Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 19.08.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесети март две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Кирилка Илиева, разгледа търговско дело № 2276 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ДП
„Н.к.Ж.и.“ срещу „Б.ж.к.“ ЕАД при условията на обективно кумулативно
съединяване: 1) осъдителен иск с правно основание чл. 35, ал. 1 ЗЖТ за сумата
619 933,36 лв. – такси за използване на железопътната инфраструктура,
дължими за периода 01.07.2020г. – 31.10.2020г. по договор №6194/07.08.2018г.; 2) осъдителен иск
с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 5 953,55 лв. –
лихви за забава, изтекли върху горните вземания за такси в периода 16.08.2020г.
– 31.10.2020г.; 3) осъдителен иск с правно основание чл. 35, ал. 1 ЗЖТ за
сумата 202 438,59 лв. – такси за използване на електрозахранващо
оборудване за задвижваща електроенерегия, дължими за периода 01.07.2020г. –
31.10.2020г. по договор №6194/07.08.2018г.; 4) осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 1 932,70 лв. – лихви за
забава, изтекли върху горните вземания за такси в периода 16.08.2020г. –
31.10.2020г.; 5) осъдителен иск с правно основание чл. 35, ал. 1 ЗЖТ за сумата
293 514,35 лв. – такси за неизползван капацитет превози, изготвяне на
разписания и корекции, използване на коловози за гариране на возила и външна
дезинфекция, дължими за периода 01.07.2020г. – 31.10.2020г. по договор
№6194/07.08.2018г.; 6) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 2 119,29 лв. – лихви за забава, изтекли върху горните
вземания за такси в периода 30.08.2020г. – 31.10.2020г.; 7) осъдителен иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 15 570,41 лв. – обезщетение за вреди
от железопътни произшествия, настъпили на 04.10.2019г., 17.12.2019г.,
13.01.2020г., 05.04.2020г. и 11.04.2020г., описани в протокол от 03.06.2020г.
на комисия по чл. 12 от договора №6194/07.08.2018г.; 8) осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 12 939,24 лв. – лихви за
забава, изтекли в периода 01.07.2020г. – 07.10.2020г. върху платени със забава
такси за разпределяне на тягова енергия, дължими за периода 01.03.2020г. –
31.08.2020г. по договор №5688/20.03.2017г.; 9) осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 34 989,12 лв. – лихви за
забава, изтекли в периода 01.07.2020г. – 26.08.2020г. върху платени със забава
такси по чл. 35, ал. 1 ЗЖТ, дължими за периода 01.12.2019г. – 27.07.2020г. по
договор №6194/07.08.2018г.
Ответникът оспорва исковете за такси и лихви
върху тях с възражения, че процесните договори №5688/20.03.2017г. и
№6194/07.08.2018г. са нищожни в частта им, с която са определени размерите на
претендираните от ищеца такси поради противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗЖТ, чл. 15,
ал. 1, т. 4 ЗЗК и чл. 21, т. 3 ЗЗК (възраженията са мотивирани с твърдения, че
с договори за достъп до железопътната инфраструктура, сключени между ищеца и
други ползватели на инфраструктурата, са определени по-ниски размери на
таксите); възражения, че е третиран дискриминационно от ищеца (мотивирани с
твърдения, че ищецът неоправдано е отказал да сключи споразумение с ответника
за разсрочване на процесните вземания, въпреки че подобни споразумения са
сключени с други ползватели на железопътната инфраструктура); възражения за
злоупотреба на ищеца с монополно положение (мотивирани с твърдения, че ищецът
определя инвраструктурните такси в референтият документ на железопътната мрежа
в нарушения на нормативните правила и по начин, който препятства обжалването му
по реда на чл. 116, ал. 5 ЗЖТ); възражения, че размерът на дължимите такси за
процесните периоди следва да бъде намален съгласно регламент (ЕС) 2020/1429 на
ЕПС от 07.10.2020г. за установяване на мерки за устойчив железопътен пазар с
оглед на избухването на COVID-19; възражения за
плащания в частично погашение на съдебно предявените вземания за такси.
Оспорва иска с правно основание чл. 49 ЗЗД с
възражения, че сключените между страните договори изключват деликтната му
отговорност за процесните произшествия, както и с възражения, че настъпването
на произшествията и вредите от тях не са доказани.
В хода на производството оспорва исковете и с
възражения за извършени плащания в пълно погашение на вземанията за главници и
лихви, за които са предявени осъдителните искове.
Сключването на процесните договор
№6194/07.08.2018г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура и
договор №5688/20.03.2017г. за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ищеца, както и обстоятелството, че ответникът
е ползвал железопътната инфраструктура в процесните периоди, за които са
предявени исковете за такси, не са предмет на спор между страните и са обявени
за ненуждаещи се от доказване с доклада на делото.
Писмените доказателства по делото и
заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза установяват по
основание и размер вземанията за главници за такси по договорите и обезщетения
за вреди от железопътни произшествия, както и размерите на вземанията за лихви,
за които са предявени исковете, но подробното им обсъждане не е необходимо, тъй
като доказателствата по делото установяват и твърденията на ответника за
извършени в хода на производството плащания в пълно погашение на вземанията за
главници и лихви по предявените искове (самите плащания и погасителния им ефект
са и изрично признати от пълномощника на ищеца).
Въпросните плащания в противовес на
съображенията в обратен смисъл, изложени от пълномощника на ответника,
представляват и извънсъдебно признание на ответника на основанията и размерите
на главните вземания, за които са предявени исковете, както и на размерите на
претендираните лихви за периодите, за които са предявени исковете, същевременно
при зачитане на погасителния им ефект предпоставят отхвърляне на исковете.
При този изход на производството по предявените
осъдителни искове претенцията на ищеца за присъждане на лихви върху главните
вземания, изтекли след датата на исковата молба, е недопустимо да бъде
разглеждана по същество, тъй като разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК допуска
възможност за присъждане на лихви след посочената дата без необходимост от
предявяване на самостоятелен иск, но именно и само като законна последица от
уважаването на предявен осъдителен иск за присъждане на главното вземане, върху
което се претендират лихви.
В случаи като процесния, при които
предявеният главен осъдителен иск се отхвърля, независимо от основанието за
това, разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК не може да намери приложение, а
вземания на ищеца за лихви, изтекли след предявяването на исковете за главните
вземания, могат да получат съдебна защита с предявяване на самостоятелни искове
за присъждане на тези лихви.
Независимо че предявените искове по делото
подлежат на отхвърляне, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на разноските, които е направил за разглеждането им, включително за
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като причина за
отхвърлянето на исковете не е неоснователно предизвикан правен спор от ищеца
(основание, при което за ищеца може да възникне отговорност за разноски по чл.
78, ал. 2 и 3 ГПК), а плащане от ответника в погашение на предявените с
исковата молба вземания, което е извършено след настъпване на падежа на вземанията
и след изпадането му в забава по отношение на тези вземания, а което е
най-съществено за отговорността за разноски по чл. 78 ГПК – и след датата на
подаване на исковата молба за предявяване на исковете за присъждане на
вземанията.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от ДП „Н.к.Ж.и.“ с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** срещу „Б.ж.к.“
ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***/3 осъдителен иск с
правно основание чл. 35, ал. 1 ЗЖТ за сумата 619 933,36 лв. – такси за
използване на железопътната инфраструктура, дължими за периода 01.07.2020г. –
31.10.2020г. по договор
№6194/07.08.2018г., осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
за сумата 5 953,55 лв. – лихви за забава, изтекли върху горните вземания
за такси в периода 16.08.2020г. – 31.10.2020г., осъдителен иск с правно
основание чл. 35, ал. 1 ЗЖТ за сумата 202 438,59 лв. – такси за използване
на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенерегия, дължими за
периода 01.07.2020г. – 31.10.2020г. по договор №6194/07.08.2018г., осъдителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 1 932,70 лв. –
лихви за забава, изтекли върху горните вземания за такси в периода 16.08.2020г.
– 31.10.2020г., осъдителен иск с правно основание чл. 35, ал. 1 ЗЖТ за сумата
293 514,35 лв. – такси за неизползван капацитет превози, изготвяне на
разписания и корекции, използване на коловози за гариране на возила и външна
дезинфекция, дължими за периода 01.07.2020г. – 31.10.2020г. по договор
№6194/07.08.2018г., осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
за сумата 2 119,29 лв. – лихви за забава, изтекли върху горните вземания
за такси в периода 30.08.2020г. – 31.10.2020г., осъдителен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД за сумата 15 570,41 лв. – обезщетение за вреди от
железопътни произшествия, настъпили на 04.10.2019г., 17.12.2019г.,
13.01.2020г., 05.04.2020г. и 11.04.2020г., описани в протокол от 03.06.2020г.
на комисия по чл. 12 от договора №6194/07.08.2018г., осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 12 939,24 лв. – лихви за
забава, изтекли в периода 01.07.2020г. – 07.10.2020г. върху платени със забава
такси за разпределяне на тягова енергия, дължими за периода 01.03.2020г. –
31.08.2020г. по договор №5688/20.03.2017г., и осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 34 989,12 лв. – лихви за забава,
изтекли в периода 01.07.2020г. – 26.08.2020г. върху платени със забава такси по
чл. 35, ал. 1 ЗЖТ, дължими за периода 01.12.2019г. – 27.07.2020г. по договор
№6194/07.08.2018г.
ОСЪЖДА „Б.ж.к.“ ЕАД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***/3 да заплати на ДП „Н.к.Ж.и.“ с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78 ГПК сумата 52 025,62
лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: