№ 3766
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110105405 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Д З“ АД срещу ЗД „Б И“ АД.
Ищецът твърди, че на 01.07.2020г., в гр. София на ул. „Резбарска“ № 15В, водачът на
МПС марка „Фиат“, модел „Добло“, с рег. № .... предизвикал ПТП (поради движение с
несъобразена скорост реализира ПТП с МПС, което излиза от крайпътна територия - двор,
стопанисван от „Бобал Бояджиев“ ООД - на обществен път - пътното платно на ул.
„Резбарска“), при което било увредено имуществото на трето лице – МПС марка „Пежо“,
модел „Партнер“, с рег. № ......, по отношение на което при ищеца имало сключена
имуществена застраховка „Каско“. За настъпилите вреди при ищеца имало образувана щета
№ *********, по която заплатил сумата от 9133,16 лв. за отстраняване на вредите по
процесния автомобил и 50 лв. - разходи за репатриране. Поддържа, че в негова полза е
възникнало регресно вземане спрямо ответника (в качеството му на застраховател по
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с виновния водач) за сумата от
9198,16 лв. (от които 9133,16 лв. изплатено обезщетение за отстраняване на вредите, 50 лв. –
разходи за репатриране на автомобила и 15,00 лв. – ликвидационни разноски). Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5000 лв. (представляваща частичен иск
от регресно вземане в общ размер на 9198,16 лв.), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 03.02.2022г. до окончателното изплащане на
задължението и 315,30 лв. – мораторна лихва за периода от 21.06.2021г. до 02.02.2022г.
(предявена като частичен иск в размер на 580,04 лв.).
Ответникът ЗД „Б И“ АД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва механизма на
1
ПТП. Счита, че вина за ПТП има водачът на застрахования при ищеца автомобил,
евентуално въвежда възражение за съпричиняване като твърди, че този водач не е
пропуснал движещия се с предимство товарен автомобил „Фиат“ и по този начин е нарушил
чл. 37 ЗДвП. Възразява да е налице причинна връзка между процесното ПТП и твърдените
от ищеца вреди. Намира за завишен размера на претендираните вреди, като изтъква, че не са
били налице основания за отстраняване на вредите в официален сервиз. Моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ, а искът за мораторна лихва е по чл. 86 ЗЗД. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, а именно – вреди,
причинени от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е сключена при него и ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. За да възникне вземането по чл. 86, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на непогасено главно вземане и изпадане на
длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца, както и да
докаже обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване (в т.ч. че
водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на чл. 37 ЗДвП, т.е. че не е
пропуснал движещия се с предимство товарен автомобил „Фиат“, както и че с това си
поведение е допринесъл за настъпване на вредите).
В настоящия случай с изрично определение на съда от 16.08.2022г. са отделени за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно
застрахователно правоотношение с ответника по отношение на л.а. марка „Фиат“, модел
„Добло“, с рег. № ....; наличието към датата на процесното ПТП на застрахователно
правоотношение при ищеца по застраховка „Каско“ относно МПС марка „Пежо“, модел
„Партнер“, с рег. № ......; изплащането от страна на ищеца на застрахователно обезщетение
за отстраняване на вредите по застрахования при него автомобил, причинени от процесното
ПТП, в размер на 9133,16 лв. и за репатриране на автомобила в размер на 50 лв.
Основният спор между страните се свежда до механизма на ПТП, респ. дали поведението на
всеки от двамата водачи се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното
събитие и вредите от него, по който въпрос съдът намира следното:
От приетото заключение на САТЕ се установява, че на 01.07.2020г., около 18:10 часа, МПС
марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № ...... се движи в двора на фирма „Бобал Бояджиев“
ООД и в района преди ул. „Резбарска“ водачът предприема маневра за ляв завой в посока
ул. „Васил Кънчев“. По същото време по ул. „Резбарска“, с посока от ул. „Васил Кънчев“
2
към ул. „Стефан Консулов“ се движи МПС марка „Фиат“, модел „Добло“, с рег. № .... и на №
15В траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар между тях. От приетата
САТЕ става ясно, че водачът на МПС марка „Пежо“ е имал възможност да предотврати
удара, ако е изчакал преминаването на МПС марка „Фиат“, след което да извърши маневра
ляв завой. Според вещото лице водачът на МПС марка „Фиат“ също е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, чрез аварийно задействане на спирачната
уредба, тъй като опасната зона при потегляне на МПС марка „Пежо“ е била 29,16 м., докато
действителното разстояние е било 34,38 м. Съдът дава вяра на приетото заключение като
намира същото за обективно, достоверно и убедително. Същото в достатъчна степен е взело
предвид, както приложените към наказателното дело видеозаписи, така и показанията на
разпитаните свидетели, които са и непосредствени участници в застрахователното събитие.
Неоснователно е становището на ищеца, че застрахованият при него водач не е бил в
състояние да предотврати удара, поради наличието на гъста растителност, която е
ограничавала видимостта на водача. На първо място, от изслушването на вещото лице в
съдебно заседание става ясно, че с оглед траекторията на процесния пътен участък (прав
път), евентуална растителност би могла да ограничава видимостта, само ако същата се е
намирала на самата тротоарна площ и то по начин, който налага излизането на автомобила
на пътното платно, така че тялото на водача да се изнесе пред линията на предполагаемата
растителност. В случая обаче не са налице никакви данни растителност на посоченото място
и с посочените характеристики да е съществувала на процесния пътен участък.
Действително, според свид. С. е имало гъста растителност, но последният заявява, че тя се е
намирала не при мястото на ПТП, а „по-надолу“, където пътят правил „плавна дъга“.
Доколкото по делото са налице достатъчно данни, че процесният участък е бил прав, то дори
и показанията на свид. С. да са достоверни в тази им част, растителността се е намирала на
повече от 34,38 м. от мястото на ПТП, колкото според в.л. е било действителното отстояние
между двата автомобила при потеглянето на т.а. марка „Пежо“. В такъв случай становището
на свид. С., че тази растителност е ограничавала видимостта не следва да се кредитира, а
следва да се възприеме единствено като негово субективно възприятие. То не кореспондира
и с изявленията на свид. С., който не само заявява, че не е имало „нищо, което да ограничава
видимостта“, но и пресъздава детайлно поведението на водача на МПС марка „Пежо“ преди
настъпване на удара, което поведение се покрива напълно и с това, което е описано от
вещото лице, в т.ч. въз основа приложените към наказателното дело видеозаписи. Подобно
точен преразказ би бил невъзможен при наличието на физическа преграда, която да
ограничава възможността на двамата водачи взаимно да възприемат поведението си.
При това положение следва да се приеме, че с поведението си водачът на МПС марка
„Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № ...... е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, според които водачите на ППС, излизащи на път от крайпътна територия, като
двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, са длъжни да
пропуснат ППС, които се движат по този път (чл. 37, ал. 3 ЗДвП). Нарушение на правилата
за движение е допуснал и водачът на процесното марка „Фиат“, модел „Добло“, с рег. № ....,
който като е имал възможност и е бил в състояние да го направи не е задействал
3
своевременно спирачната уредба и не е спрял, въпреки възникналата опасност за
движението (чл. 20, ал. 2, пр. 2 ЗДвП). Горните изводи на настоящия състав на съда не се
опровергават от приетата в съдебното производство по обжалване на НП фактическа
обстановка, тъй като същата не е задължителна за гражданския съд (арг. чл. 300 ГПК).
В съдебната практика се е наложило разбирането, че само по себе си нарушението на
установени в ЗДвП и в ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, а е
необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат
(Решение № 79 от 06.07.2016г. по т.д. № 1787/2015г., II ТО, ВКС, Решение № 142 от
07.08.2017г. по т.д. № 3266/2015г., II ТО, ВКС и мн.др.).
В конкретния случай от приетата по делото САТЕ е видно, че поведението на двамата
водачи се намира в пряка причинна връзка с вредоносното събитие, тъй като от техническа
гл.т. настъпването на ПТП е било предотвратимо от всеки от тях при съблюдаване на
описаните по-горе правила за движение по пътищата. Следователно въведеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач се
явява основателно и като такова следва да се уважи. При преценката за конкретния принос
на двамата водачи, съдът отчита обстоятелството, че водачът на МПС марка „Пежо“ е
предприел включване от крайпътна траектория на главен път (предполагащ интензивно
движение на МПС, респ. завишен риск от навлизане в траекторията на друго МПС, което се
потвърждава и от приложените видеозаписи), без да се убеди в достатъчна степен, че
навлизането му на платното за движение не застрашава останалите участници в движението,
поради което намира, че приносът на водача на процесния автомобил е 3/4, докато този на
застрахования при ответника водач се равнява на 1/4 (предотвратяването на ПТП от този
водач е било възможно през кратък интервал от време и в рамките на няколко метра,
доколкото според в.л. опасната зона е около 29,16 м., докато действителното разстояние –
около 34,38 м.).
Съгласно заключението щетите по процесното МПС са причинени в резултат на
настъпилото събитие, а стойността необходима за възстановяване на вредите, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 8030,76 лв., като според вещото лице
уврежданията на автомобила не са позволявали придвижването му на собствен ход, поради
което извършените разходи в размер на 50 лв. за неговото репатриране също са в причинна
връзка със застрахователното събитие.
С оглед отделеното за безспорно обстоятелство, че ищецът е изплатил сумата от 9133,16 лв.
за отстраняване на вредите и 50 лв. за репатриране на автомобила, следва да се приеме, че
със заплащането на посочената сума, ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
договора за имуществена застраховка.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач. Размерът на регресната претенция следва да се определи
4
съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Съгласно приетото
заключение, стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 8030,76 лв., а изплатеното от
ищеца обезщетение се равнява на 9133,16 лв.
При това положение следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане в размер на 8095,76 лв. (от които 8030,76 лв. – изплатено застрахователно
обезщетение, 50 лв. – разходи за репатриране на автомобил и 15 лв. – ликвидационни
разноски), което с оглед определения по-горе принос на водача на МПС марка „Пежо“
следва да бъде намалено с ¾ до сумата от 2023,94 лв.
Следователно предявеният иск следва да се уважи за сумата от 2023,94 лв., като се отхвърли
за разликата до предявения размер от 5000 лв. (представляваща частичен иск от регресно
вземане в общ размер на 9198,16 лв.). С оглед акцесорния характер на претенцията,
основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху уважената главница за
периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както
и иска за мораторна лихва за периода 21.06.2021г. до 02.02.2022г. в размер от 127,62 лв.
(определен при усл. на чл. 162 ГПК), като за разликата до пълния размер от 315,30 лв.,
предявеният иск за мораторна лихва следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от исковете, както следва: 101,19 лв. – държавна такса, 28,33 лв. – разноски
за свидетел, 101,19 лв. - разноски за експертизи и 40,47 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, а ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част
от исковете, както следва: 89,28 лв. – разноски за експертиза, 41,66 лв. – разноски за
свидетел и 59,52 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „....... да заплати на „Д З“ АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. ........... следните суми: 2023,94 ЛЕВА - регресна претенция по чл. 411 КЗ за
платено застрахователно обезщетение от „Д З“ АД за вреди на МПС марка „Пежо“, модел
„Партнер“, с рег. № ......, причинени от ПТП, настъпило на 01.07.2020г., в гр. София на ул.
„Резбарска“ № 15В, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата
молба – 03.02.2022г. до изплащане на вземането, 127,62 ЛЕВА - мораторна лихва за периода
от 21.06.2021г. до 02.02.2022г., както и сторените по делото разноски, както следва: 101,19
ЛЕВА – държавна такса, 101,19 ЛЕВА – разноски за експертиза, 28,33 ЛЕВА – разноски за
5
свидетел и 40,47 лева – юрисконсултско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за главница за разликата над уважения размер от 2023,94 лв. до предявения размер от
5000 лв. (представляваща частичен иск от регресно вземане в общ размер на 9198,16 лв.) и за
мораторна лихва за разликата над уважения размер от 127,62 лв. до предявения размер от
315,30 лв. (предявена като частичен иск в размер на 580,04 лв.).
ОСЪЖДА „Д З“ АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
........... да заплати на ЗД „Б И“ АД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „....... сторените по делото разноски, както следва: 89,28 ЛЕВА – разноски за
експертиза, 41,66 ЛЕВА – разноски за свидетел и 59,52 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6