,
ориентир за която са официално оповестените статистически данни за средна работ-на
заплата, инфлация и пр.; възрастта на пострадалия към посочения период – 32 г.,
1 м. и 20 дни; вида и тежестта на полученото травматично увреждане от това
лице, описано в приетите съдебно-медицински експертизи /СМЕ/ и епикриза на
УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ по ИЗ № 15922 за времето от 05.05.2016 г. до 10.05.2016
г.: Закрито счупване на унарния епикондил на лявата мишнична кост. Раптура
/разкъсване/ на медиалния колатерален лигамент на лявата лакътна става
/вътрешната връзка/; характера на получената увреда – травматичен, довел до
трайно – за повече от 2 месеца, затруднение на двигателната функ-ция на този крайник.
Определената стойност е
съобразена и с начина, времетраенето и степента на реге-нерацията на увредите –
от датата на злополуката до последната инвазивна интервенция на 11.09.2018 г., с
извършването на 3 оперативна интервенция, с поставяне на гипсова шина на лявата
лакътна става за 30 дни след осъществената първа интервенция на 09.05.2016 г.,
при която е направена репозиция и фиксация на счупването с два АО винта,
извадени опера-тивно на 06.01.2017 г., с проведено продължително медикаментозно
и рехабилитационно лечение с трайни остатъчни последици, съгласно изслушаната
във въззивното производство СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Б.М. /неоспорено
от страните и кредити-рано от съда като обективно, обосновано и компетентно
изготвено/ – лекостепенна лезия на левия улнарен нерв – ІV и V пръст, с отпадна
сетивна симптоматика; поясненията на вещо-то лице д-р М., дадени в открито
съдебно заседание, че общото заболяване при пост-радалия ищец – коренчева увреда
на ниво С7-С8, е допринесло за посоченото състояние, че увреждането на улнарния нерв е
комплексно, но предимно от травмата в лакътя и за това болката се е облекчила и
има обратно развитие на симптомите след последното оперативно лечение за декомпресия
на н.улнарис в областта на лакътя /овладяване на болковия синд-ром, на неволеви
движения – тремор на ІV и V пръст, отпадане на установената преди това известна
хипотрофия на тенара в ляво/.
Взети са предвид и фактите, че полученото
увреждане не засяга всички части на тялото; че след инвазивното лечение е
налице груб постоперативен цикатрикс, който започва от вътрешната страна на
левия лакът нагоре към мишницата с дъговидна форма и дължина от около 15 см.,
представляващ козметичен дефект; че остатъчната симптоматика може да се засили
от ускорено развитие на вторични артрозни промени в лакътната става /СМЕ от
22.04.2019 г./, както и вида и интензитета на преживените болки и претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер по време на възстановяването,
съгласно показанията на разпитания на 01.06.2017 г. свидетел Н.Й., в т.ч. и
тези, ка-саещи затрудненията при обслужването на ищеца след първото болнично
лечение след злополуката, относно изтръпването на ръката и невъзможността да я
използва пълноценно и за необходимостта му от приемане на болкоуспокояващи, както
и заключенията на двете СМЕ на вещите лица д-р В.и д-р М., че пострадалият е
търпял болки и стра-дания през целия оздравителен и възстановителен период,
като през първите 15 дни непос-редствено след събитието болките са били с
по-интензивен характер; че от самата опера-тивна интервенция от 12.09.2018 г.
следоперативно още 10-15 дни до зарастване на раната се търпят болки, които в
началото са силни, а след това постепенно затихват до един месец след тази
интервенция, каквито са търпени и от втората операция; че преди третата
опера-ция Р.Р. е имал леки ограничени движения в изправянето на лакътната
става; че оперативна декомпресия се налага при изразен болков синдром,
неповлияващ се от ме-дикаментозно лечение, и функционален неврологичен дефицит,
какъвто в случая е бил на-лице, както и че при натоварване и при промяна на
времето ищецът ще има болки в лакът-ната става, които ще останат за цял живот.
Отчетени са и обстоятелствата, че
остатъчните симптоми – намалена сетивност в зоната на инервация на н.улнарис –
ІV и V пръст, леко намалената мускулна сила за ІV и V пръст и флексия на
предмишницата, при пълен обем на активни движения създават извес-тен дискомфорт
при манипулации, свързани с фини движения с ръката; ограничената тру-доспособност
на Р.Р. по време на възстановителния процес и след това, в т.ч. и с оглед
посочените противопоказни условия на труд в експертното решение на ТЕЛК № 1248 от
18.05.2017 г., издадено за срок от 3 години /до 01.05.2020 г./ – тежки
психо-физи-чески натоварвания, лоши климатични условия, статично и динамично
натоварване на гор-ните крайници и гръбначния стълб; че тези противопоказания
са следствие и от водещата диагноза при освидетелствания, касаеща общото му
заболяване: увреждания на между-прешленните дискове в поясния и другите отдели
на гръбначния стълб с радикулопатия;
Преценено е и неблагоприятното
отражение на инцидента върху психо-емоцио-налното състояние на ищеца с оглед заключението
на приетата и кредитирана съдебно-психологична експертиза на вещото лице Г.Г.от
22.05.2017 г., съгласно което породеното от трудовата злополука соматично
увреждане на ищеца е свързано със значи-телен психо-емоционален стрес, който по
време на инцидента е имал характеристики на остра стресова реакция, а в
последствие – на интензивна и трайна негативна емоционална стимулация, която
поражда дистрес, който продължително време /вкл. и към момента на изготвяне на
СПЕ/ не е могъл да преработи напълно; че в психосоматичен план след инцидента
са били изявени силни соматични болки, безсъние, чувство за загуба; че психич-ното
страдание /психосоматични проблеми, потиснатост, фрустрация и накърняване на
себеоценката/ поражда базисна екзистенциално - песимистична нагласа, обуславя
проблеми в психосоциалното функциониране и ограничаване на активността в
ежедневието; че прогноза за общото пълно дезактуализиране на породените
негативни емоционални прежи-вявания не може да бъде дадена, поради това, че от
една страна същите са свързани с дина-миката в оздравителния процес и
възстановяването на функционалността на засегнатия крайник, а от друга – са с
флуктуиращ ход и интензитет и се отличават с продължителност.
Взети са предвид и събраните
гласни доказателства във визираната насока, че зло-полуката психически се е
отразила много зле на Р.Р., същият не е можел да спи, бил е неспокоен, изнервен,
стресиран, притеснявал се е, че не може да работи, а преди това само той се е
грижил за прехраната на семейството си.
Изложените обстоятелства са
съобразени от страна на съда поотделно и в тяхната съвкупност при извършената
от него комплексна преценка, касаеща приложението на нор-мата на чл.52 ЗЗД.
Неоснователни са наведените във
въззивната жалба на ответника доводи, че пока-занията на свидетелката Н.Й. не
следва да бъдат кредитирани в цялост. Действително същата като майка на ищеца, попада
в кръга на лицата по чл.172 ГПК, чиито показания се преценяват, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост, но в случая на това доказателство следва
да бъде дадена вяра, тъй като показанията са логични, последователни, основават
се на възприети лично от свидетелката обстоятелства, а използ-ваният от нея термин
„адски болки“ е употребен в житейски смисъл като лично мнение и оценка, с оглед
на което не може да се приеме, че в тази им част дадените показания са в
противоречие с приетите по делото медицински документи и изслушаната пред
първоинс-танционния съд СМЕ, в които видът и интензитетът на болките са
определени от експертна гледна точка. От друга страна: притесненията са
субективни изживявания и обоснованото в издаденото ЕР на ТЕЛК заключение относно
възможностите за полагане на труд от ищеца и противопоказните условия за това, не
може да опровергае съществуването на такива нега-тивни усещания при лице с нарушен
здравен статус с трайни остатъчни последици.
Неоснователен е и аргументът на жалбоподателя-ответник, че определеното
обез-щетение е в завишен размер, поради това, че полученото от ищеца
травматично увреждане е едно. Броят на увредите е само един от множеството
правно-релевантни факти от зна-чение за приложението на института по чл.52 ЗЗД,
който в дадения казус не е с голяма те-жест с оглед на това, че получената
травма е относително тежка, засяга една от най-слож-ните стави в човешкия
организъм – предвид заключението на вещото лице д-р В., и счупването в тази област с извършване на
оперативна интервенция изисква по-дълъг пе-риод на възстановяване.
Не е основание за приемане на
по-малък размер на обезщетението и обстоятелство-то, че увредата не касае дясната,
а лявата ръка на г-н Р.. В хода на първоинстан-ционното производство „Е.А.Т.“
АД нито е твърдял, нито е ангажирал дока-зателства, че водеща при ищеца е
дясната ръка. От друга страна: по делото не се претен-дира и обезщетяване на
вреди в по-голям обем от засягане на водеща при обслужването ръка, с оглед на
което репарирането на настъпилите вреди е преценено от съда съобразно нормалното
функциониране на засегнатия крайник.
По
силата на регламентираната в чл.201, ал.2 ГПК нормативна уредба отговор-ността
на работодателя по чл.200, ал.1 КТ може да бъде намалена, ако пострадалият е
доп-ринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В действащото трудово законодателство
не е налице легална дефиниция на това понятие, но в теорията и констант-ната
съдебна практика е прието, че грубата
небрежност по чл.201, ал.2 КТ по съдържание съвпада със съзнаваната
непредпазливост в наказателното право, и че работникът или слу-жителят действа
при груба небрежност, когато съзнава, че може да претърпи злополука, но самонадеяно се надява, че
същата няма да настъпи или че може да я предотврати. За да се приеме, че
увреденият работник или служител е действал при груба небрежност трябва да е
установено допуснато от него нарушение на правилата за безопасност на труда и
посоче-ното субективно отношение на пострадалия, което в дадения случай е
направено. Настоя-щият
съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е
обос-новано наличието на съпричиняване от страна на пострадалия ищец и процента
на същото, изведени при правилно
установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните за това
правни норми, поради
което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение към същите и във
връзка с наведените в жалбата на ищеца доводи, следва да бъдат добавени и
следните съображения:
Не може да бъде споделено
становището на въззивника-ищец, че разпоредбите на чл.126, т.6 КТ и чл.33 ЗЗБУТ
не предписват конкретно поведение, дължимо се от работ-ниците и служителите. С
визираните норми е установено едно от основните задължения на работника и
служителя при изпълнение на трудовите му функции, а именно: да спазва правилата
за безопасни и здравословни условия на труд и да се грижи за здравето и
безо-пасността си в съответствие с неговата квалификация и дадените от
работодателя инструк-ции. В изпълнение на това задължение работниците и
служителите са длъжни да
спазват, както изискванията за осъществяване на съответната възложена им работа,
така и тези, кои-то са въведени с общо установени правила и норми, като те могат
да бъдат такива, регла-ментирани от самия работодател, общи такива, установени
за конкретната работа или правила и норми, въведени с общи нормативни актове. При
наличието на такива правила те не могат да бъдат дерогирани. Както
пренебрегването от страна на работника на правилата за безопасност при
изпълнението на възложената работа, така и допуснатите от негова стра-на нарушения
на нормативни актове, с които той е длъжен да се съобразява при изпълне-нието
на работата си, могат да послужат като основание за намаляване на дължимото се
от работодателя обезщетение в случай, че нарушението е допуснато при груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. В конкретната хипотеза на ищеца Р.Р.
е бил прове-ден инструктаж и той е бил запознат с вътрешния акт на работодателя
му – Инструкция № 4 от 28.04.2014 г. за безопасна работа с багер, в която в
предвидена изрично забрана за кач-ването, влизането и повдигането на лица с
кофата на багера, както и превозването на същи-те в кофата на багера. Независимо,
че този акт пряко касае изпълнението на друга, различна от тази на пострадалия длъжност,
въвираната забрана е установена като общо правило за безопасност от
работодателя, което той е довел до знанието на неговите работници, поради което
Р.Р. е бил длъжен да съобрази своето поведение с този императив.
Неоснователни са и релевираните в
жалбата на ищеца доводи,, че в конкретния ка-зус не е бил доказан и субективният
елемент на грубата небрежност по чл.201, ал.2 КТ. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абст-рактен модел – грижата, която и
най-небрежният човек би положил, зает със съответната дейност при подобни
условия, в подобна обстановка. При трудовата злополука има съпри-чиняване,
когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение на правилата за безопасност и/или на технологичните правила. Не само че е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но ищецът е извършвал рабо-тата при липса на
елементарно старание и внимание, качвайки се в кофата на багера, за да бъде
повдигнат. Пострадалият е действал, без да е сигурен, че е изключена всяка опасност от
създаване на ситуация, застрашаваща живота или здравето му в изпълнение на
трудовата функция. По този начин той е застрашил и поставил себе си в опасност,
поставил се е в ситуация на повишен риск от увреждане, самонадеяно разчитайки, че
такова няма да настъпи или че ще може да избегне опасните последици на това
застрашаващо здравето му поведение, въпреки, че е бил длъжен да допусне
последиците на своето деяние, да предвиди тяхното настъпване и да вземе всички
възможни мерки те да бъдат избегнати. Необосно-вани са твърденията на ищеца, че
в случая рискът за него е бил само от падане от високо и че увреждането му не е
в причинна връзка с поведението му. Същият се е качил в подвиж-ната част на
багер, която освен да се подвига и сваля, технологично е конструирана да се
отваря и затваря, с оглед на което винаги съществува опасност поради авария или
вследст-вие на субективните действия на водача на машината отворената кофа да
се затвори, още повече, когато тази машина е в процес на работа. Ако
пострадалият не се бе качил в кофата на багера процесното увреждане на същия не
би настъпило.
Неоснователни
са доводите, че Р.Р., че ответникът не е установил то-чен механизъм на
злополуката. Действително в Протокол № 55 от 11.10.2016 г. за резулта-тите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 05.05.2016 г. на
Териториално поделение – София град на НОИ, изготвен на основание чл.58, ал.1 КСО и заповед № 1015-21-374/26.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – София
град, в т.VІІІ – „Анализ на при-чините
за възникване на злополуката” е отразено, че от противоречивите показания на Р.
Р. – от една страна и от друга на изброени в тази точка четири други лица, не
може да се направи точен анализ за начина и причините за случилото се с Р.Р., но
в образуваното съдебно производство в депозирания отговор по чл.131, ал.1 ГПК
ответ-ното дружество не е оспорило изложената фактическа обстановка в тази
насока и изрично е признало, че механизмът на настъпване на инцидента е този,
който е описан в исковата молба, с оглед на което обстоятелствата, при които е
реализирана злополуката, са безспор-ни в процеса.
Въззивната инстанция намира, че
като преклудирано не следва да бъде обсъждано, заявеното от жалбоподателя-ищец
за първи път във въззивната жалба възражение, касаещо въпроси във връзка с предоставяне на
необходими средства за извършване на работата по друг безопасен начин. Това възражение
е несвоевременно. Ищецът е следвало да го заявя до момента на приключване на
съдебното дирене по делото пред първата инстанция, съгласно нормата на чл.147 ГПК. Пропускът да направи това своевременно, води до прилагане на неблагоприятната
последица на преклузията, касаеща тяхното необсъждане.
При изложените данни настоящият състав намира,
че поведението на ищеца се на-мира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите за него неблагоприятни последи-ци от процесното събитие, който
принос – преценен в съответствие с обективното съотно-шение на допринасянето за трудовата
злополука в
посочения размер от 25 %, е основание за намаляване на отговорността на неговия
работодател по реда на чл.201, ал.2 КТ.
След
намаляване на определения размер на обезщетението от 50 000,00 лева със
сумата по приетия процент за съпричиняване от 12 500,00 лева и извършените
извънсъ-дебни престирания от страна на ответното дружество във връзка с
процесния вид вреди на обща стойност от 410,00 лева, както и на изплатеното в
хода на процеса от третото лице-по-магач З. „А.Б.“ АД на 02.05.2017 г. застрахователно
обезщетение на стой-ност 480,00 лева /в съответствие с нормата на чл.200, ал.4 КТ/, на Р.Д.Р. се дължи по реда на чл.200, ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от злополуката от 05.05.2016 г., в размер на 36 6100,00 лева, до
която стойност искът, заявен от същия на визираното основание се явява доказан
по основание и размер.
Заявените от жалбоподателите-ищец и
ответник искания за присъждане на обезще-тение в по-голям, съотв. в по-малък
размер от приетата за дължима стойност от настоящата инстанция, е
неоснователно, тъй като това би довело до противоречие с нормативното
из-искване за определянето на същото по справедливост, както и до
несъобразяване с дока-заните в дадения казус конкретни обстоятелства, имащи значение
относно преценката във връзка с размера на това вземане, в какъвто смисъл са
разясненията, дадени в т.11 на ППВС №
4/1968 г.
Предназначението на института по чл.52 ЗЗД е да възстанови, да репарира
действително причинените вреди на пострадалия, в т.ч. чрез определянето на
точен паричен еквивалент на моралните такива.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение трябва да бъде отменено в частта, в която искът по чл.200, ал.1 КТ е
отхвърлен за разликата над 20 110,00 лева до 36 610,00 лева и в частта, с
която ищеца Р.Д.Р. е осъден да заплати на
ответното дружество разноски по чл.78, ал.3 ГПК за разликата над сумата 100,01
лева до сумата 586,76 лева, като се постанови ново, с което на същия да се
присъди допълнително сумата от 16 500,00 лева, заедно със законната лихва от 05.05.2016
г. – датата на увреждането до окончателното й заплащане, както и сумата 744,57
лева – допълнителни разноски за първоинстанционното производство. В останалите
обжалвани от главните страни в производството части реше-нието е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съобразно приетия изход на спора
пред настоящата инстанция ответникът следва да заплати по сметката на СРС
допълнително сумата от 660,00 лева – държавна такса, както и по бюджетната
сметката на СГС сумата 578,87 лева, от които: 330,00 лева – държавна такса по
жалбата и 248,87 лева – възнаграждение за вещо лице по изслушаната СМЕ.
На основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважените
и отхвърлени части на жалбите на жалбоподателя-ищец за въззивното производство се
дължат разноски за адвокатско въз-награждение в размер на 1 327,30 лева, а
на основание чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателя -ответник – сумата 409,05 лева,
направени разходи за адвокатски хонорар.
Воден от
горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното на 29.01.2018 г. решение № 325269 по гр.д.№ 75 928/
2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 79 състав – в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р.Д.Р., ЕГН **********
срещу „Е.А.Т.”
АД, ЕИК ******иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 110,00 лева до сумата
от 36 610,00 лева, както и в частта,
с която Р.Д.Р. е осъден да заплати на „Е.А.Т.”
АД, ЕИК ******на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за разликата над сумата от
100,01 лева до сумата 586,76 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.А.Т.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
да ЗАПЛАТИ допълнително на Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата 16 500,00 /шестнадесет
хиляди и петстотин/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно
основание чл.200, ал.1 КТ, претърпени вследствие на настъпила на 05.05.2016 г.
трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 05.05. 2016 г. до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Е.А.Т.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
да ЗАПЛАТИ на Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78,
ал.1 ГПК допълнително сумата 744,57 лева
/седемстотин четиридесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/ – разноски
за първоинстанционното производст-во, както и сумата 1 327,30 лева /хиляда триста двадесет и седем лева и тридесет
стотинки/ – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „Е.А.Т.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 409,05 лева /четиристотин и девет лева и пет стотинки/ – разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Е.А.Т.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ
по бюджетната сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
допълни-телно сумата 660,00 /шестстотин
и шестдесет/ лева – държавна такса по гр.д.№ 75 928/2016 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 79 състав.
ОСЪЖДА „Е.А.Т.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ
по бюджетната сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата
578,87 лева /петстотин седемдесет и
осем лева и осемдесет и седем стотинки/, от които: 330,00 лева /триста и тридесет лева/ – държавна такса и 248,87 лева /двеста четиридесет и осем
лева и осемдесет и седем стотинки/ – разноски за СМЕ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 325269, постановеното на 29.01.2018 г. по гр.д.№
75 928/2016 г. по описа
на СРС, ІІ ГО, 79 състав в останалата обжалвана
от Р.Д.Р. отхвърлителна част, както и в
обжалваната от „Е.А.Т.”
АД осъди-телна част.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на от-
ветника „Е.А.Т.” АД – З. „А.Б.”
АД.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Република Бъл-гария с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните – при наличие-то на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.