РЕШЕНИЕ № 10
гр. В**,30.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд В**, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: АН** П**
Членове:
с участието на
секретаря В**К**и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
гражданско дело № 52 описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на С.В.К., с ЕГН ******** против Прокуратурата на РБ** с правно основание чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ.
Ищецът твърди в
исковата молба , че с Решение № 36 / 07.04.2015 г. постановено по ВНАХД№ 48 /
2015 г. по описа на ВОС е признат за невинен и оправдан по обвинението
повдигнато му за престъпление по чл.316, във вр. с чл.309,ал.1 НК.
Досъдебното производство срещу него под № 114/2010 г. на
ГДКП-МВР е било образувано на 05.08.2011 г. с Постановление на СРП по
пр.пр.№53468 / 2010 г. за престъпление по чл.316,пр.1вр. с чл.309,ал.1,пр.1 НК,
по което бил разпитван два пъти в София.
Поддържа се в исковата молба , че след това посоченото
дело е изпратено от СРП на РП В** по компетентност, където производството срещу
ищеца е продължило като ДП № ЗМ-295 / 2012 г. по описа на ОД на МВР В** и
пр.пр. № 1195 / 2012 г. по описа на РП-Видин, по което производство е привличан
като обвиняем многократно за престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 НК:
а имвенно на 01.04.2013 г. и на 30.04.2013 г.
Излага се в исковата молба , че следва внасяне в РСВ** на
предложение от РП В** за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а от НК и е образувано АНД№ 1215 по
описа за 2013 г. по описа на РС В**
срещу ищеца С.В.К. , което на 31.10.2013 г. с протоколно определение е
прекратено от съда и върнато на РП –В** за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения. Последвали нови привличания , разпити, предявявания,
съответно на 10.06.2013 г. , на 18.11.2013 г. и на 06.12.2013 г.
РП В** отново внася предложение за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл.78а НКи съответно е образувано АНД № 1815 /2013 г. по описа на РС В**. С
Решение № 29 от 15.01.2015 г. е признат за виновен за престъплението , за което
РП му е повдигнала обвинение и е осъден на административно наказание „ГЛОБА“ В
РАЗМЕР НА 1000 ЛЕВА И РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО.
С РЕШЕНИЕ № 36 от
07.04.2015 г. , постановено по ВНАД № 48 / 2015 г. по описа на ВОС е признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.316 във вр. с чл.309,
ал.1 от НК.
Твърди се в исковата молба, че всички тези разпити ,
привличания като обвиняем и изправяне пред съд продължили повече от четири
години, през които бил под постоянен стрес и ткормоз, депресирал се , затворил
се в себе си , отказвал да се среща с хора
и да общува, изпитвал страх , че ще бъде осъден за нещо ,което не е
извършиб и това ще се отрази много лошо на мнението на хората за него, че няма
да може да си намери подходяща за образованието му работа, защото за нея се
изисква чисто съдебно минало.
В резултат на тормоза и стреса на които бил подложен от
страна на прокуратурата се разболял и развил латентна туберколоза, която се
получава в резултат на силен стрес.
Иска се да бъде осъдена ответната страна да му заплати
сумата 30 000 лева , представляваща неимуществени вреди,както и 360,70
лева имуществени вреди , представляващи разходи за лечение, всичкщи те претърпени
от него, вследствие повдигането на обвинение, за което бил оправдан.
Претендират се и направените разноски по делото.
Ответната страна Прокуратура на
РБ** оспорва иска, като твърди, че ищеца не е посочил доказателства за
наличието на твърдените имуществени и неимуществени вреди и непосредствената им
връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва се и размера на иска, като се
поддържа, че той е силно завишен, предвид факта, че спрямо ищеца не е била
взета мярка за процесуална принуда, обвинението не е за тежко умишлено
престъпление и разследването е приключило в разумен срок. Прави се възражение
за погасяване по давност на иска за присъждане на законната лихва, както и за
момента от който следва да се присъди-три години преди завеждане на исковата
молба -18.02.2017 г. Прави се възражение и относно момента, в който възниква
отговорността на Държавата за вреди е
влизане в сила на оправдателната присъда. Иска се да бъде отхвърлен иска
изцяло. Алтернативно да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер, отговарящ
на критерия за справедливост.
В***
окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
Наказателното производство срещу ищеца С.В.К., с ЕГН **********, от с ЕГН **********
***, е образувано през 2011 г. от РП В**, по което производство е привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл.316 НК във вр. с чл.309,ал.1 НК. Досъдебното
производство срещу него под № 114/2010 г. на ГДКП-МВР е било образувано на 05.08.2011
г. с Постановление на СРП по пр.пр.№53468 / 2010 г. по което бил разпитван два
пъти в София.
След това посоченото дело е изпратено от СРП на РП В** по
компетентност, където производството срещу ищеца е продължило като ДП № ЗМ-295
/ 2012 г. по описа на ОД на МВР В** и пр.пр. № 1195 / 2012 г. по описа на РП-В**,
по което производство е привличан като обвиняем многократно за престъпление по
чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 НК: а имвенно на 01.04.2013 г. и на 30.04.2013 г.
Последва внасяне в ВРС на предложение от РП В** за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78а от НК и е образувано АНД№ 1215 по описа за 2013
г. по описа на РС В** срещу ищеца С.В.К.
, което на 31.10.2013 г. с протоколно определение е прекратено от съда и
върнато на РП –В** за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Последвали нови привличания, разпити, предявявания, съответно на 10.06.2013 г.
, на 18.11.2013 г. и на 06.12.2013 г.
РП В** отново внася предложение за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл.78а НК и съответно е образувано АНД № 1815 /2013 г. по описа на РС В**. С
Решение № 29 от 15.01.2015 г. е признат за виновен за престъплението , за което
РП му е повдигнала обвинение и е осъден на административно наказание „ГЛОБА“ В
РАЗМЕР НА 1000 ЛЕВА И РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО.
С РЕШЕНИЕ № 36 от
07.04.2015 г. , постановено по ВНАД № 48 / 2015 г. по описа на ВОС е признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.316 във вр. с чл.309,
ал.1 от НК.
Към настоящото гр.д е приложено цялото производство по АНД №1215 /2013г . и
АНД 1815 /2013 г. на ВРС, в което се съдържат доказателства за обстоятелствата
по исковата молба.
По делото е разпитана като свидетел съпругата
на ищеца Д** Г** –К**, която депозира показания че досъдебното и съдебно
производство срещу К. е продължило повече от четири години, през което време е
бил привличан многократно като обвиняем и изправен неколкократно пред Съда в
качеството на подсъдим.
В резултат на тези действия от страна на
Прокуратурата спрямо С.К., той търпи душевна болка и страдания, стрес,
психологически тормоз изразяващи се в затваряне в себе си, отказ от комуникация
с хора, депресивно състояние, невъзможност да намери работа по специалността
поради изискване за липса на образувани ДП, спиране от страна на полиция и съд
да бъде назначаван по дела като вещо лице, което продължава и към настоящия
момент. Стресът, на който е подложен К. прераства в заболяване- латентна
туберкулоза, която лекува две години-от август на 2012г. до към края на 2014г.,
защото през 2013г. се обостря отново, не се поддава на лечение и се капсулирала
в белия дроб.
При така установеното от фактическа страна Съдът намира, че предявеният
иск срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди, вследствие незаконосъобразни действия на правозащитните органи срещу ищеца за доказан в основанието си.
Установи
се наличие на
фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ. В исковата молба е посочено правно основание чл.2,т. 2 и т.4 ЗОДОВ, но
след преценка на твърдените фактически обстоятелства , съдът го определя като
такова по т.3 на ал.1 от чл.2 на същия закон.
Съгласно
чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона
хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, какъвто е и конкретният случай. Тази
отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на
изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка
за ангажиране на отговорността по чл. 2,ал.1 т.
3 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът С.В.К. е уличен в
извършване на престъпления по чл.316 във вр. с чл.309,ал 1 НК,
повдигнато му е обвинение, а впоследствие
е оправдан с влязла в сила присъда. При
наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно,
независимо от обстоятелството, че отделните процесуално -следствени действия са
били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.
В
конкретната хипотеза са налице предпоставките на чл.2 ал.1,т.3
от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата. Действията или бездействията
на държавните органи по смисъла на чл. 1 и
чл. 2 от ЗОДОВ са презумптивно
правилни, поради което, за разлика от деликта, вината не се предполага. За уважаване на претенцията, следва да е доказано по предвидения в
закона ред, че те са били неправилни. В случая това
е влязлата в сила оправдателна присъда.
Пасивно
легитимиран да отговаря по
предявения иск е Прокуратурата на РБ, като държавен орган, който има
правосубектност и чиито длъжностни лица, с неправилни действия или бездействия
са причинили вреди на граждани. В този смисъл са дадените разяснения в ТР №3 от 22. 04.2004г.на ОСГК на ВКС.
ОТНОСНО
претенцията за неимуществени вреди
За определяне размера на обезщетението, съдът
счита, че
следва да се има предвид тежеста на повдигнатото обвинение, общественото
положение на ищеца, продължителността на наказателното производство-повече от 4 години и извършваните процесуални действия в предварителното
и съдебното производство, произтеклият от всичко това обществен интерес и
отзвук, изразяващ
се в неназначаването му като вещо лице по дела, претърпения стрес и отрицателните последици за
здравословното и психическото му състояние и настъпилите неблагоприятни
отражения за него в личен, служебен и професионален план.
Предвид принципа на справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, съгласно
която разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение
следва да се уважи частично-в размер на 5 000лв. Съгласно ППВС №4/64г. за обобщаване практиката за определяне на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане
понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да
отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. Обезщетението трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежеста им вреди, така, че
доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за
по-леките-по-ниско. В настоящия случай за установяване на
действителния размер на неимуществените вреди съдът отчита претърпените от
ищеца морални страдания от несправедливото обвинение, продължителността на
разследването и разглеждането на делото във всички съдебни инстанции, в
продължение на около 5
години. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
личностните качества на ищеца, общественото положение, което
същият е заемал и отражението на образуваното срещу него наказателно
производство в семейството и кариерата му. При определяне
размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да
се вземат предвид данните ,които се установавят чрез разпита на свидетеля Грозданова – Каменова. От показанията на този свидетел се установява, че
извършените от прокуратурата процесуални действия са причинили на ищеца
негативни емоции изразяващи се в емоционален стрес, притеснения, влошено
психическо състояние, неспокойство, неудобство при общуването със съседи и колеги и неговите близки, подтиснатост, нервност, непълноценност
в работата и общуването с хора. Вследствие на този стрес се разболял и развил латентна туберколоза.
Въз основа за гореизложените факти и обстоятелства, съдът счита, че предпоставките на чл.2 т.2 от ЗОДОВ са налице по отношение на
ответника. Прокуратурата на Република България, която следва да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял в резултат на воденото срещу него
наказателно производство, приключило
с влязла в сила оправдателна
присъда по предявеното обвинение. При
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът
изхожда от факта, че срещу ищеца К. е
било поддържано обвинение за престъпление, за което
впоследствие същият е бил оправдан, което безспорно е довело до нравствени страдания и е
нарушило психическия и душевен мир, като
в резултат на това обвинение същият е преживял множество негативни
емоции. В
тази връзка показанията на разпитаният по делото свидетел се
потвърждават от представените писмени доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни и безпристрастни. От тези гласни доказателства се установява, че ищецът
е изживял тежко повдигнатото срещу него обвинение. В резултат на воденото срещу него наказателно
производство е било нарушено душевното му спокойствие. Обвиненията спрямо него са предизвикали психологически
проблеми-неспокойство, тревожност, неувереност, както и
латентна туберколоза.
Предвид изложеното и тъй като обезщетението трябва да отразява по
балансиран начин посочените по-горе факти и обстоятелства, съдът намира, че размер от 4900
лв. е достатъчен за да бъдат възмездени
претърпените от ищеца неимуществени вреди, в
резултат на незаконното обвинение срещу него, за което
впоследствие е бил изцяло оправдан. Определеният размер 4900 лв., според съда е достатъчен за да възмезди претърпените
от ищеца притеснения в личния и професионалния му живот, както и
да компенсира претърпените от него през периода от привличането му като
обвиняем до постановяване на оправдателната присъда отрицателни емоции, преживяно
напрежение, нервност
и тревожност, които
е следвало да превъзмогва по време на воденото срещу него наказателно
производство. Ето
защо съдът счете, че Прокуратурата на Република България следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца С.В.К. сумата в размер на 4900 лв., като
искът в останалата част до пълния предявен размер от 30 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Претърпените от ищеца
вреди подлежат на обезщетяване от страна на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 18.02.2017 г. Отговорността на
държавата по ЗОДОВ е обективна. Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или
по повод изпълнение на възложената им дейност. Обезщетение за произтеклите от
тези действия вреди може да се търси от увреденото лице след отменяване по
съответния ред на незаконните действия, причинили вредите. Това отменяване е
началната дата за изискуемост на вземането. Моментът, от който се дължат лихви за
забава е датата, когато е влязла в сила оправдателната присъда-07.04.2015г. Исковата
молба е подадена на 18.02.2020 г. Вземането за лихви се погасява с тригодишна
давност и възражение за това е направено с отговора на исковата молба, поради
което лихви се дължат от 18.02.2017 г. В този смисъл неоснователно се
претендира лихва за забава от датата на привличането на лицето като обвиняем.
По отношение на
претенцията за имуществени вреди.
Претендирани
са имуществени вреди, представляващи разходи за гориво и при
пътуванията на ищеца за провеждане на процесуално- следствени действия в
досъдебното производство. Други доказателства по делото не са събрани,
освен представения като писмено доказателство касов бон за гориво.
Само и едиствено това доказателство обаче не доказва, че ищецът е пътувал с
автомобил до гр. С**, поради което и съдът не би могъл да направи категоричен и
еднозначен извод, че имуществените вреди на ищеца следва да се съизмерят с
разходите му за гориво в двете посоки. За да бъде уважена тази искова
претенция ищецът следва да проведе пълно доказване, целта на което е да
създаде не вероятност, а абсолютна достоверност – сигурно убеждение
на съда в истинността на съответното фактическо твърдение. Такова доказване
законът изисква относно всички фактически твърдения , които
обуславят спорното право, иначе съдът не може да приеме , че фактът предмет на
доказването се е осъществил. От представените и събрани в настоящото
производство доказателства съдът би могъл да направи категорични
изводи единствено относно това, че ищецът е бил задължен да се явява пред
следствените и съдебните органи за извършване на процесуални действия, за
което е следвало да пътува, тъй като тези действия са извършвани в
друг град, находящ се на значително разстояние от местожителството на ищеца.
Тъй като се касае за изплатени парични суми именно с оглед на
осъществяване на защитата на обвиняемия, в тези случаи е налице имуществена
вреда по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ и сумата следва да се
присъжда в производство именно от настоящия вид. В тази насока има задължителна
съдебна практика на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК – решение №
843/23.12.2009 г. по гр.д. 5235/2008 г. на ВКС, 4 ГО, ГК, решение №
126/10.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 55/2009 г., 4 ГО, ГК, решение №
433/23.06.2010 г. по гр.д. 563/2009 г., 4ГО, ГК, решене № 355/3.08.2010 г. на
ВКС по гр.д. 1651/2009 г., 3 ГО, ГК. При това положение съдът приема, че
ищецът е претърпял имуществени вреди, чиито размер обаче според събраните
доказателства следва да се определи на база на броя на пътуванията на ищеца два
пъти в досъдебното производство, пътните разходи за които следва да се определят
в размер на 105,88 лв. Не са събрани по делото доказателства, от които съдът да
направи обоснован извод за претърпени имуществени вреди в по-голям размер,
поради което исковата претенция в останалата й част – до размер на 360,76 лв.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По отношение на претенцията за
имуществени вреди за медикаменти и лечение на латентна туберколоза , за която
се твърди , че е вследствие на обвинението, съдът намира, претенцията за
неоснователна. Ищецът не е провел доказване за наличието на причинна връзка
между прекараното от него заболяване и повдигнатото обвинение. Твърдяното
лечение е на туберколоза, която ноторно известно е хронично инфекциозно
заболяване и се причинява от бактерия. Предвид изложеното тази
претенция следва да бъде отхвърлена, като неосноветелна и недоказана.
Предвид изхода на делото и частичното уважаване на предявения иск
и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в общ размер на 310 лв.,-платено
адвокатско възнаграждение, определено съобразно уважената част на
исковата претенция и и ДТ за образуване на дело.
Водим от горното, В* окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б** , със
седалище гр.С**, Бул.”В** „ № * да
заплати на С.В.К., с ЕГН ******* по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата
в размер на 4900/четири хиляди и деветстотин/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 18.02.2017 г.
до окончателното издължаване, която сума представлява
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно
повдигнато обвинение срещу него по пр.пр. № 1195 / 2012 г.
по описа на РП-Видин, по отношение на което е оправдан с влязло
в сила РЕШЕНИЕ № 36 от 07.04.2015 г. , постановено по ВНАД № 48 / 2015 г. по описа
на ВОС по повдигнатото му обвинение по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК, като в останалата част до пълния предявен
размер от 30 000 лева и за претендираната законна лихва върху главницата ,
считано от 01.04.2013 г. ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република Б** , със седалище
гр.София, Бул.”Витоша „ № 2 да заплати на С.В.К., с ЕГН ********** *** по иска по
чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата в размер на 105,88 лева , представляваща имуществени
вреди за гориво, като в останалата част
до пълния предявен размер от 360,76 лв. за медикаменти и лечение ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република Б** , със седалище гр.С**,
Бул.”В** „ № 2
да заплати на С.В.К., с ЕГН ********, разноски
в общ размер на 310лв.,-платено
адвокатско възнаграждение и ДТ за образуване на дело, определени съобразно уважената
част на исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните по реда на
въззивното обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :