Р Е Ш Е Н И Е № 260031

 

гр.София, 22.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 05-ти февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Съдия: Ради Й.

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Й. т..д. №85 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска - по чл.432 ал.1 КЗ  във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 ал.1 КЗ.

Ищцата Д.И.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. Д. и Й., е предявила иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу „З.Д.Е.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, за осъждането му да й заплати сумата 100 000,00лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, настъпили резултат от ПТП от 03.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019г. до датата на окончателното плащане, както и сумата от 874,-лв. /осемстотин седемдесет и четири лева/, представляващи претърпени от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва върху същата, завеждане на исковата молба 10.06.2020г. до окончателното плащане.

На 03.09.2019 г., около 14:45 часа на път 1-1, 178 км. (община Б.), е настъпил пътен инцидент, в който е пострадала ищцата Д.И.Г.. Пътният инцидент се развива при следната фактическа обстановка: л.а. „Х.“ с peг. № ВР 3460 ВН, управляван от М.И.П., ЕГН:***., движейки се по път 1-1 - посока от гр. М. към гр. Б., поради несъобразяване е конкретната пътна обстановка, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП е л.а. марка „Ш.“ с peг. № СА 9698 СР, управляван от Д.Г., която е била е поставен обезопасителен колан.

За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП е пострадали лица от 11.09.2019 г. Съгласно него виновен за настъпването на инцидента е водачът на л.а. „Х.“ е per. № ВР 3460 ВН, който се е движил е несъобразена скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с Д.И.Г.. По случая е образувано и ДП

Видно от Констативния протокол за ПТП и от справка от интернет страницата на Гаранционен фонд л.а. „Х.“ е per. № ВР 3460 ВН, има валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „З.д.Е.“ АД, съгласно застрахователна полица, валидна от 01.07.2019г., до 30.06.2020г.

Непосредствено след пътния инцидент Д.И.Г. е откарана от екип на бърза помощ в УМБАЛ „С.“, настанена е в Клиника по неврохирургия, където бива хоспитализирана за периода 03.09.2019 г. - 11.09.2019 г.

В Епикриза № 816 към ИЗ № 20265/2019 г., издадена от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „С.“ АД – С.на Д.И.Г. е поставена окончателна диагноза: ВЗРИВНА ФРАКТУРА НА Л5 ГРЪБНАЧЕН ПРЕШЛЕН.

Поради естеството на констатираното увреждане се налага Д.И.Г. да претърпи оперативна интервенция за поставяне на метална стабилизация. Видно от Оперативен протокол № 527/05.09.2019 г. са извършени: Ламинектомия Л5, декомпресия на канала, транспедикулна стабилизация L3, L4, S1.

Всички тези обстоятелства са видни от Епикриза № 816 към ИЗ № 20265, издадена от УМБАЛ „С.“ АД – С., Клиника по неврохирургия. На пострадалата е предписан лечение, свързано е лечебно-охранителен двигателен режим.

В болничното заведение по време на активното лечение от 03.09.2019г., до 11.09.2019г„ за Д.И.Г. се грижат нейните близки, които и правят тоалет и й помагат да се храни, тъй като пострадалата през цялото време е на легло, не може да се движи и обслужва сама, чувства много силни болки в кръста, оплаква се и от постоянна замаяност, дразнене от светлина и шумове. Вследствие на претърпяната фрактура на 5- ти прешлен по време на престоя в болницата единствената възможна поза за пострадалата е била лег по гръб.

След изписването на ищцата от болничното заведение, където бива интензивно лекувана, тя продължава лечението си в домашни условия. Назначен й е първоначален домашен режим на лечение, който преминава в постоянни болки на пострадалата. Счупването 5-ти лумбален гръбначен прешлен се явява обстоятелство, водещо до невъзможност за ходене, въпреки извършената стабилизация. Д.И.Г. продължава да изпитва силни болки в кръста, както и главоболие и по време на лечението си вкъщи, като болките й се засилват особено нощем в областта на лявата подбедрица, както и след опити от страна на пострадалата да извърши елементарни опорно-двигателни движения с помощта на някой от близките си.

Поради тези обстоятелства, на 19.11.2019 г., на пострадалата се налага да посети специалист - невролог. Видно от Амбулаторен лист № 000678, след преглед, проведен на 19.11.2019 г., се установяват ограничени и болезнени движения в лумбалия отдел, хипестезия по Л5-С1, дерматоми в ляво. Поради естеството на уврежданията и тяхното възстановяване е назначена медикаментозна терапия.

Поради нестихване на болките, от процесните увреждания, на 21.11.2019 г. на  Д.И.Г. е направена компютърна томография. Болките водят до постоянен дискомфорт, обездвижване, свързано е невъзможност да задоволява елементарни хигиенни и битови нужди без помощта на някой от близките си. Вследствие на невъзможността Д.Г. да извършва каквито и да е опорно-двигателни движения сама, за нея и за най-близките й хора в работоспособна възраст, е създаден огромен стрес.

Въпреки успешно проведената операция, пострадалата продължила да изпитва силни болки и се оплаква от болезнени и затруднени движения, намалена мускулна сила, както и от изтръпване на левия крак и пръстите му. Това наложило Д.И.Г. да проведе преглед при специалист неврохирург на 21.11.2019г. Видно от Платен преглед № 000008 от същата дата, при пострадалата са констатирани персистиращи болки в дясно глутеално, които се изразяват предимно в седнало положение. Поради гореописаните болки и страдания, на пострадалата е препоръчано удължаване на медикаментозната терапия и удължаване на временната неработоспособност.

Гореописаните болки, наложили постоянен прием на обезболяващи лекарства. Видно от Амбулаторен лист № 7491/16.12.2019 г., след извършени нови множество изследвания се установяват: Частична пареза на ляв иепонеус. Силно болезнени и ограничени лтф двустранно. Шобер 3см с болка. Хипестезия по Л4 и Л5 на ляв крак. Ограничена и болезнена вътрешна и външна ротация в лява ТБС. На Д.И. са предписани следните терапии: Масажи, Електростимулации, Лечение е инфрачервени и видими лъчи, Лечение със СЧТ.

С цел подобряване на състоянието си, пострадалата постъпва за лечение и рехабилитация в Клиника „Д.“, гр.П., където провежда множество рехабилитационни курсове.

Около месец след проведените процедури, Д.И.Г. продължава да се оплаква от болка и скованост в кръста и затруднени активни движения в левия крак. Поради това обстоятелство, Д.Г. отново посещава специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Видно от Амбулаторен лист № 000384/30.01.2020            г., на пострадалата е предписано провеждането на нов рехабилитационен курс. Установени били персистиране на лека палпаторна болка в лумбален дял е тръпнене на ляв крак.

На 06.02.2020г., поради нестихващите болки, въпреки провежданото лечение и рехабилитация, доверителката ни за пореден път е посетила специалист невролог. Съгласно Амбулаторен лист № 000117, на пострадалата е поставена следната диагноза: Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Установявени са ограничени и болезнени движения в лумбалния отдел, затруднена дорзална флексия с ляво стъпало, невъзможно тактуване с ляво стъпало, анестезия по Л4-Л5-С1, дерматоми в ляво. Назначена била нова медикаментозна терапия и е издадено медицинско направление за хоспитализация.

На следващия ден 07.02.2020 г., Д.И.Г. е провела нова компютърна томография в „П.“. След провеждане на изследването, у Д.Г. е установено като допълнение от предходните изследвания - наличие на медианна с парамедианна ирадация в дясно дискова протрузия на относително широка основа.

Поради горепосочените обстоятелства, Д.И.Г. била хоспитализирана в Неврологично отделение на „П.“ за периода от 12.02.2020г. до 17.02.2020г. Видно от Епикриза към ИЗ №-797/17.02.2020г., на пострадалата е поставена следната диагноза:Увреждане на междупрешленните дискове в лумбален отдел на гръбначния стълб, хр. нефрит, преднокоренчева увреда на Л4-Л5-С1 в ляво със снижение в процента на Ф- вълните при аксонална увреда на левия перонеален нерв и на левия тибиален нерв. Препоръчани били контролни прегледи, медикаментозно лечение и специализирана болнична рехабилитация.

След настъпването на процесния инцидент и последвалото влошаване на здравословното й състояние, ищцата е насочена към преосвидетелстване, обстоятелство видно от Медицински протокол на ЛКК № 1/18.02.2020 г. Видно от Експертно решение № 1193/10.03.2020 г., след извършен преглед на доверителката ни е дадена 60 % т.н.р. При прегледа вследствие на получената фрактура на Л5, е установена леко паретична (несигурна, накуцваща) походка, болки в кръста и слабост в лявото стъпало.

Към настоящия момент пострадалата не се е възстановила напълно от процесното ПТП и продължава лечението си видно от следните медицински документи: Болничен лист № Е20198511910 за периода 03.09.2019 г. - 11.10.2019г.; Болничен лист № Е20197801889 за периода 12.10.2019 г. - 10.11.2019г.; Болничен лист № Е20198945522 за периода 11.11.2019 г. - 10.12.2019г.; Болничен лист № Е20199186890 за периода 11.12.2019 г. - 09.01.2020г.; Болничен лист № Е20199187187 за периода 10.01.2020 г. - 08.02.2020г.; Болничен лист № Е20200316935 за периода 10.02.2020 г. - 06.03.2020г.; Амбулаторен лист № 000678/19.11.2019 г.; Компютърна томография №4747/21.11.2019 г.; Лист за платен преглед № 000008/21.11.2019 г.; Амбулаторен лист № 000782/10.12.2019 г.; Амбулаторен лист № 7491/16.12.2019 г.; Амбулаторен лист № 7517/20.12.2019 г.; Амбулаторен лист № 000275/22.01.2020 г.; Амбулаторен лист № 000384/30.01.2020 г.; Амбулаторен лист № 000117/06.02.2020 г.; Компютърна томография от 07.02.2020 г.; Епикриза към ИЗ №-797/17.02.2020 г., издадена от „П.“ ЕООД, Неврологично отделение; Медицински протокол на ЛКК №061013101520/18.02.2020 г.; Амбулаторен лист № 000163/18.02.2020 г.; Експертно решение № 1193/10.03.2020 г.

Поради получените от процесния пътен инцидент увреждания и тяхното лечение на пострадалата се е наложило да претърпи редица други разходи, представляващи имуществени вреди, пряко породени от инцидента и видни от следните разходо-оправдателни документи:

Фактура № **********/04.09.2019г., издадена от „О.“ ООД, за медицински изделия, на стойност 255,00 лв. (двеста петдесет и пет лева);

Преводно нареждане за кредитен превод №01700-106-028394-2019-12- 02/02.12.2019г„ издадено от „Е.“-клон 01700 гр.В., с получател ЕТ „С.“ (Клиника „Д.“), за лечение и рехабилитация, на стойност 334,00 лв. (триста тридесет и четири лева);

Фактура № **********/16.12.2019г„ издадена от ЕТ „С.“ (Клиника „Д“), за лечебни пакети и данъци, на стойност 285,00 лв. (двеста осемдесет и пет лева);

Инцидентът се отразява негативно и на психиката на пострадалата. Поради силните и нестихващи болки, тя страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, вследствие стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие. Постоянната нужда от помощ и съдействие на близките и роднините на пострадалата, създават у нея чувство за безпомощност и малоценност, което се отразява негативно върху психиката и самооценката й, тъй като доверителката ни е жена, грижеща се сама за себе си и домакинството си преди настъпването на инцидента.

Получените стресови посттравматични състояния водят до нарушения в нормалния социален живот на доверителката ни и създават трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности.

Виновният за настъпилото ПТП водач, М.И.П., попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с „З.д.Е.“ АД по застрахователна полица, валидна от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.

На 18.10.2019г., претенцията на Д.И.Г. за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди бе надлежно заведена пред „З.д.Е.“ АД на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ вр. чл. 498 от КЗ видно от молба с вх. № РИ-014-35009/18.10.2019 г. Въпреки че предвиденият в закона 3-месечен срок за произнасяне по претенцията изтече на 18.01.2019 г., до завеждане на настоящата искова молба ответното дружество не е заплатило дължимото се обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди.

Ето защо Д.И.Г., е предявила иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу „З.Д.Е.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, за осъждането му да й заплати сумата 100 000,00лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, настъпили резултат от ПТП от 03.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019г. до датата на окончателното плащане, както и сумата от 874,-лв. (осемстотин седемдесет и четири лева), представляващи претърпени от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва върху същата, завеждане на исковата молба 10.06.2020г. до окончателното плащане.

Претендира и направените разноски.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „З.Д.Е.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Ответникът оспорва исковете претенции по основание и размер.

„З.Д.Е.“ АД не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - „З.д.Е.” АД и М.И.П. - водач на лек автомобил (л.а.), марка „Х.”, модел „С.” с peг. № ВР 3460 ВИ.

Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърдените от ищцата факти и обстоятелства не намират опора в представените доказателства. В представения констативен протокол с пострадали лица са изложени конкретни констатации и изводи на длъжностните лица по отношение на механизма на ПТП, но те не се ползват с материална доказателствена сила по отношение на причините и обстоятелствата за настъпването на инцидента - по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК - съставителят на Констативния протокол не е бил очевидец на ПТП. При това положение, поради липса на достатъчно обективни данни и доказателства, не може да се направи категоричен извод относно причините и обстоятелствата около настъпването на ПТП, както и поведението на двамата участници непосредствено преди процесното застрахователно събитие. Неизяснени са причините за настъпването на ПТП, както и не е ясно на кое точно място на пътното платно настъпва ПТП.

Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач - М.И.П.. По делото не са приложени доказателства от страна на ищеца, които по безспорен начин да установяват наличието на този елемент от фактическия състав на иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Предвид липсата на достатъчно данни във връзка с механизма на ПТП и поведението на участниците по време на настъпването му, не може с категоричност да се обоснове наличието на противоправно деяние от страна на М.И.П., характеризиращо се като деликт. В представените по делото писмени доказателства не се съдържат конкретни констатации в това отношение. Освен това те не се ползват и с материална доказателствена сила относно наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача. Поради изложените съображения, изрично оспорвам твърденията в исковата молба за допуснато нарушение на правилата за движение от страна на застрахования. Тъй като на този етап не се установява по безспорен начин деликтната отговорност на застрахования, не може да се ангажира и функционално обусловената такава на застрахователя му - ответник по делото.

„З.Д.Е.“ АД оспорва причинната връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди. Твърдените неимуществени вреди в обема, очертан от исковата молба, не са установяват на този етап от процеса. Поради неизяснения механизъм на ПТП не може да се направи и категоричен извод относно наличието на причинна връзка между застрахователното събитие и посочения от ищцовата страна вредоносен резултат. В допълнение към това оспорвам и допълнително посочените от страна на ищеца негативни последици от инцидента, които имат психологическо и емоционално естество. Неоснователни са твърдените от нейна страна оплаквания във връзка с „понижено настроение, тревожност безпомощност и малоценност’’. Изброените в исковата молба обстоятелства не са подкрепени с надлежните доказателства, поради което остават недоказани.

„З.Д.Е.“ АД оспорва наличието на твърдените неимуществени и имуществени вреди, тъй като същите се явяват изцяло недоказани на този етап от процеса.

„З.Д.Е.“ АД прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата - Д.И.Г.. На първо място, твърди, че тя не е използвала предпазен колан. Това е довело до свободно движение на тялото й в автомобила и настъпване на травматични увреди. Въпреки че по делото не са налице категорични данни относно начина на настъпването както на инцидента, така и на механизма на появата и вида на травматичните увреждания при пострадалата и причината за настъпването им, счита че вредоносните последици за здравето й не биха настъпили при използването на предпазен колан. Неизползването на обезопасително средство е довело до появата на травми, които са били предотвратими и са могли да бъдат избегнати напълно при наличието му или са щели да бъдат в по-ниска степен и интензитет. Твърди, че с използването на колан, с който би се намалила степента на уврежданията или би се стигнало до пълното им предотвратяване, не би се стигнало и до травматични увреждания. В допълнение не се установява и наличието на типични травми от колан, които пострадалата е следвало да получи при евентуалната употреба на обезопасяващо средство. Твърди, че пострадалата е шофирала с несъобразена с пътните знаци и с пътната обстановка скорост, поради което сама се е поставила в невъзможност да реагира своевременно като предотврати ПТП. Твърди, че ищецът е извършил и други нарушения на ЗДвП, които ще конкретизира след снабдяване с необходимите доказателства по делото. Поради изложените съображения пострадалата със собственото си поведение, несъобразено с нормативно установените правила досежно Закона за движение по пътищата, е допринесла в значителна степен за възникването на получените от нея травми. Действията й са основна причина за възникването на вредоносния резултат. Предвид посочените аргументи приносът на пострадалата следва да е в размер не по- малък от 50 % (петдесет процента).

В допълнение към изложените съображения, оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за ищеца. Счита го за прекомерно завишено. На този етап от процеса не се установяват твърдяните от ищеца обстоятелства. В допълнение, изложените в исковата молба обстоятелства за тежкото емоционално и психологическо състояние на увреденото лице не са подкрепени с безспорни доказателства. Съвкупната преценка на тези факти от лично естество при ищеца не обуславят претендираната сума в размер на 100 000 лева неимуществени вреди. В допълнение към изложеното, претенциите са завишени с оглед на трайната съдебна практика към датата на настъпване на процесния инцидент, възрастта на пострадалата и лимитите застрахователно обезщетение по КЗ. Налице е съществено разминаване между претендираните от ищеца вреди и действително присъжданите такива от съдилищата при аналогични казуси. Не на последно място, претендираното обезщетение за неимуществени вреди не кореспондира по размер със социално-икономическа конюнктура в страната и присъждането му в пълен размер би нарушило принципа на справедливостта.

 Относно лихвата за забава върху исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

В отговор на заведената извънсъдебна претенция от ищцата пред застрахователя, последният с Уведомително писмо с per. № РК-014- 35009/1/04.11.2019г. е изискал представяне на допълнителни документи, за да може да направи преценка досежно основателността на претенцията. Ищцата по настоящото производство не е представила такива пред застрахователя, в резултат на което с Уведомително писмо с per. № РК-014-35009/2/17.01.2020г., застрахователят я уведомява, че предвид непредставянето на изисканите документи, няма как да установи основателността на претенцията, поради което няма основание за изплащане на обезщетение.

Предвид горното, „З.Д.Е.“ АД счита, че претендираната от ищцата лихва за забава не следва да се начислява от датата на извънсъдебната претенция пред застрахователя, както претендира ищцата, а не по-рано от 17.01.2020 г., когато се е произнесъл застрахователят по претенцията, след изтичане на законовия тримесечен срок.

В случай че ищецът не успее да докаже основателността на главния иск, моли да бъде отхвърлен и акцесорният иск за претендираната компенсаторна лихва, с оглед съдбата на главния иск.

„З.Д.Е.“ АД счита, че с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждането на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските следва да останат в тежест на ищеца по делото.

Прави искане за присъждане на направените разноски.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищцата Д.И.Г. е депозирала допълнителна искова молба. Ищцата оспорва изцяло твърденията, изложени в отговора на ответника, че процесното ПТП не е настъпило по посочения с исковата молба механизъм. За установяване и доказване на механизма на настъпване на пътния инцидент е поискала изготвянето на съдебна автотехническа експертиза.

С исковата молба са представени и медицински документи, издадени по съответния законов ред от съответните медицински лица, които също удостоверяват, че по своя вид и характер, травматичните увреждания са причинени по описания механизъм на ПТП.

Тези доказателства ведно с поисканите в исковата молба съдебни експертизи ще изяснят спорните факти по безспорен начин - ще бъде установен механизмът на ПТП и че травматичните увреждания на ищцата са пряка и непосредствена последица от процесния пътен инцидент.

Становище по възраженията на ответника, че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача на л.а. „Х.“ с per. № ВР 3460 ВН - М.И.П..

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината при извършен деликт се предполага във всички случаи. Презумпцията за вина (при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД), може да се обори само с пълно главно доказване на обстоятелствата, които я изключват. Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата.

От доказателствата, приложени към ИМ и от направените доказателствени искания, ще бъде установено, че субективните действия на М.П., водач на л.а. „Х.“ са довели до настъпване на процесния пътен инцидент и че за настъпването му не е налице принос на пострадалата Д.И..

Ищцата твърди, че причина за настъпване на произшествието е несъобразяването с конкретната пътна обстановка, несъобразената скорост от страна на водача на л.а. „Х.“, която е могла и е била длъжна да предвиди настъпването на общественоопасните последици и застрашаването на живота и здравето на останалите участници в движението.

Ищцата счита възраженията на ответника за неоснователност и прекомерност на исковата претенция за неимуществени вреди за неоснователни. Счита, че получените от ищцата увреждания - взривна фрактура на Л5 гръбначен прешлен, последствията от които са подробно описани в депозираната от нас искова молба, са причина за високи по интензитет и продължителни като възстановителен период болки и страдания за пострадалата. Възстановяването на пострадалата продължава и към днешна дата.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и осакатявания и др.

Физическите болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице. По силата на закона, то би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети. По смисъла на чл. 492 КЗ законодателят определя лимит на отговорност от 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, който лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта и еквивалента на неимуществените вреди.

В конкретния случай, ищцата е получила редица телесни увреждания, описани в исковата молба и съпровождащите я медицински документи, водещи освен до физически болки, още и до негативни последици за нейното психическо състояние, както и смущения в нормалния й ритъм на живот, включително и на правото й да полага труд във възстановителния период след инцидента, продължаващ и до настоящия момент.

Счита, че вещото лице по СМЕ, ще даде отговор на въпросите относно вида на телесните увреждания, които ищцата е търпяла, техния интензитет, както и дали посочените в медицинската документация увреди са в причинно-следствена връзка с ПТП.

Следва да се отчете и фактът, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, а макар Р. България да е най-бедната страна в ЕС и голяма част от българите да живеят на прага на социалния минимум, това не означава, че и застрахователното обезщетение на един пострадал от пътен инцидент следва да бъде принизено и да влезе в рамките на паричния еквивалент за екзистенциален минимум. Напротив, целта на застрахователното обезщетение е именно справедливо да обезщети претърпените болки и страдания, а не да унизява пострадалото лице.

Поради това счита, че исковата претенция е в рамките на справедливостта и не е завишена по размер.

Ищцата твърди, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Същата е пътувала с поставен обезопасителен колан, както повелява Закона за движение по пътищата.

Ответникът носи тежестта да докаже по категоричен начин, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, защото чрез това свое твърдение извлича изгодни за себе си правни последици. Макар обаче ответното дружество да е възразило, че е налице съпричиняване, това възражение не се подкрепя от доказателства, поради което считаме, че следва да бъде оставено без уважение и на пострадалата да бъде присъден пълният размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Както бе посочено в исковата молба, претенцията е надлежно заведена пред ответното застрахователно дружество на 18.10.2019г. и бе придружена от КППТП с пострадали лица, официална медицинска документация, както и банкова сметка ***. От приложената документация е могло да се направи обоснован извод за основателността на претенцията на пострадалата. Нещо повече, с отговора на исковата ни молба, ответника оспорва изцяло основателността и размера на исковата ни претенция, което обстоятелство показва, че същият няма и не е имал никакво намерение да уважи искането на ищцата за обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди. Поради всичко казано, ищцата държи за начисляване на лихва за забава, считано от 18.10.2019 г.

В срока по чл.373 ГПК ответникът „З.Д.Е.“ АД е подал допълнителен отговор.

„З.Д.Е.“ АД поддържа изцяло отговора на исковата молба, както и всички направени оспорвания и доказателствени искания с отговора на исковата молба.

Представя платежно нареждане за внесена по сметка на ищцата Д.И.Г. сума в размер на 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща определено от застрахователя обезщетение за претърпените от ищцата Д.Г. в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди. Счита ищцовата претенция за основателна до така определения от застрахователя размер, като моли съда да остави без уважение ищцовата претенция надвишаваща по размер изплатеното от ответника обезщетение.

Поддържа всички направени от ответното дружество възражения по съображения, изложени подробно в отговора на исковата молба. Счита, че същите са основателни и подкрепени с оглед на представените по делото доказателства.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

            Видно от Констативен протокол на 03.09.2019 г., около 14:45 часа на път 1-1, 178 км. (община Б.л.а. „Х.“ с peг. № ВР 3460 ВН, управляван от М.И.П., ЕГН:***., движейки се по път 1-1 - посока от гр. М.към гр. Б., поради несъобразяване е конкретната пътна обстановка, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с л.а. марка „Ш.“ с peг. № СА 9698 СР, управляван от Д.Г. с 4 ранени.

            По делото е обявен за безспорен между страните факта за наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „Е.” АД, за л.а. „Х.“ е peг. №ВР 3460 ВН, към датата на настъпване на ПТП 03.09.2019г.

Застрахователната претенция е предявена пред ответника на 18.10.2019г.

С писмо от 04.11.2019г. на ответника „З.Д.Е.“ АД се изискват допълнителни документи от пострадалата.

С платежно нареждане от 14.09.2020г. ответникът е заплатил на ищцата сумата 35000,-лв.

По делото се назначи съдебно-автотехническа за установяване на механизма на ПТП. Вещото лице в заключението установява следното:

Въз основа на технически анализ на цялостните материали по търговското дело, може да се дефинира следния най-вероятен механизъм на възникване и развитие на ПТП: На 03.09.2019 година, по първокласен път №1 от републиканската пътна мрежа, към 14,40 часа - дневната част на денонощието, сухо асфалтово покритие, много добра видимост, в посока от гр.М., към гр. Б., в участъка между селата Л.обл. В. и Н., обл. С., със скорост около 60 километра в час, в дясната си пътна лента, се е движил лек автомобил „Х.” с регистрационен номер ВР 34 60 ВН, собственост и управляван от М.И.П..

Платното за движение в този участък е било двупосочно, с по една пътна лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична непрекъсната бяла линия „М1”, прав участък с наклон на спускане, по отношение посоката на движение на горния автомобил.

Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е ударил челно в насрещно движещият се със скорост също около 60 км./час, лек автомобил „Ш.”, управляван от ищцата Д.И.Г.. От удара, който е бил кос, ексцентричен, по-добре изразен в челната лява част на двата автомобила, лек автомобил „Х.” е започнал едно ротационно движение в посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка с ос на въртене челната си лява част и след като се е завъртял на около 90 градуса и се е придвижил в посока назад, по отношение първоначалната си посока на около 3-4 метра и се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие, а лек автомобил „Ш.” се е установил почти в мястото на удара.

От ПТП е пострадала ищцата Г. с телесни увреждания.

Мястото на удара е настъпило в дясната част на лентата за движение на лек автомобил „Шкода”, при което се стига до извода, че причината за настъпване на ПТП са действията на водачката на лек автомобил „Х.” с регистрационен номер ВР 34 60 ВН - М.И.П., която при движение по двупосочно пътно платно с две ленти за движение, отделени една от друга с непрекъсната линия „М1” е навлязла и се е движила в лентата за насрещно движение.

От техническа гледна точка процесното ПТП е възникнало следствие на поведението на водачката на лек автомобил „Х.” с регистрационен номер ВР 34 60 ВН - М.И.П..

ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при суха асфалтова настилка, много добра видимост. В зоната на ПТП пътното платно е било двупосочно с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга с единична непрекъсната линия „М1”. В протокола за оглед на местопроизшествие пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение в зоната на ПТП не са описани. За такива не се съобщава и в гласните доказателства, при което експертизата приема, че в участъка на ПТП са липсвали пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение на ППС, движещи се в този участък.

По делото се назначи съдебно-медицинска експертиза за установяване на уврежданията на пострадалата Д.И.Г. е получила следните увреждания:

Фрактура определена като взривна на тялото на пети поясен прешлен.

В резултат на увреждането са налице усложнения, изразяващи се в болка в поясния отдел, затруднена дорзална флексия на ляво стъпало, степажна походка с ляв крак. Нарушена чувствителност в поясния отдел вляво.

Получените увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Подобна фрактура на поясен прешлен изисква продължителен срок на възстановяване, който е около 12 месеца, като пълно възстановяване на движенията не може да се очаква, поради наличието на металната стабилизация, която ограничава движенията в поясната област

В острия период след травмата е била силна болезненост спонтанна и при движение за период от около 2 месеца. След този срок болките са намалели, като са налице такива с ирадииращ характер по долните крайници, налице е нарушения в сетивността в поясната област и левия крак. Засилваща се болезненост при физическо натоварване и промяна на времето ще се наблюдава доживот.

В резултат на травматичното увреждане са налице постоянни увреждания, като се характеризират с ограничен обем на движенията в поясната област, както и болезненост, които ще са доживот.

Единствения белег е от приложената оперативна интервенция в поясната област.

Разходите, за които има приложени документи по делото са били необходими за лечението и последвалото възстановяване на пострадалата от травмите, получени в резултат на произшествието.

Констатираната фрактура на пети поясен прешлен, определена като „взривна" е получена в резултат на силен удар с направление на силите по хода на гръбначния стълб. В конкретния случай при удара между двата автомобила са сработили въздушните възглавници на автомобила, видно от огледния протокол, не е деформирано автомобилното купе, видно от фотоалбума, не са констатирани травматични увреждания на меките тъкани в теменната част на главата и болка в същата зона, липсвали са оплаквания от болки в шийната област, като получаването на фрактурата може да се наблюдава при рязкото повдигане на задната част на автомобила нагоре и последващото падане върху настилката. Получаването на травмата по при конкретния механизъм на пътнотранспортното произшествие-челен удар без последващо преобръщане на колата през таван, е възможно ако пострадалата е била и с поставен обезопасителен колан.

Наличие на поставен обезопасителен колан не е предотвратило получаването на гръбначната травма при конкретния механизъм на пътнотранспортното произшествие.

По делото се разпита свидетелката М.И.П.. В деня на катастрофата отишла със сина й до Р. да го прибере, защото работи в Б. и там е на квартира. Записала го да учи в П.. Карала нормално от М. към Б.. Управлявала „Х.“, движела се с нормална скорост - с 60 км/ч. - и без това имаше баир. Няма спомен как станала катастрофата. Знам, че карала нагоре по баира и след това... Първият й спомен е в болницата, в леглото, гипсирана, на системи. След това разбрала, че й е прилошало и е загубила съзнание и това е. Прилошало й е и не помни какво е станало. Няма абсолютно никакъв спомен. Било през деня, следобяд, беше слънчево приятно време, хубаво време. Пътната настилка била добра, нормална. Знае, има завой наляво и после баирът нагоре. Нищо не я е заслепило при това изкачване. Една пътна лента има в посока в този участък, насрещното движение също е в една лента. Взела завоя и продължила направо, след това изгубила съзнание. Не е имало интензивно насрещно движение. Няма спомен за насрещно движещ се автомобил непосредствено преди да й прилошее. В този участък не знае дали има табела за ограничение на скоростта. Няма спомен непосредствено преди удара да е натискала спирачка или за маневра с волана. След катастрофата не е била в съзнание, чак в болницата се е събудила - била в леглото, гипсирана, просто нямам никакъв спомен.

По делото се разпита свидетеля Р. И.Г.. На 3-ти септември 2019г. се прибирали от С.. Пътувал със съпругата си като пътник. ПТП станало след Б., около Н.. Времето било хубаво, отлична видимост, нямало голям трафик. Колата, която идвала срещу тях, в последния момент завила рязко в лентата им за движение и се забила челно в техния автомобил. Настанала суматоха в колата. Г.погледнал съпругата си, тя била в съзнание, но не съвсем адекватна. Замирисало му като на пушек, но това е било от въздушните възглавници. Побързал да извади жена си от неговата страна, защото от нейната страна колата била смачкана. Буквално не могла да си движи краката, от кръста надолу. Нямала никакви усещания и за момент припаднала. Наоколо нямало никого, само двете ударени коли. След известно време дошли хора. Пострадалите не били в състояние да се обадят на тел. 112. Дошла пожарна, полиция линейки и ги закарали по спешност в С. в болница „С.“. След прегледите установили, че жена му има взривен прешлен и се нуждае от спешна операция. На следващия ден я оперирали. Тя престояла десет дни в болницата. Свидетелят Г. се грижил през цялото време за нея - преобличане, хранене, почистване. Участъкът от пътя бил с две ленти - по една лента за всяка посока. Нямало ограничения на видимостта, участъкът е прав поне два километра. Съпругата шофирала с около 50 км/ч. Съпругата му беше с поставен предпазен колан, с колани били и двамата. Сблъсъкът на двата автомобила настъпил от страната на шофьорите им. Абсолютно всичко било увредено - калник, преден капак, преден прозорец, брони, двигател, всичко е съсипано. Г. се притекъл на помощ на шофьорката в другия автомобил, но не бил много адекватен. Видях, че има дете вътре, от неговата страна не била смачкана колата. Опитал да отворя вратата, в следващия момент дошли други хора и помогнали. Възстановителният период на съпругата му, след като я изписването от болницата, първите три месеца били на легло. Г. я вдигал и обслужвал. Някъде към третия месец, към м. декември, започнала леко да става - първо да седи, после крачка по крачка се учила отново да ходи, с патерици. Пиела постоянно болкоуспокояващи и по настоящем ги пие. Декември месец ходили на П.в рехабилитационен център за десет дена, което дало известен ефект. След това започнала да се движи лека-полека с помощни средства и постоянно са по лекари - при различни специалисти. При последния преглед сега в „И“ - препоръчват втора операция. От началото на м. май започнала отново да ходи на работа, но й е много трудно, защото не може да седи много на едно място, не може да пътува. Тя е регионален мениджър в „Б.“ и работата й е свързана с пътуване, повече от 2 часа на едно място не може да седи, трябва да се разходи малко. Психиката, й сега не е много добре. Не е обаче вече човекът, който беше. Не е напълно възстановена, но 60% се е възстановила, а и така ще бъде занапред. Повече от това според докторите не може да се възстанови. Ударът настъпил в пътната лента на техния автомобил. Другият автомобил навлязъл в тяхната лента. Водачката на другия автомобил била в съзнание, защото се карала на пожарникарите да не й режат колата, че няма пари да си купи друга. В колата й пътувало дете - високо около 1,50 м, не мога да кажа колко е голямо. Не знае за други пътници в нейната кола. Пътували само със съпругата си в колата. Не е разговарял с водачката на другия автомобил, не е чул нищо за причината за катастрофата. Бил на разстояние от около 5 м, когато дошли полиция, пожарна и ги махнали настрани. След инцидента не е видял следи от спирачен път по пътното платно.

            При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Искът е с правно основание по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 ал.1 КЗ. Искът е допустим и частично основателен.

            Увредено лице е предявило пряко срещу застрахователя осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Е." АД.

            Видно от събраните доказателства по делото се установява извършването на деянието- настъпване на ПТП на 03.09.2019г., около 14:45 часа на път 1-1, 178 км. (община Ботевград), е настъпило ПТП, при който е пострадала ищцата Д.И.Г.. Л.а. „Х.“ с peг. № ВР 3460 ВН, управляван от М.И.П., ЕГН:**********, движейки се по път 1-1 - посока от гр. М. към гр. Б., поради несъобразяване е конкретната пътна обстановка, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с л.а. марка „Ш.“ с peг. № СА 9698 СР, управляван от Д.Г..

По делото се обяви за безспорен между страните факта на наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на виновния водач от М.И.П., управлявала л.а. „Х.“ е peг. №ВР 3460 ВН при ответника ЗД „Е." АД. С това се доказа противоправността на деянието и виновността водача М.И.П.. В следствие на деликта пострадалата Д.И.Г. посочените в СМЕ увреждания.

            От това следва  несъмнен извод  за наличието на обективните и субективни елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка между деяние и настъпилите вреди, настъпването на неимуществени и имуществени вреди, които се изразяват в болки и страдания, имуществени вреди за разходи за медицински изделия лечение, рехабилитация и лечебни пакети на пострадалата Д.И.Г., вина на водача М.И.П..

            Не е основателно е възражението на ответника за съпричиняване, тъй като от една страна не се доказа липсата на поставен предпазен колан, а от друга същият не предпазва от настъпването на получените увреди.

Дължимото обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания следва да бъде определено по справедливост- чл.52 ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалата е получила фрактура на пети поясен прешлен, причинили й силни болки и страдание. Проведено е медикаментозно и оперативно лечение, като срокът за възстановяване е продължителен. Травмата изисква продължителен срок на възстановяване, около 12 месеца, като пълно възстановяване на движенията не се очаква.

В острия период след травмата е била силна болезненост спонтанна и при движение за около 2 месеца. След този срок болките са намалели, като са налице такива с ирадииращ характер по долните крайници, налице е нарушения в сетивността в поясната област и левия крак. Засилваща се болезненост при физическо натоварване и промяна на времето ще се наблюдава доживот. В резултат на травматичното увреждане са налице постоянни увреждания, като се характеризират с ограничен обем на движенията в поясната област, както и болезненост, които ще са доживот.

            С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди болки и страдания  следва да бъде определен на сумата от  70 000 лв. С оглед заплащането на обезщетение от застрахователя за неимуществени вреди в размер на 35 000лв. искът следва да се уважи за разликата от 35 000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния размер от 100 000 лв. е неоснователен.

            Делинквентът изпада в забава за дължимото обезщетение от момента на настъпването на деликта и без покана, а застрахователят, съгласно чл.497 ал.1 т.2 КЗ по застраховка гражданска отговорност отговаря за вредите дължими от делинквента спрямо пострадалия от изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ. Изисканите от застрахователя документи не са налични в досъдебното производство, поради което пострадалото лице не е в състояние да ги представи. Ето защо застрахователят изпада в забава от 18.01.2020г., като за периода от 18.01.2019г.-17.01.2020г. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

            Искът за заплащане на претърпените имуществени вреди е основателен изцяло, тъй като ищцата е направила разходи  в размер на 874,-лв., които са необходими за правилното лечение и не са платени от здравната каса, делинквента  или ответника.

            При този изход на спора и на основание чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.  ответникът ЗД „Е.” АД следва да бъде осъден да заплати на адв.К.Д., представляващ ищцата Д.И.Г. сумата от 1580,-лв. - разноски по делото.

            Съгласно чл.78 ал.1 ГПК ищцата има право на направените разноски съобразно с уважената част от исковете или в размер на 922,25лв.

            Съгласно чл.78 ал.3 ГПК ответникът ЗД „Е.” АД също има право на разноски, съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 741,02лв., юрисконсултско възнаграждение и разноски за свидетел, СМЕ и САТЕ.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ, чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.497 ал.1 т.1 КЗ, „З.Д. „Е.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.И.Г., ЕГН: ***, адрес: *** по банкова сметка *** ***,-лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ПТП, причинено на 03.09.2019г. от М.И.П., водач на л.а. „Х.“ е peг. №ВР 3460 ВН и наличие на застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата от 18.01.2020г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 100 000 лв. и за лихва за периода от 18.10.2019г.-17.01.2020г. като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ, чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.497 ал.1 т.2 КЗ, „З.Д. „Е.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.И.Г., ЕГН***, адрес: *** по банкова сметка ***,-лв. (осемстотин седемдесет и четири лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ПТП, причинено на 03.09.2019г. от М.И.П., водач на л.а. „Х.“ е peг. №ВР 3460 ВН и наличие на застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба 10.06.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „З.Д. „Е.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.И.Г., ЕГН***, адрес: *** по банкова сметка *** ***,25лв. (деветстотин двадесет и два лева и двадесет и пет стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА и чл.78 ал.1 ГПК „З.Д. „Е.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.К.Д., от САК с адрес *** сумата от 1580,-лв. (хиляда петстотин и осемдесет лева), представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Д.И.Г., ЕГН ***, адрес: *** да заплати на „З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 741,02лв. (седемстотин четиридесет и един лева и две стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: