Определение по дело №1178/2025 на Административен съд - Хасково

Настоящото производство е образувано по жалба от Х. Г. П. от [населено място], общ.Свиленград – чрез упълномощен представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0351-000074 от 13.05.2025г., издадена от Мл.автоконтрольор ОД МВР Хасково, РУ Свиленград /Г.Д./.

Съдът, като разгледа искането относно спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, счита, че следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. В този смисъл е и ТР№ 5/2009 г. на ОС на ВАС. В конкретната хипотеза с атакуваната заповед е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.Б – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 12 месеца. Съгласно приложимата разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването на заповедите за ПАМ не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта. Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява. В разгледаното искане не се твърдят конкретни вреди, които предварителното изпълнение би могло да причини на жалбоподателя, а се излагат съображения относно принципа на съразмерността, изразяващ се в това, че административният акт и неговото изпълнение не следва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

При липсата на изложени обстоятелства относно вреди за жалбоподателя при допуснатото предварително изпълнение, съдът не може да извърши преценка дали има противопоставимост между вреди и защитения от законодателя обществен интерес във връзка с осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Няма изложени факти, които да могат да бъдат разглеждани като последващи оспорения акт вреди, още повече и за значителни или труднопоправими такива. При сравняване значимостта на защитения от закона обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с оглед на който е допуснато предварителното изпълнение на акта по силата на закона, и интереса на жалбоподателя като собственик на автомобила да го ползва, така в настоящия случай следва да бъде даден превес на обществения интерес. Ако се спре предварителното изпълнение на принудителната административна мярка би означавало да се осуети изпълнението на принудителната мярка, която е наложена за защита на особено важен обществен интерес. Поради това не са налице предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК и искането за спиране не следва да бъде уважено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. Г. П. от [населено място], общ.Свиленград, да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0351-000074 от 13.05.2025г., издадена от Мл.автоконтрольор ОД МВР Хасково, РУ Свиленград /Г.Д./.

Определението може да се обжалва в 7 - дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България.